Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the

ОБЕДИНЕН ФРОНТ

ОТГОВОРНОСТИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ДОМА ТРЯБВА ДА СЕ СПОДЕЛЯТ. Обединени усилия и молитва бащата и майката трябва да носят сериозната отговорност за правилното възпитание на своите деца.

Родителите трябва да работят като едно цяло. Не трябва да има никакви противоречия. Много родители имат противоположни цели и намерения и така децата се развалят поради погрешно ръководство... Понякога се случва така, че единият от родителите е твърде отстъпчив, а другият - твърде строг. Такова различие осуетява добрите резултати при формиране на характера на техните деца. Никакво грубо насилие не трябва да се прилага при извършване на промени, но в същото време не трябва да се проявява и никаква слабост. Майката не трябва да преувеличава пред бащата грешките на децата нито пък да им позволява да вършат тези неща, които бащата им е забранил да правят. Майката не трябва да посява никакво семе на съмнение в умовете на децата по отношение мъдростта на бащата в ръководството на дома. Тя не трябва чрез поведението си да противоречи на работата на бащата.

Ако бащата и майката са на различни становища и единият с поведението си руши авторитета и намалява влиянието на другия, семейството ще бъде деморализирано и нито бащата, нито майката ще се радват на почитта и доверието на децата си, което е така съществено за всяко добре ръководено семейство... Децата твърде бързо схващат всичко, което намалява влиянието на правилата и наредбите в дома, особено, когато се касае за тези наредби, които им забраняват някои техни постъпки.

Бащата и майката трябва да бъдат единни по отношение на дисциплинирането и възпитанието на децата. Всеки от тях трябва да носи своя дял от тази голяма отговорност. Те трябва да поставят себе си под тържественото задължение пред Бога да обучават децата си по такъв начин, че да им осигурят, доколкото е възможно, физическо здраве и добре развити характери.

По този начин на децата се дава урок по измама. И след това, ако бащата открие тези грешки, дава се някакво обяснение, но се казва само половината от истината. Майката не е с открито сърце. Тя не взема под внимание, че бащата носи същата отговорност за децата, както и тя самата, и че не трябва да бъде държан в незнание за грешките или слабостите им, които трябва да бъдат поправени, докато децата са още малки. Истината се скрива! Децата схващат липсата на единство между родителите и това оказва своето отрицателно влияние. Те започват от малки да мамят, да прикриват истината или да представят нещата в различна светлина пред майката и пред бащата. Преувеличаването става навик и се използват явни лъжи почти без угризения и със слабо изобличение на съвестта.

Тези грешки обикновено започват да се правят, когато майката прикрива някои неща от бащата, който е еднакво заинтересуван от формиране на характера на децата. Бащата трябва да бъде уведомяван за всичко в дома. Всичко трябва да се казва открито пред него. Прикриването на грешите на децата ги насърчава да си служат с измама и води до липса на искреност и честност.

Установен принцип за християнските родители трябва да бъде единството при ръководене на техните деца. За съжаление при някои родители съществува тази грешка - липсва такова единство. В някои случаи грешката е у бащата, в други - у майката. Отстъпчивата майката е склонна да задоволява и угажда на децата. Често работата на бащата е далече от дома и обществото на децата. Тогава влиянието на майката е по-силно. Нейният пример влияе много за оформяне на техния характер.

Ако майката е неопитна в познанието на Бога, трябва да размисли сериозно за всичко - от причините до последствията дали нейните дисциплинарни мерки се затрудняват бащата в работата му за спасението на децата. Следвам ли пътя Господен? Това трябва да бъде най-важният въпрос.

Ако родителите не са единни по даден проблем, нека го обсъдят отделно от децата, а не в тяхно присъствие докато стигнат до едно общо разбиране.

Твърде често родителите не са единни в ръководене на семейството. Бащата, който е твърде малко време с децата и не е запознат с техния темперамент и особености, често постъпва грубо и строго. Той не се контролира и ги наказва с гняв. Когато едно дете вижда това, вместо да се покорява, става още по-непослушно именно поради наказанието.

Майката допуска в някои случаи погрешни постъпки у детето да бъдат отминати незабелязано, докато в други случаи го наказва строго. Децата никога не знаят какво да очакват и търсят начин да вършат нарушения без да бъдат наказвани. Така се сее семето на злото, което пониква и дава плод.

Ако родителите са единни във възпитанието, детето ще разбере какво се иска от него. Но ако бащата чрез дума или поглед не одобрява дисциплината, която майката прилага, ако чувства, че е твърде взискателна и смята, че трябва да поправи нейната грубост чрез разглезване и отстъпчивост, детето ще бъде погубено. Скоро то ще се научи да прави каквото си иска. Родителите, които допускат такъв грях към децата си, ще бъдат отговорни за техните души.

