1
Тел Авив, 21 август 1967
Мила Доротка,
Тук имам чувството, че блажа за чуждия, а постя за своя хляб. Докато ти пиша тези редове, знам, че вече си станала по-млада от мен там, в твоя Краков, в онази наша стая, където винаги е петък, където ни тъпчеха с канела, сякаш сме ябълки. Ако някога получиш това писмо, в мига, когато го четеш, ще бъдеш no-възрастна от мен.
Исак е добре, лежи някъде в някоя болница на бойното поле, но се възстановява бързо и това личи по буквите от ръкописа му. Пише, че сънува "краковската тишина, тридневна, два пъти подгрявана, малко загоряла на дъното". Скоро ще се срещнем и аз се плаша от тази среща не само поради раната му, за която още нищо не знам, но и за това, че всички ние сме дървета, закопани в своята сянка.
Щастлива съм, че ти, която не обичаше Исак, остана там, далеч от нас. Сега на нас двете ни е по-лесно да се обичаме.
2
Йерусалим, септември 1968
Доротка,
Само няколко реда: запомни завинаги - работиш, защото не знаеш да живееш. Ако умееше да живееш, нямаше да работиш и никаква наука нямаше да съществува за теб. Но нас всички ни учеха само как се работи, и никой не ни е учил как се живее. И ето че аз не умея. Вървях с кучета по непозната пътека във висока гора. Над пътеката се надвесваха клони. Накланяйки се към своята храна - към светлината, дърветата създаваха красота. От своята храна аз умея да създавам само спомени. Няма да стана красива от своя глад. Към дърветата ме привързва нещо, което те умеят, а аз не. А тези дървета ги привързват към мен само моите кучета, които тази вечер ме обичат повече, отколкото други вечери. Защото техният глад е по-хубав, когато са гладни от дърветата, отколкото когато са гладни от мен. Къде е тук твоята наука? В науката, за да продължиш нататък, е достатъчно да знаеш само последната дума в своята специалност. С красотата не е така.
Исак се върна, белезите не се виждат, когато е облечен, хубав е като някога и има вид на пес, който се е научил да пее краковяк. Харесва повече дясната ми гръд от лявата и спим непристойно. Има същите дълги крака, с които прескачаше стъпалата във Вавел и които от време на време обхваща с ръце около колената, когато седи. Името ми изговаря така, както бе използвано в началото, преди всички употреби, докато още не се бе изтъркало, минавайки от уста на уста... Да се разберем така: ще си разделим ролите и ти там, в Краков, продължавай да се занимаваш с наука, а аз тук ще се уча как се живее.
3
Хайфа, март 1971
Мила и незабравима Доротея, Отдавна не съм те виждала и кой знае дали бих те познала. Може би и ти вече не ме познаваш и не мислиш за мен в онези стаи, чиито дръжки на бравите се закачат за ръкавите. Спомням си полските гори и си те представям как тичаш през вчерашния дъжд, чиито капки се чуват по-силно, като капят от високите клони, отколкото от ниските. Помня те като момиченце и те виждам как растеш бързо, по-бързо от ноктите и косите си, а заедно с теб, но по-бързо от теб, расте у теб омразата към нашата майка. Трябвало ли е толкова да я мразим? Тук пясъкът предизвиква у мен жажда, но аз се чувствам някак странно с Исак вече от дълго време. То няма връзка с него, нито с нашата любов. То е свързано с нещо трето. С неговата рана. Той чете в леглото, аз лежа в палатката до него и гася лампата, когато го пожелая. Той остава неподвижен няколко минути и в мрака продължава да се взира в книгата и аз чувам как препускат мислите му по невидимите редове. А после се обръща към мен. Но щом се докоснем, усещам страшния белег на неговата рана. След любенето лежим, втренчени всеки в своята тъмнина, и преди няколко вечери аз го запитах:
- Нощем ли беше?
- Кое? - отвърна, въпреки че знаеше.
- Когато те раниха.
- Нощем беше.
- И не знаеш с какво е станало?
- Не знам, мисля, че беше щик.
Това ти, Доротка, млада и неопитна, може би няма да разбереш. Птица, която ловува по мочурищата и блатата, бързо потъва, ако не се движи. Час по час трябва да си вади крака от тинята и да го мести, да направи крачка нататък независимо от това, хванала ли е нещо, или не. Така е и с нас и нашата любов. Трябва да продължим, тук не може да се остане, защото ще потънем.
