Хомеопатична материя медика боарон д-р Иван Несторов aconitum napellus



страница47/104
Дата26.10.2018
Размер3.18 Mb.
#101048
1   ...   43   44   45   46   47   48   49   50   ...   104

Патогенетични експерименти

Патогенезата дължим на Константин Херинг. Тя демонстрира избирателното действие на Mephitis putorius върху:

1. Дихателен тракт – предимно ларинкс


  • с картина на ларингоспазъм и клинична изява на смесена тахидиспнея

  • бронхиална обструкция с кашлица и предимно експираторна тахидиспнея



Характерни признаци




Усещания


  • чувство за силно задушаване с невъзможност за издишване

Модалности


Подобрение

  • от студени апликации; в седнало положение (Kalium carbonicum)

Влошаване

  • при говорене; в легнало положение (Aralia racemosa)



Клинични показания



1. Пневмологични показания

  • коклюшоподобни кашлици със задушаващи репризи (Coccus cacti, Drosera)

  • бронхиален спазъм, ларингиален спазъм, съпроводен с моторно неспокойствие и облекчаващ се от влажен, хладен въздух в седнало положение (Spongia tosta, Sambucus nigra)

Rp.) Mephitis putorius 5СН - по 5 гранули до купиране на симптоматиката.

NB! Медикаментът е изключително добър при локално прилагане чрез аерозол при ларингоспазъм (разтварят се 10 гранули от медикамента и се пръска локално чрез пулвелизатор при дълбоко вдишване)
2. Поведенчески нарушения

  • ларингоспазми, дисфагии при спазмофиличен терен

Rp.) Mephitis putorius 5СН - по 5 гранули в началото на кризата. Приемите се разреждат при купиране на симптома.

Заключение


Mephitis putorius е симптоматичен медикамент с ограничено действие в Материя медика. В миналото е бил използван предимно за хистероидните реакции, протичащи с ларингоспазъм. В наши дни е изключително надежден при всички състояния на спастична кашлица, съпроводена със смесена тахидиспнея.
Лекарствена форма, налична в аптечната мрежа в България - Mephitis putorius – 5СН.
MERCURIUS SOLUBILIS
Mercurius solubilis (разтворим живак на Ханеман) се извежда от начина му на приготвяне: 28 г живачен нитрат се разтварят в 100 мл разредена азотна киселина. Сместа се оставя в продължение на 24 часа, впоследствие преципитата се измива с вода, изсушава се върху филтърна хартия, без нагряване и без излагане на светлина. Представлява черен прах с остра, стипчива миризма, практически неразтворим във вода, спирт и етер. Съдържа около 85% чист живак.

Токсикология

Токсичността на живака е свързана с образуването на йонизиран живак. Начинът му на действие се дължи основно на фиксирането му върху органичните клетъчни съставки, богати на сулфхидрилни (SH) групи. По този начин той блокира голям брой окислителни процеси в организма:

1.Намалява произвежданата клетъчна енергия и дейността на митохондриите

2. Инхибира действието на голям брой ензими, участващи в биохимичните процеси на главния мозък – моноаминооксидази, допадекарбоксилаза

3. Инхибира каталазата и глутатионпероксидазата, които осигуряват защитата на организма от свободните радикали.

4. Засяга метаболизма на мембранните липопротеини, което довежда до изменение в цитоплазмените и липозомните мембрани – по този начин предизвиква образуването на имунни комплекси.

5. Установено е по биологичен път, че живакът се явява неспецифичен индуктор на лимфобластната трансформация.

Острата интоксикация се проявява предимно със засягане на:


  • белите дробове – остър трахеобронхит, бронхопневмония

  • храносмилателна система – остър хеморагичен гастроентерит

  • отделителна система – остър, интерстициален, тубуларен нефрит

  • кожа – наблюдава се типичен, еритематозен симетричен обрив, придружен от регионални еденопатии и повишена температура (живачен еритем)

Хроничната токсичност се явява с не толкова остра клинична картина със симптоми на обща отпадналост, умора, анорексия, загуба на тегло, метален вкус в устата, хиперсаливация, хеморагичен гингивит.

От неврологична гледна точка се появяват психоастенични прояви – раздразнителност, безсъние, загуба на памет, живачен тремор. От органите с благороден паренхим страдат най-вече бъбреците с клиничната картина на екстрамембранозен или екстракапилярен хроничен глумерулонефрит.



Патогенетични експерименти

Те потвърждават основните полюси на действие на Mercurius solubilis , а именно:



1. УНГ и дихателни симптоми

  • хиперимиран орофаринкс и тонзили с плътни псевдомембрани с тенденция към супурация и изразен регионален лимфаденит

  • гъсти, вискозни, жълто-зеленикави секреции по задната фарингеална стена или от носа на фона на изразени възпалителни прояви в синусите, придружени с нарушено общо състояние и температура

  • суха, мъчителна кашлица през нощта, продуктивна през деня със супуративна експекторация и влошено състояние

2. Храносмилателен тракт

  • неприятен зловонен дъх, изразен гингивостоматит и пародонтоза

  • характерен голям, отпуснат език, обложен с плътен налеп, по който личат отпечатъците на зъбите

  • хиперсаливация с вискозна слюнка, засилена жажда

  • ентероколитен синдром с патологични примеси на слуз и прожилки кръв, съпроводен с изразени болки и тенезми

3. Урогенитален тракт

  • чести и болезнени микции

  • оскъдна, мътна урина

  • хематурия, олиго-, а понякога и анурия

  • вискозен, жълто-зеленикав, разраняващ секрет от влагалището при нарушено общо състояние (Kreosotum, Hydrastis)

4. Очни симптоми

  • пурулентен блефарит и блефароконюнктивит с изразена конюнктивална инекция

  • пурулентна, понякога кръвениста секреция от очите






Сподели с приятели:
1   ...   43   44   45   46   47   48   49   50   ...   104




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница