Ходатайствена молитва

1. Обяснете двата вида носене в Писанията. Как те са свързани с ходатайството? Какво общо има paga с носенето?

2. Обяснете по какъв начин жертвеният козел е преобраз на ходатайството?

3. Как историята на Исус Навин и израилтяните от ИН 10:22-27 символизира партньорството между Христос и църквата?

4. По какъв начин Псалм 110 представя взаимоотношенията между Христос и църквата?

5. Днес казвали ли сте на Исус, че Го обичате?

„Забранено изхвърлянето на боклук. Нарушителите ще бъдат насилвани”. Смеех се всеки път, когато минавах покрай този знак. Това не беше саморъчно направена табела, а професионално изработен метален знак, поставен край един град в Оклахома. Това беше дори един от онези знаци с флуоресцентни букви, които се виждат и през нощта. Но тези, които са го направили, са сбъркали и вместо да напишат „Нарушителите ще бъдат преследвани”, са написали „Нарушителите ще бъдат насилвани”. Надяваме се, че просто са се объркали. А може би не са. Може би в този град законът насилва нарушителите, вместо да ги преследва. Реших, че не искам да разбира.

Една от страните на ходатайството е свързана със защитата – защитни ограничения. Ако щете поставяне на знаци в духа: „Забранено изхвърлянето на боклук, сатана. Нарушителите ще бъдат наказвани.” В Исус Навин 19 глава думата paga (ходатайство) е използвана няколко пъти. Пасажът описва границите на земята на всяко от племената на Израил. Тя е преведена по различен начин в различните преводи, като „се простира до”, „достига”, „граничи”, „граница”. Библията SFB казва, че използвана в този контекст paga означава „до къде стига границата”. Учудва ли ви, че думата, използвана за ходатайство, се превежда също и като „граница”? Не би трябвало. За мен изглежда логично обсегът на Божествената закрила да е свързан с молитвата. искам категорично да заявя, че ние МОЖЕМ да издигнем защитни прегради около себе си и другите чрез ходатайство. Колко утешително е да знаем, че тази истина се съдържа в самото значение на думата ходатайство.

Много християни смятат, че предпазването от злополуки, падения, дяволски клопки, атаки и т. н. става автоматично за християните; че не правим нищо, за да го получим; че то се основава само на Божия суверенитет. С други думи, когато Бог иска да ни защити от нещо, Той го прави. Когато реши да не го направи, Той позволява тези неща да се случват. Това учение приема, че дали сме защитени от разрушителни неща, зависи изцяло от Бог, а не от нас. Поддръжниците на това учение обикновено вярват, че всичко, което се случва на християнина, е допуснато от Бог. Други отиват още по-далеч и твърдят, че това важи за всички, а не само за християните. Те вярват, че Бог е в контрол на всичко, което става по земята. Това, че Бог не се намесва директно във всичко, което става по земята, е очевидно от факта, че: Той не одобрява насилието; Той не би искал невинните да страдат; Той не желае убийства, грабежи, расови разделения и хиляди други неща.

Дали Бог пряко контролира всяко събитие в живота на християнина, може да се разбере от това, че основните закони за сеене и жънене, причина и следствие, лична отговорност и свободна воля не престават да действат, когато дойдем при Христос. Всяко Божие обещание е свързано с условие – водещ принцип. Повечето, ако не всички, условия са свързани с отговорност от наша страна. Закрилата не е изключение. Повечето от нас не харесват това. Звучи ни застрашително и ни изгражда представа за един слаб Бог, когато приемем, че Той няма пълен контрол над всичко.