Ангелите наблюдават с напрегнат интерес всяко семейство, за да видят как родителите, настойници и приятели се отнасят към децата. Какво лошо ръководство наблюдават ангелите в семейство, където бащата и майката са разединени! Тонът на гласа, погледите, техните думи - всичко това издава дълбоки разногласия и показва, че те не са единни в ръководството на децата. Бащата разрушава влиянието на майката и по такъв начин подбужда децата да не зачитат нежността и любовта й. Майката мисли, че е задължена да показва чувствата си пред децата, да задоволява апетита им и до им отстъпва, защото смята, че бащата е груб и нетърпелив и тя трябва да противодейства на неговата строгост.
НЕОБХОДИМИ СА МНОГО МОЛИТВИ И ТРЕЗВО РАЗМИШЛЕНИЕ. Чувствата не могат да бъдат трайни дори в домашния кръг, докато няма съгласие на волята и наклонностите с Божията воля. Всички способности и страсти трябва да бъдат доведени в хармония с добродетелите на Исус Христос. Ако бащата и майката в любов и страх Божи обединят интересите си, за да имат авторитет в дома, те ще почувстват необходимостта от много молитва и трезво размишление. И докато търсят Бога, очите им ще се отворят, за да видят небесните вестители, пратени да ги закрилят в отговор на молитвата с вяра. Те ще победят слабостите в своя характер и ще вървят към съвършенство.
СЪРЦАТА ДА БЪДАТ СВЪРЗАНИ С КОПРИНЕНАТА НИШКА НА ЛЮБОВТА. Бащи и майки, свържете сърцата си в най-тясна, най-щастлива връзка. Не подхранвайте разединение, а се свързвайте по-тясно един с друг. Тогава ще бъдете готови да привържете и сърцата на децата си към вас чрез копринената нишка на любовта.

Сейте семето за настоящето и за вечността! Цялото небе наблюдава старанията на християнските родители.

РЕЛИГИЯТА В СЕМЕЙСТВОТО

ДЕФИНИЦИЯ НА СЕМЕЙНАТА РЕЛИГИЯ. Семейната религия се състои в отглеждане на децата и възпитанието на децата в наставлението Господне. Всеки член на семейството, трябва да бъде хранен с уроците на Христос и интересът на всяка душа в дома трябва да бъде точно защитен, за да не може Сатана да я измамва и отдалечава от Христа. Това е образецът, който всяко семейство трябва да се стреми да постигне. Родителите трябва да проявяват воля и да не се обезсърчават по пътя към постигане на тази цел. Когато родителите са прилежни и усърдни в своите наставления и обучават децата си с очи, отправени към Божията слава, те сътрудничат на Бога и Бог сътрудничи с тях за спасяване душите на децата, за които Христос е умрял.

Религиозното наставление означава много повече от обикновеното. То означава, че вие трябва да се молите с вашите деца, като ги поучавате как да идват при Исус и да Му казват всички свои желания. То означава, че вие трябва да показвате чрез живота си, че Исус е всичко за вас и че Неговата любов ви прави търпеливи, любезни, въздържани и в същото време непоколебими при ръководенето на вашите деца, както Авраам правеше това.

В книгите на небето е записано точно как да се държите във вашия семеен живот. Този, който желае да стане светия на небето, трябва първо да стане светия в собственото си семейство. Ако бащата и майката са верни християни в дома си, те ще бъдат полезни членове на църквата и обществото, по същия начин по който ръководят работите на своето семейство. Родители, нека вашата религия не бъде просто изповедание, а реален живот за вас.
РЕЛИГИЯТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЧАСТ ОТ ДОМАШНОТО ВЪЗПИТАНИЕ. Домашната религия е ужасно занемарена. Мъже и жени проявяват интерес към чуждестранните мисии. Дават щедро за тях и с това се стремят да успокоят съвестта си, смятайки, че даването за Божието дело ще изкупи тяхната небрежност при възпитаването на децата, забравяйки, че са длъжни първо да да дават един добър пример в дома си. Но домът е тяхното мисионско поле и никакво извинение не ще бъде прието от Бога за занемаряването му.

Когато религията се практикува в дома, тя ще донесе голямо благословение. Религията ще насочва родителите да правят това, което Бог е предназначил да бъде извършено в дома. Децата ще бъдат отглеждани в страхопочитание, верност и любов към Господа.

Причината, поради която младите в настоящия век нямат склонност и интерес към религията е, че тяхното възпитание е погрешно. Не се проявява истинска любов към децата, когато им се позволява да задоволяват страстите си или когато неизпълнението на вашите нареждания се отминава безнаказано. Когато фиданката е огъната, дървото израства криво.