4
Йерусалим, октомври 1974
Мила Доротка,
Чета за славяните, как слизат на морето с копия в ботушите. И си мисля как се променя Краков, осеян с нови правописни и езикови грешки, сестри на напредъка на словото. Мисля си как ти оставаш същата и как Исак и аз се загубваме все повече. Не се решавам да му кажа. Когато се любим, колкото и да е хубаво и каквото и да правим, на гърдите и стомаха си усещам следата от онзи щик. Усещам го предварително, той се е изпречил в леглото ни между Исак и мен. Възможно ли е човек за няколко мига да може да се подпише с щик на тялото на друг човек и да нарисува завинаги своя портрет в чуждо месо? Постоянно трябва да ловя собствената си мисъл. Тя не е моя, когато се роди, а когато я хвана, ако успея, преди да отлети. Тази рана прилича на някаква уста и винаги когато се любим Исак и аз, щом само се докоснем, върхът на гърдите ми прониква в този белег като между някакви беззъби устни. Лежа край Исак и гледам в мрака мястото, на което той спи. Детелината мирише, покривайки миризмата на конюшните. Чакам го да се обърне: сънят изтънява, когато човек, спейки, се размести, и тогава мога да го събудя, защото няма да му бъде мъчно. Има сънища, които са скъпоценни, и други, които са смет. Будя го и питам.
- Левак ли беше?
- Мисля, че да - отговаря ми сънено, но с готовност, от което разбирам, че знае какво мисля. - Плениха го и го доведоха на сутринта в палатката ми да ми го покажат. Беше брадат, имаше зелени очи и рана на главата. Всъщност тази рана искаха да ми покажат. Раната бях направил аз. С приклада.
5
Отново Хайфа, септември 1975
Доротка,
Не знаеш колко си щастлива, че си там, в своя Вавел, и че си пощадена от този ужас, който става с мен. Представи си, че в леглото на твоя съпруг някой друг те хапе и люби, докато се любиш с онзи, когото обичаш. Представи си, докато се любиш със своя мъж, че усещаш през цялото време на корема си втвърдяване от някаква рана, което като някакъв чужд член се е вмъкнало между теб и твоята любов. Между Исак и мен лежи и ще лежи винаги някакъв сарацин със зелени очи, обрасли в брада! И ще отвръща на всяко мое движение преди Исак, защото е по-близо до моето тяло от Исаковото тяло. И този сарацин не е измислен! Тази гадина е левак и обича повече лявата ми гръд от дясната! Какъв ужас, Доротка! Ти не обичаш Исак като мен, кажи ми как да му обясня всичко това? Напуснах теб и Полша и дойдох тук заради Исак, а намерих в неговата прегръдка някакво чудовище със зелени очи, което се буди нощем, хапе с беззъба уста и е нащрек, когато Исак не е. Понякога Исак ме кара да се отдавам на този арабин. Когато ти потрябва, само го повикай! Ще дойде, той винаги може...
Нашият часовник на стената, Доротка, тази есен избързва, а напролет ще изостава...
6
Октомври '78
Доротея,
Сутрин при хубави дни Исак внимателно преценява качеството на въздуха. Следи имали влага в него, души вятъра, оглежда дали е студено по пладне. Като подуши, че моментът е подходящ, пълни дробовете си с особен вид специално избран въздух и вечер връща този въздух от себе си чрез стихотворение. Казва, че не може винаги да се пише поезия с успех. Стихотворението е като годишен сезон. Идва, когато му е редът... Исак, драга Доротка, не може да падне, като паяка. Някаква нишка го държи закачен на място, което само той знае. Но аз все по-често падам. Арабинът ме изнасилва в прегръдките на моя мъж и аз не знам вече от кого изпитвам удоволствие. Мъжът ми зад този сарацин сега изглежда другояче, почнах да го виждам и възприемам по нов, непоносим начин. Миналото се промени изведнъж; колкото повече прониква бъдещето, толкова повече се променя миналото, натежава от опасности и е по-непредвидимо от утрешния ден, пълно с отдавна затворени стаи, от които все по-често излизат живи зверове. И всеки от тези зверове има свое име. Звярът, който ще разкъса Исак и мен, има кръвожадно, дълго име. Представи си, Доротка, попитах Исак и той ми каза. Той е знаел това име през цялото време. Арабинът се нарича Абу Кабир Муавия. И е започнал вече своето дело някъде нощем в пясъка близо до поилото. Като всички зверове.