Повечето хора се обиждат, когато чуят поучение, което загатва, че вината за липсата на закрила, снабдяване, отговор на молитва или нещо друго може да е тяхна. Разбирам по какъв начин това ни застрашава – аз съм застрашен от себе си, но не разбирам защо това ни обижда. Нима някой от нас се смята за съвършен? Ние всички се проваляме понякога. Тогава защо се обиждаме, когато едно поучение твърди, че тези недостатъци и неуспехи могат да ни навредят? Защо се обиждаме и се противопоставяме на поучение, което казва, че нашето неверие ни е попречило да получим нещо, щом Библията толкова често казва, че ако вярваме, без да се съмняваме, ще получим? Вижте Матей 17:22, 21:21; Марк 11:22-24; Яков 1:6-7. Защо се обиждаме, когато се твърди, че нашата неспособност да устояваме е довела до липса, щом Библията казва, че „чрез вяра и устояване наследяваха обещания” (Евреи 6:12)? Защо се чувстваме объркани и ядосани, когато се твърди, че нещо, което не сме направили, е довело до провал, щом Библията казва, че ако „искаме и се покоряваме”, ще ядем благото на земята (Исая 1:19)? Осемдесет процента от тези, които се смятат за новородени, не дават десятък, и така отварят на себе си проклятие. И все пак се обиждат, когато някой твърди, че вината за липсата на снабдяване може да е тяхна. Вижте Малахия 3:8-12.

Ние не прощаваме, а имаме наглостта да вярваме, че Бог ще отговаря на молитвите ни (вижте Марк 11:25-26). Често се храним лошо, не спортуваме, увреждаме телата си по различен начин, а после твърдим, че болестите ни са по „Божията воля”. Не възпитаваме добре децата си и все пак се обиждаме от предположението, че непокорството им може да е по наша вина (Второзаконие 6:7, Притчи 22:6).

Не пребъдваме в Христос и в Божието Слово, а после твърдим, че поради „Божията воля”, когато искаме според „собственото си желание”, не се получава (Йоан 15:7). Знаем, че вярата идва от слушане и размишление върху Божието Слово (Римляни 10:17), а повечето от нас го правят много рядко. Но ако някой каже, че не сме получили нещо поради неверие, се нараняваме. Писанието ни учи, че този, „който обитава в скришното на Всевишния”, получава обещанията за закрила от следващите стихове на Псалм 91, че има всеоръжие, което трябва да нося, включително щита на вярата, за да угасям огнените стрели на нечестивия (Ефесяни 6:13-18), че сатана обикаля като рикаещ лъв, търсейки кого да погълне, и аз трябва да му се противя (І Петрово 5:8, Яков 4:7), и все пак, ако някой ми каже, че е моя вината за това, че не съм защитен от нечестивия, се обиждам. А ти?

Нямам предвид, че Бог никога не допуска да преминем през трудности, че всичките ни проблеми се дължат на непокорство или че всички неотговорени молитви са такива поради неверие. Просто казвам, че много от трудностите и провалите ни се дължат на наша грешка, а не на „Божията воля”. Ние имаме някакъв дял в осигуряването на нашата защита и другите небесни благословения.

Нека се опитаме да оставим нашите страхове, неувереност и склонността да се обиждаме. Нека приемем факта, че Писанията са пълни с принципи, които поставят върху нас отговорността, която трябва да се поеме, за да получим Божиите обещания. Нека да осъзнаем, че това не премахва благодатта и не лансира спасение чрез дела. Благодатта не предполага липса на отговорност от наша страна. Нека осъзнаем, че Божията любов е безусловна, но Неговото благоволение и благословение не са. Нека отхвърлим мързела, самодоволството и апатията. Нека не забравяме, че ще се проваляме понякога и да не се обвиняваме, когато това стане. Нека да направим всичко това!
Изграждане на стени чрез молитва

Ако след всичко до тук все още искате да дочетете тази книга, нека да се върнем към темата за закрилата. Предполагам, вече сте отгатнали, че аз не вярвам, че я получаваме автоматично само, защото сме християни. Трябва да направим някои неща, за да я имаме, едно от които е изграждането на защитни стени (paga) чрез молитва.