Ако религията трябва да влияе на обществото, тя трябва първо да влияе в домашния кръг. Ако децата бяха обучавани да обичат Бога и да имат страхопочитание към Него в дома си, когато отидат в света ще бъдат подготвени да обучават и своите собствени семейства в Божий дух и така принципите на истината ще станат част от общественото мислене и ще упражняват убедително влияние върху света. Религията не трябва да бъде отделяна от домашното възпитание.

Когато има добра домашна религия, ще има и превъзходна религия в църквата. Дръжте крепостта на дома. Посвещавайте вашето семейство на Бога и говорете и действайте в дома като християни. Бъдете любезни, внимателни и търпеливи в дома, като знаете, че вие сте учителите. Всяка майка е учител, като в същото време трябва да бъде и ученик в училището на Христос, за да знае как да поучава и оформя правилно характера на своите деца.

Където липсва домашна религия, изповядването на вярата е без стойност... Мнозина мамят себе си като мислят, че характерът им ще бъде преобразен при идването на Христос. Няма да има никакво обръщане и промяна в сърцето при Неговото идване. Чрез благодатта на Христос недостатъците в нашия характер трябва още тук да бъдат поправени, докато трае благодатното време. Тук на земята е мястото, където трябва да се приготвим за небесното семейство.

Домашната религия е занемарена до голяма степен. Нашите думи вкъщи трябва да бъдат справедливи и разумни, иначе свидетелството ни в църквата няма да има никаква стойност. Ако не проявявате кротост, любезност и учтивост в дома си, религията ви ще бъде напразна. Ако има истинска домашна религия, ще има и повече духовна сила в църквата.

Родителите вършат най-ужасна грешка, когато не дават на децата си религиозно възпитание, мислейки, че всичко ще се оправи в бъдеще, когато пораснат и сами се заинтересуват от религия. Родители, не можете ли да разберете, че ако не посявате скъпоценното семе на истината, на любовта, на небесните добродетели в сърцето на детето, Сатана ще засее нивата на сърцето с плевели.

Твърде често децата се оставят да растат без религиозно възпитание, защото родителите мислят, че са твърде малки, за да възлагат на тях християнски задължения...

Въпросът за задълженията на децата по отношение на религията трябва да се решава категорично и без колебание, докато те са още членове на семейството.

Родителите стоят на мястото на Бога пред децата си, за да им казват с решителност какво трябва и какво не трябва да вършат. Всяко старание за тях, извършено с любезност и себевладение, ще култивира в детските характери елементи на твърдост и решителност... Не по-малко е задължението на бащите и майките да научат децата си още от ранно детство да не нарушават съботата, да не занемаряват богослужението и семейната молитва, отколкото да не крадат. Родителите са тези, които трябва да издигнат защитната стена.

Възпитанието в християнските принципи трябва да започне още от най-ранните детски години и да се поддържа и по-нататък. Когато сърцата на децата са най-впечатлителни, те трябва да бъдат научени на вечните стойности и да помнят, че живеят, говорят и действат в присъствието на Бога.

Родители, каква насока следвате? Действате ли с разбирането, че децата ви по отношение на религиозните въпроси трябва да бъдат оставени свободни от всякакви ограничения? Оставяте ли ги без съвет и увещание в детството и младостта им? Оставяте ли ги да вършат каквото си искат? Ако е така, вие сте небрежни към отговорностите, които са ви поверени от Бога.
СЪОБРАЗЯВАЙТЕ НАСТАВЛЕНИЯТА СИ С ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ. Щом децата станат способни да разбират, родителите трябва да им разказват историята за Исус, за да могат да научат скъпоценната истина за Бебето от Витлеем. Създавайте в детските умове и сърца чувства на искрена набожност, като приспособявате наставленията си към тяхната възраст и възприемчивост. Представяйте децата си в молитва пред Исус, защото Той ги е създал, за да се научат на религия така, както се учат да оформят думите, които изговарят.

Когато са съвсем малки, децата са много чувствителни към Божествените влияния. Господ полага специална грижа за тези деца. И когато върху тях влияят увещанията Господни, те стават помощ, а не пречка за своите родители.

Нека майката не се натоварва толкова, че да няма време за духовните нужди на своя дом. Нека родителите търсят Бога за ръководство в своето дело. На колене пред Него те ще спечелят истинското разбиране на своята отговорност и ще могат да предадат децата си на Този, Който никога не греши в съвет и наставление...

Бащата не трябва да оставя грижата за духовното напътствие на децата единствено на майката. Велико дело има да се осъществява от бащи и майки и всеки трябва да извърши своята част в подготовката на децата за великия ден на съда.

