Исус от Галилея стана Исус на Гватемала

Веднъж в Гватемала пътувах с група до далечно село, откъснато от всеки съвременен град. Там нямаше електричество, водопровод или телефон. Целта на нашето отиване там, беше да построим заслони за местните хора, чиито кирпичени домове бяха разрушени при унищожително земетресение през 1976 г. В него бяха убити 30.000 души и 1.000.000 останаха без домове. През деня превозвахме материали и строяхме малки едностайни къщички за тях. Вечер провеждахме служби в центъра на селото, като им проповядвахме Евангелието на Исус Христос и обяснявахме, че Неговата любов ни накара да дадем от своето време, пари и енергия, за да им помогнем.

Ние служехме в продължение на цяла седмица, но много малко хора идваха при Христос. Хората слушаха, но не откликваха. През последната вечер на нашия престой аз трябваше да проповядвам. Точно преди да започне службата един от членовете на групата ми каза нещо, което беше видял в другия край на селото малко момиче, шест или седем годишно, вързано за едно дърво. Не вярвайки на това, което вижда, той попитал семейството, което живеело там, защо това малко момиче е вързано за дървото. Очевидно тя живеела там почти като куче в задния двор – мръсна, раздърпана, безпомощна и сама. „Тя е луда – отговорили родителите. – Не можем да направим нищо друго за нея, затова просто я връзваме.” Сърцето ми се съкруши, докато слушах историята.

Това беше в ума ми, когато започнахме службата. Няколко минути след като започнах посланието си, стоящ на сгъваема маса под звездите, същият глас, който ми беше говорил преди пътуването, започна да ми говори отново: „Кажи им, че ще се молиш за малкото момиче, вързано за дървото в другия край на селото. Кажи им, че ще го направиш в името на този Исус, за Когото им проповядваш. Кажи им, че чрез Него ще победиш нечистите сили, които я владеят, и че когато тя се освободи, ще разберат, че това, което проповядваш, е истина. Ще могат да повярват, че Исус, за когото проповядваш, е такъв, какъвто казваш, че е.”

Аз откликвах на гласа в сърцето си със страх и трепет. Мисля, че казах нещо като: „Какво?”
Някои инструкции

И тъй като съм мъж на вяра, отговорих: „Каква е другата възможност?” „Непокорство и провал – беше отговорът. – Спомняш ли си какво ти казах преди пътуването? Представлявай Исус!”

Вяра започна да се надига. „В тази ситуация ударението не е върху мен – си мислех аз, – а върху Този, който ме е пратил. Аз съм просто Негов говорител. Аз просто освобождавам това, което Той вече е направил. Той е извършил работата за освобождаването на това момиче. Моите молитви само оповестяват делото. Аз съм само доставчик на това, което Той вече е произвел. Бъди смел, пратенико! Приведи победата в действие!” С нова увереност започнах да казвам на хората какво възнамерявам да направя. Те поклатиха глави в знак на разбиране, когато споменах за момичето. Заинтригуваните изражения преминаха в изненада, докато слушаха за намеренията ми.

Тогава се помолих. През тази лунна нощ в малкото селце в Гватемала пред една шепа слушатели, моят живот се промени завинаги. Исус излезе наяве. Стана жив и реален… достатъчен… готов! Вчерашният Исус стана Исус днес и завинаги! Исус от Галилея стана Исус на Гватемала.

И нов план се разкри пред мен. Една нова представа се оформи – Исус и аз!
Небесният модел

За първи път аз разбрах небесния модел: Исус е Победителят, ние сме тези, които привеждат победата в действие; Исус е Освободителят, ние сме тези, които донасят освобождението; Исус е Главата, ние сме тялото. Да, Той освободи малкото момиче. Да, селото се обърна към Христос. Да, Исус победи чрез Своя пратеник. Партньорството продължава – Бог и човек. Но правилният модел е от съществена важност. Моите ходатайствени молитви освобождават делото на ходатайството, извършено от Христос. Неговото дело дава сила на молитвите ми, а моите молитви освобождават Неговото дело. Моето дело е продължение на Неговото, а Неговото дело прави моето ефективно.

