Бог работи чрез молитвите на Своите хора

Нека да продължим с това заключение. Тъй като говорим за тежки неща като славни корони, илюзии и хора, създаващи вечни неща, как ви се струва като тежест следното? Толкова пълна и окончателна беше властта на Адам на земята, че не само Бог, но и Адам можеше да я даде на някой друг! Чуйте думите на сатана в Лука 4:6-7, когато изкушаваше Исус: „На Теб ще дам всичката власт и слава на тия царства (защото на мене е предадена и аз я давам комуто ща) и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.” Това, че властта беше предадена на него, беше вярно и Исус го знаеше. Той дори три пъти в Евангелията нарече сатана „князът на този свят” (Йоан 12:31, 14:30, 16:11). Ето и второто тежко нещо. Божието решение да работи на земята чрез човеци беше толкова пълно и окончателно, че Бог трябваше да стане част от човешката раса. Няма друга по-изумителна истина. Нищо не може да даде по-силно доказателство за окончателността на Божието решение, да работи чрез хора. Без съмнение хората завинаги щяха да останат Божията връзка към властта и активността на земята. Смятам, че в това е причината за необходимостта от молитва.

Бог още от сътворението избра да работи чрез хората, а не независимо от тях. Това винаги е било и ще бъде така, дори с цената на това, Бог да стане човек. Въпреки че Бог е суверенен и всемогъщ, Писанията ясно ни казват, че Той ограничи Себе Си относно земните дела в това, да работи чрез човешки същества. Не е ли това причината земята да е толкова неуредена? Не, защото Бог иска да е така, но поради нуждата да работи и извършва волята Си чрез хора.

Не е ли това истината, разкривана през цялото Писание?

• 
  Бог и човекът работят заедно за добро или за лошо.
  
• 
  Бог се нуждае от верни мъже и жени.
  
• 
  Бог се нуждае от народ, чрез който да работи.
  
• 
  Бог се нуждае от пророци.
  
• 
  Бог се нуждае от съдии.
  
• 
  Бог се нуждае от човек Месия.
  
• 
  Бог се нуждае от човешки ръце да изцелява, човешки глас да говори и човешки нозе да отиде.
  

В ІІІ Царе 18 глава откриваме и историята на Бог, който използва човек и се нуждае от човек, за да изпълни волята Си чрез молитва. Там се разказва за това, как Илия се моли за дъжд след три години суша. Яков 5:17-18 също споменава този случай и ние знаем от историята, че молитвите на Илия не само донесоха дъжд, но три години по-рано те бяха причината дъждът да спре. Когато пророците се молят за суша, знаем, че сме в беда! В ІІІ Царе 18:1, след три години на съд, Бог говори на Илия, като каза: „Иди, яви се на Ахав; и ще дам дъжд по земята”. По-късно, в края на главата, след няколко други събития, Илия се моли седем пъти и накрая идва дъжд. Според първия стих на главата, чия беше идеята да изпрати дъжд? Чие желание беше? Чия инициатива? Отговорът е, че това беше идея на Бог, а не на Илия. Тогава защо, след като това беше Божията воля, идея и време, беше необходима човешка молитва, да „роди” дъжда? (Илия стоеше в поза на жена, която ражда, символизирайки идеята за молитва на родилни мъки). Защо Илия трябваше да се моли седем пъти? Седем е библейското число за пълнота и аз съм сигурен, че Бог ни учеше да се молим, докато задачата е изпълнена. Но защо тази или която и да е друга молитва изисква устояване, щом това е Божията воля, идея и време? И накрая, наистина ли молитвите на Илия предизвикаха дъжда или беше просто съвпадение, че Илия се молеше, когато Бог изпрати дъжда? Яков дава отговор на този въпрос. Да, ефективната, усърдна молитва на този човек спря и върна дъжда!

„Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произведе плода си” (Яков 5:17-18). Единственият логичен отговор на въпроса защо Илия трябваше да се моли, е просто, че Бог е избрал да работи чрез хора. Дори, когато Бог е инициаторът за нещо и силно желае да го изпълни, Той все още се нуждае от нашите молитви. Андрю Мърей накратко говори за нуждата да се молим така: „Божието даване е неразделно свързано с нашето искане… Само чрез ходатайство може да бъде свалена от Небето силата, която ще направи църквата способна да победи света.” Що се отнася до нуждата Илия да постоянства, няма да я коментирам надълго тук, но засега е достатъчно да кажем, че вярвам, че нашите молитви вършат повече от това, да искат от Отца. Убедил съм се, че в някои ситуации те действително освобождават растящи количества от Божията сила, докато се освободи достатъчно, за да се изпълни Неговата воля.
Даниил – човек на молитвата

Друг пример, който подкрепя нашето твърдение за абсолютната нужда от молитвата, откриваме в живота на Даниил. През 606 г. пр. Хр. Израил беше отведен в плен от друг народ поради греха си. Години по-късно в Даниил 9 гл. ни се казва, че докато четял книгата на пророк Еремия, Даниил открил, че е време да свърши пленничеството на Израил. Еремия пророкува не само за пленничеството, от което Даниил беше част, но и за неговата продължителност – 70 години.

Тогава Даниил направи нещо много различно от това, което повечето от нас биха направили. Когато ние получим обещание за съживление, освобождение, изцеление, възстановяване и т. н., сме склонни пасивно да чакаме неговото изпълнение. Но не и Даниил. Той знаеше по-добре! Той трябва някак си да е знаел, че Бог се нуждае от неговото участие, защото каза: „Тогава обърнах лицето си към Господ Бог, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел” (Данаил 9:3).

В Даниил няма стих, както при Илия, който конкретно да казва, че Израил беше освободен заради молитвите на Даниил, но с важността, която им се отдава, определено тази идея се прокарва. Ние знаем, че архангел Гавраил беше изпратен веднага след като Даниил започна да се моли. Но бяха необходими 21 дни, за да премине през битката в небето с послание за Даниил, че „думите ти се послушаха и аз дойдох поради думите ти” (Данаил 10:12). Не мога да не се чудя колко обещания от Бог са останали неизпълнени, защото Бог не е намерил човешкото участие, от което се нуждае. Пол Е. Билхаймер казва: „Даниил очевидно осъзна ролята, която играе ходатайството в изпълнението на пророчествата. Бог беше изпратил пророчество. Когато дойде време за неговото изпълнение, Той не го изпълни независимо от молитвената си програма. Той потърси човек, в чието сърце можеше да положи товара на ходатайството… Както винаги Бог взе решението в Небето. Човекът беше призван да го наложи на земята чрез ходатайство и вяра.”

Още един стих силно подкрепя нашето твърдение, че Бог се нуждае от нашите молитви, въпреки че Божието съществуване и характер са напълно независими от всяко създание (Деяния 17:24-25) и Бог вече разполага с всички ресурси (Йов 41:11, Псалм 50:10-12). „И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих. Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв, и възвърнах върху главата им техните постъпки, казва Господ Йехова” (Езекиил 22:30-31).

Смисълът на тези стихове е удивителен. Святостта, неизменността и безкомпромисната истинност на Бог Му пречат просто да извини греха. Той трябваше да бъде осъден. От друга страна Бог е не само свят, но Той е и любов, която винаги желае да изкупва, да възстановява и да показва милост. Писанието ни казва, че Бог не се удоволства в смъртта на грешния (Езекил 33:11).

