Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the

Бащата трябва да изпълни своя дял, за да направи дома щастлив. Каквито и да са неговите грижи и безпокойства за работата му, той не бива да допуска те да хвърлят сянка върху неговото семейство. Трябва да влиза в дома си с усмивка и да общува с близките си с приятни и насърчаващи думи.

Бащата представлява Божествения законодател в семейството си. Той е Божи съработник, който провежда милостивите Божии намерения и изгражда у децата си правилни навици и принципи, давайки им възможност да формират чист и добродетелен характер. Така той трябва да бъде погълнат изцяло от това, което ще даде възможност на децата му, да отдават почит не само на земния си родител, но и на своя небесен Баща.

Бащата не бива да изневерява на това свято доверие. В никакъв случай не трябва да отстъпва от своя родителски авторитет.
ДА ХОДИ С БОГА. Чрез жива вяра бащата... ще свързва децата си с Божия трон. Като не уповава на собствената си сила, той оставя своята безпомощна душа на Исус и се хваща за силата на Всевишния. Братя, молете се в дома си сутрин и вечер; молете се усърдно в тайната стаичка; и докато сте заети в ежедневната си работа, въздигайте душата си в молитва към Бога. Така Енох ходеше по Бога. Мълчаливата, ревностна молитва на душата ще се издига като свят тамян към престола на благодатта и ще бъде приета от Бога като принесена в светилището. За всички, които Го търсят, Христос ще бъде винаги готова помощ във време на нужда. Те ще бъдат силни в ден на изпитание.
ИЗИСКВА СЕ ЗРЯЛА ОПИТНОСТ. Бащата не бива като детето да се ръководи само от чувствата. Той е свързан със семейството си чрез свещени, святи връзки.

Какво ще бъде неговото влияние в дома зависи от познанието, което има за Единствения истинен Бог и Исуса Христа, Когото Той е изпратил. Ап. Павел казва: “Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах. Откакто станах мъж, напуснах, което е детинско”. Бащата като глава на семейството не трябва да бъде пораснало, недисциплинирано дете, но мъж с мъжки характер и обуздани страсти. Той трябва да бъде възпитан в истинската нравственост. Поведението му трябва да се направлява и контролира от чистите принципи на Божието Слово. Тогава той ще израсне до пълното състояние на мъжество в Христа Исуса.

В ежедневния живот ще срещнеш неочаквани изненади, разочарования и изкушения. Какво казва Словото? “Съпротивете се на дявола” чрез твърдо упование в Бога “и той ще побегне от вас. Приближете се при Бога и Той ще се приближи при вас. Нека се хване за силата Ми и да направи мир с Мене; и ще има мир с Мене”. По всяко време и на всяко място гледай Исус, като отправяш мълчалива молитва от искрено сърце, за да те научи как да вършиш Неговата воля. И когато врагът връхлети стремглаво, Божият Дух ще се издигне срещу него. Когато си почти готов да се предадеш, да загубиш търпение и самообладание, да бъдеш строг и да укоряваш, тогава е време да изпратиш към небето молитвата: “Помогни ми, о Боже, да се противопоставя на това изкушение. Да извадя от сърцето си всяка горчивина, зло говорене и гняв. Дари ми Твоята кротост, смирение, Твоето дълготърпение и любов. Не ме оставяй да опозоря своя Спасител, криво да тълкувам думите и подбудите на своята жена, на своите деца и на братята и сестрите си във вярата. Помогни ми да бъда благ, състрадателен, нежен, прощаващ. Помогни ми да бъда истински ОБЕДИНИТЕЛ в своя дом и да представям пред другите характера на Христос.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА

СПОДЕЛЯНЕ НА ТОВАРИ

ДЪЛГЪТ НА БАЩАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕХВЪРЛЕН НА ДРУГ. Задълженията на бащата към децата не трябва да бъдат прехвърлени върху майката. Тя има да носи достатъчно товари, изпълнявайки собствените си задължения. Само като работят в хармония, бащата и майката могат да извършват успешно работата, която Бог им е поверил в техните ръце.

Бащата не трябва да намира извинение и да пренебрегва своя дял от работата по възпитаването на децата си за този живот и за безсмъртието. Той има важен дял в отговорността. И бащата, и майката имат своите задължения. Родителите трябва да проявяват уважение един към друг, а също и любов, ако желаят тези добродетели да се развият у техните деца.

