Хасай Алиев Ключът към саморегулирането
Петрович, мой приятел, ми разказа
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Неозаглавена презентация, Неозаглавена презентация, Как избавиться от сахарной зависимости, инструкция
| Петрович, мой приятел, ми разказа... Сутринта станах в мрачно настроение - както обикновено всички стави ме болят, главата ми тежи, а трябва да работя и да имам прекрасно настроение. А го нямам. Тежко ми е. Знам, че би трябвало да направя няколко упражнения, но нямам нито сили, нито желание. Иска ми се пак да си легна. И тогава, както си стоях, започнах да поклащам механично тялото си. Главното беше да правя нещо, нещо монотонно, което не изисква усилия. Няколко минути. Продължавам да се поклащам и си мисля за своите си работи. От поклащането - на пръсти - на пети, прасците на краката ми се напрягат. Мисля си: „Е, добре, поне е някаква физкултура." След три-четири минути забелязвам, че такава монотонна работа вече не ме задоволява, иска ми се да дишам по-дълбоко. Дишам. Иска ми се да се протегна -протягам се. И непрекъснато си мисля, че целия ден ще се чувствам прекрасно и ще имам чудесно настроение, от мен енергията ще струи като светлина, ще побеждавам всички само със силата на обаянието си. Спомням си най-хубавия си ден, най- доброто си състояние и продължавам да се поклащам! И сам се окуражавам: трябва да разчитам на себе си, Бог помага, ала в кошара не вкарва. Забелязвам, че когато променям темата на мислите си, поклащането също се променя - ту по-бързо, ту по-бавно. Появи се и желание да се изправя и да направя физически упражнения. Правя ги. И отново се поклащам: Хайде, мисля си, ще протегна ръце пред себе си и ще се опитам да ги раз дал еча автоматично. Раздалечиха се. След това започнах „да плувам". Сега трябва и „да полетя". Ръцете се издигат, дишам по-свободно, представям си как летя над морето, над планините, над облаците, къпя се в свеж въздух. По-точно опитвам се да си представя, но нищо не мога да визуализирам. Спомних си съвета да не очаквам незабавен резултат и продължавам да си мечтая за хубавото настроение, а главата все ме боли. Е, мисля си, нека ме боли, нали не бива да очаквам незабавен резултат, главното е, че трябва да мечтая за желаното и сега да правя това, което ми се прави. А ми се иска да седна и да си почина. Седнах. Притворих очи. Обзе ме дрямка. Добре, щом ще е дрямка, да е дрямка, значи организмът ми има нужда от това: аз съм си свършил работата, а сега да става каквото ще. Но при тази почивка вътрешно се концентрирах и се настроих, че след излизането от това състояние главата ми ще се проясни, а тялото ми ще се изпълни с енергия като на млад футболист. Дремя си така и си мечтая, не гоня мислите, които ми минават през главата, мисля за каквото ми се мисли, за своите проблеми и страхове, нека да си мисля, да си 41 почивам. В този момент се звънна на вратата - идваха при мен. Станах, окопитих се, направих няколко ободряващи движения. Животът тръгна по реда си. Заех се с работата си. Съседът казва: „Ей, браво! Изглеждаш един път!" А синът ми се обажда от кухнята:„Ами той от сутринта прави физкултура, силна воля има. Де да имах аз такава сила, но за мирни цели!" Каква ти воля, мисля си, а чувствам, че е добре! И по-добре разбирам самия себе си, какво искам. Макар че физически още не съм както трябва, мускулите и ставите все още си ме болят, но все пак е хубаво! И през целия ден, чак до вечерта, бях в отлично настро- ение, въпреки че физически не се чувствах добре. Това е такова прекрасно състояние, когато можеш да се чувстваш добре независимо какво усещаш. Чувстваш се като млад бог! Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|