Ходатайствена молитва

Нека да свържем това с молитвата. Тези думи са използвани в Исая 66:8 „Но Сионската дъщеря щом се замъчи, роди чадата си”. Това е изключително важно! Това, което Святият Дух правеше при сътворението, когато „роди” земята и света, е същото, което иска да прави чрез нашите молитви, като ражда синове и дъщери. Той иска да кръжи над хора, като освобождава великата Си сила да изобличава, разчупва окови, дава откровения и да ги привлича към Себе Си, за да роди ново създание в тях. Да, Святият Дух иска да ражда чрез нас.

Марлена О`Хърн от Мапъл Вали, Вашингтон, разказва как е направила това за брат си. Ще научите повече за това в десета глава, но Марлена се молела за брат си Кевин около 12 години. Като не знаела да се моли библейски и конкретно, тя често се обезсърчавала и допускала грешката да се опитва да го накара да прави правилните неща, което само влошавало нещата. В началото на 1995 г. тя слушала мое поучение върху ходатайството за изгубените. Заедно със съпруга си Патрик и децата започнали да се молят за Кевин. Едно от нещата, за които се молели, е Святият Дух да кръжи над него. След около две седмици Кевин бил новороден и днес служи на Господа. Вторият пример за това, как Святият Дух кръжи и дава живот на мъртвите неща, се намира във Второзаконие 32:10-18. В този пасаж са използвани четирите еврейски думи, които вече споменахме: tohuw, rachaph, yalad и chuwl. Тук Мойсей прави обзор на историята на Израил и говори за техния праотец Авраам. В 10 стих казва, че Бог го е намерил в tohuw ситуация, т. е. безжизнен и безплоден. Авраам беше в същото безплодно състояние, в което беше земята преди сътворението. До тогава нито той, нито Сара можеха да създадат живот. Те бяха стерилни и безплодни. В 11 стих се казва, че както орел се вие (rachaph) над малките си, така и Господ кръжеше над него. Святият Дух мътеше над Авраам и Сара и освобождаваше живот и сила, като им даваше способност да заченат. В Евреи 11:11 четем, че чрез вяра Сара доби dunamis (чудотворната сила на Святия Дух) да зачене. Кръжейки над тях, Бог раждаше в тях нация. Кръжейки над тях, Святият Дух обнови телата им толкова реално, че след това царят пожела Сара за своя жена, защото тя беше много красива. С Авраам също стана трайна промяна и той в последствие имаше още деца. По-нататък в този пасаж (Второзаконие 32:18) са използвани yalad и chuwl, основните еврейски думи за раждане. „А ти не помисли за Канарата, която те роди (yalad) и забрави Бога, който те е създал (chuwl)”. Същите думи, използвани при сътворението и в Исая 66:8, са използвани тук, за да опишат кръженето на Святия Дух над Авраам и Сара, което роди живот. Кръженето, което роди естествения Израил, ще роди и духовния.

Третият пример за това как Святият Дух дава живот, като мъти или кръжи над някого, се намира в Лука 1:35 – зачатието на Исус в Мария. Божият ангел дойде при Мария и й каза, че ще роди син. А тя попита: „Как е възможно това, тъй като съм девица?” Отговорът беше: „Святият Дух ще слети върху теб и силата на Всевишния ще те осени”. „Осеня” е гръцката дума episkiazo, което означава „хвърлям сянка върху, обвивам в сияние, обгръщам със свръхестествено влияние”. Това донякъде е съответствие на еврейската дума rachaph. Дейтър казва, че тя е използвана, за да опише как „Святият Дух изпраща творческа енергия към утробата на Мария, за да може тя да забременее”. Тази дума е използвана само три пъти в Новия Завет. При преобразяването на Исус в Матей 17:5, където се казва, че облак от Бога Го „засени”. Използвана е и в Деяния 5:15, където хората се опитваха да се доближат до Петър – до сянката му, за да се изцелят. Чудили ли сте се как може сянката на Петър да изцелява? Тя не е изцелявала. Всъщност Святият Дух се движеше чрез Петър, кръжейки и когато някой стъпеше в облака, се изцеляваше! Вие сигурно сте наблюдавали този феномен. Аз съм го виждал. Бил съм на служби, където Святият Дух се е движел толкова силно, че преди да се молят за хората, те се спасяваха, изцеляваха и освобождаваха. Влизаха под episkiazo или облака на Святия Дух. Може би сте били в събрания, където Святият Дух е кръжал в цялата зала и се е движел по специфичен начин. Понякога Бог е правил това над цели общества.