Бащата трябва да окуражава и подкрепя майката в нейната работа и грижи с нежност, насърчителни погледи и любезни думи.

Опитайте се да помогнете на съпругата си в трудностите, които стоят пред нея. Бъдете внимателни в думите си, имайте изискани обноски, проявявайте учтивост, нежност и ще бъдете възнаградени за това.
НЕЖНОТО СЪДЕЙСТВИЕ ЩЕ ОБЛЕКЧИ ТОВАРА НА МАЙКАТА. Каквито и да се неговите отговорности и трудности в професията, нека бащата влиза в дома си със същото усмихнато лице и да поздравява със същия приятен тон, с който е поздравявал през целия ден всички посетители и чужди хора. Нека жената чувства, че може да се обляга на любовта и съчувствието на своя съпруг, че неговите ръце я подкрепят и поддържат при всички нейни затруднения и грижи, че неговото влияние ще облекчава товара й и той ще загуби половината от тежестта си. Децата не са ли както нейни, така и негови?

Съпругата може да се натовари с много други задължения, за които предполага, че са от по-голяма важност, отколкото да помага на мъжа си при носенето на неговата част от отговорността. Същото важи и за съпруга. От голяма стойност е служенето с нежност. Съществува тенденция съпругът да излиза и влиза в дома си по-скоро като гост, отколкото като съпруг и член на този семеен кръг.

Домашните задължения са святи и важни. Често обаче те се характеризират с уморителна монотонност. Безбройните грижи и еднообразни дейности предизвикват раздразнение; липсва разнообразието от промяната и ободряващият отдих, който съпругът и бащата може да даде на съпругата си,защото в негова власт е да стори това, стига да избере да го стори - или по-скоро стига да сметне за необходимо или желателно да го стори. Животът на майката в ежедневието е живот на непрестанна себежертва, която става по-трудна, ако съпругът пропуска да оценява нейния товар и да я подкрепя.
ПОКАЗВАЙТЕ РАЗБИРАНЕ И ВНИМАНИЕ КЪМ ЖЕНАТА, КОЯТО Е ПО-СЛАБА. Съпругът трябва да проявява голям интерес към своето семейство. Той трябва да бъде особено нежен към една слаба и деликатна жена. По този начин той може да затвори вратата пред много болести. Любезните, жизнерадостни и ободрителни думи са по-ефикасни от най-добрите лекарства. Те ще изпълнят с кураж сърцата на падналите духом и на обезсърчените и ще внесат щастие и слънчева светлина в семейството,чрез любезните дела и насърчителните думи, които ще заплатят усилието десетократно. Съпругът трябва да помни, че по-голямата част от товара за възпитаване на децата лежи върху майката, че тя има да извършва твърде много за оформяне на техните умове и характери. Това трябва да предизвиква най-топли чувства от негова страна и желание да облекчава нейното бреме. Бащата трябва да я насърчава да разчита на голямата му привързаност и чувства към нея и да насочва ума й към небето, откъдето ще получи сила, мир и почивка. Той не бива да се връща у дома с намръщено лице, а с присъствието си да внася слънчева светлина в семейството, да насърчава жена си да гледа към Бога и да уповава на Него. Съединени, те могат да претендират за Божиите обещания и да внесат в семейството Неговите богати благословения.
ВЪРВЕТЕ БАВНО. Много съпрузи и бащи биха могли да се поучат от грижата на добрия Пастир. Когато Яков бе принуден да предприеме бързо и трудно пътуване, той отговори:

“Господарят ми знае, че децата ми са нежни и че имам със себе си дойни овци и добитък. Ако ги пресиля само един ден, цялото стадо ще измре”. “Аз ще карам полека според вървежа на стадото, което е пред мене и според вървежа на децата” (Битие 33:13, 14).

Нека съпругът и бащата върви по трудния път на живота с такава бързина, каквато неговата съпруга може да понася. Нека сред безспирния стремеж на света към богатство и власт да се научи да възпира крачките си, за да утешава и подкрепя онази, която е призвана да върви с него...

Нека мъжът подкрепя жена си със своето съчувствие и постоянна любов. Ако иска да я запази свежа и жизнерадостна, за да бъде слънце за всички, той трябва да й помага да носи товарите на дома. Неговите любезни, изпълнени с любов обноски ще бъдат за нея ценна подкрепа, а щастието, което той й дава, ще донася на собственото му сърце радост и мир...