Чух един служител във Форт Уорт, Тексас, да разказва история за друг пастор, който преди години получил закрила от Бог в резултат на молитва за изграждане на стени или защитни прегради (paga). Този пастор си изградил навик да започва всеки ден с един час молитва. Един ден той почувствал силно водителство от Святия Дух, да се моли по-дълго, така че продължил още един час. След два часа в молитва той все още чувствал нужда да продължи да се моли, така че останал още един час, като молел Бог за Неговата закрила и благословение върху деня, както и за други неща. След три часа вече не чувствал нужда да се моли повече и спрял. През тази вечер, докато косял ливадата, усетил нещо да го четка по крака. Погледнал надолу и видял свита на кълбо гърмяща змия, която се опитвала да го удари, но не можела. Само се докосвала леко до крака му.

Защо човекът почувствал нужда да се моли по-дълго тази сутрин? Какво е направил? Той е изградил „защитна преграда” чрез молитва – paga. Разбира се, някои биха казали, че Бог не се нуждае от три часа молитва, за да предпази някого от гърмяща змия. Съгласен съм. Той не се „нуждаеше” от седем дни маршируване около Ерихон, за да събори стените, но избра да го направи по този начин. Той не се „нуждаеше” да плюе в очите на някого, за да ги изцели, но веднъж го направи. Ние не винаги знаем, защо Той иска нещата да станат по определен начин, но знаем, че покорството е ключът. Ако Той казва, че са нужни три часа молитва, значи точно това е необходимо.

Що се отнася до молитвата за закрила, постоянството също е важно. Ние трябва да живеем в скришното на Всевишния и да обитаваме под защитната сянка на Всемогъщия: „Този, който живее в скришното на Всевишния, ще пребъдва под сянката ва Всемогъщия” (Псалм 91:1). В Матей 6:6 Исус нарече тайно място молитвената стаичка. Думата живея в Псалм 91:1 е yashab, което означава „да остана или пребивавам; да обитавам или живея в”. Тя носи идеята, че това трябва да е начин на живот, а не нещо, което правим от време на време. Трябва да направим тайното място свое обиталище.

Молитвеният живот на много вярващи е твърде нередовен, за да изградят защитни стени.

Думата „обитавам” в същия стих е luwn, което освен всичко друго означава „да прекарам нощта”. Нека да прочетем стиха с това значение: „Този, който живее (пребъдва) в скришното на Всевишния, ще прекара нощта под сянката на Всемогъщия”. С други думи, молитвата е като Божието Слово – не можем днес да прочетем достатъчно за цяла седмица. Ние се нуждаем от ежедневния хляб или манната. По същия начин трябва всеки ден да прекарваме в тайното място и тогава ще можем да прекараме нощта там. Но на следващия ден трябва отново да отидем. Чух един гост-говорител в Ийтън, Охайо, да споделя следното свидетелство за Божията закрила по време на Втората световна война. Той служел във флота и всеки ден, заедно с няколко други моряци, се молели Бог да закриля тях и кораба им. Какво са правели те? Изграждали са защитни стени. „В една битка – разказва той – вражески самолет пусна бомба на палубата на нашия кораб. Но за учудване на всички, вместо да експлодира, бомбата рикошира от палубата като гумена топка и падна във водата!” Той продължи, като разказа как битка след битка са били чудотворно избавяни.

Защитни прегради! Не преминавай! Живот в тайното място! Този аспект на ходатайството не трябва да е само нещо, което правим по принцип за близките си. Има и специфични моменти, когато Святият Дух ще ни подбуди да се молим за конкретни ситуации, в които е нужна закрила. Това са, както Писанието ги нарича, kairos моменти. Има две гръцки думи за „време”. Едната е chronos, което е време изобщо; общото „време, в което всичко се случва”. Другата дума, kairos, е стратегическо, „подходящо време”; моментът на възможността, в който нещо трябва да се направи.

Една открита възможност е kairos време. Навременна атака във война е kairos време. Когато някой е в опасност или сатана се готви да го атакува, това е kairos. Какво тогава е chronos време? Библията говори за планирано (kairos) изкушение (Лука 4:13, 8:13). Без съмнение има случайни изкушения – да се случи някой да е в неподходящ момент на неподходящо място, но има и добре планирани изкушения. Струва си да сме нащрек за себе си и другите. Святият Дух ме е подбуждал да се моля за хора, особено млади във вярата, с мисълта, че е „kairos време на изкушение за тях”.