В бизнеса на Царството ние не сме в производствения отдел. Ние сме в отдел „пласмент”. Има голяма разлика. Той произвежда, а ние разпределяме.
Величествените, представящи Неговото величие

Мисля, че това ни прави Негови съработници. Вие как мислите? Аз мисля, че Христос е величествен и иска и ние да бъдем „величествени”. Смирени величия, представляващи Неговото величие, но въпреки това велики. Повече от победители! Христос и Неговите християни, променящи земята. По света има много наранени хора „вързани за някое дърво”. Вие работите с някои от тях и живеете близо до други. Един от тях може би току що ви е обслужил на касата в магазина, показал ви е вашата маса в ресторанта или ви е сервирал. Техните вериги са алкохол, наркотици, насилие, разрушени мечти, отхвърляне, пари, похот… Мисля, че разбрахте.

План А е: свръхестествени, но обикновени хора като теб и мен да 1) повярват с цяло сърце в победата на Голгота, да бъдат убедени, че тя е пълна и окончателна и 2) да поемат своята роля като пратеници, посланици, овластени представители на Победителя. Нашата задача е не да освобождаваме, а да вярваме в Освободителя; не да изцеляваме, а да вярваме в Изцелителя!

План Б е: да прахосаме това, което идва от кръста, да оставим измъчените и тяхното страдание, да крещим с мълчанието си „няма надежда”, да чуем Отец отново да казва: „Търсих, но не намерих никой”, да чуем Сина отново да вика: „Работниците! Къде са работниците?”

„Има ли някой, който го прави?”

1. Дайте определение за ходатайство и ходатайствена молитва. Каква е разликата? Защо това е важно?

2. По какъв начин са свързани ходатайството и посредничеството?

3. Какво имах предвид, като казах, че Христос е Ходатаят, а нашите молитви са само продължение на Неговото дело?

4. Обяснете двата аспекта на ходатайството на Христос – примиряване и отделяне, във връзка с двустранната нужда на човечеството след падението.

5. Какво е значението на това, да си изпратен?

6. Познавате ли някой, вързан за „дърво”? Моля ви, помогнете му!

Глава четвърта: Срещи – доброто, лошото и грозното
Момче среща момиче

„Дъч Шийтс, искам да ти представя Селия Мърчант .” Всичко изведнъж спря и животът ми се промени завинаги. Състоеше се втората по важност среща в живота ми. Само срещата ми с Христос беше по-важна от тази. Беше през 1977 г. и аз бях студент в библейски колеж.

Току що бях прекарал чудесно време в молитва и излизах от молитвената стая, когато срещнах двама души, които носеха голяма сгъваема маса. Единият беше мой приятел, а другият беше най-красивото момиче, което някога съм виждал. Не я виждах за пръв път, но това беше първата ни среща лице в лице. С омекнали колене и онемял, аз почти се спънах, сграбчвайки нейния край на масата. С галантна демонстрация на кавалерство и мъжественост, аз поех тежестта от нея и почти съборих приятеля си, опитвайки се да покажа колко бързо мога да отнеса масата.

Тогава той ме представи на тази, която се оказа моето липсващо ребро, и аз знаех, че животът ми никога повече няма да е нормален, ако не се оженя за нея! Казах това на Бог. За щастие, Той се съгласи, а също и тя. Животът е хубав!

Бях много щастлив, че прекарах това време в молитва. Не бих искал да пропусна тази среща!
Момче посреща бейзболна топка

Имах и още една паметна среща, когато бях в шести клас. Тя не беше толкова приятна, но също ще остане в мен до края на живота ми. Една бейзболна топка срещна предните ми зъби. И както обикновено става, топката победи. В резултат на тази среща днес имам две хубави корони на предните си зъби. Чудех се дали да спомена, че това се случи, докато се опитвах да науча друго дете как се хваща топката, но това би било твърде засрамващо. Няма да споменавам, че показвах какво не трябва да се прави, когато се случи инцидентът. Но бих ви посъветвал, когато учите децата си на техниките в бейзбола, да им показвате какво трябва да правят, а не какво не трябва.

Обратното води до неприятни срещи и изкуствени усмивки.
Бог среща невястата Си, сатана среща достоен противник

Един силует виси на кръст между небето и земята. И две срещи предстои да се осъществят – едната добра и приятна, а другата грозна и жестока. Един човек ще срещне годеницата си и една змия ще срещне със зъбите си крива топка. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът. Тая тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата” (Ефесяни 5:31-32). „Стани, Господи, спаси ме, Боже мой, защото си поразил в челюстта всичките ми неприятели. Строшил си зъбите на нечестивите” (Псалм 3:7).

Каква красота, каква грозота… обединение, разединяване… свързване, разделяне…

Всъщност могат да се споменат много други срещи, случили се чрез кръста:

• 
  Милостта се среща с осъждението.
  
• 
  Праведността се срещна с греха.
  
• 
  Светлината се срещна с тъмнината.
  
• 
  Смирението се срещна с гордостта.
  
• 
  Любовта се срещна с омразата.
  
• 
  Животът се срещна със смъртта.
  
• 
  Проклетият върху дървото се срещна с проклятието, произлязло от дърво.
  
• 
  Жилото на смъртта се срещна с Възкресението.
  

Само Бог би могъл да планира такова събитие, а още повече – да го осъществи съвършено! Само Той би могъл да съчетае такива крайности в едно събитие. Кой, освен Бог, може да пролее кръв, за да създаде живот; да използва болка, за да донесе изцеление; да допусне несправедливост, за да удовлетвори справедливостта и да приеме отхвърляне, за да възстанови приемането?

Кой би могъл да използва нещо толкова лошо, за да постигне толкова много добро? Кой би могъл да превърне един акт на удивителна любов в такова насилие и обратно? Само Бог! Не е ли удивително, че змията, която постигна най-голямата си победа чрез дърво (дървото за познаване на доброто и злото), претърпя най-голямото си поражение чрез дърво (Голготския кръст)? Не го ли намирате иронично, че първият Адам падна в изкушение в градина (Едемската), а последният Адам победи най-силното си изкушение също в градина (Гетсиманската)? Бог е добър сценарист!

Вероятно вече сте отгатнали, че някъде в историите за съпругата ми, бейзболната топка и кръста са скрити преобрази на ходатайството. Вече 23 пъти използвах едно от определенията на еврейската дума за ходатайство, paga. И ще го използвам още поне 30 пъти до края на тази глава.

Какво разточителство!
Ходатайството създава среща

Еврейската дума за ходатайство paga означава да срещна. Както вече видяхме от изследването на английската дума, ходатайството не е основно молитва, а нещо, което човек прави, което може да се направи в молитва. Това важи и за еврейската дума. Въпреки че в нашата представа ходатайството е придобило значение на молитва, еврейската дума не означава непременно молитва. Тя има много нюанси в значението си, но всеки от тях може да се осъществи в молитва. До края на книгата ще разгледаме няколко от значенията й, а след това ще ги поставим в контекста на молитвата. Това ще ни помогне да разберем какво направи Христос за нас чрез Своето ходатайство и до какво води представянето Му на земята чрез молитва. Както се разбира от предходните глави, първото значение на paga, което ще разгледаме, е да срещна. Ходатайството създава среща. Ходатаите се срещат с Бог и със силите на тъмнината. Техните събирания са подходящо наречени молитвени срещи.

Често нашите срещи с Бог, подобно на Христовата, са с цел да повлияят на друга среща – помиряване. Ние се срещаме с Него и Го молим да се срещне с някой друг. Ставаме посредници: „Небесни Отче, аз идвам при Теб днес (среща) и Те моля да докоснеш Том (друга среща)”. От друга страна, нашата среща с врага, както Христос направи чрез духовно воюване, има за цел да попречи на една среща – разчупване, прекъсване, разделяне. Всяка ходатайствена молитва включва единия или двата аспекта – на примиряване или разчупване, обединяване или разделяне.

Първо, ще разгледаме няколко стиха, които описват това, което Христос направи, когато се срещна с Отец, за да предизвика среща между Бог и човечеството. След това ще разгледаме аспекта на духовното воюване. Псалм 85:10 казва: „Милост и вярност се срещнаха, правда и мир се целунаха.” Нека да изследваме по-задълбочено това прекрасно описание на кръста.

