Чудото
Да, Бог възстанови Даян! Той изцели нейния мозък, чийто най-горен слой според лекарите беше напълно унищожен от вируса. Всяка част от него беше покрита с инфекция и лекарите казваха: „Няма надежда”. На първа страница на Дейтън дейли нюз (не е истинското име на вестника) имаше статия, озаглавена „Жена се връща в съзнание жива и здрава след две години в кома”. Лекарите го нарекоха „чудо на медицината”. „Нямам обяснение” - казаха те, въпреки че не отдадоха славата на Бога. Това всъщност се случи в една съботна сутрин, когато Даян беше съвсем сама. По-рано тази седмица тя беше преместена от частната клиника в болница за лечение на някаква инфекция. След провеждането на някои изследвания, лекарите определиха, че състоянието й се е влошило, и съобщиха на семейството, че вероятно скоро ще умре.
Когато сестрата на Даян ми съобщи за това, аз се устремих към болницата. Знаейки, че хората в кома чуват и разбират всичко, което се случва около тях, аз дълго й говорих. Както разбрахме по-късно, поради увреждането на мозъка, Даян не ме е чувала. Но през тази сряда следобед аз й говорих както обикновено. „Този кошмар почти свърши - казах аз и сълзи се стичаха по лицето ми. - Нищо не може да ни попречи да получим чудото. Нищо!”
Този спомен е завинаги запечатан в съзнанието ми. Когато излизах от болницата, плачейки, си спомням, че повтарях отново и отново: „Нищо не може да спре чудото. Нищо!”
Това не беше просто силна надежда, а огромна вяра. Много пъти се бях обръщал към Бога през тази година с въпроса, дали наистина Той ме е изпратил при онова момиче. И всеки път получавах Неговото потвърждение: „Аз те изпратих. Не се предавай!”
Силата на устояването
Бил съм обвиняван, че съм твърдоглав и предполагам, че е така. Всъщност в доста неприятности съм се въвличал заради упорството си, сред които две големи контузии при игра на футбол с двама души,
които имаха доста повече мускули зад упорството си от мен
Но упоритостта, насочена в правилна посока, може да се превърне в добродетел, наречена устояване или твърдост.
Установил съм, че това е едно от най-важните духовни качества в християнския живот. Чарлс
Спърджън казва: „Чрез постоянство охлювът е стигнал до Ноевия ковчег”. Липсата на твърдост е една от най-големите причини за поражение, особено в молитвата. Ние не знаем как да чакаме.
Живеем във века на микровълновата печка. А Бог обикновено е в продължителната обработка.
Така аз постоянствах цяла година и така вярата ми порасна, докато накрая знаех дълбоко в себе си, че ще победим. Галатяни 6:9 беше станал мото за мен „Нека не ни дотяга да вършим
Сподели с приятели: |