За много от големите съживления в миналото се разказват истории, как хора, минаващи край църквата, в която Святият Дух се движи мощно, започват да плачат, тръгват към църквата, влизат и казват: „Нещо ме теглеше насам и искам да се спася.” Какво е станало? Движението или кръженето на Святия Дух е ставало толкова силно, че Той мътел над цялата географска област и давал живот. Аз вярвам, че това може да стане дори с цели нации, когато все повече молитви се отправят за неспасените в света. Никога в историята не са били отправяни толкова молитви за изгубените, колкото днес. Чрез това ходатайство се освобождава Святият Дух да кръжи не само над градове, но и цели нации. Ще видим драматични съживления, ако това кръжене продължи и се усили чрез молитвите на светиите.
Може ли една земя да се роди в един ден?

Проповядвах в Охайо през 1990, скоро след падането на Берлинската стена, и на режима в някои от комунистическите нации в Европа. Това беше времето, в което правителства падаха като черни очила и за седмици се случваха събития, които иначе биха отнели десетилетия. Беше наистина необикновено време. Докато проповядвах под силно помазание, Святият Дух слезе върху мен и аз започнах да пророкувам. В посланието си казах: „Както видяхте политически сили да падат за един ден, така ще видите нации да падат пред Мен духовно и да се новораждат за един ден.” Още докато го казвах, започнах да се чудя, дали наистина може да се случи. След службата застанах пред Бога в молитва и казах: „Отче, аз не искам да говоря в Твоето име, ако това не е от Теб. Нито искам да подвеждам хората Ти със сензационни изявления. Искам да съм сигурен, че Ти говориш чрез мен.” Отговорът на Бог ме изненада. Той ме заведе в Исая 66:7-8, където ст. 8 казва: „Но Сионската дъщеря щом се замъчи, роди чадата си”. Това, което не разбрах, преди да прочета стиха, е, че предходният стих е въпрос: „Родила ли би се земя в един ден? Или родил ли би се народ отведнъж?” „Но Сионската дъщеря щом се замъчи, роди чадата си” е отговорът!

Бог ми даде потвърждение, че говори чрез мен, че нации ще се родят в един ден. Ще дойде такова движение на Духа, такова кръжене и мътене, такава сила ще се освободи чрез Духа на Бога над области, че цели нации ще идват при Христос за един ден. Не знам, дали „един ден” е буквално или преносно, но аз бих го приел така ли иначе. Пасажът в 8 стих ни казва, че това ще стане чрез родилните мъки на Сионската дъщеря. Ако това включва църквата, което със сигурност е така (Псалм 87, Евреи 12:12, І Петрово 2:4-10), и родените чада на Сион, това е обещание, което се отнася не само за Израил, но и за нас – тялото Христово. Ние трябва да родим синове и дъщери чрез родилни мъки.
Усещане за раждане

Карол Милспау, също член на църквата ни в Колорадо Спрингс, разказва за опитност, която имала в Гватемала преди няколко години. По това време тя се занимавала със съветничество, първо като психотерапевт, а после като християнски съветник. Карол прекарвала време в ходатайство за проблемите на пациентите си и тяхното спасение. Една двойка, която тя съветвала, имала много проблеми; пристрастяване, хранителни разстройства, семейни проблеми и други. Нито един от двамата не бил вярващ, всъщност жената била атеистка. Карол каза, че се чувствала като че била бременна с тях, че ги носела в духа си. Тя се молела за тях всеки ден, често плачейки и стенейки с часове. Това продължило няколко месеца. Докато ходатайствала, Господ силно се раздвижил над тях, като им дал способност да чуват и разбират Писанията, които Карол споделяла с тях.

