определена група чужденци свободно закупуват

През последните няколко десетилетия се очертава тенденция на чувствително увеличаване на населението в света, при неизменен размер на обработваемите землени площи на нашата планета. В рамките на изпълената с противоречия капиталистическа обществена система, значителна част от годните за обработване земеделски земи се използват нерационално или се оставят да пустеят. Главно поради това напоследък лидери на държави с недостиг на земи за изхранване на местното население търсят да купят чуждестранни земеделски земи. Например шейховете на Саудитска Арабия предлагат да вземат под аренда, на концесия или да закупят 400 хил. хектара (4 млн. дка), включително от Украйна и Виетнам. Инвестиционни фондове и компании на Обединените арабски емирства и Бахрейн инвестират в Пакистан за производство на растителни и животински продукти в т.ч. месо и мляко.

Понастоящем в Русия натрупалите се поземлени проблеми могат да бъдат решени с един замах, като се създаде Федерален фонд на земеделските земи. Този фонд да получи държавни парични ресурси и да изкупи колхозните и совхозните землени дялове. На него могат да се възложат функциите, свързани с управлението на държавните земи, включително тяхното стопанисване и арендуване в селскостопанските предприятия и фермерските стопанства. Ръководителите на фонда могат да върнат на държавата и незаконно закупените руски земеделски земи от чужденци.

През следващите десетилетия в Русия би трябвало да се води политика на запазване на руската принадлежност на земята. Поставянето на земеделските земи под пълен контрол на държавата в съчетание с патриотично ориентирана фнансова и отбранителна политика ще гарантира териториалната цялост на руската държава и ще способства за възвръщане на нейното величие.

Такова развитие на обградената от натовски войски и военни бази Русия е в интерес и на мнозинството българи, които дълбоко в душата си хранят надежди за помощ от своите руски братя. Те вярват, че великата руска държава ще им съдейства да си върнат заграбените от чужденци български земи, банки и имоти.

2. Механизми на аграрната политика в Русия

След разрушаването на Съветския съюз (1991 г.) прозападните политически и обществени сили в Русия упорито прокарват политика на ликвидация на колхозните и совхозните форми на стопанисване на земята и на развитие предимно на семейните ферми. Според техни представители за повишаване ефективността на руското селскостопанско производство е „нужно да се създава фермерска, котежна Русия по модела на САЩ” („Нужно создават фермерскую, коттеджную Россию на манер модели США”). ¹⁶

Впрочем през ХІХ век в Англия е приключил продължилия около пет века процес на експроприация на земята на селяните, като са премахнати котежите (малки къщи с прилежащи до 15-20 дка земя). Тогава лендлордовете (едрите земевладелци) в качеството си и на членове на парламента приели закони за така нареченото очистване на имотите (Clearing of Estates), чието изпълнение довело до пълно прогонване на хората, населяващи котежите. ¹⁷

Съвременното американско фермерство се крепи на редовното нисколихвено кредитиране на фермерите от създадената в началото на ХХ век (с държавни финансови ресурси) специализирана фермерска кооперативна банка. То съществува и благодарение на щедрото държавно субсидиране с пари на ограбени народи (чрез износ на финансов капитал, предоставяне на стокови кредити срещу закупуване на американска царевица, селскостопанска техника и т.н.). При все това в САЩ се увеличава размера на арендуваните и пустеещите земи, много от фермерите са възрастни, а синовете им изоставят бащините ферми и стават щатски служители. По сведения на местни асоциации за набиране на арендатори намалява и броя на кандидатите, желаещи да обработват земя под аренда.

В индустриално развитите държави, където земеделието се дотира е важно да има стабилни и жизнеспособни земеделски стопанства (държавни, общински, кооперативни, семейни), които рационално да използват предоставяните им държавни парични ресурси. Субсидираните пари да се изразходват за повишаване на личните фермерски доходи, за подобряване на плодородието на почвата, внедряване на модерни и високопроизводителни селскостопански машини и технологии, а също и на високодобивни сортове селскостопански култури и продуктивни породи животни.

Всяка от посочените форми на собственост и стопанисване на земята може успешно да се развива в благоприятна икономическа среда. Но трудно ще може да оцелее сред навъдилите се през последните две десетилетия в Русия, у нас и други бивши социалистически страни, търговски посредници и прекупвачи, частни търговски банки, финансови къщи и застрахователни компании, които присвояват почти целия продукт на труда (включително предоставяните държавни субсидии) на земеделските прозводители.

Политиката на развитие само на семейни ферми, води до закрепостяване на повечето фермери и на техните наследници в селата. А както показва историята много селяни имат дарби за други обществено полезни дейности и стават знаменити учени, конструктори, пълководци.

