Хари Потър и Нечистокръвният Принц Глава 1
Изтегляне 6.08 Mb.
|
|
На Хари му бе твърде трудно да мисли за тези неща и не смяташе, че ще измисли решение, ако продължи да седи до нея. Той видя, че сега Рон прегръщаше Хърмаяни и я галеше по косата докато тя плачеше на рамото му, и сълзи капеха от върха на собствения му дълъг нос. С отчаян жест, Хари стана обърна се с гръб към Джини и гробницата на Дъмбълдор и тръгна да ходи към езерото. Ходенето беше доста по- поносимо от колкото седенето на едно място: точно както намирането на Хоркруксите възможно най- скоро и убиването на Волдемор щеше да бъде по- добро усещане от колкото чакането да го направи... - Хари! Той се обърна. Руфъс Скримджър куцаше забързано към него по брега, облягайки се на бастуна си. - Надявах се да поговорим...имаш ли нещо против ако походя малко с теб? - Не- каза Хари безразлично и продължи по пътя си. - Хари това беше ужасяваща трагедия.Не мога да ти обясня колко възмутен бях когато разбрах. Дъмбълдор беше наистина велик магьосник. Имахме своите различия, знаеш, но никой не знае по- добре от мен... - Какво искате?- попита Хари остро. Скримджър изглеждаше раздразнен, но бързо промени изражението си, както преди, към такова на съчуствено разбиране. - Ти, естествено, си потресен- каза той - Знам че беше много близък с Дъмблдор. Мисля, че ти си бил най- любимият му ученик. Връзката между вас двамата... - Какво искате?- повтори Харикато спря. Скримджър също спря, подпря се на бастуна и се вгледа в Хари с проницателно изражение - Говори се, че ти си бил с него когато е напуснал училището в нощта на смъртта си- . - Кой говори така??- каза Хари. - Някой е омагьосал един смъртожаден на върха на кулата след като Дъмбълдор е умрял. Освен това горе е имало две метли. Министерството може да събере две и две, Хари. - Радвам се да го чуя.- каза Хари. - Е, къде съм ходил с Дъмбълдор и какво съм правил си е моя работа. Той не искаше хората да знаят... - Tази лоялност е достойна за уважение разбира се.- каза Скримджър който явно трудно сдъжаше раздразнението си. - Но Дъмбълдор го няма вече Хари. Няма го.- - Той наистина ще изчезне от училището едва когато никой тук не е лоялен към него- каза Хари, смеейки се, въпреки нежеланието си. - Мило мое момче...дори Дъмбълдор не може да се върне от... - Не казвам че може. Не ме разбрахте.Но нямам какво да ви кажа... Скримджър се поколеба и после каза с тон който явно се предполагаше, че е деликатен - Министерството може да ти осигури най- различни видове защита Хари. Бих се радвал да ти оставя няколко Аврори... Хари се изсмя. - Волдемор иска да ме убие собственоръчно и Аврорите няма да го спрат. За това благодаря за предложението, но не благодаря... - Значи- студено каза Скримджър - услугата за която те помолих по Коледа... - Каква услуга?А да...онази в която казвам на света каква прекрасна работа правите в замяна на... - В замяна на това да повдигнеш духа на всички!- отряза Скримджър. Хари го обмисли за момент. - Освободихте ли Стан Шънпайк? Скримджър полилавя и много заприлича на чичо Върнън. - Виждам, че си... - ...човек на Дъмбълдор до мозъка на костите.- каза Хари - това е така.... Скримджър го изгледа кръвнишки за момент, след това се обърна и закуцука надалеч без да каже и дума. Хари можеше да види Пърси и останалата част от делегацията на Министерството които го чакаха, хвърляйки нервни погледи на подсмърчащия Хагрид и Гроуп, които все още седяха на местата си. Рон и Хърмаяни бързаха към Хари, подминаха Скримджър, които ходеше в обратната посока; Хари се обърна и бавно продължи да ходи като чакаше да го настигнат, което те най- накрая направиха под сянката на един бук, под който бяха седяли и в по- щастливи времена. - Какво искаше Скримджър?