Когато на майката не се оказва помощ и тя не получава нежност, грижа и утеха, когато се допуска да се изтощават силите й от преумора, страх и лошо настроение, нейните деца биват ограбени от жизнените сили, от духовната издръжливост и жизнерадост, които би трябвало да наследят от нея. Колко хубаво би било, ако животът на майката е светъл и радостен, ако й бъдат спестени лишенията, ако бъде пазена от уморителна работа и подтискащи грижи. Тогава тя би допринесла много повече за правилното физическо израстване на децата, за да могат по-късно сами да си проправят път в живота.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА

ДРУГАР НА ДЕЦАТА СИ

ПРЕКАРВАЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ С ДЕЦАТА СИ. Често бащата пропуска златни случаи, които му дават възможност да общува по-тясно с децата си и да ги привърже към себе си. Когато се върне от работа у дома, той трябва да прекарва известно време с тях.

Бащите трябва да се освободят от своята неправилна представа за достойнство, да се откажат от някое дребно удоволствие или дори от почивка, за да общуват с децата, да ги изслушват, да им съчувстват в техните малки трудности и чрез здравите връзки на любовта да ги привържат към сърцето си; да оказват такова влияние върху техните развиващи се умове, че съветите им да се зачитат като святи.

Бащата, който има момчета, трябва да разбере, че каквото и да е призванието му, никога не трябва да пренебрегва душите, за които е задължен да се грижи. Той е създал тези деца на света и е отговорен пред Бога за тях. Той трябва да прави всичко, което е по силите му, за да ги пази от неосветени приятелства, от зли другари. Не бива да оставя своите още неопитни и неспокойни момчета изцяло на грижите на майката. За нея това е твърде тежко бреме. Той трябва да подреди работите си така, както е най-добре за интересите на майката и децата. Понякога е твърде трудно за майката да успява мъдро да възпитава децата си. В такъв случай бащата трябва да поема по-голямата част от товара върху себе си. Той трябва да бъде твърдо решен да положи и най-големите усилия, за да спаси децата си.

Бащата трябва да упражнява върху децата си влияние, по-силно от примките на света. Трябва да познава характера на всеки член от своя малък кръг, за да може да разбира нуждите и опасностите и по този начин да бъде подготвен да подтиска злото и да насърчава правото.

Какъвто и да е характерът на неговата работа, колкото и важна да е тя, това не може да бъде извинение за пренебрегване на работата по възпитание и обучение на децата да ходят в пътя Господен.
ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С РАЗЛИЧНИТЕ ИМ НАКЛОННОСТИ. Бащата не бива да бъде така погълнат от работа, физическа или умствена, че да няма време да изучи характера и нуждите на своите деца. Той трябва да им помага да си изработят планове, чрез които ще бъдат заети в полезен труд, съответстващ на техните различни наклонности.

Бащи, прекарвайте колкото е възможно повече време с децата си. Стремете се да опознаете техните различни наклонности и дарби, за да знаете как да ги обучавате в хармония с Божието Слово. Никога от устата ви не трябва да излиза дума на обезсърчение. Не внасяйте мрак в дома. Бъдете внимателни и привързани към своите деца, но не глупаво отстъпчиви или снизходителни. Нека те преживяват малките си разочарования, както всеки човек понася своите. Не ги насърчавайте да идват при вас с дребнави оплаквания и жалби едно против друго. Учете ги да бъдат търпеливи и да се отнасят с доверие и уважение помежду си.

Той може да ги заведе в градината и да им покаже отварящите се пъпки и различните багри на цъфтящите цветя. И чрез такива средства той може да им предаде най-важните уроци за Твореца, разкривайки пред децата великата книга на природата, където във всяко дърво, цвете и стръкче трева е изразена Божията любов. Може да въздействува върху умовете на децата, внушавайки им, че щом Бог се грижи толкова много за дърветата и цветята, Той ще се грижи много повече за сътворените по Негов образ създания. Може да им помогне да разберат, че Бог иска децата да бъдат прекрасни не с изкуствени украси, а с красотата на характера, с чара на любезността и привързаността, които ще вълнуват сърцата им и ще ги изпълват с радост и щастие.