Пасажът ясно казва: „Моята справедливост изискваше наказание, а любовта Ми искаше да прости. Ако бях намерил човек, който да Ме помоли да пожаля тези хора, щях да го направя. Това щеше да Ми позволи да покажа милост. Но понеже не намерих никой, трябваше да ги унищожа”. На мен тази мисъл не ми харесва повече, отколкото на вас. Не искам да поема отговорността. Не ми харесва да мисля за последиците от това, че Бог е ограничил Себе Си до нас, хората. Но в светлината на тези и други пасажи, както и състоянието на света, аз не мога да не стигна до това заключение. Бог или иска земята да е в това състояние или не го иска. Ако не го иска, което със сигурност е така, можем да предположим само две неща. Той или е безсилен да направи нещо за това, или се нуждае и чака нещо от нас, за да предизвика промяна. Питър Вагнер се съгласява с това, като казва: „Трябва да разберем, че нашият суверенен Бог така е направил света, че много от това, което наистина е Неговата воля, Той прави независимо от отношенията и действията на хората. Той оставя хората да вземат решения, които могат да повлияят на историята… Човешката пасивност не може да обезсили изкуплението, но може да го направи неефективно за изгубените.” Тази истина всява страх поради отговорността, която носи или дори осъждение, заради нашата липса на молитва. Но съществува и друга възможност. Отговорността може да бъде привилегия и радост. Ако му позволим, това откровение може да издигне сърцата ни до нова позиция на достойнство и да застанем до нашия Небесен отец и Господ Исус.

Джак Хейфорд е казал: „Молитвата всъщност е партньорство на изкупеното Божие дете, работещо ръка за ръка с Бога за осъществяването на Божията изкупителна цел на земята.”

Нека да се издигнем до висотата на призванието и да приемем невероятната покана, да бъдем съработници на Бога, носители на прекрасния Му Свят Дух и посланици на Неговото велико царство. Нека да Го представляваме! Дай ни да осъзнаем нашата съдба, Господи!

1. Колко пълна беше Адамовата власт над земята? Можете ли да обясните, как това е свързано с необходимостта от молитва, за да може Бог да работи?

2. Какво имаше предвид Бог, когато каза, че сме създадени по Негов образ и подобие?

3. Как историята за Илия, който се молеше за дъжд (ІІІ Царе 13) подкрепя твърдението, че Бог работи чрез молитва? А молитвата на Даниил за възстановяването на Израил?

4. Какво е значението на корена на думата „слава”? Как това е свързано с молитвата и представителството?

5. Какво е усещането, да си партньор на Бог?

Когато не знаеш какво търсиш, вероятно никога няма да го намериш. Когато не знаеш какво правиш, вероятно няма да го направиш добре.

Спомням си как един ден в гимназията стоях в часа по английски. Никога не съм бил много добър по английски. Бях твърде зает с важни неща като игра на футбол и бягане. Беше петък следобед и имаше важен мач вечерта. Вероятно може да се досетите къде беше умът ми.

След като запратих топката в края на игрището, чувайки оглушителния вик на тълпата, умът ми постепенно се върна в часа по английски. Учителката говореше за „сегашно причастие”. Аз нямах никаква представа какво е това, но не ми звучеше добре. Знаех, че сегашно означава или че се отнася за настояща ситуация или за нещо, което присъства в стаята. „Дъч – каза учителката, вероятно разбирайки, че не внимавам, – можеш ли да ни кажеш къде е сегашното причастие?”

Не знаех дали да гледам в пода, в тавана или през прозореца. Опитвайки се да изглеждам колкото е възможно по-невинно, интелигентно и заинтересувано, аз се огледах из стаята, преди да отговоря. „Не, госпожо. Не виждам никъде това причастие. Но не се тревожете. Сигурен съм, че ще се появи.” Така и никога не разбрах какво е това „сегашно причастие”, но сигурно не е било толкова страшно, колкото мислех, защото, когато казах това, всички се изсмяха.

Изпитах облекчение от това, че съм успокоил поне малко една очевидно разтревожена учителка и се измъкнах от една потенциално унизителна ситуация.

Какво все пак е ходатайството?

Не, не е!

Знам, че казахте молитва или нещо подобно. Но технически погледнато ходатайството изобщо не е молитва! Ходатайствената молитва е молитва. Ходатайството е нещо, което някой прави и то може да се направи в молитва. Това е почти толкова объркващо, колкото сегашното причастие, нали? Представете си го така. Съгласието не е молитва, но има молитва на съгласие. Вярата не е молитва, но има молитва на вяра. Така, както човек не може съзнателно да се моли с молитва на съгласие, докато не разбере какво е съгласие, така човек няма да е ефективен в ходатайствената молитва, докато не разбере какво е ходатайство. Следите ли мисълта ми?