Родители, вземайте децата си с вас при всяка религиозна дейност. Предавайте им своята вяра и ги посвещавайте на Христос. Не позволявайте нищо да попречи на вашия стремеж да ги възпитавате правилно и не забравяйте отговорността си. Не допускайте никакви светски интереси да ви накарат да изоставите децата си на заден план. Никога не позволявайте те да бъдат изолирани от вашия християнски живот. Водете ги с вас при Бога. Възпитавайте умовете им така, че да се запознаят с Божествената истина. Оставяйте ги да общуват с тези, които обичат Бога. Доведете ги при Божия народ като деца, на които желаете да помогнете да изградят характери за вечността.

Религията в дома какво ли не може да постигне! Тя ще извърши делото, което Бог е определил да бъде извършено във всяко семейство. Децата ще израснат хранени и наставяни от Господа. Те ще бъдат възпитани и обучени не само като членове на обществото, но и на Божието семейство.
ДЕЦАТА СЕ УЧАТ ОТ РОДИТЕЛИТЕ НА СЪДЪРЖАТЕЛЕН ЖИВОТ. Всяко нещо оставя своето впечатление върху детския ум. Изражението на лицето се наблюдава, гласът има своето влияние, а също и цялостното ни поведение е пример за подражание от децата. Разгневените и заядливи бащи и майки дават на децата си уроци, за които, в даден период от живота, вероятно биха дали целия свят, ако бе техен, за да ги заличат от съзнанието на децата си. Децата трябва да виждат, че животът на родителите им е изпълнен със смисъл, който е в съгласие с тяхната вяра. Чрез водене на съдържателен живот и упражняване на себевладение родителите могат да оформят характерите на своите деца в положителна насока.
БОГ ЗАЧИТА ДОБРОТО СЕМЕЙСТВО. Родителите, които поставят Бога на първо място в своето семейство и поучават децата си, че страхът Божи е начало на мъдростта, прославят Господа пред ангели и пред човеци, чрез представяне на добре уреден и дисциплиниран дом. Семейство, което обича и се покорява на Бога, вместо да се бунтува срещу Него, където Неговото име се почита и прославя, в такъв дом има благословение. Ангелите се радват да присъстват в дом, където Бог управлява и децата са поучавани да почитат религията, Библията и Своя Създател. Такива домове могат да претендират за обещанието: “Който Ме почита и Аз ще го почета”.
КАК ХРИСТОС Е ВЪВЕДЕН В ДОМА? Когато Христос е в сърцето, Той е въведен и в семейството. Бащата и майката чувстват важността да живеят в послушание на Светия Дух, така че небесните ангели, изпращани да слугуват на тези, които ще наследят спасение, ще им служат като учители в дома, възпитавайки и обучавайки ги как да изпълняват това важно дело. В дома може да има малка църква, която ще почита и прославя Изкупителя.
НАПРАВЕТЕ РЕЛИГИЯТА ПРИВЛЕКАТЕЛНА. Направете християнския живот привлекателен. Говорете за онази страна, в която последователите на Христос ще съграждат своите домове. Когато правите това, Бог ще ръководи децата ви във всяка истина, изпълвайки ги с желание да се приготвят за жилищата, които Христос е отишъл да приготви за тези, които Го обичат.

Родителите не трябва да принуждават децата си да изповядват формална религия, а трябва да представят вечните принципи пред тях в най-добрата светлина.

Родителите могат да направят привлекателна Христовата религия чрез радостта, която те самите изпитват, чрез християнска учтивост и нежност, чрез съчувствие към другите, като същевременно трябва да бъдат твърди в изискванията си за почит, уважение и послушание от страна на децата. Децата трябва да бъдат научени на правилни принципи.

Необходимо е да създаваме у младите хора стимули за вършене на правото. Среброто и златото не са достатъчни. Нека да представим пред децата любовта, благодатта и милостта на Христа, скъпоценността на Неговото Слово и радостта на победителя. Чрез такива усилия и старание вие ще извършите едно дело, което ще трае през вечността.

Родители, вие можете да мислите, че нямате време да правите всичко това, но трябва да отделяте време да вършите вашата работа в семейството, иначе Сатана ще запълни вакуума. Отхвърлете всичко в живота си, което пречи да възпитавате децата си по Божията воля. Отхвърлете всичко от временно естество, живейте икономично, ограничете вашите желания, но заради Христа не занемарявайте религиозното възпитание на вас и вашите деца.