7
Тел Авив, I ноември 1978
Мила забравена Доротка, Връщаш се в моя живот по най-ужасен начин. Там, в твоята Полша, в мъглите, толкова тежки, че потъват във водата, не си и сънувала дори какво ще ти сторя. Пиша ти по най-егоистични причини. Често си мисля, че лежа с широко отворени очи в мрака, а всъщност в стаята е светло и Исак чете, докато аз мижа. Между нас в леглото лежи все още онзи, третият, но аз опитах малка хитрост. Трудно е, защото пространството за борбата е ограничено - то е тялото на Исак. Бягайки от устата на арабина, се местя по тялото на мъжа ми от дясно на ляво вече с месеци. И когато най-сетне мислех, че съм се измъкнала от клопката, на съвсем другия край на тялото на Исак попаднах на засада. На втората уста на арабина. Зад ухото на Исак попаднах под косата на друг белег и имах чувството, че Абу Кабир Муавия е вмъкнал езика си между устните ми. Ужас! Сега вече съм в клопката - ако избягам от едната негова уста, на другия край на Исаковото тяло ме дочаква другата. Как да мисля за Исак? Вече не мога да се любя с Исак от страх устните ми да не се срещнат с тези сарацински устни. Белязал е живота ни. Би ли могла да имаш деца при такива условия? А най-страшното стана онази нощ. Една от тези сарацински целувки ми напомни целувката на нашата майка. Колко години не бях мислила за нея и сега отведнъж тя идва да ми напомни за себе си. И то как! Нека не се хвали онзи, който се обува, като онзи, който се е събул, но как да понеса това?
Попитах Исак направо дали египтянинът е още жив. Как мислиш, какво отговори? Жив е, и още как, и работи в Кайро. Забравя след себе си крачките по света като храчки. Заклевам те, направи нещо! Сигурно би могла да ме спасиш от този навлек, ако привлечеш неговата похот към себе си, та да я отстраниш от мен и да спасиш мен и Исак. Запомни това проклето име Абу Кабир Муавия и да направим подялба: вземи своя левак арабин за себе си в леглото си там, в Краков, а аз ще се опитам да задържа Исак...
8
Departament of Slavic studies
University of Yale, USA
October 1980
Драга госпожице Квашневска, пише ти твоята д-р Шулц между две лекции в университета. Исак и аз сме добре. Ушите ми са още пълни с неговите изсъхнали целувки. Малко се поуспокоихме и нашите легла сега са на отделни континенти. Много работя. Почнах да се отзовавам и на покани за научни симпозиуми, което не бях правила почти десет години. И сега се стягам за скорошно ново пътуване, което ще ме приближи към теб. След две години в Цариград се свиква научен симпозиум за културата по черноморските крайбрежия. Подготвям научно съобщение. Спомняш ли си професор Уайк и твоята дипломна работа: Житията на Кирил и Методий, славянските просветители! Спомняш ли си студията на Дворник, която използвахме тогава? Сега той е издал ново, допълнено издание (1969) и аз го поглъщам с голям интерес. Моят труд ще разказва за хазарската мисия на Кирил† и Методий†, онази, за която са изгубени най-важните съчинения - съчиненията на самия Кирил. Неизвестният съставител на Кириловото житие казва, че Кирил записал своята аргументация в хазарската полемикаV в двореца на кагана в отделни книги, така наречените Хазарски беседи. "А който иска да намери изцяло тези беседи - отбелязва биографът на Кирил, - ще ги намери в Кириловите книги, които преведе нашият учител и архиепископ Методий, брат на Константин Философ, като ги раздели на осем беседи." Невероятно е, че всички книги, осемте беседи на Кирил (Константин Солунски), християнския светец и създател на славянската писменост, написани на гръцки и преведени на славянски език, са изчезнали без следа! Не е ли поради това, че твърде еретични мисли е имало в тях? Дали не са имали иконоборчески оттенък, който е бил ползотворен за полемиката, но неканоничен и поради това след хазарската мисия са били извадени от употреба? Отново прегледах Илински, добре познатия на всички ни Преглед на систематичната Кирило-Методиева библиография до 1934 г., а след това и неговите продължители (Попруженко, Романски, Иванка Петкович и пр.). Отново четох Мошин. И след това изчетох цялата посочена там литература за хазарския въпрос. Никъде дори не се споменава Хазарските беседи на Кирил да са привлекли особено чието и да е внимание. Как е възможно всичко да е изчезнало безследно? Всички гледат на този въпрос като на приключен. А освен гръцкия оригинал е съществувал и славянски превод, по което може да се направи изводът, че трудът е бил едно време широко използван. И то не само при хазарската мисия, а и по-късно; неговите аргументи трябва да са били използвани и в славянската мисия на солунските братя, дори и в полемиката с "триезичниците". Иначе защо биха превеждали Хазарските беседи на славянски? Мисля си, че би могло вероятно да се влезе в следата на Кириловите Хазарски беседи, ако въпросът се постави на сравнителна основа. При едно систематично проучване на ислямските и еврейските източници за хазарската полемика в тях сигурно би се намерил някакъв отзвук от Кириловите Хазарски беседи. Само че това не бих могла да направя аз сама, тоест някой от нас, славистите, трябва да работи с хебраист и ориенталист. Прегледах Dunlop (History of Jewish Khazars, 1954), но там не намерих нищо, което да насочва към следата на изгубените Хазарски беседи на Константин Философ.
Виждаш ли, че не само ти там се занимаваш с наука в твоя Ягелонски университет, ами и аз тука. Върнах се най-сетне към своята специалност и към младостта, която има вкус на плод, пренесен с кораб през океана. Нося сламена шапка във формата на кошница. В нея може, без да я сваляш от главата, да донесеш череши от пазара. Старея всеки път, когато в Краков от романската камбанария бие полунощ, и се будя, щом на Вавел камбаната удари сутрин. Завиждам на вечната ти младост. Как е твоят Абу Кабир Муавия? Има ли като в моите сънища чифт окадени тънки уши и добре изцеден нос? Благодаря ти, че го взе при себе си. Вероятно вече знаеш всичко за него. Представи си, той работи нещо, което е твърде сходно с твоята и моята работа! Пада ни се нещо като колега. В университета в Кайро преподава сравнителна история на религиите на Близкия изток и се занимава със староеврейска история. Създава ли ти трудности като на мен?
С обич д-р Шулц
9
Йерусалим, януари 1981
Доротка, случи се нещо невероятно. След като се върнах от Америка, намерих между неразпечатаната поща и списък на участниците в онзи симпозиум за културата на черноморските крайбрежия. Можеш ли да познаеш кой е в списъка? Или ти си знаела това преди мен с тази твоя пророческа душица, на която няма защо да се къдри косата на фризьор? Арабинът от плът и кръв, онзи със зелените очи, който ме изгони от леглото на моя мъж. Пристига на симпозиум в Цариград. Но няма да продължавам да те лъжа. Не той идва да види мен. Аз отивам в Цариград, за да го видя най-сетне. Отдавна съм пресметнала, че специалностите ни се кръстосват и ако тръгна по научни симпозиуми, не може да не ни се кръстосат и пътищата. В моята чанта лежи съобщение за хазарската мисия на Кирил и Методий и под него един "S & W", модел 36, калибър 38. Благодаря ти за напразните опити да вземеш Абу Кабир Муавия при себе си. Сега аз поемам отговорността за него. Обичай ме така, както не обичаш Исак. Сега това ми е по-нужно от всякога. Нашият общ баща ще ми помогне...