Преди да дадем определение за ходатайство, за да можем да дадем и определение за ходатайствената молитва, ще дадем определение в контекста на 1) Божия план за човечеството при сътворението; 2) Провалът на този план при падението, и 3) Божието разрешение на проблема.

С това ще постигнем следните задачи:

1. Ще разберете концепцията за ходатайството така, че да можете да разберете ходатайствената молитва.

2. Ще видите ролята на Христос като Ходатаят (нашата ходатайствена молитва винаги ще бъде само продължение на Неговото дело на ходатайство. Това е много важно и ще става все по-ясно в процеса на четене).

3. С това знание ще станете най-духовният човек в молитвената си група.

Нека първо да разгледаме ходатайството само по себе си, след което ще го разгледаме в контекста на падението.

Според речника на Уебстър „ходатайствам” означава „заставам между; посреднича между две страни с цел примиряване на тези, които имат различия или са в противоречие; застъпвам се; посреднича”. Според същия този източник „посреднича” означава „заставам между две крайности; посреднича между две страни като приятел на всяка от тях; преговарям с личности в разногласие с цел примиряване или изглаждане на различията; посреднича за мир; ходатайствам”. Забележете, че двата термина са много близки и за определението им са използвани някои общи думи като между, посреднича и примиряване. Забележете също, че всяка е използвана в определението на другата.

Както ясно може да се види от тези определения, идеята за ходатайство може да се обобщи като посредничество, застъпване за някой друг, представяне на една страна пред друга и то не се ограничава само до юридически ситуации. Ходатайство се извършва всеки ден в нашите съдилища, когато адвокати се застъпват за своите клиенти. Това се случва и при сключването на договори, когато адвокати представляват едната страна пред другата. Ходатайство има всеки ден в офиси, по време на бизнес срещи, когато секретарки и други заместници представляват някого пред някой друг. В това няма нищо духовно. То е свързано с предаване. То е свързано с власт.

Свежда се до представителство. Както споменахме в предходната глава, да представляваш означава „да представиш отново”.

Преди години баща ми нае посредник (ние го наричахме адвокат) да го представлява в съда. Татко беше спрян от полицаи, жестоко бит и хвърлен в затвора пред очите на майка ми и сестра ми, която по това време е била на три години. Полицаите го взели за някой друг! Татко всъщност се прибирал от църковна служба, където бил проповядвал същата вечер, което усили иронията и несправедливостта на цялото насилие. Нашият адвокат посредничеше между баща ми и съдията, другият адвокат и полицаите. Той изслуша случая, събра доказателства, разбра какво иска баща ми и след това го представи отново в съда. Той посредничи добре и ние спечелихме.

Не всяко ходатайство е в смисъла на това, което прави адвокатът. Това е само един пример. Всяко представителство или посредничество е ходатайство. Нека да разгледаме това в светлината на сътворението и падението. Адам трябваше да представлява Бог на земята, като управлява вместо Него. Бог каза на Адам какво иска и Адам Го представи на всички останали на земята. Адам беше посредник на Бог. Адам буквално беше Божият ходатай или посредник на земята.
Христос – най-великият ходатай

Адам, разбира се, се провали и Бог трябваше да изпрати друг човек, наречен „последният Адам”, за да направи това, което първият Адам трябваше да направи, и да възстанови това, което първият Адам беше разрушил. Така че, Христос дойде да представи Бог на земята. Той стана ходатай или посредник, като представи и застана между Бога и човечеството.

Според Йоан 1:18 Исус ни показа Бог. „Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви”. Гръцката дума, преведена като „изяви” е exegeomai, от която произхожда английската дума exegete. Вероятно сте чували за малкото дете, което рисувало нещо и учителката му казала: „Това е интересна рисунка. Какво има на нея?” „Нарисувал съм Бог.” „Но никой не знае как изглежда Бог.” „Ще разберат, когато свърша” – казал младият художник.