Бащата трябваше да действа като Първосвещеник в дома и ако бащата бе умрял, най-старият син трябваше да извърши тържественото задължение да поръси праговете на вратата с кръв. Това е символ на делото, което трябва да бъде извършено във всяко семейство. Родителите трябва да събират децата си в дома и да представят Христос пред тях като Пасхално агне. Бащата трябва да посвети всеки член на своето семейство на Бога и да извърши делото, което е представено чрез празника на Пасхата. Рисковано е да се остави този тържествен дълг в ръцете на други.

Нека родителите християни решат да бъдат верни на Бога. Нека събират децата си около себе си. Нека “поръсят праговете на вратата с кръв, представяща Христос” като Единствен, Който може да закриля и спасява; така поразяващият ангел да отмине любимите в домашния кръг. Нека светът види, че в дома действа нещо повече от човешко влияние. Нека родителите поддържат жива връзката си с Бога, нека застанат на Христовата страна и да покажат чрез Неговата благодат какво голямо добро може да се извърши с тяхното сътрудничество.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА

МОРАЛНИ ОБРАЗЦИ

САТАНА ТЪРСИ НАЧИНИ ДА ИЗВРАТИ НАРЕДБАТА ЗА БРАКА. Стремежът на Сатана бе [в предпотопния свят] да изврати наредбата за брака, да отслаби неговите задължения и да омаловажи неговата святост, защото по никакъв друг начин не можеше да заличи Божия образ у човека и да отвори вратата за покварата и порока.

Сатана добре познава материала, с който работи в човешкото сърце. В продължение на хиляди години с демонска ревност той е изучавал слабите места на човешкия характер и напада именно там, защото те са най-уязвими. И в миналото той е събарял най-силните мъже, князете на Израил, чрез същите изкушения, които имаха успех при Ваалфегор. През всички векове той е причинявал “корабокрушение” на характера при тези, които са засядали върху скалите на чувствените влечения.

Разпуснатостта на евреите, им причини това, което всички войни с езичниците и клетвите на Ваалам не можаха да направят. По този начин те се отделиха от Бога и Той оттегли от тях своята защита и закрила. Бог се обърна и стана техен враг. Толкова много от князете и народа бяха провинени в разпуснатост, че това стана национален грях, защото Бог бе разгневен на цялото събрание.

Преобладава любовен сантиментализъм. Женени мъже приемат внимание от омъжени или неомъжени жени. Жените също изглеждат като омагьосани и често губят разум, духовната си проницателност и доброто си здраво чувство за нещата. Те вършат точно това, което Божието Слово осъжда, точно нещата, които Святият Дух осъжда. Предупреждения, изобличения са предавани ясно пред тях и все пак те продължават да вървят по същия път, по който другите са вървели преди тях. Това е безумна игра, която играят. Сатана ги подбужда да разрушат себе си, да излагат на опасност Божието дело, да разпънат Божия Син отново и да Го опозорят.

Невежество, любов към удоволствия и грешни навици, покварено тяло, душа и дух изпълват света с морална проказа. Смъртоносна морална малария е разрушила хиляди и десетки хиляди. Какво може да се направи, за да се спаси нашата младеж? Ние можем да направим твърде малко, но Бог желае и царува и Той може да извърши много повече.
БОЖИЯТ НАРОД ТРЯБВА ДА СЕ ОТЛИЧАВА ОТ СВЕТА. Свободното държание в този век на морална поквара не трябва да бъде критерий за последователите на Христа. Тази модерна проява на интимност не трябва да съществува между християните, които се готвят за безсмъртие. Ако сладострастие, поквара, прелюбодейство, престъпление и убийство са обикновени неща за онези, които не познават истината и които отказват да бъдат ръководени от принципите на Божия закон, колко важно е тогава хората, които изповядват, че са последователи на Христос, свързани с Бога и ангелите, да им показват един по-добър и по-благороден път. Колко важно е тогава, чрез добродетелност те да се различават от хората, ръководени от груби страсти.
ВСЕ ПО-ГОЛЕМИ ТРУДНОСТИ И ОПАСНОСТИ. В този век на морално израждане мнозина ще бъдат заслепени от греха така, че ще изберат разпуснатия живот, защото той задоволява извратените склонности на сърцето. Вместо да се оглеждат в огледалото на Божия закон и да приведат сърцето и характера си в хармония с Божия образец, тези хора позволяват на агентите на Сатана да издигат свои образци в тяхното сърце. Покварени човеци считат, че е по-лесно за тях да тълкуват Писанието така, че то да поддържа тяхното беззаконие, отколкото да се откажат от своята поквара и грях и да бъдат чисти в сърце и живот.

Такива хора се срещат много повече, отколкото можем да си представим, и те ще се умножават колкото краят на времето наближава.