10
Цариград, хотел "Кингстоун " 1 октомври 1982
Мила Доротея, нашият общ баща ще ми помогне - писах ти последния път. Бедна моя малка наивница. Какво знаеш ти за нашия общ баща? Докато бях на твоите години, и аз не знаех нищо, както ти сега. Но моите години ми дадоха време да мисля. Знаеш ли кой е твоят истински баща, душице? Онзи поляк ли, който имаше брада като трева, който ти е дал презимето Квашневска и смело се ожени за твоята майка Ана Шолем? Мисля, че не. Спомняш ли си онзи, когото не можахме да запомним? Спомняш ли си Ашкенази Шолем, младия човек от снимките, с очила за езда на носа и с друг чифт стъкла в жилетката? Който пуши вместо тютюн чай и има красива коса, която захапва фотографираните му уши. Който казвал, както ни разправяха, "ще ни спаси нашата мнима жертва". Спомняш ли си брата и първи мъж на твоята майка Ана Шолем, по баща уж Закевич, по мъж Шолем, по втори мъж Квашневска? И знаеш ли кой е истинският баща на нейните дъщери, на теб и на мен? Сети се най-сетне след толкова години! Твоят вуйчо и брат на майка ни като нищо би могъл да ни бъде и баща, нали? Защо всъщност той да не може да бъде мъжът на майка ти? Какво мислиш за подобно изчисляване, хубавице? Възможно е госпожа Шолем да не е имала никакъв мъж преди брака, а не е могла да се омъжи повторно като девица, нали? Може би затова се явява по такива необикновени пътища, донасяйки ужас, за да ни подсети. Както и да е, нейната старост не е изчезнала в нея и аз си мисля, че моята майка, ако е постъпила така, хиляди пъти е била права, и ако мога да избирам, аз избирам за баща по-охотно брата на моята майка пред когото и да е друг. Нещастието, мила моя Дорота, нещастието ни учи да четем своя живот по обратен ред...
Тук в Цариград се запознах вече с някои хора. Не искам по никакъв начин да изглеждам особена и бъбря с всички, сякаш отварям уста под дъжда. Един от колегите, който е дошъл тук на симпозиума като мен, се нарича д-р Исайло Сук†. Той е археолог, медиевист, знае добре арабски, разговаряме на английски и се шегуваме на полски, защото той говори сръбски и казва, че е молец на своите дрехи. Неговото семейство вече сто години пренасяло от къща в къща една и съща кахлена печка, а той смята, че XXI столетие ще се различава от нашето, така че най-сетне хората ще въстанат единно срещу досадата, която днес ги залива като заразена вода. "Носим камъка на досадата - казва д-р Сук - на раменете си по огромната планина като Сизиф. Навярно хората на бъдещето ще се сепнат и ще въстанат против тази чума, против досадните училища, досадните книги, против досадната музика, досадните науки, досадните срещи и ще изхвърлят отегчението от живота и работата си, както повелява нашият праотец Адам." Той говори така полунашега, пие вино, като не позволява да му доливат чашата, защото, казва, чашата не е кандило да се допълва, преди да се изпразни. От неговите учебници се четат лекции по света, но той самият няма възможност да преподава. Трябва да чете нещо друго в университета. Неговата изключителна осведоменост в специалността не отговаря на незначителния му научен авторитет. Като му казах това, се засмя и ми обясни:
- Там е работата, че можете да бъдете голям учен или голям цигулар (знаете ли, всички големи цигулари освен Паганини са били все евреи) само ако ви поддържа и застане зад вас и вашите стремежи един от мощните интернационали на днешния свят. Еврейският, ислямският или католическият интернационал. Вие принадлежите към един от тях. Аз към нито един; значи не съм никъде. Между моите пръсти отдавна са минали всички риби.
- За какво говорите? - попитах го смаяна.
- Това е парафраза на един хазарски текст, стар повече от хиляда години. А вие, ако се съди по съобщението, което ще ни прочетете, сте чували, и още как, за хазарите. Защо се чудите тогава? Или никога не сте попадали на Даубманусовото издание?
Трябва да призная, че ме смути. Особено с разказа за Даубманусовото издание на Хазарския речник. Ако изобщо е съществувал такъв речник, доколкото знам, не е запазен нито един екземпляр.