Исус дойде и ни обрисува Бога! Сега ние знаем как изглежда Той. Но това не е единствената насока на Неговото посредничество. Има голяма ирония във факта, че човекът, който трябваше да е Божий посредник или представител на земята, сега се нуждаеше от някой, който да се застъпи за него. Този, който беше създаден да представя Бога на земята, сега се нуждаеше от някой, който да го представлява пред Бог. Христос, разбира се, стана този представител, ходатай или посредник. Той не само представяше Бог пред хората, но също представи човека пред Бог. Този Богочовек беше застъпник за двете страни. Той е последният и единствен посредник. Той е „Апостолът (Бог за човечеството) и Първосвещеникът (човечеството за Бог) на нашата вяра” (Евреи 3:1). Той е великият посредник на Йов, между небето и земята с една ръка върху човека и другата върху Бог (Йов 9:32-33). Придобихте ли представа? Посредничеството на Христос в съответствие с буквалното значение на думата не беше молитва, с която Той се моли, а дело на посредничество, което Той извърши.

Надявам се, че сте готови за това: Аз не вярвам, че ходатайството, което Христос извършва сега в Небето за нас, е молитва. Убеден съм, че това се отнася за Неговата посредническа работа (І Тимотей 2:5), това, че Той е нашият Адвокат пред Отца (І Йоан 2:1). Той сега действа като наш представител, осигурявайки ни достъп до Отца и до придобивките от изкуплението. Всъщност Той ни казва в Йоан 16:26, че не иска и не моли Отец заради нас: „В оня ден ще искате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас”. Тогава какво прави Исус, когато ходатайства за нас? Той посредничи не, за да ни оневини за греха, както направи при изкуплението, а за да представи всеки от нас на Отца като Негови предани деца. Когато аз се приближавам до трона, Той винаги е там и казва: „Отче, Дъч е тук, за да говори с Теб. Той не идва заради собствени заслуги или праведност, а заради Моите. Той идва в Мое име. Ти си спомняш, че застанах между Теб и Дъч и му дадох достъп до Теб. Той иска да Те помоли за някои неща.” Можете ли да си представите как Отец отговаря: „Разбира се, че си спомням, Сине. Ти го направи един от Нашите. Тъй като той дойде чрез Теб, Дъч е винаги добре дошъл тук.” Тогава Той поглежда към мен и казва: „Ела смело при Моя трон на благодатта, сине, и кажи молбата си.” Исус не се моли за нас. Той ходатайства за нас, за да можем ние да се молим. Това се има предвид с израза „да искаме в Негово име”.

Нека разгледаме още един аспект на ходатайството на Христос в контекста на падението. След падението човечеството се нуждаеше главно от две нещо. То се нуждаеше от някой, който да застане между него и Бог, за да го примири с Бог, и от някой, който да застане между него и сатана, за да го отдели от сатана. Едното беше обединяване, а другото отделяне. Едното – възстановяване на господство, а другото – премахване на господство. Това беше двустранно ходатайство. Ние се нуждаехме и от двете. Исус направи и двете. Като ходатай-посредник Той застана между Бога и човечеството, като ни примири с Отец; и между сатана и човечеството, като пречупи хватката на сатана. Това беше изкупителното дело на ходатайството и то е завършено.

Затова в легалния смисъл на изкуплението на човечеството Христос е единственият ходатай. Затова Писанието казва: „Защото има само един Бог и един ходатай между Бог и човеците – човекът Исус Христос” (І Тимотей 2:5). Това откровение е жизнено важно. То означава, че нашите молитви на ходатайство винаги са само продължение на Неговото дело на ходатайство. Защо това е толкова важно? Защото Бог не би зачел ничие друго ходатайство, освен Христовото и защото това разбиране ще направи ходатайствените ни молитви много по-силни.