КАКЪВ НЕ БИВА ДА БЪДЕ СЪПРУГЪТ

СЪПРУГ, КОЙТО ОЧАКВА СЪПРУГАТА ДА НОСИ ДВОЙНО БРЕМЕ. Повечето семейства има деца на различна възраст, някои от които се нуждаят не само от вниманието и мъдрата дисциплина на майката, но и от по-строгото, и въпреки това любещо внимание на бащата. Малко бащи разбират това. Повечето са небрежни към своя дълг и по този начин натоварват майката с тежко бреме. В същото време обаче те не чувстват неудобство да критикуват и осъждат нейните действия според собствената си преценка. Носейки такова тежко чувство за отговорност и постоянната мисъл за порицание, бедната съпруга и майка често се чувства виновна и се разкайваща за неща, които несъзнателно или поради незнание е извършила, и то често когато е направила възможно най-доброто при обстоятелствата, при които се е намирала. И въпреки това, когато изтощителните й старания трябва да бъдат оценени и одобрени и сърцето й възрадвано, тя понася несправедливи обвинения, а нейният съпруг, занемарявайки своя дълг, очаква тя да извърши и своя и неговия дял както той желае, независимо от затрудняващите обстоятелства.

Много съпрузи не разбират достатъчно, нито пък оценяват грижите и трудностите, които жените им, обикновено затворени през целия ден в нескончаемия кръг от домашна работа, понасят като майки. Често бащите се връщат у дома с намръщени лица, мрачни и не внасят в светлина в семейния кръг. Ако яденето не е готово навреме, тогава уморената жена, която често е и домакиня, и медицинска сестра, и готвачка, и слугиня едновременно, бива “поздравявана” с обвинения. Придирчивият съпруг може би ще благоволи да вземе неспокойното дете от уморените ръце на майката, за да може тя по-бързо да приготви храната. Но ако детето е неспокойно и плаче в ръцете на бащата, той рядко чувства за свой дълг да се опита да го утеши и успокои. Той и не мисли колко много часове майката е понасяла раздразнението на малкото, а само изисква нетърпеливо: “Ето майко, вземи детето СИ. Детето не е ли толкова негово, колкото и нейно? Няма ли и той естественото задължение търпеливо да носи своя дял от товара при отглеждането на децата?

Като се опитваш да наложиш на другите да изпълняват твоите планове във всяка подробност, ти често нанасяш по-голяма вреда, отколкото ако отстъпиш от тях. Това е така, дори и когато идеите ти сами по себе си са правилни. В много отношения обаче те са погрешни, пресилени и създават напрежение, като твоя характер; така че ти провеждаш една идея по суров и неразумен начин.

Ти имаш погрешни възгледи за ръководене на семейството си. Показвайки, че не се съобразяваш с никого и проявявайки своеволие и власт, ти не позволяваш на другите да имат свободна воля. Тъй като ти си глава на семейството, мислиш, че това ти дава право да ръководиш всеки член от него така, както машината се ръководи от работника. Ти си присвояваш власт и се налагаш. Небето не одобрява това и такова поведение наскърбява състрадателните ангели. Управляваш семейството си така, като че ли само ти си способен на това. Оскърбява те обстоятелството, че жена ти се осмелява да се противопоставя на твоето мнение, да показва съмнение или да оспорва твоите решения.
РАЗДРАЗНИТЕЛНИ И НЕДОВОЛНИ СЪПРУЗИ. Съпрузи, дайте възможност на жените си да имат духовен живот...

При мнозина съпрузи наклонността да се дразнят от всяко дребно нещо се запазва дълго, докато станат като пораснали деца. Те не могат да преодолеят тази черта от детинския си нрав. Подхранват тези чувства със своето недоволство и постоянно оплакване, докато парализират и осакатят целия си живот. И не само своя собствен живот, но и живота на другите. Те носят в себе си духа на Исмаил, чиято ръка бе против всекиго и ръката на всекиго бе против него.

Брат В. трябва да се промени и да смекчи характера си. Той трябва да стане внимателен и вежлив. Трябва да бъде нежен и благ към жена си, която е равна на него във всяко отношение. Не бива да произнася нито една дума, която би огорчила нейното сърце. Той трябва да започне да работи за основна промяна в дома; трябва да култивира привързаност и обич и да победи грубите, сурови черти на своя характер.