Понастоящем в Русия има три основни групи земеделски стопанства: селскостопански организации (акционерни дружества, селскстопански кооперативи, държавни предприятия ); селски семейни ферми; домакински стопанства, наричани още стопанства на населението (лични подсобни стопанства, колективни и индивидуални овощни и зеленчукови градини -сады и огороды ). През 2008 г. руските земеделски стопанства наброяват общо над 31,3 млн. броя (стопанствата на населението -31,1 млн. броя, частни семейни ферми- 285 хил. броя и селскостопански организации- 23 хил.броя).

Макар и да са относително малко на брой селскостопанските организации (предприятия) осигуряват половината от произвежданата на руска територия селскостопанска продукция. В тях се стопанисват над 75% от посевните площи на страната и се произвеждат около 70-80% от добиваните количества зърно, захарно цвекло и слънчоглед и близо половината от производството на месо и мляко. Средната площ на едно руско селскостопанско предприятие е около 3-4 хил. хек (30-40 хил. дка). Но много такива предприятия разполагат с още по-големи средни поземлени площи.

Стопанствата на населението осигуряват над 40% от производството на селскостопанска продукция в различните категории земеделски стопански структури на страната.В тях е съсредоточено главно производството (около 70-80% ) на картофи и зеленчуци, но се произвеждат и значителни количества животински продукти – месо, мляко, яйца и вълна. Личните и подсобните стопанства притежават средно по 0,5 хектара (5 дка) земя. Средният размер на поземлените участъци на колективните и индивидуалните овощни и зеленчукови градини е едва 0,07-0,08 хек. (7-8 ара).

В частните семейни ферми се обрабатват средно по 70-80 хек. (700-800 дка) земя и се произвеждат предимно зърно и слънчоглед. Относителният дял на тяхната обща продукция в руското селскостопанско производство е около 9-10%.

Очевидно засега в Русия основни производители на селскостопански стоки са селскостопанските организации. През 2009 г. в техния общ брой (23 хил.) сравнително най-голям е делът (над 40%) на търговските дружества с ограничена отговорност. След тях се нареждат: селскостопанските производствени кооперативи – с дял над 30%; открити и закрити акционерни дружества - 15%; държавните предприятия- 3-4%.

Прилаганата след 1990 г. в Русия политиката на преобразуване на совхозите в търговски и акционерни дружества дава негативни резултати. Тази тенденция продължава въпреки, че напоследък на селскостопанските организации ежегодно се предоставят по няколко милиарда евро държавни субсидии. Например през 1990 в Русия реколтата на зърно е около 117 млн. тона, а след разрушаването на СССР, в руската държава средната годишна зърнена реколта е 70-80 млн. т. (през 2008 г. в Русия са прибрани около 108 млн. тона зърно, а през 2009 г.- 93 млн. тона). През 2007 г. в руската страна все още са произведени с 50% по-малки (спрямо 1990 г) количества месо и мляко.¹⁸

Днес в Русия местното селскостопанско производство осигурява едва около половината от количествата основни селскостопански стоки, които са необходими за нормално изхранване на 142 милионното население на страната. То неможе да гарантира продоволствената безопасност на руските народи.

Политиката на десоциализация на икономическите отношения и на реставрация на капитализма в Русия води до намаляване на почвеното плодородие на земеделските земи и до постоянно съкращване на руските посевни площи. За периода 1990-2008 г. тези площи са намаляли от около 1, 2 млрд. дка (120 млн.хектара) на под 0, 8 млрд. дка ( под 80 млн. хек.) т.е. в руската държава е прекратена обработката на около 400 млн. дка (40 млн. хектара) посевни площи.

Резултатите на прилаганата аграрна политика намират израз и в равнището на потребление на хранителни продукти на човек от населението. През 80-те години на ХХ в. потреблението на мляко и млечни продукти на човек от населението в Русия е било около 320-390 килограма, а през 2008 г. - под 250 кг.

Сегашното потребление на основни хранителни продукти от руското население е далеч от препоръчваните научно-обосновани норми на хранене при местните сурови природно-климатични условия. Съгласно препоръките на учените от съветско време руските граждани би трябвало ежегодно да потребяват месо по 82 кг, мляко -405 кг, яйца -292 броя, зеленчуци -148 кг, плодове -113 кг. Засега в руската страна само ежегодно потребяваните количества хляб и хлебни изделия, картофи и захар съответстват на препоръчваните норми (съответно 100 кг. 97 кг. и 40 кг.) на хранене. Освен това има значителни количествени и качествени различия в храненето на бедните и богатите слоеве от руското население, което силно се разслоява при раставрацията на капитализма.

След 1990 г. в Русия е променена и системата на външна търговия с пресни и преработени селскостопански стоки. Редица държавни външнотърговски обединения са ликвидирани и мястото им е заето от частни чуждестрани и местни търговски компании.

Голямото търсене на храни на вътрешния пазар се задоволява чрез внос на хранителни стоки.. През 2008 г. този внос е придобил безпрецедени мащаби и е възлезъл на 36 млрд. долара.¹⁹

Напоследък вносните храни непрекъснато поскъпват, главно поради бързото увеличаване на населението на земята, използването на част от ограничените в света земеделски земи за отглеждане на биокултури и задълбочаването на глобалната капиталистическа криза. Все повече нараства броя на срадащите от недояждане руски граждани (въпреки прилаганата от руското правителство политика на увеличаване на доходите на социално слабите и на ограничаване влиянието на господстващата в страната финансова олигархия).

Доходите на десетки милиони руски граждани са недостатъчни за закупуване на богати на белтъчини животински продукти и най.вече на месо. През последните няколко години вносът на месо в руската страна (предимно от западноевропейски страни и САЩ) възлиза на около 3 млн. тона. През 1984г. т.е. преди започналата на следващата година „перестройка” на социализма, вносът на месо в целия Съветски съюз е около 800 хил. тона, доставяни предимно от братските социалистически страни.²⁰

При социализма в СССР е водена политика на внос на десетки милиони тона зърно, което е използвано главно за отглеждане на животни и производство на животински продукти. Тази неефективна външнотърговска политика е прилагана главно поради допусканите разхищения в колхозите и совхозите и използването на морално остаряли руски зърнокомбайни, които са оставяли на полето и неприбрани средно 15-20% от зърнената реколта.

Понастоящем също се внасят по няколко милиона тона годишно зърнени храни, които се използват предимно в изпитващото остър дефицит на концентриран фураж местно животновъдство. Близо половината от вноса на зърно в Русия е от Общността на независимите държави (СНГ), включително Казахстан, а останалите количества се доставят от САЩ, страните от Централна и Източна Европа и Китай.

Руските далекоизточни и източносибирски райони се снабдяват със зърно (соя, царевица) от Китайската народна република. Доставяното в тях китайско зърно било по-евтино от това на руските зърнени доставчици.

През последните години в Русия се осъществява сравнително голям износ на зърно. Само през 2009 г. от руската страта са изнесени около 14 млн. т зърнени храни. Изнася се основно пшеница за Сирия, Иран, Турция, Египет. Износът на големи количества евтина и субсидирана руска пшеница е своеобразна форма на субсидиране на западни животновъди. Този износ (при недостатъчно местно производство на царевица и други фуражни продукти) поражда потребност от внос на месо и месопродукти от чужбина.

Руската политика на износ на зърнени храни удовлетворява групови, олигархични интереси в страната и почти не носи ползи за обществото. Трудно може да бъде оправдана с посочвания за пример американски зърнен износ. Има съществени различия между почвено-климатичните условия, структурите и равнищата на развитие на аграрно-промишлените комплекси на Русия и САЩ. Например през 2008 г. в САЩ общото производство на пшеница, царевица и соя на човек от насалението е близо 1,5 тона, а в Русия – 0,5 тона т.е. трикратно по-малко. Над една трета от произведената (68 млн. т ) американска пшеница е изнесена на световния пазар, но при положение, че в САЩ са произведени над 300 млн.т царевица и 80 млн.т соя (в руското земеделие производството на тези продукти е съответно – под 7 и 1 млн.тона). Основните количества американска царевица и соя се потребяват в местното животновъдство, а около 15-20% от тях се насочват към външни пазари. От Америка ежегодно се изнасят и по няколко милиона тона пилешко и говеждо месо. В САЩ годишното потребление на животински продукти на човек от населението е двукратно повече от това на руска земя.

Мащабното и модерно селскостопанско производство в американската държава, а също и високата наситеност на нейните пазари с хранителни стоки са притегателна сила за много жители на нашата планета. Освен това правителствата на САЩ използват износът на зърно и други хранителни продукти за диктат над чужди народи и за постигане на политически и геополитически цели.

Напоследък руското правителство провежда национално отговорна политика на увеличаване на импортно заместващите производства и на съкращаване вноса на зърно, месо и месни продукти. Преди всичко се защитават местните земеделски производители чрез повишаване на митата и таксите на съответните вносни селскостопански стоки.

Но само с тези мерки на руските власти едва ли може да бъде променена наложената през 90-те години на ХХ век в Русия порочна система на търговия с хранителни стоки и да бъде осигурявано нормално изхранване на руския народ. При тази система се облагодетелстват предимно местни и чуждестранни банкери, търгаши и спекуланти. Техните фирми и компании ежегодно изкупуват на безценица руска пшеница и я продават в развиващи се страни, а за забогатялите руски потребители внасят от Запада месо и други животински стоки. Брутално изземват почти всички доходи на зърнопроизводителите, като им изкупуват продукцията на ниски цени и я продават многократно по скъпо на обикновените консуматори . Под формата на държавни субсидии (покриване на част от лихвите по кредитите на зърнопроизводителите), съвременната руска държава фактически плаща за засяване и отглеждане на пшеницата, предназначена за експорт от търговците и борсовите акули. След това, за да върнат взетите заеми на банките, зърнопроизводителите се принуждават да продават своето зърно на цени, по-ниски от неговата себестойност.

Главно поради това руските земеделски производители получават мизерни доходи, нямат нужните пари за закупуване на модерна селскостопанска техника, немогат да обработват всички земеделски земи и да увеличават селскостопанското производство. Заставени са да работят за обогатяване на банкови, търговски и борсови спекуланти.

Важна средство за промяна на това статукво е създадената (след 2007г.) държавна „Обединена зърнена компания” за търговия със зърно. Нейна непосредствена задача е да интервинира руския зърнен пазар и да продава определени количества продоволствено и фуражно зърно в чужбина (разрешение за интервиниране на зърнения пазар е дадено в действащ закон за селското стопанство”).

С оглед да бъде ограничено системното ограбване на производителите и потребителите на селскостопански стоки през м. декември 2009 г. е приет закон за основите на държавно регулиране на търговската дейност в Руската федерация. В него се съдържат антимонополни разпоредби, насочени към по-справедливо разпределение на печалбите между производители, преработватели и продавачи на пресни и преработени селскостопански стоки. Има и правила за пазарна реализация на селкостопанските стоки на сравнително по-адекватни потребителски цени. Например предвидено е да бъде ограничен до 25% максималният пазарен дял на една търговска верига на дребно в дадена община (муниципален район на държавата). Правителството може да се намесва и да регулира цените на социално значими стоки, ако в продължение на определен (месечен, тримесечин) срок в даден район цената на някоя стока бъде повишена повече от 50%. Тези антимонополни мерки сигурно ще елиминират част от дребните търговски посредници в единния възпроизводствен процес - селскостопанско производство – преработка – пласмент. Но за регулиране на изкупните цени е целесъобразно да бъде приет специален закон, стимулиращ и кооперирането и интегрирането на разчленените при капитализма фази (производство, преработка и търговия) на аграрно-промишления производствен процес.

За целта е необходимо в Русия с държавна помощ да се формира широка мрежа от земеделски кооперативи. Тези кооперативи (финансови, снабдителни, консултански, изкупвателни, преработвателни и пласментни) могат да елиминират завладялите аграрно-промишления комплекс лихвари, спекуланти и търговски посредници, които безжалостно ограбват продукта на труда на земеделските производители. Обикновено собствениците на частни фирми и компании гледат евтино и изгодно да изкупят селскостопанската продукция. След сключване на сделката със земеделските производители почти не се интерисуват за по-нататъшното развитие на техните стопанства.

Земеделските кооперативи оказват всякаква помощ (финансова, научна, техническа, търговска и т.н.) на своите член-кооператори и задължително им изкупуват (по пазарни цени) произвежданите продукти. След тяхната преработка и реализация съответния кооператив връща на своите земеделски производители част от крайната кооперативна печалба.

Хилядолетия наред славяните в т.ч. руснаците са живяли в общини и са запазили кооперативния, колективния си дух и традиции. При социализма над 70% от селските стопанства са били обединени в кооперативи, които са осигурявали две трети от продаваните на дребно селскостопански стоки.

След „перестройката” на социализма и извършените през 90-те години на ХХ век трансформации на поземлената собственост в Русия се води политика на възраждане на „селскостопанските потребителски кооперации”(кредитни, търговски, преработвателни, обслужващи). Активното прилагане на тази политика започва с приемането (2006 г.) на Националния проект „Развитие на АПК”, в който са набелязани мерки за създаване на система за привилигировано („льготно”) кредитиране на земеделските стокопроизводители и за стимулиране на аграрно-промишлената интеграция чрез създаване на селскостопански потребителски кооперативи. Целта е да се увеличичава селскостопанското производство, заетостта и доходността на селското население и се насърчава развитието на инфраструктурата и индустрията в селските райони. Правова основа на дейността на селските потребителски кооперативи е приетия през 1995 г. „Закон за селскостопанската кооперация”.

През 2006 г. в Русия са функционирали 20 хил. селскостопански производствени кооператива и само около 900 селскостопански потребителски кооператива, повечено от които са кредитни (над 500). Останалите са: снабдително-пласментни (търговски) над 160; преработващи -140; други – 110. Предвижда се до 2013 г. на руска територия да бъдат създадени 5 хил. селскостопански потребителски кооператива. При това с предимство се учредяват снабдителни и пласментни селскостопански кооперативи, които помагат на селските стокопроизводители да продават своята продукция без посредници и прекупвачи.

При възраждането на руското кооперативно движение особено внимание се отделя на създаването на кооперативни селскостопански пазари (засега в цяла Русия имало само десетина кооперативни пазара). Подготвя се създаване и на Федеративно земеделско обединение на пазарите на дребно („розничных ринков”). По такъв начин производителите ще могат пряко да продават своите стоки на потребителите, които пък от своя страна ще имат възможност да купуват качествени хранителни продукти, родно производство.

Засега селскостопански потребителски кооперативи има в близо сто районни структури (субекта) на Руската федерация, а в близо 40 региона са сформирани ( с „помоща” на американски и германски програми и консултанти) двустепенни системи на селски кредитни кооперации (при двустепенната система кооперативи от първо равнище са обединени в кооперативи от второ равнище). На федерално равнище функционират и трето равнище кооперативи – междурегионални кредитни потребителски селскостопански кооперативи.

Но би било жалко и трагично, ако изгражданите (с държавни пари и методична помощ) земеделски потребителски кооперативи на ограмната руска територия биват използвани за нахлуване на западни капитали и изкупуване и експорт на селскостопански стоки от западни транснационални и мултинационални компании. Така ще бъде опорочена и изкористена прогресивната кооперативна идея.

Значима роля за възраждане на кооперативното движение и за възстановяване на селско стопанство в Русия има Руската селскостопанска банка (Открито акционерно общество -ОАО „Росссельхозбанк” ). Тази банка е създадена през 2000 г. с указ на президента на Руската федерация В.В.Путин. Нейният капитал изцяло (100%) принадлежи на държавата, представлявана от Агенция за управление на държавното имущество. Банката предоставя кредити предимно на юридически и физически селскостопански стокопроизводители, включително на селскостопанските потребителски кооперативи. Има широка филиална мрежа в страната и представителства в чужбина. При провеждане на търгове на стоковата борса, подпомага търговското интервинирене и регулиране на аграрния пазар. Осъществява и международни разплащания.

Руската селскостопанска банка осигурява държавна поддръжка на селскостопанските стокопроизводители и посредством покриване на дължимите им плащания за част от лихвите по получени банкови кредити. По силата на постановление (от декември 2007 г.) на руското правителство, държавата покрива 95% от размера на лихвеният процент (определен от Централната банка на РФ), а не по-малко от 5% е за сметка на съответния субект на Руската федерация.

На пръв поглед чрез тази политика се оказва финансова подкрепа единствено на селските стокопроизводители, но всъщност така държавата подпомага предимно банкерите, опериращи с държавни пари. Едва ли е случаен факта, че при прилагането на политиката на „льготно” кредитиране за няколко години руските селскостопански организации са натрупали банкови дългове, възлизащи на над 900 млрд. рубли (около 20 млрд. евро). ²¹

За освобождаване на руските (както и на българските) земеделски производители от олигархичното икономическо робство би трябвало преди всичко в центъра на аграрната политика да бъдат поставени изкупните цени на основни селскостопански стоки. Како показва опита на Европейския съюз поддържането на високо равнище на изкупните цени (включително чрез интервиниране на аграрния пазар от държавата) е сравнително най- ефикасния и справедлив способ за държавно субсидиране и увеличаване на селскостопанското производство. Така земеделските производители получават субсидии и допълнителни доходи за количество произвеждани и реализирани селскостопански продукти. Могат и без банкови кредити да разполагат с финансови ресурси за внедряване на модерни машини и технологии в земеделието.

Ефикасен механизъм на руската аграрна политика е държавното отворено акционерно дружество ОАО „Росагролизинг”. Представителите на това дружество предоставят на селските стокопроизводители селскостопанска техника, автомобили, племенни животни и оборудване на лизинг. Съдействат за правилната им експлоатация и поддръжка. Подпомагат отечественото производство на нови видове трактори, комбайни и други селскостопански машини.