Мила Доротка, виждам снега в Полша, виждам как снежинките се превръщат в очите ти в сълзи. Виждам хляб, забоден на пирон с венец от лук, и птиците как се греят на дима на къщите. Д-р Сук казва, че времето идва от юг и минава Дунава при мястото на Траяновия мост. Тук няма сняг и облаците са като спрени вълни, които изхвърлят риба. Д-р Сук ми обърна внимание върху още нещо. В нашия хотел е отседнало едно хубаво белгийско семейство - Ван дер Спак. Семейство, каквото ние никога не сме имали и каквото аз няма да имам. Баща, майка и син. Д-р Сук ги нарича "светото семейство". Всяка сутрин на закуска ги гледам как се хранят; охранени са и господин Спак на шега казва, както го чух: "Дебелата котка бълхи не нападат." Той свири прекрасно на някакъв инструмент, направен от корубата на бяла костенурка, а белгийката се занимава с рисуване. Рисува с лявата ръка, и то твърде изкусно, върху всичко, което й попадне: по пешкирите, по чашите и ножовете и по ръкавиците на своя син. Момченцето им има най-много четири години. Носи късо подстригана коса, казва се Мануил и срича първите си изречения. Щом си изяде кифлата, идва при моята маса и ме гледа втренчено като влюбен. Очите му са покрити с бои като моята пътека и постоянно ме пита: "Позна ли ме?" Галя го по косата, сякаш галя птица, и той ми целува пръстите. Носи ми лулата на баща си, която прилича на някакъв садукей, и ми предлага да пуша. Харесва му всичко, което е червено, синьо и жълто. И обича да яде ястия в тези цветове. С ужас забелязах, че има един недъг: има по два палеца на всяка ръка. Никога не знам коя е дясната и коя лявата. Но още не си дава сметка за вида си и не си крие ръцете от мен, въпреки че родителите му слагат ръкавици. На моменти, ако щеш вярвай, те ми изглеждат като нещо естествено и не ми пречат.
Между другото, защо ще ми пречи каквото и да е, след като сутринта на закуска се чу, че на конгреса е дошъл и д-р Абу Кабир Муавия. "От устните на чуждата жена капе мед и гърлото й е по-меко от дървено масло; но сетнините й са горчиви като пелин, остри като наострен от двете страни меч. Нозете й слизат към смъртта, стъпките й стигат до ада." Така пише в Библията.
11
Цариград, 8 октомври 1982
До госпожица Доротея Квашневска – Краков.
Смутиха ме твоята себичност и безжалостната ти присъда. Ти унищожи моя и Исаковия живот. Винаги съм се страхувала от твоята наука и съм предчувствала, че ще ми стори зло. Надявам се, че знаеш какво се случи и какво си извършила. Тази сутрин излязох на закуска, решена да стрелям, щом д-р Муавия се появи в градината на хотела, където се храним. Седях и чаках; гледах как сенките на птиците, които прелитат над хотела, се спускат стремглаво по стените. И тогава се случи всичко, което изобщо не можеше да се предвиди. Появи се един мъж и аз веднага познах кой е. Имаше лице, тъмно като хляб, и беше прошарен, сякаш има рибешки кости по мустаците му. Само на едното му слепоочие през белега му растеше дива коса, която не може да побелее и бе съвсем черна. Д-р Муавия дойде първо при моята маса и поиска разрешение да седне. Куцаше силно и едното му око бе притворено като малка стисната уста. Примрях, махнах предпазителя на револвера в чантата и се огледах. В градината освен нас беше само четиригодишният Мануил; играеше си под съседната маса.
- Разбира се - казах и мъжът сложи на масата нещо, което ще промени завинаги живота ми. Беше обикновен свитък хартия.
Знаел темата на моето съобщение - ми каза, сядайки - и всъщност затова искал да ме помоли за едно сведение по моята специалност. Говорехме на английски, той потракваше със зъби, беше му по-студено, отколкото на мен, устните му трепереха, но не правеше нищо, за да спре или прикрие това треперене. Топлеше пръсти на лулата си и си духаше дима в ръкавите. За миг ми обясни за какво се отнася. Ставаше дума за Хазарските беседи на Кирил.
- Прегледах - каза той - цялата литература, която се отнася до Хазарските беседи, и не намерих никъде да се споменава, че тези съчинения съществуват и днес. Възможно ли е да не се знае, че откъси от Хазарските беседи на Кирил са запазени и дори печатани преди неколкостотин години?
Бях слисана. Това, което той твърдеше, би било най-голямото откритие в моята специалност - в славистиката, откакто този клон на науката съществува. Ако е вярно.
- Откъде ви дойде тази мисъл? - попитах смаяно и обясних със странно чувство на несигурност: - Хазарските беседи на Кирил - казах - не са известни на науката освен от споменаванията в Кириловото житие, въз основа на което знаем, че са съществували. За някакъв запазен ръкопис, та чак и отпечатан текст на тези беседи не може и дума да става.
- Това исках да проверя - завърши д-р Муавия, - отсега ще се знае, че е точно обратното...