Когато омайващата сила на Сатана контролира дадена личност, Бог бива забравен и човекът, който е изпълнен с нечисти цели и намерения, бива превъзнасян. Скрити грехове на разпуснатост се практикуват от такива хора като добродетел. Това е особен вид магьосничество... Винаги има магьосническа сила в ереси и разпуснатост. Умът е заблуден така, че не може да разсъждава трезво и измамата постоянно го отдалечава от чистотата. Духовният поглед се замъглява и хора с непокварен до сега морал биват объркани от измамната софистика на агентите на Сатана, които изповядват, че са вестители на светлината. Измамата е, която дава сили на тези агенти. Ако те правеха своите предложения открито и дръзко, щяха да бъдат отблъснати без никакво колебание; но те работят най-напред да спечелят симпатия, да си осигурят доверие и да създадат впечатление, че са святи, пожертвувателни Божи люде. И тогава, като специални пратеници на Сатана започват своето изкусително дело да отклоняват души от правия път, като се опитват да направят невалиден Божия закон.
МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ ТРЯБВА ДА СТОЯТ НА СВОЕТО МЯСТО И ДА ЖИВЕЯТ БЕЗУКОРНО. Умът на един мъж или жена не преминава за един момент от чистота и святост към поквара, развала и престъпление. Изисква се време, за да може да бъде преобразен един човек по Божие подобие, или пък създадените по Божи образ човеци да станат брутални, със сатанински черти. Чрез гледане ние се преобразяваме. Макар и създаден по образа на своя Създател, човек може да насочи ума си така, че грехът, от който някога се е отвращавал, да му стане приятен. Като престане да бди и да се моли, той престава да пази крепостта на сърцето си и се отдава на греха и престъплението. Умът деградира и е невъзможно да се издигне от покварата, докато моралните и интелектуални сили робуват на страстите. Трябва да се води постоянна борба с плътския ум; ние трябва да бъдем подкрепени от пречистващото влияние на Божията благодат, която ще възвиси ума и ще го насочи към чисти и святи мисли.

Няма сигурност за никой човек, млад или стар, докато не чувства нужда да търси Бога за съвет при всяка постъпка. Единствено онези, които поддържат тясно общение с Бога, ще се научат да ценят и почитат чистотата, доброто, смирението и кротостта, които Бог цени. Сърцето трябва да бъде защитено, както това на Йосиф. Тогава изкушението да се отделим от целомъдрието ще бъде посрещнато с думите: “Как да сторя това голямо нечестие и да съгреша пред Бога?” И най-силното изкушение не е извинение за грях. Независимо колко тежко е изкушението, което има да понесете, грехът е ваше собствено дело. Трудността е в необновеното ви сърце.

Имайки предвид опасностите в днешно време, няма ли ние, като народ, пазещ Божиите заповеди, да отстраним отсред нас всеки грях, всяка нечистота, всяка извратеност? Няма ли жените, изповядващи истината, да се пазят да не би и най-малко да насърчават неподходяща близост? Те могат да затворят всяка врата на изкушението, ако съблюдават по всяко време строга резервираност и прилично държана.
ЖЕНИТЕ ТРЯБВА ДА ПОДДЪРЖАТ ВЪЗВИШЕНИ ОБРАЗЦИ НА ПОВЕДЕНИЕ. Аз пиша с болка на сърце, че жените в този век, омъжени и неомъжени, твърде често не проявяват сдържаността, която е необходима. Те действат като кокетки. Насърчават вниманието на женени мъже към тях и тези, които са със слаб морал, лесно се поддават. Тези неща, ако им се даде място, умъртвяват моралното чувство и заслепяват съзнанието така, че престъплението не изглежда греховно. Събуждат се мисли, които не биха се появили, ако жената стои на мястото си с цялата си скромност и сериозност. Тя може да не е имала никаква лоша цел или подбуда, но е насърчавала мъже, които са изкушавани и които се нуждаят от цялата помощ, която могат да получат от жените. Много злини могат да бъдат избегнати чрез предпазливостта и вниманието на жените, които не допускат никакво свободно държание и не приемат никакво по-особено внимание, а запазват своето високо морално чувство и достойнство.

Отдавна съм решила да говоря с моите сестри и да им кажа за това, което Господ ми е показвал от време на време за голямата им вина. Те не са внимателни и не се въздържат от всякакъв вид зло. Те не се замислят сериозно за своето поведение както би трябвало да правят жени, изповядващи благочестие. Техните думи не са подбрани и внимателни като на жени, които са приели Божията благодат. Те се държат твърде фамилиарно с братята във вярата. Спират се край тях, накланят се към тях и изглежда предпочитат тяхното общество. Приятно им е вниманието, което им се оказва.

