Пазете се – дръжте змията навън!

В Битие 2:15 Бог каза на Адам да „пази” градината. От какво? Трябва да е било от змията! Вярвам, че е така, първо, защото е в Божията природа да го предупреди. Да не го направи би било в противоречие с характера на Бог. Второ, нито Адам, нито Ева се изненадаха от това, че змията им проговори. Това очевидно не беше ново за тях. Трето, от какво друго можеха да пазят градината (преди падението)? Само от змията. Пазете това, което Бог ви е поверил от лукавото посегателство на змията. Дръжте я далеч от градината си – семейството си, църквата, града и народа си! Дръжте я далеч! Думата е използвана отново в Битие 3:24, когато Бог постави херувими на входа на градината, за да държат човека далеч от дървото на живота. Адам не опази градината от змията и затова ангел беше поставен да държи Адам далеч. В Битие 30:31 идеята за стража е използвана за пазене на стадо. Няма нужда от голямо прозрение, за да видим връзката. Ние можем да пазим Божието стадо чрез ходатайство. Еклисиаст 12:3 говори за пазене на дом; Псалм 127:1 - за пазене на град; І Царе 26:15 и 28:2 говорят за пазене на хора, а Притчи 4:23 ни казва да пазим сърцето си.

Тези три еврейски думи се превеждат и по още няколко начина. Ще изброя някои от тях, като ги обясня накратко. Както ще видите, могат да се напишат страници за символиката и връзката им с молитвата. Аз не съм го направил, но ви насърчавам да размишлявате върху всяко едно от тях, като оставите Святия Дух да ви дава лични прозрения.

1. Пазя или пазач: това е най-честата употреба на тези думи – поне 250 пъти. Стражите пазят вещи, места и хора. Пазят от загуби, кражби и повреди. Те пазят собствеността непокътната.

2. Защитавам или защитник: Стражите защитават. Стражите защитават хора от опасности и повреди. Те са като щит – тайните агенти на царството, които пазят и защитават другите.

Стражите представят Исус, като се грижат за другите. Често ходатаите от моята църква ми казват за часове, които са прекарали в молитва за моята безопасност. Много пъти са ми казвали: „Пасторе, почти цяла нощ се молих за теб.” Понякога те питат: „Имаше ли нещо нередно?” „Не.” – обикновено отговарям аз, – вероятно точно заради това.” Често проблемите ми са „положени” върху някой друг, който ги „отнася от мен”. Аз съм благодарен и достатъчно мъдър, за да зная, че до голяма степен успехът ми се дължи на тяхната вярност. Каква утеха е да зная, че имам защитници в духа! Щеше да има по-малко жертви в редиците ни, ако имахме повече верни стражи!

Питър Вагнер в книгата си „Молитвен щит” дава пет причини, защо пасторите и други духовни водачи имат толкова силна нужда стражи да ходатайстват за тях:

- пасторите носят по-голяма отговорност. Яков 3:1 „Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждение”.

- изложени са на по-силни изкушения. Не се лъжете, колкото по-високо стоите в йерархията на християнското водачество, толкова по-високо сте в списъка с цели на сатана.

- изложени са на повече духовни атаки. Стана известно, че през последните няколко години сатанисти, магьосници, окултисти, шамани, спиритисти, Ню Ейдж последователи и други служители на тъмнината са влезли в съюз да се молят на сатана за разрушаването на бракове на пастори и други духовни водачи. Духовната война е интензивна.

- пасторите имат по-силно влияние над другите. Самата природа на служението на пасторите е да имат по-силно влияние над другите.

- пасторите са по-силно изявени. Тъй като вървят напред, те постоянно са обект на клюки и критики.