При следващата им среща и двамата приели Господа. Карол каза, че имала силно усещане за раждане. След това започнал процес на израстване и съзряване, в който Карол им помагала да намерят здраво библейско поучение и християнско общение.

Въз основа на тези примери от Писанията – сътворението, раждането на Израил и зачатието на Христос, ще съставим следното определение за духовно раждане: „Освобождаване на творческата сила или енергия на Святия Дух в дадена ситуация, за да предизвика, сътвори или роди нещо.”

Използвах думите „предизвиквам” и „създавам”, защото в Писанията „родилни болки” не се отнася само за новорождението, а и за раждането на други неща. Например, когато Святият Дух се движеше чрез Петър, донасяше изцеление (Деяния 5:15). При Илия това беше дъжд (ІІІ Царе 18:45), а при Павел беше свързано със зрялост (Галатяни 4:19).
Родилните мъки на Христос

Нека да разгледаме два от вече споменатите примери от служението на Христос, в които той участваше в родилна молитва. Първият е възкресението на Лазар от Йоан 11:33-44. Стих 33 казва, че преди да отиде на гроба, Исус „се разтъжи в духа Си и се смути”. По-добър превод на този израз е, че Исус „беше изпълнен с негодувание в Духа Си и силно обезпокоен”. Думата обезпокоен е tarasso. Означава „да развълнувам, объркам”, както барабан на пералня. Исус раздвижваше помазанието в Себе Си. Стих 38 буквално казва, че той отново се изпълни с негодувание. Според тези стихове, сълзите, които Исус проля, не бяха просто сълзи на съчувствие, но на възмущение и вълнение в духа Му. Знаем също, че те бяха по време на молитва, защото стих 41 казва, че преди да възкреси Лазар, Исус каза на Отец: „Благодаря Ти, че Ме чуваш”. После заповяда на Лазар да стане.

Въпреки, че не може да бъде доказано, вярвам, че Христос е бил в родилни мъки, като е освобождавал животворната сила на Святия Дух, преди да заповяда на Лазар да излезе. Както вече казах, не смятам, че са необходими плач и стенания, за да се освободи родилната сила на Святия Дух, но те ще присъстват понякога, когато навлезем в дълбоко ходатайство, както стана тук с Исус.

Това стана, когато ходатайствах за леля си. Участвах във вид родилна молитва. Въпреки, че не стенех, аз силно плачех. Очевидно не чувствата доведоха до нейното спасение, а моят отклик на подбудата на Святия Дух, като Му позволих да работи чрез мен. Това Му даде възможност да кръжи около леля ми, да я обвие със Своята сила и живот, като я изобличи за грях и вероятно събори някои крепости. Това не винаги става бързо. Понякога започваме да ходатайстваме и почти веднага виждаме резултати, както в случая с леля ми. Но както при Поли и сина й, обикновено е необходим период на ходатайство, през който ние редовно даваме възможност на Святия Дух да ходатайства чрез нас. Това Му позволява да работи в живота на някого с животворната Си сила, за да го новороди.

Друг случай, при който Исус се моли с родилна молитва, беше в Гетсиманската градина. Без съмнение изкуплението, което Христос направи за човечеството – делото на ходатайство, започна с родилната молитва в Гетсиманската градина. Исая пророкува за Него: „Той ще види плода от труда (на англ. родилните мъки – бел. пр.) на душата си и ще се зарадва”. В изпълнение на това, в Гетсиманската градина Исус извика: „Душата ми е прескръбна до смърт” (Мат. 26:38). В Гетсиманската градина започна изкуплението и беше спечелена победата на цялото изпитание. Ние знаем, че изкупителното дело започна тогава, поради няколко причини. Лука ни казва, че големи капки кръв капеха от челото на Исус. Кръв е капела през порита на кожата Му – състояние, което медицината нарича hematidrosis. Изкуплението започна, когато кръвта на Исус започна да капе, защото чрез проливането на кръвта Му, ние бяхме очистени от греха (Евреи 9:22).

Знаем, че изкуплението започна в Гетсиманската градина, защото, когато Исус каза: „Душата Ми е пренаскърбена до смърт”, думата „смърт” там е thanatos. Тази дума за „смърт” е използвана често в смисъл на смърт като наказание за грях. Когато Исус използва тази дума, това най-вероятно означаваше, че грехът на света вече беше положен върху Него.