От светлината, която Господ ми е дал, искам да споделя, че нашите сестри трябва да имат съвсем друго поведение. Трябва да бъдат по-сдържани, да не проявяват прекалена свобода в поведението и да развиват у себе си “срамежливост и целомъдрие”. Както братята, така и сестрите са твърде склонни към шеговити разговори, когато са заедно. Жени, изповядващи благочестие, са склонни много да се шегуват, да се закачат и да се смеят. Това е неуместно и оскърбява Божия Дух. Тези прояви разкриват липсата на истинска християнска изисканост. Те не укрепват душата в Бога, а сгъстяват тъмнината в нея. По този начин те стават причина небесните ангели да се оттеглят и това да се отрази неблагоприятно върху престижа на тези, които правят подобни грешки.

Твърде често жените са изкусителки. По един или друг повод те привличат вниманието на мъже, женени или неженени, и чрез държанието си ги насърчават да нарушат Божия закон. Така те разрушават тяхната полезност и поставят душите им в опасност... Ако жените биха възвисили духовния си живот и биха станали съработници на Христос, те биха намалили до голяма степен опасността от своето влияние. Но липсата на загриженост за домашните отговорности, която често се наблюдава, както и пренебрегването на Божиите изисквания към тях, често пъти насочва влиянието им в съвсем погрешна посока, принизява способностите им и тяхното дело не носи Божествения отпечатък.

Има твърде много напористи госпожици и дръзки, самоуверени жени, които имат способността да привличат вниманието към себе си. Когато се намират в компанията на мъже, те предизвикват ухажването им, независимо дали са женени или неженени. И ако мъжът не е обърнат твърдо с лице към Христос, той лесно ще бъде впримчен в мрежата на Сатана.

Като посланик на Христос настойчиво умолявам всички, които изповядват настоящата истина, да се отвращават от всяка нечистота и да напускат обществото на хора, които внушават нечисти мисли. С най-голяма ненавист се отвръщайте от тези оскверняващи грехове. Бягайте от такива, които дори в разговори позволяват на ума да се отклонява в такава насока, защото от “препълването на сърцето говорят устата...”

Не трябва нито за момент да се дава място на прикрито нечисто внушение, защото то ще опетни душата, както нечистата вода замърсява канала, през който минава.

Жена, която позволява в нейно присъствие да бъде изречена нечиста дума или да бъде направен непочтителен намек, не е такава, каквато Бог желае да бъде. Жената, която допуска неподходяща фамилиарност или непочтени внушения, не запазва даденото й от Бога женско достойнство.

У някои жени, изповядващи благочестие, съществува твърде голяма свобода на държанието, която води до съгрешаване и зло. Но благочестивите жени, чиито умове и сърца са заети с мисли и теми, укрепващи чистотата на живота и поддържащи постоянно общуване с Бога, много трудно могат да бъдат отклонени от пътя на правдата и добродетелта. Такива жени ще бъдат защитени от софистиката на Сатана. Те ще бъдат подготвени да се противопоставят на неговите привлекателни примки.

Апелирам към вас, последователи на Христос, които имате възвишен дух, изповядвате истинска вяра, да поддържате скъпоценния зародиш на скромността. Това ще ви запази добродетелни.
КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ. Вие трябва да контролирате мислите си. Това не е така лесно и не може да се постигне без настойчиви и усърдни старания. Но Бог изисква усилия от вас в това отношение. Това е дълг на всяко разумно същество. Вие сте отговорни пред Бога за вашите мисли. Ако сте склонни към празни игри на въображението и позволявате на ума си да се спира върху нечисти предмети, вие сте в известна степен виновни пред Бога почти толкова, колкото ако вашите мисли биха се превърнали в действие. Онова, което ви запазва от самото действие е липсата на подходящ случай. Дневно и нощно мечтание и градене на въздушни кули са лоши и извънредно опасни навици. Такива навици веднъж създадени е невъзможно да бъдат премахнати и мислите да бъдат насочени към чисти, святи и възвишени теми.

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ЛАСКАТЕЛСТВА. Мъчно ми е когато виждам мъже да бъдат хвалени, ласкани и ухажвани. Бог ми е открил, че някои мъже, които приемат такова внимание са недостойни да произнасят Неговото име с устните си. Въпреки това те се възвишават до небето от ограничени същества, които съдят само по външния вид. Сестри мои, никога не ласкайте и не ухажвайте слаби, грешни мъже, било млади или стари, женени или неженени. Вие не познавате тяхната слабост и не знаете, че вниманието и ласкателствата могат да се окажат за тяхна погибел. Аз съм обезпокоена от късогледството, което много жени проявяват в това отношение.