Това се случи в Лука 22:31-32, когато Исус ходатайства за Петър, като се моли вярата му да не отпадне, след като се отрече от Христос. И молитвата Му имаше резултат. Може би някой от отпадналите от вярата нямаше да отпаднат, ако някой беше ходатайствал за тях. Писанието също ни говори за стратегически гонения (Деяния 12:1; 19:23). Това обикновено е обезкуражаващо, разсейващо и в крайни случаи разрушително. В това отношение по време на обновяване и напредък в ранната църква, сатана изпращаше планирани атаки на гонение. Те се проваляха. Възможно ли е много от успешните гонения срещу църквата да бъдат спрени или да останат безплодни, ако сме бдителни и ходатайстваме срещу тях? Често забравяме наставлението, да не се облягаме на собствения си разум и не успяваме да признаем Него в ходатайството си (Притчи 3:5-6). Не чакаме и не слушаме гласа на Святия Дух, обикновено за наша собствена вреда. Забравяме, че не воюваме срещу кръв и плът (Ефес. 6:12) и че „оръжията на нашето воюване не са плътски” (ІІ Коринтяни 10:4). Ние толкова се страхуваме, да не започнем да обръщаме твърде много внимание на демоните, че не им обръщаме никакво внимание. Понякога стремежът ни да сме балансирани ни изкарва от равновесие.

Ефесяни 6:18, където се говори за духовното воюване, казва, че трябва „да бъдем бодри… в молитва за всичките светии” и „във всяко време (kairos) да се молим в Духа”. Тук не ни се казва да се молим през цялото време, защото щеше да бъде употребена думата chronos, а да се молим във всички решителни моменти (kairos). С други думи ние сме във война и ако сме бдителни, Бог ще ни предупреждава своевременно за атаки на врага, за да издигнем защитни прегради чрез молитва.
Kairos – време за paga

Една сутрин преди няколко години, докато се молех, Господ ми даде да видя една картина. Някои биха го нарекли видение. Както и да го наречете, аз видях нещо. Беше гърмяща змия, свита в краката на баща ми. Това ми се стори kairos време! Прекарах 15 минути в усърдна молитва за неговата закрила, докато почувствах облекчение. На следващия ден той ми се обади. Беше във Флорида, а аз – в Тексас. Той каза: „Няма да отгатнеш какво стана вчера. Джуди (съпругата на баща ми) излезе до бараката. Преди да влезе както обикновено, тя бутнала вратата и погледнала надолу. Там, където щяла да стъпи, имало свита гърмяща змия. Тя се отдръпнала внимателно, дойде да ме повика и аз я убих.” Аз отговорих: „Да, знам.” Учуден той попита: „От къде знаеш?” „Видях го в Духа – отговорих аз – и се молих за твоята закрила. Длъжник си ми.” (Всъщност не му казах, че ми е длъжник. Държах се много смирено и казах нещо от сорта на: „Слава на Бога” или „Слава на Господа”, както обикновено правим.) Какво направих, когато се молих за него? Поставих защитна преграда (paga) около него и Джуди. Как се молих? Аз помолих Отец да ги закриля и вързах всеки опит на дявола да им навреди. Цитирах няколко стиха с обещания за закрила и после се молих в Духа.