В своята книга Вагнер разглежда по-подробно всички тези причини. На друго място той казва: „Доколкото се молят ходатаите, лидерите са защитени от огнените стрели на нечестивия чрез всеоръжието, което всеки би трябвало да използва”. Тази превъзходна книга е забележително ръководство за ходатайство за християнски водачи. В отличния материал за обучение „Мощен воин – ръководство за ефективна молитва” Бет Алвс предлага всекидневно ръководство за молитва за духовни водачи, което Вагнер обобщава по следния начин: „Неделя: благоволение пред Бога (духовно откровение, помазание, святост); понеделник: благоволение пред другите (църковни членове, служители, неспасени); вторник: разширяване на видението (мъдрост и откровение, мотивация и водителство); сряда: дух, душа и тяло (здраве, външен вид, отношения, духовна и физическа зрялост); четвъртък: защита (от изкушения, измама, врагове); петък: финанси (приоритети, благословение); събота: семейство (като цяло, съпруга, деца)”.

3. Вратар: Стражът има способността духовно (в молитвената стаичка) да определи какво влиза и какво излиза от техния дом, семейство, църква, град и т. н. Чрез Святия Дух те разпознават кое да пуснат и чрез молитва отварят или затварят вратата. Те канят Святия Дух и отхвърлят делата на тъмнината. Поставят ограничения, като държат врага навън. Понякога, когато някой ходатай ми каже, че нещо нередно се е вмъкнало в събранието, аз им отговарям: „Какво е станало? Не си ли бил на пост?” Просто казвам на тялото Христово: „Не обвинявайте за всичко пасторите. И вие имате отговорност да пазите вратите.”

4. Предпазвам: Стражите предпазват от разрушение. Те предпазват нечий живот, помазание, действието на Бог и много други неща, като ги покриват с молитва. Ширър и Гарлок разказват за четири жени, които пазели фермите си. Тези жени обхождали границите на нивите си, докато съпрузите им работели и обработвали понякога по 6 мили на ден. Те се молели за защита от насекоми, болести по растенията, градушка и суша. Молели Бог да даде мъдрост на съпрузите им в отглеждането на реколтата и продажбата й и се молели ангелите да им помагат. Резултатите били удивителни. Оказала се една от най-добрите им години. Без бури, насекоми-вредители, неразумни решения и с добра печалба, докато хората около тях имали трудна година с малка печалба. Понякога ние не сме достатъчно практични в нашето ходатайство. Тези жени бдели в молитва, проправяли път за Божиите благословения върху усилията на семейството си да получат добри доходи.

5. Внимавам: Стражите трябва да бъдат нащрек. Трябва да внимават. Въпреки, че е очевидно, важно е да го подчертаем. Като войници Бог ни призовава да сме внимателни. Нечий живот е заложен. Жетвата трябва да се опази. Бъдете внимателни, стражи!

6. Наблюдавам: Това въплъщава същата идея, като да обръщаме внимание, но добавя акцент върху съзерцанието и изостреното зрение. Недейте просто да гледате – виждайте. Бъдете наблюдателни. Стражите трябва да наблюдават. Те виждат това, което другите не успяват да видят. Ние можем да видим много неща в молитва, дори преди те да се случат.

7. Виждам: Това е близко до наблюдавам, но го споменавам, за да подчертая нуждата да виждаме ясно.

8. Бъдете предпазливи: Стражите трябва да са будни, бдителни, нащрек. Отново в І Петр. 5:8 Бог ни предупреждава да сме трезвени по дух. Винаги бъдете предпазливи ходатаи! Бъдете нащрек за лъва и когато го видите да действа, „посрещнете” го, като наложите победата на кръста чрез помазанието за „носене”.

9. Защитавам: Стражите защитават така, както и пазят. Те издигат защитни стени срещу атаките на врага. Те донасят Божиите благословения.

10. Поддържам: Стражите поддържат неща за Господа. Те са по поддръжката. Може да не определят видението, да градят или садят, както правят други, но те поддържат. Грижат се всичко да върви добре. Поддържат помазанието, целостта, здравето и много други необходими благословения на царството.