Мъжете, които вършат Божието дело и които имат Христос в сърцето си, няма да снижават образеца на моралност, но ще трябва да го издигат по всяко време. Те не ще се оставят да бъдат ласкани, ухажвани или глезени от жените. Нека мъжете, женени или неженени, кажат: “Ръцете долу! Аз никога няма да позволя да бъде охулено моето добро име. Доброто име ми е капитал, по-скъп и от злато и сребро. Нека го запазя свято и неопетнено. Ако човеците охулват моето име, нека това да бъде поради същата причина, поради която говореха зле и за Христос - защото мразеха чистотата и святостта на Неговия характер, защото той бе постоянен укор за тях.”
АКО ПРОПОВЕДНИКЪТ ИЗКУШАВА. И най-незначителният намек, който ви приканва да отстъпите пред греха или да позволите и най-незначителното свободно държание към вас, откъдето и да идва той, трябва да бъде отхвърлен като най-лошо оскърбление на вашето женско достойнство. Целувката в неподходящо време и място трябва да ви накара да отблъснете пратеника на Сатана с неодобрение. Ако той заема високо положение и борави със святи неща, грехът е десетократно по-голям и трябва да накара богобоязливата жена или девойка да отскочи с ужас - не само от греха, който е бил извършен, но и от лицемерието и подлостта на този, когото народът почита и уважава като Божи служител.

Ако проповедник на Евангелието не контролира своите страсти, ако не следва примера на апостола и по този начин обезславя своята вяра и призвание, нашите сестри, които изповядват благочестие, не трябва нито за момент да се заблуждават, че грехът или престъплението загубват своята греховност, защото техният проповедник си позволява да го върши. Фактът, че мъже на отговорни постове проявяват фамилиарност с греха, не намалява вината и големината му в ума на когото и да било. Грехът изглежда толкова по-греховен и по-отвратителен, колкото лицето, което го върши е на по-голяма почит и уважение. Умът на чистия и възвишения трябва да се отврати и да отбягва онзи, който се отдава на греха, както би избягал от змия, чието ухапване е смъртоносно. Ако сестрите притежават чистота на сърцето, всяка грешна постъпка, дори от техния проповедник, трябва да бъде отхвърлена с решителност, така че никога да не се повтори.

На женените мъже ми е заръчано да кажа: “Вашата съпруга, майката на вашите деца е тази, на която дължите почит и чувства на привързаност. Вниманието ви трябва да бъде отдадено на нея, мислите ви трябва да са заети с планове за нейното щастие”.

Показвани са ми семейства, в които съпругът и бащата не е запазил онази сдържаност, онази достойна, богоподобна мъжественост, която подхожда на един последовател на Христос. Той не е успял да извърши дела, подбудени от любов и нежност, дела, които дължи на своята съпруга и която пред Бога и ангелите е обещал да обича, да почита и уважава, докато и двамата са живи. В същото време момичето, наето да върши домакинската работа, има свободно време да украсява косата си, за да бъде привлекателно, а на него му е приятно, глупаво приятно. Той не показва вече своята любов и внимание към съпругата си, както някога. Бъдете сигурни, че тук Сатана работи. Уважавайте наетите помощнички, отнасяйте се любезно с тях, зачитайте ги, но не отивайте по-далече. Нека държанието ви бъде такова, че да не дава никакъв повод за фамилиарничене с тях.
ПАЗЕТЕ СЕМЕЙНИТЕ ТАЙНИ. О, много огорчения и нещастия са причинени поради събаряне на стените, които пазят семейната тайна. Тези стени са издигнати, за да пазят чистотата и святостта на дома! Понякога трето лице се възползва от доверието на жената и нейните лични семейни тайни са разкрити пред “близкия” приятел. Това е примка на Сатана, за да отчуждава съпруга и съпругата. О, ако можехме да се преборим с това явление, колко скърби биха се спестили! Заключете вътре в сърцата си всичко, което знаете за грешките на другия. Споделяйте трудностите си само с Бога. Той може да ви даде правилен съвет и сигурна утеха, които ще бъдат искрени и чисти, без никаква горчивина.

Когато жената разказва своите семейни трудности и се оплаква от своя съпруг пред чужд мъж, тя нарушава своята брачна клетва. Тя обезславя своя съпруг и събаря стената, която трябва да пази святостта на брачната връзка. Тя отваря широко вратата и кани Сатана да влезе със своите хитри изкушения. Точно това желае Сатана. Ако жената иска да сподели с брат християнин своите разочарования и трудности, той трябва да я посъветва да избере някоя сестра за свой довереник, ако изобщо е необходимо да споделя преживяванията си и само на нея да повери това, което я измъчва. В такъв случай нещата няма да получат такъв лош вид, чрез който делото на Бога би могло да пострада или да се охули.