Гейл Мумърт, членка на нашата църква в Колорадо Спрингс, сподели забележително свидетелство, как е била опазена в едно kairos време в Ланчестър, Тексас: „Докато карахме към къщи в ужасното време, съпругът ми Джийн включи радиото за местните новини. Тъмни облаци бяха забелязани наблизо. След като пристигнахме вкъщи, времето изведнъж утихна. Малко след това вятърът започна да духа бясно. Дървета падаха и дори стените на къщата започнаха да се тресат. Прозорците дрънчаха и ледени късчета удряха по гаража на колата. „Влезте в коридора и затворете вратите – извика съпругът ми. – Вземете възглавници, одеала и фенерче.” „Нана, страх ме е” – изплака петгодишното ми внуче Уилиям. „Исус ще се погрижи за нас. Не бой се.” – му казах аз. Изведнъж в малкия ни град засвириха сирени. Стените се движеха като че ли не се държаха на нищо. „Ако все още не сме в торнадо, вече сме близо” – извика Джийн, докато тичаше към коридора. „Хванете се за ръце и седнете на пода” – казах аз. „Обичам ви” – каза Джийн на всички, докато ни обграждаше с одеала и възглавници, след което ни покри с тялото си и ни обгърна с ръце. Мощен вятър духаше навсякъде около нас и ни преви на топка. „Молете се! Продължавайте да се молите” – каза той. „Всемогъщи Боже, помогни ни!” – викахме ние. Последва експлозия!

Прозорците се пръснаха и стъкла се разхвърчаха навсякъде. Втора експлозия и стените паднаха. Отломки хвърчаха и се забиваха като стрели. „Исусе, помогни ни! Ти си нашият Спасител! Ти си нашият Цар!” – виках аз. Погледнах нагоре – покривът падаше върху ни. Една стълба се пречупи в гърба на съпруга ми. „Сега започнете да Го хвалите” – извика Джийн, борейки се с вятъра. Следващият гръм беше най-ужасен. Не можехме да направим нищо. Само Бог можеше да ни помогне. Всичко беше извън контрол, но ние познавахме Божия суверенитет. Знаехме, че сме на прага на смъртта, но извикахме: „Благодарим Ти, Исусе! Благодарим Ти, Господи!”

Изведнъж се изпълних с мир. Нежен глас проговори в сърцето ми: „Чух вика ви за помощ. Смъмрих небето заради вас. Аз Съм тук, за да ви закрилям.” Сълзи покриха лицето ми и знаех, че Исус ще се погрижи за нас. Ръката Му като че ли ни беше обгърнала. Знаех, че сме в безопасност.

Торнадото свърши. Дъждът ни удряше със сила, каквато не бях усещала никога преди. Но бяхме спасени. „Мамо, виждам небето” – каза малкият Уилиям. „Уилиям, това е, защото покривът го няма. Сигурно нямаме и стени” – Джийн му обясни. „Толкова съм щастлива, че всички сме добре, – извика дъщеря ни Уенди. – Исус ни запази, нали?” Въпреки, че бяхме заровени в тонове отломки и косите ни бяха пълни със стъкла, ние бяхме живи. Само няколко дребни охлузвания.”

Това са защитни стени! Няколко души бяха убити и много бяха ранени в това опустошително торнадо, но вечната ръка на Бог защити семейство Мумърт. Гейл имаше честта да сподели цялата история с Далас Морнинг Нюз. Вестникът дори публикува свидетелството й, как Бог ги е опазил.

Имам приятелка в Далас, която преди няколко години получи интересен отговор на молитва в kairos ситуация. Рано една сутрин отишла да види сина си и снаха си. Синът й бил нощна смяна и тя го чакала заедно със снаха си. Времето минавало, но синът не се прибирал и майката започнала да се безпокои. Нещо не било наред. Мислейки, че той все още е на работа, те се обадили там. „Няма го – бил отговорът, – вече си тръгна.” Още по-обезпокоена майката казала: „Тревожа се. Нека да го посрещнем с колата.” Тя помислила, че синът й си е тръгнал навреме и трябва вече да се е прибрал, а всъщност той бил тръгнал минути, преди те да се обадят. Но Господ ги водел дори и в това, защото, въпреки че този млад мъж все още не бил в опасност, Бог знаел, че наближава kairos момент и искал неговата молеща се майка да бъде наблизо, когато дойде моментът. Докато майката и съпругата карали по натоварена улица в Далас, те го видели да идва отсреща на велосипеда си, като се движел с 60-80 километра в час. Докато го следели с поглед, той задрямал и се отклонил от пътя, натиснал спирачка и полетял на 12-15 метра от велосипеда. Той дори не носел каска. Докато синът летял във въздуха, майката се молела: „Исус, предпази сина ми!” Тя продължила да се моли, докато не стигнали при него. Около него вече се била събрала тълпа и двете жени се устремили нататък, чудейки се какво им предстои да видят. Видели чудо! Никакви рани – нищо счупено, охлузено, нито вътрешни наранявания. Просто един млад човек, който се чудел какво е станало.

Станало беше paga, kairos paga. Имаше защитни стени. Една майка получи предупреждение от Святия Дух и затова беше на подходящото място в подходящото време. Означава ли това, че ако не сме наблизо, молейки се, ако се случи инцидент с някой от близките ни, трябва да се обвиняваме за тяхното раняване или смърт? Разбира се, че не. Ако трябваше да живеем в постоянно напрежение, щяхме да полудеем. Това просто означава, че трябва да сме нащрек и когато дойде предупреждение от Святия Дух, да откликнем, като се молим – изградим защитни стени. Чух един гост-говорител в „Христос за нациите”, Далас, Тексас да разказва една интересна история, в която има не kairos момент, а kairos период за изграждане на защитни стени (paga). Той имал много силен и повтарящ се сън, за който усещал силно, че е предупреждение от Господа, в който сънувал, че омъжената му дъщеря умира. В съня си той не видял как дъщеря му умира, но усещал силно, че сатана има добре подготвен план, да отнеме живота й. За да не я плаши, той казал за това само на зет си и двамата започнали да ходатайстват (paga) всеки ден за нейната безопасност. Те изграждали защитни стени около нея. Разказа как по няколко пъти на ден, докато работел, карал колата си или се разхождал, винаги, когато се сещал, той връзвал плана на дявола да отнеме живота на дъщеря му. „Как го е правел?” – може да попита някой. – „Какво е казвал?” Той вероятно се е молил по следния начин:

„Отче, аз издигам дъщеря си пред Теб” – това създава среща (paga) с Бог. – „Моля Те да я предпазиш от всеки капан, който сатана е заложил за нея. Ти си ни обещал да ни избавяш от всяка примка на ловеца” (Псалм 91:3). Това изгражда защитна стена (paga). „Благодаря Ти, че си ми дал този товар за молитва, за да взема и отнеса от нея (nasa) тази смъртна опасност!” Това е „носене” (paga) на теготите на другия. „Сатана, аз разрушавам твоя план и събарям властта ти над тази ситуация. Твоите оръжия против нея няма да успеят и ти няма да отнемеш живота й.” Това е среща (paga) с врага, с цел разделяне. „Аз правя това в името на Исус!”

Основаваме молитвите си върху това, което Исус е направил. Представяме Него… Донасяме това, което Той е постигнал… Привеждаме в изпълнение Неговата победа.

След около месец (не забравяйте, че това беше kairos период, през който се е молил всеки ден) дъщеря му получила повишение в работата. С повишението дошла и полица за застраховка живот, която изисквала преглед. Докато правели изследванията й, след като взели проба от кръвта й, лекарят почти в паника се обърнал към нея с въпроса: „Госпожо, с какво се храните? В кръвта ви няма никакъв калий! Вие би трябвало да сте мъртва. Няма разумно обяснение за това, че сте жива. Когато се появи такава недостатъчност, човек обикновено се чувства добре, но в един миг пада мъртъв. Трябва веднага да постъпите в болница, за да се възстанови калият в кръвта ви.”

Тя, разбира се, оживя. Трябваше да пази строга диета няколко седмици, през които ядеше само един-два вида храни. Въпреки, че нямаше логично обяснение за нейното оцеляване, ние знаем духовното обяснение – защитната стена (paga), изградена в Духа чрез молитва.
Под сянката на Всевишния. Не се приближавай!

Вероятно най-удивителният пример за ходатайство в kairos време в моя живот беше по време на едно от пътуванията ни до Гватемала. Бях с група от 40-45 души и пътувахме към отдалечено място на река Пешън в джунглата Петън. Целта ни беше да построим клиника и евангелизационна станция на реката. Трябваше да издигнем две постройки, както и да проповядваме в близките села.