Бог беше изправен пред дилема, което се вижда от четири думи в този стих. Той е само Бог на милост (което е Неговата благост, любов и простителност), но е и Бог на вярност (което е Неговата истинност и справедливост). Той не представлява само мир (безопасност, спокойствие и здраве), но също и праведност (святост, чистота), без които не може да има мир.

Дилемата се състои в това, че един наистина свят, праведен, справедлив и истинен Бог не може просто да прости, да покаже милост или да даде мир на падналото човечество, без да изневери на Своя характер. Грехът не може да бъде извинен. Той трябва да бъде осъден, а заедно с него и грешникът. Как може святият и все пак любящ Бог да съчетае двете неща? Чрез кръста!

На кръста милостта и верността се срещнаха. Правдата и мирът се целунаха. А заедно с тях се срещнаха Бог и човечеството! Ние целунахме Отец чрез Сина. Срещнахме се с Него чрез кръвта на Христос! Исус пое нашия край на масата и беше представен на Своята годеница!

В един суверенен, неизследим акт на мъдрост Бог удовлетвори и Своята любов, и Своята справедливост. Той установи и правдата, и мира. „Кой е като Теб, господи? Кой може да опише великата Ти милост, невероятната Ти сила и безкрайната Ти мъдрост?” Когато това се случи, Христос изпълни Своето служение на примирение: „който ни примирява със Себе Си чрез Христа… сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си” (ІІ Коринтяни 5:18-19). Тъй като ние представляваме Христос в Неговото ходатайство, нека приложим тези стихове за себе си.

Стих 18 казва, че Той „ни даде служението на примирение”. С други думи чрез нашите ходатайствени молитви, ние освобождаваме плода на това, което Той направи чрез Своето дело на ходатайство. Представяме хората пред Бог в молитва, като молим Отец да ги срещне.

Ние също така сме приели служението на примирение. Независимо дали за един човек или цяла нация и независимо от причината, която сме използвали, за да предизвикаме среща между Бог и хора, като освобождаваме плода от делото на Христос, това е paga. Това може да стане, докато се разхождаме из квартала, молейки Бог да срещне семейства и да ги спаси. Или може да е молитвено пътуване до друга нация. Нашата църква изпраща групи от ходатаи в някои от най-тъмните страни на земята с единствената цел – да се молят, да предизвикват срещи между Бога и хората.

Божествени връзки чрез човешки канали.

Аз съм бил свидетел на чудотворни изцеления, когато Бог се среща с хора. През 1980 г. бях на едно от многобройните си пътувания до Гватемала. Веднъж аз, жена ми и едно друго семейство служехме на една възрастна жена, която беше спасена неотдавна. Бяхме в дома й, за да споделим с нея някои поучения. Около шест месеца преди това тя беше паднала и сериозно си беше счупила глезена. Както често става с възрастните хора, счупеното не зарастваше добре. Глезенът й все още беше силно подут и много я болеше. Докато бяхме у тях, аз и другият мъж усетихме, че Бог иска да изцели глезена й в този момент. След като споделихме това с нея и тя се съгласи, ние я помолихме да вдигне крака си на столче. Аз се опитах да се моля. Бог прекъсвал ли ви е някога? Направи го с мен в този ден. (О, да беше винаги толкова „невъзпитан”!). Когато застанах между нея и Бога, за да се осъществи среща, присъствието на Бог слезе толкова силно в стаята, че аз спрях по средата на изречението и замръзнах неподвижен. Бях направил една крачка към нея и бях изрекъл само „Отче”.