Накратко, Бог издига пророчески ходатаи – стражи, които да държат змията вън! Мъже и жени, които се „накланят напред и се взират в далечината”, като следят за атаки на врага. Часови, стражи, вратари и защитници на Неговото царство. Това наистина е високо призвание!

Има и друга страна на този тип молитва, която искам да разгледаме. Едно от най-интересните и удивителни неща, които открих, докато изучавах тези думи, е, че те въплъщават не само защитни или отбранителни средства, но също и нападателни. Думите означават „да обсадя град”, което означава да се попречи на провизии и хора да влизат и излизат. Друго определение е „да шпионирам” или „да заложа капан”. Всъщност те са преведени точно така във ІІ Царе 11:16, Исая 1:8, Еремия 4:16-17 и Съдии 1:24. През 1989 г., когато Господ ми даде това поучение, Той ясно ми говори, че освобождава помазанието „страж”, което ще направи хората способни да обсаждат градове и народи в молитва. Там, където сатана се е възползвал и е взел по-голям дял, Божиите хора ще получат наставление, как да обсадят тези ситуации, като спрат снабдяването и премахнат това, което е дало място на дявола, и ще вземат обратно хора, градове и нации.

Това стана, преди да се заговори толкова нашироко за церемонии на примиряване, покаяние от името на някой друг, духовна топография, молитвени разходки, процесии и пътувания – термини, свързани със систематичното отнемане от сатана на неговата власт над места и хора, и пленяването им за Христос. Тези и други стратегии са част от помазанието „страж”, което Бог е излял върху църквата. Тялото Христово се учи систематично да събаря крепостите на тъмнината. Бог ни дава способност чрез Святия Дух да разпознаваме плановете, предимствата, недостатъците и входните точки на врага, да го обсаждаме и превземаме нации, градове и хора чрез молитва. Крепостите на тъмнината са съборени. Заробените в сатанински крепости биват освободени. Обсада се поставя в духа. Бог ни показва какво да връзваме и развързваме и как да го направим. Разбира се има опозиция.

Едно от нещата, които пречат на хората да използват този вид молитва, е времето. Самата идея за обсада предполага продължителност във времето. Може да отнеме дни, седмици или години на всекидневно ходатайство, да се постигне пробив. Аз определено вярвам, че това може да се ускори чрез по-интелигентна и осведомена молитва, както и чрез обединяване на силите в молитва на съгласие. Но нищо не може да промени факта, че някои ситуации изискват известно време. Аз обсаждах кистата в яйчника на жена ми 30 дни. Поли Симчен, за която говорихме в 10 глава, обсаждаше пристрастяванията на своя син 4 години. Бог даваше на нея и на приятелките й стратегия, докато се молиха, като им даваше прозрение кое да отмахнат и кое да извикат. Това е обсада. Те разпознаха стратегията на сатана, „шпионираха” плановете му. Струваше ли си усилието и чакането? Напълно! Те получиха по-големия дял.

Разбирането за обсадата е добре илюстрирано в историята за Тереса Мулиган, редактор на информационен бюлетин за ходатаи, наречен „Пробив”, разказана от Ширър и Гарлок във „Как да се молим за семейството и приятелите си”. Тереза и нейната приятелка известно време обикаляли квартала си, като спирали пред всяка врата и се молели за спасението на обитателите на къщата.

Скоро започнали да идват вести. Съпругата на един полковник приела Христос. Дъщерята на еврейско семейство срещнала Исус. Жена, болна от артрит, се посветила на Христос и дъщерята на друго семейство дошла при господа. Дори след като се преместила, Тереза продължила да чува как някой от нейните бивши съседи идват при Бог. Това означава да поставиш обсада!

Това е върхът на помазанието „страж” и всеки може да го направи!
Завземане на градове и нации за Бога

В тази книга съсредоточих вниманието си предимно върху ходатайството за отделни хора. Сега бих искал накратко да коментирам ходатайството за градове и народи, особено във връзка с аспекта на стража при обсада. Писанията ясно ни показват, че Бог се занимава не само с отделни хора, но и с групи от хора. Поради принципите на властта, отговорността, свободната воля, сеене и жънене и т. н., които действат не само на индивидуално ниво, но и на обществено, Бог се занимава и с обществените групи. Защо? Много от решенията, които вземаме, правата и привилегиите, на които се радваме, не са индивидуални, а са постигнати съвместно с хората, с които сме свързани. Например аз вземам много решения за личния си живот. Но за нашия дом – децата, парите, къщата, времето и т. н., аз и съпругата ми вземаме решенията заедно! Същият принцип на споделена власт може да се разшири и до национално ниво – от организации до градове и народи. Това може да са светски или религиозни групи. Доколкото група хора има права, власт да взема решения и свобода, има съответната отговорност. Както се споделят решенията за закони, водачи, морал, интереси, толерантност или нетърпимост, така се споделят и последствията. Аз например съм против аборта, но не мога да избегна последствията, макар и косвени, на Божието осъждение върху нацията, заради този трагичен холокост. Ако Бог изпрати суша или лошо време, което да порази реколтата, аз също ще плащам по-висока цена. Когато Той ни предава на деградиралите ни и извратени желания, се увеличават злополуките, болестите, което увеличава и моята здравна застраховка. Ако осъждението е война, аз също плащам за това с по-високите данъци и участвам в скръбта на американците, загубили живота си. Могат да се дадат още много подобни примери.

Въпреки, че може да не ни харесва, ние не можем да живеем изолирано. Въпреки, че ние като вярващи можем да се радваме на известна закрила от тези наказания – Бог може да увеличи благосъстоянието ми, за да мога да плащам по-високите цени и данъци, например – но не можем напълно да избегнем принципа на споделената отговорност.
Как Бог се занимава с групите

След като дадох причините, искам да го потвърдя, като изброя няколко начина, по които Бог се занимава с градове или региони в Писанията на обществено ниво:

1. Бог се обръща към градовете и им пророкува (Йона 1:2, Наум 3:1, Михей 6:9, Откровение 2 и 3).

2. Градове и народи бяха осъждани: Ниневия, Содом, Гомор, Тир, Сидон, Витсаида, Капернаум, Ерихон, Ерусалим и др. Народът на Израил като цяло беше съден в много случаи в Писанията, както и други народи.

3. На градове и народи беше прощавано и наказанието им – отменяно: Ниневия, народът на Израил беше опростен; Содом също можеше да се спаси, ако имаше достатъчно праведни.

4. Градове и народи имаха призвание от Бога: Израил, Ерусалим, седемте прибежищни града и много други.

5. За градовете се казва, че са били запазени от Бога (Псалм 127:1).

6. Над градове и нации владееха началства. Тир (Езекиил 28:12), Персия (Даниил 10:13), Ефес (Деяния 19:28), Пергам (Откровение 2:12).

7. Групи хора имаха общо ниво на грях и праведност: всяка нация (Притчи 14:34), Содом и Гомор (Битие 18:20-21), аморейците (Битие 15:16).

8. Градове имаха общо ниво на неверие или вяра: Назарет (Марк 6:5-6).

9. Градове имаха общ мир или война (Еремия 29:7).

10. Градове могат да имат съживление: Ниневия (Йоан 3:5-10).

11. Градове могат да пропуснат съживлението: Ерусалим (Лука 19:41-44).

Давам този списък и последващите обяснения главно, за да докажа едно: Бог се занимава с групите от хора, а не само с отделни хора. Този факт подкрепя и молитвата за групи от хора. Авраам успешно ходатайства за един град (Битие 18:22-33); Мойсей – за народ (Изход 32:9-14). Пленниците от Ерусалим трябваше да ходатайстват за градовете, в които сега живееха (Ерем. 29:7). Във ІІ Летописи 7:14 ни се казва, че молитвите и животът ни могат да донесат изцеление на нацията. Еклисиаст 9:15 и Притчи 21:22 ни казват, че мъдростта освобождава града и може да събори крепости.

