Родилни мъки. Какво е това?

Какво е родилни мъки? За какво служи? Мислех си, че знам какво е, но не беше това, което си мислех. Дали е вид молитва? Наистина ли има молитва, в която нещо се ражда? Да, вече знам, че е така, въпреки че не е лесно да го обясня. И това е спорен въпрос. Как един обикновен човек може да участва в раждането на духовен живот? Какво общо имат страданията, плачът и усилията с това? Част от тялото Христово вероятно вярва, че вече има добро разбиране за това. Друга част смятат, че са чували достатъчно, за да не искат да знаят нищо повече за това. Вероятно има някои, които изобщо не са чували. Обръщам се и към трите групи: „Четете нататък без предразсъдъци!”

Тази глава е доста теологична и изисква по-задълбочено обмисляне от останалите. Но моля ви, разберете, че думата „теология” противно на разпространеното мнение, не е мръсна дума и не означава „скучно”. Тя просто означава „наука за Бога”. И мисля, че някъде в Библията пише: „Учи се да се представиш одобрен от Бога.” Така че, не се колебайте да направите малко изучаване. „Този, който изучава тази глава, ще бъде велик.” (Допълнение 1:1).

Тази молитва „родилни болки” винаги ме е учудвала. Израснал съм в това течение на християнството, което вярва в нея, въпреки че не я използва често. Малкото пъти, в които съм виждал това, което наричат родилна молитва, беше при една дребна възрастна дама, която беше един от малкото молитвени воини в църквата. Струва ми се, че на това се гледаше като на нещо тайнствено, което никой не разбира (както от къде идват бебетата), но всички почитат.

Това веднъж се случи с мен, въпреки че не вдигах толкова шум, колкото съм чувал други да вдигат. (Тези, които съм чувал, викаха почти като жена при раждане.) Бях на 9 ил 10 години и това се случи, докато се молех за неспасената си леля. Една вечер, докато бях в леглото, почувствах силен подтик да се моля за спасението й. Спомням си, че станах от леглото, паднах на колене и плачех неудържимо, като молех Бог да я спаси. Бях толкова малък и това беше толкова отдавна, че не си спомням колко дълго продължи. Вероятно половин до един час. Накрая се успокоих и заспах.

Леля ми живееше на час и половина път от нас. По „неизвестни” причини тя ни се обади по-късно през тази седмица и каза, че иска да дойде на църква с нас в неделя сутрин. Тогава не знаехме, че тя идва с намерението да даде живота си на Христос, както и направи. Бях удивен. Аз се бях молил с родилна молитва за нея и през тази седмица тя пропътува това дълго разстояние, за да даде живота си на Господа. Родилната молитва е чудесно нещо, но не я разбирах. И го направих само веднъж. Не можех да не се чудя, защо нещо, което помага хората да се спасят, се случва толкова рядко. Но истината е, че такъв тип интензивна и агонизираща молитва просто не „слизаше” върху никого твърде често. Тъй като разбирахме родилната молитва по този начин, просто трябваше да чакаме търпеливо, както парализирания край къпалнята Витезда от Йоан 5 глава.

Нещата, които не можехме да обясним, ги смятахме за твърде святи, за да ги поставяме под съмнение. Трябваше да се държим, като че ли всичко ни е ясно, защото да признаем обратното, би било неуважително. Така че, не казвахме нито на Бога, нито на някой друг, че нещо не ни е ясно.