Това е всичко, което беше необходимо! Бог като че ли толкова много искаше да докосне тази скъпоценна жена, че не можеше да чака повече. Осъзнавам, че това, което ще кажа, може да прозвучи твърде драматично, но точно това се случи. Присъствието на Святия Дух изпълни стаята толкова силно, че аз замръзнах на място и започнах да плача. Съпругата ми и другото семейство също започнаха да плачат. Жената, на която служехме започна да плаче. Кракът й започна да подскача на столчето, като се тресеше неконтролируемо няколко минути, докато тя преживяваше мощна среща със Святия Дух! Господ я изцели и я изпълни с Духа Си! При същото посещение в Гватемала аз и съпругата ми заедно със семейството, за което вече споменах, бяхме помолени да се молим за жена, която беше в болницата с туберкулоза. Открихме я в отделение с около 40 други жени, като леглата бяха само на около метър едно от друго. Това беше частта на болницата, където лекарите и сестрите поставяха най-бедните. Между леглата нямаше дори преграда. И разбира се, тази жена кашляше и предаваше болестта си на всички около себе си. Докато говорихме и се молихме с нея, забелязахме, че жената на съседното легло внимателно ни наблюдаваше. Когато свършихме, тя попита дали бихме се молили и за нея. Разбира се, с радост приехме и я попитахме каква е нуждата й. Тя извади ръцете си изпод завивките и ни показа китките си, извити към тялото и неподвижни. Те бяха напълно неизползваеми. Краката й бяха по същия начин. Докато била в болницата за операция на гръбнака, лекарите случайно наранили нерв от гръбначния й стълб, което я оставило в това състояние. Не могли да направят нищо, за да разрешат проблема.

Състрадание изпълни сърцата ни, докато молехме Бог да посрещне нейната нужда. Нищо забележително не се случи, но ние я насърчихме да се довери на Господа и минахме през стаята, за да видим дали има още някой, с когото бихме могли да споделим Христос. Нямаше никой от болничния персонал, така че бяхме сравнително свободни да правим това, което желаем.

Когато отидохме при една жена в другия край на стаята, чухме внезапно вълнение и някой изкрещя: „Milagro! Milagro! Milagro!”. Обърнахме се да погледнем и видяхме жената бясно да размахва ръце, като ги свиваше и отпускаше, въртеше пръстите си, риташе с крака под завивките и крещеше на испански „Чудо!” Една среща се беше осъществила! Не знам кой беше по-изненадан – жената, която беше изцелена, останалите жени в стаята или аз. Надявах се на чудо, но не мисля, че вярвах за него. Спомням си, че си помислих: „Тези неща са се случвали само в Библейски времена.”

Тогава всички жени в стаята започнаха да ни умоляват да се молим за тях. Ние минавахме от легло на легло, като че ли знаехме какво правим, водейки жени до Христос и молейки се за тяхното възстановяване. Тогава си помислих: „Това е лудост. Това реалност ли е или сънувам? Ние преживяваме съживление в болницата!” Няколко жени бяха спасени, жената с туберкулозата беше изцелена и друга жена, която трябваше да има проучвателна операция на следващата сутрин, си тръгна за вкъщи изцелена. Изобщо имахме добро време! Дори изпяхме няколко песни. Вероятно не трябваше да го правим, защото една служителка от болницата ни чу, дойде в стаята и ни помоли да напуснем. Тя си тръгна, но ние не. Твърде много жени искаха да се молим за тях. Няколко минути по-късно тя се върна и „вежливо” ни придружи до изхода.

Какво може да превърне едно мрачно, безнадеждно и пълно с болести отделение в църковна служба? Бог! Бог, който се среща с човека. А молитвените събрания предизвикват срещи с Бога.

Не искам да ви заблудя, че чудесата винаги се случват толкова лесно, колкото в този случай. Но ние можем да водим хора в контакт с Бога и това е самото значение на думата ходатайство. Често е необходимо да се ходатайства дълго, но независимо дали отнема дни или минути, усилието винаги си заслужава. Важното нещо е, че ние го правим!