От тези две неща виждаме, че изкуплението, което беше завършено на кръста, най-вероятно е започнало с родилната молитва в Гетсимания. Мисля, че думата „труд” (родилни мъки) беше използвана не толкова заради голямото усилие, а защото Той раждаше новото творение. Изглежда логично, щом нашето ходатайство освобождава плода от това раждане, и то да се нарича родилно.
Да родиш голготския плод

В обобщение ще кажем, че Святият Дух силно желае да освобождава Своята творческа, родилна сила чрез нас, като ражда плода на Голгота. Той иска да ни използва в tohuw (безжизнени, безплодни, пустинни) ситуации, за да освободи Своя живот в тях: както при сътворението, но чрез нашето ходатайство, Той иска да роди ново творение в Христа; както при Израил, когато се раздвижи в безплодните тела на Авраам и Сара, като роди един народ, Той иска да роди духовен Израил чрез нас; както при Мария, когато зачена Исус в утробата й, Той иска да ражда Христос в сърцата на хората чрез нашето ходатайство; както при възкресението на Лазар, чрез ходатайството ни, Той иска да ражда духовен живот от смъртта; както в Гетсимания, когато плодът на нашето изкупление беше изстискан от лозата Исус Христос, Той иска плодът на това дело да излезе отново чрез нашето ходатайство; както чрез Петър хората се изцеляваха, Той иска да изцелява чрез нашето ходатайство. Иска да освобождава Своя живот. Той не иска да прави това само за спасение и за изцеление, но родилната молитва е и за изграждане и зрялост на вярващите. Павел казва в Галатяни 4:19 „Дечица мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази Христос във вас”. Той ги нарече свои деца, тъй като веднъж беше в родилни болки за тях, докато се новородят, а тук той казва, че „пак” е в родилни болки, докато Христос се изобрази в тях. Те вече бяха новородени. Павел очевидно говореше за тяхното съзряване. Това е вид ходатайство, чрез който помагаме за израстването на вярващите в зрялост. В болниците има отделения за интензивна помощ, където болничният персонал следи отблизо състоянието на пациентите, които са имали трансплантация на органи. Дори, когато операцията е била успешна, тези пациенти се определят като „пациенти в критично, но стабилно състояние” и стоят в интензивното отделение, докато възстановят силите си.

Когато някой стане християнин и получи ново сърце, се осъществява духовна трансплантация. За да израсне силен в Господа, трябва да получи интензивна помощ. Вълнуващо е да сме част от процеса на раждане. Но трябва да ходатайстваме за тези хора по време на тяхното критично, но стабилно състояние. Когато Господ ми показа тази истина, аз съветвах 4 или 5 души, които бяха в много трудна ситуация. Трима от тях бяха на ръба на самоубийството. Всеки ден прекарвах часове с тези хора, като се опитвах да им помогна, да се справят със ситуацията. Трима от тях бяха на ръба на самоубийството. Всеки ден прекарвах часове с тези хора, като се опитвах да им помогна, да се справят със ситуацията. Понякога ми се обаждаха и казваха, че се готвят да се самоубият. Спомням си как един от тях се обади в два часа през нощта и каза: „Насочил съм пистолет към главата си и ще си пръсна мозъка.” Това беше меко казано усилно време. По това време Господ ми разкри истината за молитвата, която освобождава Святия Дух, да се движи в живота на някого, за да му донесе живот. Бог ясно ми каза в сърцето: „Ако прекарваш поне част от времето, което отделяш, да говориш с тях, като се молиш и освобождаваш Святия Дух да действа и да им даде живот, ще видиш много по-добри резултати.” Аз разбирам кога нещо си струва. Затова започнах да прекарвам по няколко часа на ден в молитва за тях. Молех се предимно в Духа. Казвах просто: „Отче, аз издигам …………… пред Теб и Те моля да освободиш Духа Си, да работи в него, като изобрази Христос.” После просто се молех в Духа. Веднага имаше резултат. Скоро в тях дойде зрялост. Почти веднага започнаха да падат окови. Имаше победа в живота им. Беше забележително.