Без съмнение Бог освобождава помазание да поставим обсада на градове и нации и да ги превземем за Него! Той ни подготвя да „шпионираме” плановете и крепостите на врага, като им „правим засада” в духа. Ние сме свещеници според Мелхиседековия чин, за които се пророкува в Псалм 110. Ние сме армия от свещеници, които простират жезъла на своя победител и властват сред враговете си. Хайде, присъединете се към нас! За тези, които наистина искат да спечелят своя град, книгата на Питър Вагнер „Събаряне на крепости във вашия град” съдържа богатство от информация. В нея Виктор Лоренцо говори за тригодишния план за евангелизиране на град Резистенция, Аржентина. Един от ключовите елементи на начинанието е духовната топография, разработена от Лоренцо. В нея той открива четири духовни сили, които имат влияние над града.

Лоренцо разказва как се молил за събарянето на тези сили и последвалите резултати: „На следващия ден групата ни отиде на площада заедно с пасторите от Резистенция, група подготвени ходатаи и Синди Якобс. Ние яростно воювахме срещу невидимите сили над града за четири часа. Атакувахме ги в йерархичния ред, в който чувствахме, че са отдолу нагоре. Първо Помберо, после Курупи, после Сан Ла Муерте, после духа на Фриймосонри, после небесната кралица, после духа на Питон, който подозирахме, че е координатор на всички сили на злото в града. Когато свършихме, почти осезаем мир и свобода слезе върху всички участници. Бяхме уверени, че първата битка е спечелена и можем да прогласим града за Божие притежание.

Ханаан, една проклета земя (Битие 9:25), стана Обещаната земя на благословение. Ерусалим, бивша крепост на нечестиви исполини, стана град на мир. Седем града, управлявани преди от идолопоклонници и нечестиви исполини, станаха прибежищни градове, където хора, които непреднамерено са отнели нечий живот, можеха да намерят закрила. Хеврон, най-известният от тези седем града, преди се наричаше Кириат-Арва, което означава „градът на Арва”. Арва беше най-великият от анакимите или исполините (Исус Навин 14:15). Хеврон, новото име на града, означава „приятелство, общение, връзка”. Авраам, Божият приятел, беше погребан там. Халев, смел мъж на вяра, превърна тази крепост на най-великия исполин, в място, където хората прибягваха, за да намерят безопасност и общение с Бога. Това може да стане и с нашите градове! Също, като прибежищен град, Хеврон беше преобраз на Христос. Всеки, който непреднамерено беше убил човек, можеше да се спаси по два начина: като се скрие в един от прибежищните градове или като се хване за роговете на олтара в Святото място (второто беше само временно прибежище).

В Евреи 6:18 Господ изрича една фраза от тези два преобраза: „Така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бог да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда”. Интересно е, че укритите в прибежищните градове, можеш да останат там до смъртта на настоящия първосвещеник (Числа 35:28), след което бяха свободни да излязат. Какъв преобраз на нашия велик първосвещеник, който умря, за да можем ние да сме свободни от наказание! Мисълта ми в тази история, освен да се радваме на прекрасните преобрази на Исус, е, да покажа, че бивша крепост на исполини беше превърната в място за закрила, прибежище и общение с Бога и стана преобраз на Самия Христос.

Може ли Бог да направи това и днес? Могат ли градовете и нациите да бъдат напълно преобразени? Да, освен ако Бог не се е променил през последните 3000 години. Тоест ако Той може да намери някой Халев… някой убиец на исполини… някой с отношението „Ние можем”.

Бог ни казва в Езекил, да погледнем сухите кости на нацията си – мъже и жени, млади и стари, богати и бедни, болните и тези, които си мислят, че са здрави – и да отговорим на същия въпрос, който Той зададе на пророка: „Могат ли тези кости да оживеят?”