Нека да продължим размишленията си, като разгледаме разчупването при ходатайството – привеждането в действие на победата на кръста. Аз наричам това „мечешко помазание” заради Притчи 17:12 „По-добре да срещне някого мечка, лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството си”. Никога не съм срещал женска мечка на свобода или без малките си и се надявам никога да не срещна. Но един мъдър стар дървар, който ме учеше как да оцелея при среща с мечка, ми даде следния съвет: „Сине, опитай се да я избегнеш, ако е възможно! Но ако не успееш и се натъкнеш на женска, никога не заставай между нея и малките я. Защото ако го направиш, ще си изпатиш!” Преди да ме обвините, че изваждам стиха от контекста, нека да кажа, че не твърдя, че този стих говори за молитвата. Но все пак казвам, че думата за среща е нашата еврейска дума, преведена „ходатайство” – paga. Било е възможно да се използват и други еврейски думи, но тази е била избрана отчасти, защото има силен военен нюанс в значението си. Всъщност paga често се използва като военен термин (вижте Съдии 8:21, 15:12; І Царе 22:17-18; ІІ Царе 1:15; ІІІ Царе 2:25-26).

Ходатайството може да бъде войнствено. Срещите могат да бъдат неприятни. Някои може да са крайно отвратителни. Като тази между дявола и Исус на кръста, когато Исус ходатайства за нас. Сатана беше застанал между Бог и Неговия Син. Той не биваше да прави това! Най-лошият кошмар на сатана стана реалност, когато с потисканата 4000 години ярост Исус го срещна на Голгота. Земята буквално се разтърси от ожесточеността на битката (Матей 27:51). Дори слънцето потъмня, докато се водеше войната (ст. 45). В момента, който сатана смяташе за най-великия си триумф, той и ордите му чуха най-ужасяващия звук, който някога бяха чували – победоносния смях на Бог (Псалм 2:4).

Смехът беше последван от гласа на Човешкия Син, който викаше със силен глас „Tetelestai”. Тази гръцка дума е преведена „свърши се” в Йоан 19:30, но когато каза това, Исус не говореше за смъртта. Не би могло да е така! „Tetelestai” означава да постигнеш нещо изцяло или да го доведеш до завършено състояние, както подсказва думата свършено. Но тази дума се е използвала и при поставянето на печат върху фактурите по онова време и е означавала „изцяло платено”.

Затова Исус всъщност викаше: „Дългът е изцяло платен!” Алилуя!

Христос цитираше Псалм 22:31, когато каза това. Три от седемте неща, които Той каза на кръста, бяха от този Псалм. Еврейската дума от този стих, която Той използва, е asah. Той може би е говорел на еврейски, използвайки точно тази дума, въпреки че Йоан го записа на гръцки. Освен всичко друго тази дума означава „да сътворя”. Използвана е в Битие, когато Бог създаде земята. Аз вярвам, че Христос казваше не само „дългът е простен”, но също „да бъде ново творение”! Нищо чудно, че земята се потресе, слънцето се скри, стотникът беше ужасен (Мат. 27:54) и старозаветни светии бяха възкресени (Матей 27:52-53). Не ми казвайте, че Бог няма усет за драматичност!

Кръстът беше класическа драма. И зад сцената беше жестоко. Пленници бяха избавени (І Петрово 3:19, 4:6; Исая 61:1); рани бяха нанесени (Битие 3:15; Исая 53:5; І Петрово 2:24), ключове бяха разменени, власт беше предадена (Матей 28:18). В І Йоан 3:8 е използвана една интересна дума, която дава повече светлина върху това, което се случи на кръста. Стихът гласи: „Затова дойде Божият Син, да разруши делата на дявола”. Разруши е гръцката дума luo, която има и правен, и физически смисъл. Разбирането на пълното й значение силно ще обогати нашето знание за това, което Исус направи на сатана и неговите дела. Правното значение на luo е 1) да обявя или определя, че нещо или някой вече не е обвързан; 2) да анулирам споразумение или нещо, което обвързва правно.

Исус дойде, да анулира правната част на сатана над нас и да обяви, че вече не сме вързани от неговите дела. Той „анулира споразумението” и премахна господството му над нас. Физическото значение на luo е „да разтопя, счупя, разбия нещо на парчета или да развържа нещо вързано”. В Деяния лодката, в която пътуваше Павел, беше разбита (luo) от бурята. Във ІІ Петрово 3:10-12 ни се казва, че един ден земята ще се разтопи (luo) от силна топлина. Исус ни освободи не само правно, но Той се погрижи и реалните последствия от това освобождение да се проявят. Той донесе изцеление, отне бремето и освободи пленниците, които бяха под демоничен контрол.