Какво всъщност ставаше? Святият Дух беше освободен чрез молитвите ми да rechaph, episkiazo над тях, като им даваше сила и живот.

Библията говори и за родилна молитва за други неща. В ІІІ Царе Илия се моли усърдно за дъжд седем пъти. Там ни се казва, че позата, в която се молеше, беше на жена от онова време, която ражда. Символиката е много ясна. Илия беше в родилна молитва. Той раждаше нещо. Без съмнение позата на Илия беше преобраз за нас. Защо иначе Бог ще ни казва в каква поза се е молил Илия? И, моля ви, не пропускайте смисъла на този пасаж. Въпреки, че беше Божията воля да има дъжд и Божието време за дъжда, все пак някой на земята трябваше да го роди в молитва.

В този пример родилната молитва доведе до реален дъжд. Но ако вземем пълната символика на тази история, можем да кажем, че нашата родилна молитва довежда до дъжд в Духа. Сигурен съм, че това е така, понеже физическата суша символизираше духовната сухота на Израил, а дъждът е преобраз на Божията способност да благослови отново след изчистването от идолопоклонството, за което се говори в началото на главата. Нашите молитви могат да накарат Святия Дух да се движи и да освобождава сила и живот. Ние участваме в освобождаването на Святия Дух. Силата, която създаде вселената чрез Своето rechaph, е била дадена на църквата, докато милиони очакват раждането на Божието царство. Както Илия, трябва да заемем позицията си с вярата, че молитвите на обикновения човек могат да постигнат много. Трябва да освободим силата на Святия Дух чрез ходатайство, да роди плода на това, което Христос направи. Ние сме неразделна част от процеса на раждане в Божието царство. Както казвах, когато помагах на съпругата си: „Хайде, църкво, напъни!”
Въпроси за размишление

1. Какво е погрешното определение, което сме дали на родилната молитва и как това е повлияло на нашето ходатайство?

2. Обяснете връзката между Битие 1:1-2, Второзаконие 32:10-18, Лука 1:35 и родилната молитва.

3. Какво имаме предвид, когато говорим за „движение” на Святия Дух?

4. Къде и кога можем да се молим с родилна молитва? За какво можем да се молим с родилна молитва? Помислете за ситуация, в която Бог би искал да роди някои неща чрез вашите молитви.

5. Отговаря ли Бог на молитва?

„Противете се на дявола и той ще бяга от вас! Колко от вас говорят на царството на тъмнината от време на време?” – попитах аз с най-помазания си проповеднически глас. Помазанието наистина течеше през мен. Тъкмо бях излязъл от Библейското училище и се чувствах като най-новото попълнение в братството на великите „Да променим света” Интернешънъл. Държах изцяло вниманието на хората. Ако мажеше мама да ме види! Тя сигурно щеше да ми намери място отдясно на Бог, до Яков и Йоан. Единственият проблем беше, че бях в Гватемала и проповядвах чрез преводач. „Е, и – може да попита някой, – защо това да е проблем?” Защото преводачката изглежда не беше съгласна с теологията ми и имаше силни убеждения. Тя погледна към мен възмутено и категорично заяви: „Няма да преведа това!” Думите й прекъснаха красноречието ми: „А?” – казах аз. „Това няма да го кажа.” „Какво имаш предвид? Ти би трябвало да превеждаш това, което казвам!” „Все едно, няма да го кажа.” „И защо?” „Защото не вярвам в това.” „Да, но Библията го казва.” „Къде?” „В Яков 4:7.” Не забравяйте, че стояхме в църква пълна с хора, които наблюдаваха този очевидно не приятелски диалог между брат Чудесен и неговата преводачка. В Библейското училище не ме бяха подготвили за това. Докато стоях и се чудех какво да направя, тя започна да търси Яков 4:7.

Трябваше й цяла вечност, да го намери. После, предполагам, го прочете на всички. А може би им е казвала колко съм глупав. Опитахме се да продължим. Тя не ми позволи да цитирам повече стихове. Ако спомена стих, тя се опитваше да го намери и прочете, може би… Скоро разбрах, че не познава добре Библията, и започнах да перифразирам стиховете, така че да не разбере, че са Библейски цитати. И след като тя преведе стиха, поглеждах към нея със самодоволна усмивка и казвах: „Това се намира в …………”. И тогава тя ме пронизваше с много не духовни очи.