Един ден открих, че учениците задаваха много въпроси на Исус, когато не разбираха нещо. Понякога въпросите им дори звучаха малко неуместно. Питаха Го за притчите и някои от трудните му изявления. О, те обличаха думите си в учтивост, като Го наричаха „Учителю”, но и вие, и аз знаем, че всъщност казваха: „За какво изобщо говориш?” Веднъж, когато Той им каза да ядат плътта Му и да пият кръвта Му, една част от тях казаха, че това е „тежко слово”. Знаем какво имаха предвид: „Това е лудост.” И в крайна сметка Го оставиха. В друг случай Христос използва цялото Си красноречие, за да успокои учениците, че има много къщи там, където живее Отец. Той щеше да отиде там и да построи още, а после да се върне да ги вземе. И разбира се, те знаеха пътя до това място… (Йоан 14:1-4). Тогава Тома (слава на Бога за Тома) каза това, което всички си мислеха: „Почакай, Исус! Нямаме никаква представа за какво говориш. Не знаем дори къде отиваш, а още по-малко знаем как да стигнем до там.” Сигурен съм, че отговорът на Исус наистина му е помогнал: „Аз Съм пътят. Минете през Мен.” Знам, че повечето от нещата, които Исус каза, учениците разбраха много по-късно. И както правеха учениците обикновено, и аз най-често правя най-безопасното, почтително и духовно нещо – правя се, че разбирам дори, когато не е така.

Така си оставам невеж, но изглеждам добре, което всъщност е по-важно. Но от време на време идва помазанието „Тома” и аз просто се осмелявам да кажа на Бог, че не е успял да ми обясни нещо, като например родилната молитва. Докато размишлявах на тази тема, реших да извадя на повърхността някои от въпросите, които бях подтиснал. Ако родилната молитва наистина спомага за спасяването на хора, защо е толкова трудна, защо се случва толкова рядко, защо толкова малко хора я използват, защо е толкова шумна и странна и защо не си написал повече за това, каква е и как се използва! Това е дързък тон, но е чудесен въпрос!
Духовни опитности срещу физически фасади

Тук бих искал да спомена две неща. Първо, вярвам, че родилната молитва е важна и дори основна част от ходатайството за изгубените. Второ, не вярвам, че тя се характеризира със стенание, ридание, плач и мъки. Естественото раждане със сигурност е свързано с това, а духовното раждане би могло да ги включва. Но не вярвам, че те трябва непременно да присъстват и съм убеден, че то не се определя с тях. Всъщност вярвам, че човек може да се моли с родилна молитва, докато мие съдове, коси ливадата и всичко, което човек може да прави, докато се моли.

В църквата сме направили с този въпрос това, което сме направили с много други въпроси. По естеството си ние се нуждаем да видим или почувстваме нещо, за да го повярваме. Така сме склонни да преценяваме това, което се случва в духа по това, което виждаме в естествения свят. Например, ако някой се моли за нечие спасение, ние смятаме, че този, който плаче има по-голяма вероятност да получи отговор на молитвата си от този, който не плаче. Дори казваме неща като: „Святият Дух наистина го докосна.” Това е, защото сме видели реакцията му, но в действителност съм виждал хора, които не плачат и не изразяват никакви чувства, докато се молят, които са били тотално променени. От друга страна съм виждал и други, които хлипат и плачат в явно покаяние, подобно на Юда (Матей 27:3-5), но не са преживели никаква промяна. Искам да кажа, че не можете да прецените какво става в духовния свят по това, което става в естествения.

В харизматичните и петдесятни среди имаме феномен, наречен „падане в Духа”. Въпреки, че това не е библейски термин и с него определено се злоупотребява, вярвам, че хората наистина могат да паднат под силата на Бог. Но ние сме направили същото с това преживяване. В събрания, където това се случва, смятаме, че тези, които падат, получават повече от Господа, отколкото тези, които не падат. Понякога дори преценяваме, дали изобщо нещо е станало, по това, дали хората падат или не. Присъствал съм на събрания, където това се прави до такава степен, че целта беше по-скоро хората да падат, отколкото да имат вяра, която да позволи на Святия Дух да направи, каквото иска и както го иска. с други думи ние започваме да съдим за това, което става в духовния свят, по това, което виждаме в естествения. Това е опасно. То води до крайности, погрешни очаквания и преследване на физическите проявления. При всяко духовно освобождаване на сила и помазание, винаги съществува възможността за физическо проявление. Това е библейско.