И ми подаде онези няколко ксерографирани страници, които лежаха пред него. В този миг можех да натисна спусъка. По-удобен не можех да имам - в градината имаше един-единствен свидетел, при това дете. Ала случи се друго. Протегнах ръка и взех тези няколко вълнуващи страници, които ти изпращам с писмото. Поемайки ги, вместо да стрелям, гледах тия сарацински пръсти с нокти като лешници и мислех за онова дърво, което Халеви споменава в своята книга за хазарите. Мислех си, че всеки от нас е едно такова дърво: колкото повече растем нависоко към небето, през ветрове и дъжд, към Бога, толкова по-дълбоко трябва да проникваме с корените си надолу, през блатото и подземните води към пъкъла. С тези мисли прочетох страниците, които ми даде сарацинът със зелените очи. Бях смаяна и с неверие попитах д-р Муавия откъде ги има.
- Не трябва да питате откъде ги имам. До тях е стигнал през XII век един ваш сънародник, поетът Юда Халеви, и ги е вмъкнал в своето съчинение за хазарите. Като описва прочутата полемика, той цитира думите на християнския участник в нея, наричайки го "философ", така както и авторът на Кириловото житие нарича същата личност във връзка със същата полемика. Значи името на Кирил в този еврейски източник е премълчано, както и името на арабския участник, привежда се само титлата на християнския участник - на Кирил, и това е причината, за да не потърси никой до днес текста на Кирил в хазарската хроника на Юда Халеви. Гледах д-р Муавия като човек, който няма никаква връзка с мъжа с белега от рана и със зелени очи, седнал преди няколко минути на моята маса. Всичко беше така убедително и просто, така съвпадаше с онова, което се знае в науката по този въпрос, че направо бе чудно как никой по-рано не се е сетил да потърси текста по този начин.
- Тук има едно затруднение - казах най-сетне на д-р Муавия. - Текстът на Халеви се отнася за VIII век, а хазарската мисия на Кирил е била през деветото столетие: 861 година.
- Онзи, който знае правия път, може да върви и по страничен! - възрази ми Муавия. - Нас не ни занимават датите, а дали Халеви, който е живял след Кирил, пишейки книгата си за хазарите, е разполагал с Хазарските беседи на Кирил. И дали ги е използвал в книгата си там, където цитира думите на християнския участник в хазарската полемика. Веднага трябва да кажа, че в представянето на християнския мъдрец у Халеви има безспорни съответствия с онези Кирилови аргументи, които са запазени до днес. Известно ми е, че сте превели на английски Кириловото житие, така че лесно можете да познаете тези части. Ето чуйте, чий е например този текст: говори се за това, че човек се намира по средата между ангелите и животните... Разбира се, веднага се сетих за това място и го цитирах по памет:
- "Като творец на света, Бог е създал човека по средата между ангелите и животните - с говор и разум отделяйки го от животните, а с гнева и похотта - от ангелите, така че към която от тези части се доближава, чрез нея още повече се присъединява към горните или към долните..." Това е - отбелязах аз, цитирайки текста - част от житието за агарянската мисия на Кирил.
- Точно така, но същото се явява и в петата част на книгата на Халеви, където той полемизира с философа. Има и други съответствия. Най-важното е, че и в самата беседа, която Халеви приписва на християнския учен в хазарската полемика, се разглеждат неща, които според житието Кирил е посочвал в тази полемика. И в двата текста се говори: за Светата Троица и законите преди Мойсей, за яденето на забранени видове месо и най-сетне - за лекарите, които лекуват по обратен начин на този, който е необходим. Привежда се същият аргумент - че душата е най-силна, когато тялото е най-слабо (около петдесетте години на живота), и пр. Най-сетне, хазарският каган упреква арабския и еврейския участник в полемиката - пак според Халеви, - че техните книги на откровението (Коран и Тора) не значат нищо за хазарите, индусите и другите народи, защото не разбират езиците им. Това е един от съществените аргументи, които изтъква и Кириловото житие в борбата против триезичниците (онези, които приемат за обредни езици само гръцки, еврейски и латински), и става ясно, че в случая каганът е бил под влиянието на християнския участник в полемиката и е изтъквал доводи, за които, от друга страна, знаем, че са наистина на Кирил. Халеви само ги е преписал.