Но вече го нямаше първоначалното помазание.

Ходатайството според нашето определение съдържа два аспекта. Единият е примиряване, а другият – разделяне. Единият е разкъсване – разединяване, а другият е свързване – обединяване. Това направи Христос в Своето ходатайство и ние го правим като продължение на Неговото дело. В светлината на това е важно да разберем, че по-голямата част от ходатайството ни трябва да е съчетание на двете. Понякога не е достатъчно само да помолим Отец да направи нещо, въпреки че за повечето християни това е всичко, което си представят под молитва. Често е необходимо да съчетаем искането с духовно „воюване”, привеждане в действие на победата на кръста. Както казва Артур Матюс: „Победата е факт, но трябва човек да я вземе, да се конфронтира с врага и да му се противопостави.” Джак Хейфорд в книгата си „Молитвата е превземане на невъзможното” казва: „Да видиш двете страни на молитвата означава да видиш двете страни на Исус; означава да видиш нуждата от състрадание, загриженост, от съчувствие, да плачеш с тези, които плачат, да изпитваш силна болка от това, което виждаш да се случва в живота на хората. А също и да знаеш мястото и времето за гняв, когато виждаш лъжите на дявола успешно да разрушават нечий живот; за негодувание, когато неприятелят навлиза в територията, която по право принадлежи на Христос; за атака, когато Святият Дух ни подбужда да завоюваме нови територии.”

Както преводачката ми в Гватемала, много хора не вярват в духовното воюване. Те вярват, че Исус се е погрижил за дявола и ние не трябва да се занимаваме с него. Други смятат, че нашите действия, святият ни живот, покорството и други подобни неща връзват дявола, но ние не трябва директно да се обръщаме към него или към демоните. Има други, които вярват, че можем да се справяме само с тези нечисти духове, които са в хората. Те не вярват, че можем да смъмрим демон на дадено място или ситуация. Тази книга няма за цел да съблазни тези, които не са съгласни с нас, нито да докаже моята позиция по тази тема. Ще е необходима цяла книга, дори не само една, за да се докаже убедително реалността и да се покаже как се води духовната битка. Има няколко чудесни книги, които подробно разглеждат тази тема. Някои от тях съм изброил в библиографията накрая на книгата. Моята цел тук е да покажа връзката между духовното воюване и ходатайството.
Paga включва духовно воюване

Със сигурност съществуват крайности. Наскоро чух някой да описва карикатура, в която бил изобразен дяволът, увит с 40 или 50 въжета и няколко души, които обсъждали ситуацията. „Какво да правим сега?” – попитал единият. „Според мен трябва да го вържем още веднъж!” – отговорил друг. Въпреки, че съществуват крайности, не е възможно да отделим думата ходатайство (paga) от духовното воюване. Самият корен на думата носи смисъл на насилие и война. Преведена е по различен начин (вижте Съдии 8:21, І Царе 22:11-19, ІІ Царе 1:11-16 – всички говорят за някой, който напада друг в битка). Чуйте добре: paga включва духовно воюване!

Джак Хейфорд също казва: „Има начин да се справиш с невъзможната ситуация. Атакувай я! не със сладки приказки за големи надежди, не с гняв, не с примирение, не със стоическо самообладание, но агресивно. И молитвата е оръжието на тази агресия.”

Ако се опитаме да отделим духовното воюване от ходатайството, това ще е само в наша вреда. Губим толкова много време и енергия да се занимаваме със симптомите, когато често причината за проблема е духовна или демонична: „Защото ние не воюваме срещу кръв и плът, а срещу началства, власти, управители на тъмнината в този свят; срещу духовното нечестие в небесни места” (Ефесяни 6:12). Ние трябва да сме внимателни, да не слагаме ударението върху сатана и демоните, но в Америка грешим по-скоро в другата посока. Повечето хора четат Ефесяни 6:12 само до там, където се казва, че „ние не воюваме…”.