Хората може да плачат. Понякога може да падат под силата на Бог. Може силно да се смеят. Дори може да изглеждат пияни. Понякога, когато Бог се движи, има физически проявления, но често няма такива. Ние никога не бива да съдим за това, какво става в духовния свят по това, което виждаме във физическия.
Родилната молитва – духовно преживяване

Това важи и за родилната молитва. При избора на наименование на тази молитва, Святият Дух е използвал физическия феномен раждане, за да опише едно духовно събитие или духовна истина. Така той поставя ударение не върху физическата област, а върху духовната. И сравнението не е абсолютно точно и буквално. С други думи, когато използва думата раждане, Святият Дух не се опитва да опише какво се случва физически, а по-скоро духовно. Той не говори за физическо раждане, а за духовно. Ударението е върху духовната сила, освободена при духовното раждане, а не върху физическия феномен, който може да го съпътства (стенания, плач, викане и т. н.). Повечето от нас, които имаме нещо общо с родилната молитва, сме направили физическите проявления основен смисъл, и така сме пропуснали духовния смисъл – раждането на нещо в Духа.

Лесно е да се разбере, дали сте допуснали тази грешка. Задайте си въпроса: „Когато чуете думата „раждане” във връзка с молитвата, дали първото, за което си мислите, е какво става в Духа (раждане) или какво се случва външно (в тялото)?” Отговорете си честно. Повечето от вас сигурно са си отговорили с второто. А за останалите не съм сигурен. Вероятно сте разчитали на теологията на малкото момче от неделното училище, което попитали какво е лъжа. „Това е мерзост пред Бог – отговорило то – и нещо много полезно, когато си в беда.” Повечето от нас са характеризирали делото на Святия Дух с физическите проявления. Може би е по-добре да използваме различна дума като „раждане чрез молитва”, за да успеем да променим това. Тази фраза би била библейски приемлива, защото, както ще видим по-късно, еврейската дума за „родилни болки” означава „раждам”. Преводачите, а не Святият Дух, са решавали кога да използват термина „родилни болки”.

Приемайки родилната молитва чрез външни проявления, не само сме пропуснали истинския смисъл, но и несъзнателно сме приели нещо, което вярвам, е сатанинска лъжа – че тази молитва се използва от много малко хора и то много рядко. Не вярвам, че това е истина. Всъщност вярвам, че всеки може да участва в родилно ходатайство и то редовно. Ключът е в това, да осъзнаем, че ударението е върху раждането на нещо духовно, а не върху това, което става в нас, когато се молим. (Моля ви, не забравяйте, че родилното ходатайство може да включва силни физически проявления, но това не е задължително и не е определящо за този вид молитва.)

За да си променим начина на мислене, от тук нататък за този тип ходатайство ще използвам термина „родилна молитва” вместо „молитва на родилни болки”.

След всичко, което казах, нека отбележа ясно и категорично, че съществува вид молитва, при който нещо се ражда в Духа. Ние сме тези, които го раждат за Бога. Святият Дух иска да ражда неща чрез нас. Исус каза в Йоан 7:38 „От утробата ви ще потекат реки от жива вода”.

Ние сме Божията утроба на земята. Не сме източникът на живота, а сме проводници на този източник. Не създаваме живот, а чрез молитвите си освобождаваме този, който дава този живот.

Дейвид и Поли Симчен, членове на църквата ни в Колорадо Спрингс, неотдавна получиха отговор на молитва за спасението на своя син Джонатан, с която са се молили четири години. През цялото това време Поли и няколко нейни приятелки бяха пример за най-упоритото и усърдно ходатайство, което някога съм виждал, както и пример за родилна молитва. Ще ви предам част от свидетелството на Поли. То е доста дълго, но е пълно с подходящи илюстрации на неща, които възнамерявам да разгледам в следващите глави. Ето го нейният разказ:

„Ние посветихме Джонатан на Бога още преди да се роди и го възпитахме в църквата, но на седемнадесетгодишна възраст, в следствие на няколко добре скроени плана на врага, той започна да се отдалечава от Бог. Скоро започна да живее в пълно непокорство към Бог, като се забърка с наркотици и всичко, което съпътства този начин на живот. Поради това диабетът му започна да създава проблеми и понякога дори стигаше до болница, след което излизаше и започваше отново да взема наркотици. По това време пастор Дъч започна да поучава върху ходатайството.