Беше удивително пътуване. Ядохме месо от маймуна и боа. Убихме огромни черни паяци, двайсетсантиметров скорпион и коралова змия в лагера. Бях нападнат от мравки, които незабелязано се бяха настанили в дървените трупи, които пренасяхме и върху които спяхме, докато пътувахме нощем по реката. Летяхме със стари, разнебитени военни самолети и кацнахме на поле, от което първо трябваше да изгонят козите. (Всичко това няма нищо общо с молитвата, но ви показва колко съм смел и колко съм страдал за Евангелието.) Нашият водач Хан Брукс ме караше да водя хваление от носа на дългото ни, издълбано от дърво кану, докато пътувахме нагоре-надолу по реката. Неговата любима песен беше „Чудесно е да живеем с Господа”. Караше ме да изпълнявам и прочутия си тарзански вик, който беше невероятно добър и отекваше чак от другата страна на реката и в джунглата. Туземците от селата стояха на брега и слушаха. Те не бяха особено впечатлени, тъй като не бяха чували за Тарзан, всъщност изражението им по-скоро казваше: „Какъв е този идиот?”

Нека да се върнем към целта на историята. Преди да тръгнем за джунглата, прекарахме нощта (петък) в Гватемала сити – столицата на Гватемала. Преди месеци бяхме направили уговорка с гватемалските авиолинии да ни откарат в джунглата на следващия ден. Когато в събота следобед пристигнахме на летището, ни казаха, че са променили плана и ще ни откарат едва на следващия ден. Чувствайки, че трябва да тръгнем, както бяхме планирали, заради краткото време, което имахме да осъществим мисията си, нашите водачи в продължение на три часа убеждаваха авиолиниите да спазят първоначалната уговорка. „Не – каза управителят на развален английски, – ще откара утре.”

„Но вие преди месеци се съгласихте да ни откарате днес” – спорехме ние. „Нямаме пилоти” – възразяваха те. „Намерете един” – молехме ние. „Защо бързате толкова? Разгледайте!” – увещаваха ни те. И така, в продължение на три часа от офис в офис се срещахме с различни хора. Най-накрая с раздразнение един от тях вдигна ръце и каза: „Добре, ще ви закараме сега! Качвайте се в самолета! Бързо!” Всички се втурнахме към самолета, като сами натоварихме чантите и инструментите си в багажното отделение. Искахме да излетим, преди да са размислили. През тази нощ в Гватемала сити имаше земетресение, което уби 30.000 души за 34 секунди, а ние бяхме на 400 километра от там. Ако бяхме останали в града още една нощ, както авиокомпанията искаше, някои от нас сигурно щяха да бъдат убити, а други – ранени. Знаем това със сигурност, защото, когато се върнахме в града, видяхме сградата, в която нощувахме преди земетресението и в която щяхме да останем, ако не бяхме отпътували в събота. Огромни греди бяха паднали върху леглата. Връзката между всичко това и нашата тема е, че една жена ходатай от нашата църква в Охайо усетила силен товар, да се моли за нас през втория ден от нашето пътуване. Три часа тя била в усърдно ходатайство за нас.

Можете ли да отгатнете кои три часа? Да. Тези, през които нашите водачи преговаряха с авиокомпанията. Ние не знаехме, че животът ни е в опасност, ако бяхме останали още една нощ в Гватемала сити, но Бог знаеше. Жената, която беше ходатайствала за нас, също не знаеше. Знаеше само, че поради някаква причина имаше силен товар, да се моли за нас. Тя беше бдителна, както ни казва Ефесяни 6:18 и разпозна kairos времето. Без съмнение, тя е спомогнала за нашето оцеляване.

Има живот в тайното място, но той не идва автоматично за вярващите. Въпреки, че ни е обещана закрила от врага, ние определено играем някаква роля в осигуряването й за нас и другите. Ходатаят знае това и не оставя нещата на случайността, а поставя знаци, които всички сили на ада да видят: „Под сянката на Всевишния! Не се приближавай!”