- прошепна Хърмаяни. - Същото което искаше и по Коледа- сви рамене Хари - Искаше да му дам вътрешна информация за Дъмбълдор и да бъда новото рекламно лице на Министерството. Рон изглеждаше сякаш се бори със себе си за момент, след това каза високо на Хърмаяни: - Виж, моля те, остави ме да се въдна и да ударя Пърси!- - Не- каза тя и го хвана за рамото. - Ще ме накара да се чуствам по- добре! Хари се засмя.Дори Хърмаяни се поусмихна въпреки, че усмивката и избледня щом се обърна към замъка. - Не мога да живея с идеята, че може никога да не се върнем- каза тя меко - как може Хогуортс да затвори?- - Може би няма- каза Рон - Не сме в по- голяма опасност тук, от колкото вкъщи нали? Навсякъде е еднакво сега. Дори бих казал че Хогуортс е по- безопасно, вътре има повече магьйосници да защитават мястото. Какво мислиш Хари?- - Аз няма да се върна, дори да отвори- каза Хари. Рон го зяпна,но Хърмаяни каза тъжно - Знаех си, че ще кажеш това. Но какво ще правиш? - Връщам се при Дърсли още един път, зашото Дъмбълдор искаше да го направя- каза Хари - но ще е кратко посещение и след това ще изчезна ... - Но къде ще отидеш ако не се върнеш в училище? - Мислех си, че мога да се върна обратно в Пещерата на Годрик- измрънка Хари. Тази идея му се въртеше от както Дъмбълдор умря. - За мен всичко започна там. Просто имам чувството, че трябва да отида там. И може да просетя гробовете на родителите си, това би ми харесало.- - И след това какво?- попита Рон. - След това трябва да намеря останалите Хоркрукси, нали така?- каза Хари, с поглед впит в бялата гробница на Дъмбълдор, отразена във водата от другата страна на езерото. - Това е, което той искаше да направя, за това ми каза всичко за тях. Ако Дъмбълдор е бил прав- сигурен съм че е – още има четири от тях някъде там. Трябва да ги намеря и унищожа и след това трябва да тръгна след седмата част от душата на Волдемор, частта която е все още в тялото му и аз съм този, който ще го убие. И ако срещна Сивиръс Снейп по пътя- допълни - толкова по- добре за мен и толкова по- зле за него. Последва дълга тишина. Тълпата почти се беше разпръснала, войниците сега настаняваха огромната фигура на Гроуп в широка лодка, докато той прегръщаше Хагрид, чийто тъжни вопли още ехтяха над водата. - Ние ще сме с теб, Хари- каза Рон. - Какво?- - В къщата на чичо ти и леля ти- каза Рон - и след това ще дойдем с теб, където и да отиваш - Не- каза Хари бързо; не беше очаквал това, той искаше от тях да разберат, че ще предприеме това най- опасно патуване сам. - Ти ни каза веднъж- пророни Хърмаяни тихо, - че имаме време да се откажем, ако искаме. Имахме време нали?- - С теб сме каквото и да стане- каза Рон. - Но приятелче, ще трябва да дойдеш до къщата на майка ми и баща ми преди всичко останало, дори Пещерата на Годрик- - Защо?- - Сватбата на Бил и Фльор, забрави ли? Хари го погледна слисан; идеята, че нещо така нормално като сватба все още можеше да съществува изглеждаше невероятна и все пак прекрасна. - Да, не трябва да изпускаме това- каза той накрая. Ръката му автоматично се сви около фалшивия Хоркрукс, но въпреки всичко, въпреки тъмната и извита пътека която се излягаше пред него, въпреки последната среща с Волдемор, която трябваше да се състои, дали след месец, година или десет, той почуства как сърцето му подскача при мисълта, че все пак му оставаше поне един последен златен ден изпълнен с мир, на който да се радва заедно с Рон и Хърмаяни. Каталог: books books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Изтегляне 6.08 Mb. Сподели с приятели:
|