Първоначално поразени и понякога смразени от страх, започнахме да научаваме все повече и повече. Когато заедно с приятелките ми ходатайствахме заедно, Бог ни учеше как да се молим и ни даваше много насърчителни обещания. Ние ходатайствахме за Джонатан и молехме Бог да бъде около леглото му, докато спи, и да роди живот в него. Правехме това ежедневно. Много пъти, понякога дори всеки ден ние помазвахме стаята му, вратите и прозорците, леглото, колата и дрехите му и всички, до което се докосваше. Често отивах в стаята му и пеех в духа повече от час. Пеех нещо като: „Джонатан има съдба, която знам, че ще се изпълни.” С приятелките ми Шърли и Пати понякога се молехме по четири до шест часа късно вечер. Веднъж пастор Дъч говори за молитва върху вещи. Веднага си помислих: „Можем да направим това за Джонатан!”

Пастор Дъч, Дейвид и аз положихме ръце върху един плат и освободихме Божията сила и помазание върху него, като се съгласихме, че помазанието ще разчупи робството на наркотиците, греха, нечестивите приятели, перверзията и всичко останало, което се нуждаеше от разчупване. Нарязахме плата на дванайсет парчета и ги поставихме под чаршафите му, във възглавницата, в портфейла, в подгъва на панталоните, по дупките в стените и в езика на обувките му. За всяко едно парче заявявахме: „Помазанието разчупва оковите!” Понякога изглеждаше, че нещата се влошават, като че ли Джонатан си беше поставил за цел да разбие живота си. Но ние стояхме твърди в любовта си към него и изповядвахме Божия план за неговия живот, като помазвахме стаята и колата му, ходатайствахме ежедневно и изповядвахме Писанията. Изповядвахме и извиквахме в съществуване всяко обещание, което Бог ни беше дал за Джонатан. Колкото повече изповядвахме Писанията, толкова повече растеше вярата ни. Всеки няколко месеца носехме нов плат за молитва при Дъч и повтаряхме процеса. Ние също воювахме в Духа за Джонатан. Проклинахме силата на наркотиците и молехме Бог да премахне всяко нечестиво влияние над живота му, въпреки че се молехме и за спасението на приятелите му, трима от които също дойдоха при Господа.

Бог взе нашите страхове и ги обърна във воюване! През януари 1996 г. получихме Слово от Бога чрез наши приятели, което казваше, че Бог скоро ще „обърне чашата” на нашите молитви. Пастор Дъч ни беше поучавал това и нямахме търпение да го видим. През февруари 1996 г., след повече от четири години, можехме да видим, че Бог работи с Джонатан. Той искаше да промени живота си. Започна да чете Библията и стана загрижен за спасението на приятелката си. Започна да ненавижда зависимостта, която приятелите му имаха от наркотиците. Една вечер, на едно от молитвените ни събрания, той се моли с молитва за посвещение на Христос. Гледахме с удивление как светските неща започнаха да се отдалечават от Джонатан и ценностите на Божието царство ставаха все по-явни. През май 1996 г. приятелката му също предаде живота си на Господа.

Отговаря ли Бог на молитва? Можете да сте сигурни в това!

За четири години на ходатайство Господ ни научи на много неща за молитвата и ни даваше много насърчения като: пастор, който беше загрижен и ни учеше; приятели, които ни подкрепяха в молитва; пророчества за призванието на Джонатан и Божията ръка върху него. Той дори даде на съпруга ми Дейвид да види ангела, който следваше Джонатан навсякъде, дори в двете нощи, които той прекара в затвора. Целият ни страх си тръгна и ние можахме напълно да се доверим на Бога.