Аз смятам, че могат. А вие какво мислите?

Трябва да сме като Сам и Джед. Когато чули, че 5000 долара се дават за улавянето или убиването на вълци, те тръгнали на лов. Една нощ Сам се събудил и видял, че са обградени от 50 чифта блестящи очи – изгладнели вълци, които лакомо се облизвали. „Джед, събуди се – прошепнал той на спящия си партньор. – Богати сме!” Ние трябва да видим множеството невярващи около нас не като заплаха, а като възможност. Задачата ни би била невъзможна, ако не уповавахме на Божията сила и способност, вместо на нашата. Дори и армия да се изправи срещу нас, пак можем да имаме увереност (Псалм 27:3). Армията на Гедеон от 300 души беше достатъчна, за да разгроми 135000, щом Бог беше на тяхна страна. А ако Той е откъм нас, кой може да успее против нас? (Римляни 8:31).

Нека го направим! Нека позволим на Бог да се надигне и враговете Му да се разпръснат! Нека изпълним торбите си с камъчета на победа и да посрещнем Голиат. Нека превземем Кириат-Арва. Нека преминем през войски и да прескочим стени. Нека покажем величието на нашия Бог. Нека да изръмжим! Нека да изревем! Нека да позволим на Исус да живее чрез нас. Той е готов, а вие? Готови ли сте да ходите в призванието си на ходатаи, да представите Исус като примирител и воин… да донесете Неговите благословения и победа… да срещнете, да отнесете, да издигнете стени? Готови ли сте да родите, да освободите, да ударите целта, да напълните чашата, да направите пророчески изявления, да бдите и да се молите? Готови ли сте?

Запомнете: Животът е крехък! Боравете с PAGA!

1. Можете ли да обобщите четирите заключения, извлечени от Ефесяни 6:18, І Петрово 5:8 и ІІ Коринтяни 2:11? Като използвате стиховете, подкрепете заключенията.

2. Опишете функциите и отговорностите на старозаветните стражи. Как те символизират бдението в ходатайство?

3. Къде за пръв път се споменава еврейската дума за страж в Писанията?

4. Въз основа на определенията и употребата на трите думи за страж, направете обобщение за отбранителния аспект на помазанието „страж”. Как това се прилага за семейството, пастора и църквата ви?

5. Опишете нападателния аспект на помазанието „страж”. Можете ли да го свържете с ходатайството за отделни хора, а след това и за цял град?

6. Защо Бог се занимава с групите от хора, а не само с отделни хора? Дайте три или четири библейски примера.

7. Помислете как вие и вашата молитвена група можете да обсадите града си и го направете!

Целта на тази книга е да разпали и да даде сила на молитвения живот на читателите. Когато групата ви расте във вяра и единство, може да решите да приложите някои от молитвените тактики, споменати в тази книга, като молитва върху вещи, молитвени разходки и духовно воюване.

Като лидер е важно да сте чувствителни към нивото на зрялост на групата. Важно е също да не натрапвате убежденията си на тези, които се покланят на Бог по различен от вашия начин.

Оптималният размер на групата е 10-15 човека. При по-малка група последователността може да стане проблем, ако твърде малко хора идват редовно. По-голямата група изисква по-големи водачески умения, за да се създаде чувство за принадлежност и значимо участие на всеки член. Ако ръководите група, която вече се среща редовно, като неделно училище или домашна група, решете колко седмици да отделите за това поучение. Предвидете възможни празници, които могат да попречат на редовните ви събрания. Бъдете изобретателни! Тази книга с 14 глави може да се побере в 13 седмици, ако няколко глави се съберат, за да остане време за споделяне.

Първото събрание е подходящо време за открита дискусия, която ще създаде чувство на единство, преди да започнете изучаването. Някакво въведение, последвано от безобидни въпроси е полезно за изграждане на по-близки връзки с групата. Глава първа може да се използва като въведение. Ето някои възможни въпроси:

1. 
   Доволни ли сте от молитвения си живот? Ако не, кое смятате, че е проблем?
   