Трябва накрая да се вземат под внимание още две неща. Първо, ние не знаем всичко, което се е съдържало в изгубените Хазарски беседи на Константин Солунски (Кирил), и не знаем какво от тях е включено в текста на Халеви. Значи може да се предполага, че има и друг материал освен този, който ви показах тук. Второ, текстът на Халеви е повреден точно в частта, която се отнася до християнския участник в полемиката. Тази част не е запазена в арабския източник, а само в по-късния еврейски превод, а печатните издания на Халеви, специално онези от XVI век, са претърпели, както е известно, християнската цензура.
Накратко, книгата на Халеви за хазарите е запазила една част от Хазарските беседи на Кирил, въпреки че ние днес не знаем в какъв обем. Впрочем тук, в Цариград - заключи д-р Муавия, - в нашия симпозиум ще участва и някой си д-р Исайло Сук, който говори добре арабски и се занимава с ислямските източници за хазарската полемика. Той ми каза, че разполага с Хазарски речник от XVII век, издаден от някой си Даубманус, и че от този речник се вижда как Халеви действително е използвал Хазарските беседи на Кирил. Дойдох да ви помоля вие да поговорите с д-р Сук. Той не желае да разговаря с мен. Казва, че го занимават само арабите отпреди хиляда и повече години. За останалите нямал време. Бихте ли помогнали да установим връзка с д-р Сук и да изясним този въпрос?...
Така завърши своето изложение д-р Абу Кабир Муавия и отведнъж в моя ум мълниеносно се навързаха нишките. Ако забравиш в каква посока изтича времето, като компас остава любовта. Нея времето винаги я напуска. Завладя ме след толкова години отново твоята проклета жажда за наука и изневерих на Исак. Вместо да стрелям, изтичах да повикам д-р Сук, оставяйки своите хартии и оръжието под тях. На входа нямаше никой от прислугата; в кухнята някой топеше парче хляб в огъня и ядеше. Видях как Ван дер Спак излиза от една стая, и съобразих, че това е стаята на Д-р Сук. Почуках, но никой не се обади. Някъде зад мен капеха забързани стъпки и помежду тях се усещаше горещината на женска плът. Почуках отново и тогава от това почукване вратата се открехна малко. Не беше затворена. Първо видях само нощната масичка с някакво яйце и ключ в чинийка. Като отворих малко повече вратата, изпищях. Д-р Сук лежеше в кревата удушен с възглавница. Лежеше, захапал мустаци, сякаш бърза през вятъра. Хукнах, викайки, и в това време от фадината се чу изстрел. Изстрелът беше един, но го чух с всяко ухо поотделно. Веднага познах звука на моето оръжие. Връхлетях в градината и видях д-р Муавия да лежи на чакъла с пръсната глава... На съседната маса детето с ръкавици си пиеше шоколада, като че нищо не бе станало... В градината нямаше никой друг.
Веднага бях арестувана, "Smit & Wetson", на който бяха намерени само мои отпечатъци, е приложен като доказателствен материал и съм обвинена, че с предумисъл съм убила д-р Абу Кабир Муавия. Това писмо ти пиша от следствения затвор и все още не разбирам нищо. "Кладенец със сладка вода нося в устата си и меч двуостър..." Кой е убил д-р Муавия? Представи си, обвинението гласи: еврейка убила арабин за отмъщение! Целият ислямски интернационал, цялата египетска и турска общественост ще се изправят срещу мен. "Ще те предаде твоят Господ Бог на неприятелите твои да те бият; по един път ще излезеш срещу тях..." Как да докажеш, че не си извършил онова, което наистина си възнамерявал да извършиш? Необходима е жестока лъжа, страшна и силна лъжа като бащата на дъжда, за да се докаже истината. Рогове вместо очи са нужни на онзи, който иска да измисли такава лъжа. Ако я намеря, ще живея и ще те доведа от Краков при мен в Израел и ще се върна към науките на нашата младост. Ще ни спаси нашата мнима жертва - казваше единият от нашите двама бащи... Колко трудно е да понесеш Неговата милост, а камо ли гнева Му.
P. S. Тук ти прилагам репликите на Философа от книгата на Халеви за хазарите (Liber Cosri), за които д-р Муавия твърдеше, че представляват откъси от изгубените Хазарски беседи на Константин Философ, свети Кирил.
Сподели с приятели: |