Благодарим на пастор Дъч и Сеси за всичко, което направиха. Толкова сме благодарни на Бога за чудото, което направи с нашия скъп син. Никой никога не може да ни убеди, че молитвата не действа! Бог е верен и ние сме Му благодарни завинаги!”

Както вече казах, ще разгледам по-подробно много от начините на молитва, които Поли е използвала, по-нататък в книгата. Но нека сега да разгледаме този удивителен тип молитва – родилната молитва. Нека Святият Дух ни даде уши да чуваме! Ето някои библейски стихове:

ІІІ Царе 18:41-45 Тогава Илия каза на Ахаав: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд. И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие, а Илия се възкачи на връх Кармил и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти. И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаав: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът. А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел. (Позата на Илия тук беше поза на жена от онова време, която ражда. От това се вижда, че Илия беше в родилна молитва. Яков 5:16 нарича това „усърдна” молитва.)

Псалм 126:5-6 Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Оня, който излиза с плач, когато носи мярата семе, той непременно срадост ще се върне, носейки снопите си.

Исая 66:7-8 Преди да се замъчи, тя роди; преди да дойдат болките й, освободи се и роди мъжко. Кой е чул такова нещо? Кой е видял такива неща? Може ли земя да се роди в един ден? Може ли народ да се роди изведнъж? Но Сионската дъщеря щом се замъчи, роди чадата си.

Йоан 11:33-35, 38, 41-43 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути… Исус се просълзи… Исус прочее, като тъжеше пак в себе си, дохожда на гроба. Беше пещера и на нея бе привлечен камък… И тъй, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги ме слушаш, но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

Матей 26:36-39 Тогава Исус идва с тях на едно място, наречено Гетсимания и каза на учениците си: Седнете тук, докато отида там да се помоля. И като взе със себе си Петър и двамата Заведееви синове, захвана да скърби и да тъгува. Тогава им каза: Душата ми е пренаскърбена, до смърт. Постойте тук и бдете заедно с мен. И като пристъпи малко напред, падна на лицето си и се молеше, казвайки: Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тая чаша, не обаче както аз искам, но както Ти искаш.

Римляни 8:26-27 Така също и Духът ни помага в нашата немощ, понеже не знаем да се молим както трябва, но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания; а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля. (Контекстът на този пасаж говори за родилната молитва – виж Римляни 8:22-25. Господ казва, че цялото творение заедно с нас въздиша и ожида (мъчи се в родилни болки), след което говори за това, че Святият Дух го прави в нас.)

Галатяни 4:19 Дечица мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази Христос във вас.

Въпреки, че тези пасажи не обясняват напълно какво е това родилна молитва и как се прави, те изясняват някои неща: Святият Дух участва в това; Свързано е с духовното възпроизводство; Подпомага процеса на съзряване в християните; Може да е много интензивно и пламенно, със сълзи и дори стенания; Ако приемем, че Христос е бил в такава молитва при гроба на Лазар, както и Илия на планината, при нея се случват и чудеса във физическия свят, а не само новорождения.
Святият Дух – Божията родилна сила

Ако ви кажа, че не ние раждаме духовните неща, а Святият Дух, това ще ви помогне да не изпаднете в заблуждение и ще премахне част от безпокойствата ви. Той е родилната сила на Триединството (вижте Лука 1:34-35, Йоан 3:3-8). Той е силата, която стои зад сътворението, което, както ще видим, е оприличено на раждане (вижте Битие 1 глава). Той е Този, който осъществява Божията воля. Той вдъхва Божия живот в хората, като им дава физически и духовен живот (Битие 2:7, Езекил 37:9-10, 14; Деяния 2:1-4). Следователно всичко, постигнато с ходатайство, което има за резултат раждане, трябва да е нещо, което кара или освобождава Святия Дух да действа.