Нека да се върнем към нашия диалог в тронната зала. Аз стоя там и моля Отец да покаже милост и да даде спасение на хората от Тибет. Отец би могъл да отговори: „Но как да го направя? Те са грешни. Те се покланят на фалшиви богове, което в действителност е поклонение на сатана. И освен това те дори не желаят да бъдат спасени. Самите те никога не са молили за това.” Аз отговарям: „Защото Исус ходатайства и посредничи за тях, Отче. Аз се моля заради това, което Той направи. А Той се нуждае от човек, който да иска вместо Него, защото Той сега е на небето. И както Той ме научи, аз се моля Твоето царство да дойде и Твоята воля да бъде в Тибет. Аз се моля чрез Него. И аз Те моля да го направиш единствено поради изкуплението, което Исус извърши.” Отец отвръща: „Правилен отговор! Ти чу човека, Гавраил! Какво чакаш още?”

Когато казвам, че нашите молитви за ходатайство са само продължение на Неговото дело на ходатайство, разликата е в това, че Той направи, а ние само го доставяме. Не трябва да създаваме нищо – примирение, освобождение, победа и т. н., а да раздадем както направиха учениците с хляба и рибата (вижте Матей 14:17-19). Нашето призвание и функция не е да заместим Бог, а да Му дадем възможност да действа. Това ни освобождава от страх и ни дава смелостта, да знаем, че:

• 
  Производителят просто иска да доставя чрез нас.
  
• 
  Ходатаят иска да ходатайства чрез нас.
  
• 
  Посредникът иска да посредничи чрез нас.
  
• 
  Представителят иска да представлява чрез нас.
  
• 
  Победителят иска да наложи победата Си чрез нас.
  
• 
  Служителят на примирението е дал на нас служението на примирение (ІІ Коринтяни 5:18-19). Ние сега Го представляваме в Неговото представителство. Бог продължава да въплъщава Своята изкупителна цел в живота на хората.
  

И все пак… Ние трябва да се молим за освобождението и реализирането на тези неща. Така че, бих ви предложил следното библейско определение за ходатайствена молитва: „Ходатайствената молитва е продължение на служението на Исус чрез Неговото тяло – църквата, в което ние посредничим между Бога и човечеството с цел, да примирим света с Бог или между сатана и човечеството с цел, да наложим победата на кръста.” Христос се нуждае от човек на земята, чрез когото да се представи, както направи Отец. Човекът, който Отец използва, беше Исус.

Хората, които Исус използва, сме ние – църквата. Той каза: „Както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас.” (Йоан 20:21). Представителят е някой, който е изпратен. Изпратените имат власт, докато представляват този, който ги е изпратил. И ударението не е върху изпратения, а върху този, който го е изпратил. Определянето на условията и способността да ги изпълни или наложи, са изцяло отговорност на изпращащия, а не на изпратения. Например, посланик, който представлява страната си в друга страна, е изпратен. Той няма собствена власт, но е упълномощен да представлява властта на страната, която го е изпратила. Исус беше изпратен. Затова Той имаше власт. Той я получи от Отец, който Го изпрати. Четиридесет пъти само в Евангелието на Йоан Исус споменава важния факт, че е изпратен от Отец. Резултатът от това беше, че сме изпратени и представляваме Исус. Докато действаме в тези граници, ние действаме във властта на Христос. И всъщност не ние вършим делата, а Той. Нека да ви дам един пример. През 1977 г., докато се молех за предстоящо пътуване до Гватемала, чух думите: „На това пътуване представи Исус на хората.”

В началото смъмрих гласа, като мислех, че е нечист дух, който се опитва да ме измами. Но гласът дойде отново, като този път добави думите: „Бъди Неговият глас, Неговите ръце, Неговите крака. Направи това, което знаеш, че Той би направил, ако беше там в плът. Представлявай Го!”

Изведнъж разбрах. Аз нямаше да представлявам себе си или служението, за което работех. Трябваше да представлявам Исус така, както Исус представляваше Отец, като говореше Неговите думи и вършеше Неговите дела. И ако наистина вярвах, че действам като посланик, тогава можех да вярвам, че нищо не зависи от моята власт и способности, а от Неговите. Просто представлявах Него и това, което Той вече беше направил.