2. 
   Защо според вас молитвата е толкова рядък навик в тялото Христово?
   
3. 
   Какво очаквате да получите от изучаването на тази книга?
   
4. 
   След като прочетохте първа глава, смятате ли, че трябва да се молим веднъж или трябва да сме настоятелни? Защо?
   
5. 
   Ако можете да попитате Бог едно нещо за молитвата, какво щеше да е то?
   

Изберете помощник-лидер, който да напомня на членовете на групата за времето и мястото на следващото ви събиране. Той може да се погрижи и за почерпка и грижа за децата. Хората ще оценят книгите си повече, ако сами са ги платили. Също ще са по-склонни да останат до края на курса, ако са инвестирали в собствените си материали. Подсигурете няколко допълнителни Библии.

Трябва да сте запознати с основните принципи на груповата работа, като:

1. Подредете столовете в полукръг, като лидерът е седнал заедно с групата. Това стимулира участието на групата.

2. Създайте благоприятна за дискусия атмосфера. Следните съвети може да са ви полезни при воденето на дискусия:

А. Приемайте коментарите на членовете, без да давате оценка, дори и да не сте съгласни с тях. Ако те силно противоречат на Библията, можете да зададете въпроси, които изясняват проблема, но директно отхвърляне на коментара ще подтисне откритото участие.

Б. Ако въпрос или коментар се отклонява от темата, или предложете да се занимаете с него в друго време, или попитайте групата дали искат да разгледате новата тема сега.

В. ако един човек монополизира дискусията, отправете няколко въпроса директно към някой друг. Или тактично го прекъснете, като кажете: „Извинявай, това е добра мисъл и ми е интересно какво мислят останалите.” Говорете насаме с този човек и го включете да помага във въвличането на другите в дискусията.

Г. Направете лесно и приятно за всеки да споделя и задава въпроси, но не настоявайте всеки да го направи. Пасивните членове могат да станат по-склонни да споделят, като ги помолите да прочетат пасаж от книгата. Отделете срамежливите да дискутират с някой друг, отделно от групата и помолете пасивните членове да напишат коментар, който да споделят с цялата група.

Д. Ако някой ви зададе въпрос и вие не знаете отговора, признайте го и преминете нататък. Ако въпросът изисква прозрения от личен опит, поканете останалите да коментират въпроса, но не позволявайте това да се проточи. Ако се изискват специални знания, предложете да проучите въпроса в книга или с друг служител и да споделите по-късно какво сте открили.

3. Не се опитвайте да се правите на спасител. Целта на тази група е да се научите да се молите за другите, а не да ги променяте. Това не означава, че няма да има трудни моменти и няма да се споделят проблеми, но групата е за споделяне и молитва, а не да променя другите. Лидерът трябва да е открит и да покаже, че иска да расте заедно с групата, а не да се налага като авторитет.

4. Започвайте и свършвайте навреме според предварителната уговорка. Това е особено важно за тези, които трябва да наемат някой да гледа децата им или трябва да стават рано за работа.

5. По време на всяко събиране обсъждайте въпросите на края на всяка глава. Ако имате повече от 8-10 члена, разделете ги на малки групи и след обсъждането всяка група да сподели изводите си с останалите.

6. Бъдете чувствителни. Някои хора може да не се притесняват да се молят за другите, но не насилвайте тези, които се притесняват. Отделете време в началото или в края на сбирката да се молите за нужди.

7. Насърчавайте членовете на групата да се молят един за друг ежедневно. Това ще поддържа чувството на единство и любов.

8. Като лидер, молете се редовно за събиранията и за участниците в тях, като молите Бог да се движи в живота им през цялата седмица. Господ ще почете вашето желание да водите Неговите хора към по-близко взаимоотношение с Него.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~