Например Илия, като човешко същество не можеш да роди дъжд. Но Яков ни казва, че неговите молитви го направиха. Павел не можеше да роди нито ново творение, нито зрялост в галатяните, но Галатяни 4:19 казва, че неговото ходатайство го е постигнало. Не можем да родим духовни синове и дъщери чрез човешките си способности, но Исая 66:7-8 ни казва, че родилната молитва може. Ако не можем да създадем или родим тези и други неща чрез собствените си способности, изглежда очевидно, че по някакъв начин молитвите ни карат или освобождават Святия Дух да го прави, искам категорично да заявя, че има молитва, която предизвиква раждане. Ако това наистина е така, трябва да има стихове, които използват думите, описващи постигнатото чрез нашите молитви, за да опишат действието на Святия Дух, когато ражда живот. Можем ли да намерим такива? Да! И те ясно казват какво прави Святият Дух, за да освободи животворна сила.

Битие 1:1-2 казва: „В началото… земята беше пуста и неустроена”. Думата „неустроена” е еврейската дума tohuw, което означава „изоставена, пустееща, негодна за нищо; безпорядък; хаос; безплодна, безформена, безжизнена”. Основното разбиране е безжизненост и безплодност. Където няма ред, няма живот. Стих втори казва: „и Божият Дух се движеше над водата”. Какво означава това, че Святият Дух се движеше? В християнските среди използваме този термин, когато казваме, че Святият Дух се движи в службите ни. Казваме неща, като: „Святият Дух наистина се движи мощно днес”. Но какво означават подобни изказвания? Имаме неопределена представа за значението им и смятаме, че Той е направил нещо, действал е. Но какво е направил Той? Дали се е движел от едно място на друго или се е движел в сърцата на хората? Какво означава „движа се” в тези случаи? Тази употреба на думата произлиза от Битие. Еврейската дума за „движа се” rachaph означава „мътя”. Емплифайд Байбъл използва думите „се движеше, мътеше, люпеше”. Американ Стандарт версията също използва думата „мътя”. Така че rachaph означава „кръжа над, мътя” нещо. Речникът на Уебстър определя мътенето като „създаване на потомство, рожби, нещо родено или създадено”. Рожбите на кокошката например са пиленцата й. Рожби произлиза от думата „раждам”. Като използва този термин, за да опише сътворението, Святият Дух използва аналогията с раждането. Той „раждаше” живот. Един изследовател на еврейския език ми каза, че rachaph е термин от възпроизводството. Един речник го определя като „мътене и оплождане”. От Новия Завет знаем, че Исус извикваше живот в смисъла, който е положен в Битие. Казва ни се, че всичко беше създадено чрез Неговото Слово (Йоан 1:1-3, Колосяни 1:16). Но Святият Дух беше Този, който мътеше и освобождаваше творческа енергия, когато Исус изговаряше Слово, като раждаше това, което Христос изговаряше.

Псалм 90:2 потвърждава това, като нарича делото на Святия Дух при сътворението раждане. Стихът използва две важни еврейски думи: yalad и chuwl. Той гласи: „Преди да се родят (yalad) планините и да си дал съществуване (chuwl) на земята и вселената, от века до века Ти си Бог.” Въпреки, че не са преведени така в тези стихове, това са основните еврейски думи за раждане. Всяка от тях е преведена по различен начин в Стария Завет. (Второзаконие 32:18; Йов 15:7, 39:1). Независимо как са преведени, те означават „да родиш нещо”. Не винаги се отнасят до физическо раждане, а често са използвани във връзка със сътворението. Ние използваме думата по същия начин. казваме, че се е родила идея или нация. Очевидно нямаме предвид физическо раждане, а това, че нещо ново е било създадено. Така и Псалм 90:2 оприличава сътворението на раждане.