Съпругът и бащата, който е мрачен, себелюбив и властолюбив, е нещастен, но не само той страда от това. Той прави нещастни всички свои близки в семейството. Такъв човек сам ще понесе последиците от това, като гледа жена си отчаяна, тъжна и често болна, а децата си обременени от собствения му лош характер.
ЕГОИСТИЧЕН И НЕТОЛЕРАНТЕН СЪПРУГ. Ти очакваш твърде много от своята жена и от децата си. Ти порицаваш твърде остро техните грешки. Ако ти самият би поддържал спокоен и весел нрав, ако им говориш любезно и нежно, в дома си ще внасяш слънчева светлина вместо огорчения, тъга и нещастие. Държиш твърде много на своето мнение. Винаги заемаш крайни становища и не си готов да уважаваш мнението на жена си. Самият ти не си проявявал уважение към съпругата си, нито си възпитавал децата да уважават нейното мнение. Не си я направил равна на себе си, а вземаш в собствените си ръце юздите на управлението и контрола и ги държиш с твърда ръка. НЯмаш съчувстващо, любещо сърце. Ако искаш да си победител и ако желаеш Божието благословение над цялото семейство, трябва да развиваш тези черти на характера си.
КЪМ СЪПРУГ, КОЙТО НЕ ЗАЧИТА ХРИСТИЯНСКАТА УЧТИВОСТ. Ти смяташ за слабост да бъдеш любезен, нежен и съчувствителен и мислиш, че да говориш нежно, благо и с много любов на своята жена, това е под твоето достойнство. Тук правиш голяма грешка и неправилно разбиране на истинското мъжество и престиж. Склонността да се изоставят проявите на любезност е признак на слабост и дефект на твоя характер. Това, на което ти гледаш като на слабост, Бог счита за истинска християнска вежливост, която всеки християнин трябва да проявява, защото това е духът, който управляваше Христос.
СЪПРУЗИТЕ ТРЯБВА ДА ЗАСЛУЖАТ ЛЮБОВТА И ПРИВЪРЗАНОСТТА. Ако съпругът е тиранин, прекалено взискателен и критичен към действията на жена си, той ще загуби нейното уважение и чувства и за нея постепенно брачната връзка ще стане неприятна. Тя няма да обича своя съпруг, тъй като самият той не се държи така, че да бъде обичан. Съпрузите трябва да бъдат грижливи, внимателни, постоянни, верни и състрадателни един към друг. Те трябва да излъчват любов и съчувствие... Когато съпругът е с благороден характер, с чисто сърце и възвишен ум, какъвто всеки истински християнин трябва да притежава, това ще се открие в брачната връзка... Той ще се стреми да подкрепя жена си във всичко и ще я насърчава. Ще се стреми да й говори нежни думи и да създава атмосфера на мир в семейния кръг.
ЧАСТ Х

МАЙКАТА - ЦАРИЦА НА ДОМА

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА

ПОЛОЖЕНИЕТО И ОТГОВОРНОСТИТЕ НА МАЙКАТА

РАВНА НА СВОЯ СЪПРУГ. Жената трябва да изпълни това, което Бог бе определил да бъде - равна на своя съпруг. Светът се нуждае от майки не само по име, но и в истинския смисъл на тази дума. Можем основателно да кажем, че специфичните задължения на жената са голяма отговорност и тя трябва със страх Божи да изпълнява мисията си. Нека възпитава децата си да бъдат пълноценни личности в този свят и да ги подготви за един дом в по-добрия свят.

Съпругата и майката не бива да жертва силите си и не трябва да допуска способностите й да се погубят, осланяйки се изцяло само на своя съпруг. Нейната индивидуалност не трябва да се загубва под влияние на неговата. Тя трябва да чувства, че е равна на своя съпруг - да стои до него, да бъде вярна на своя дълг, както и той на неговия. Нейната работа за възпитанието на децата е толкова възвишена и благородна, колкото всеки пост, който мъжът е призван да заема, дори и той да е президент на страната.

Майката е царицата на дома, а децата са нейните поданици. Тя трябва да ръководи дома си мъдро и с майчино достойнство. Влиянието й в дома трябва да бъде най-силно, нейната дума - закон. Ако е християнка, под Божествен контрол, ще получи почитта на своите деца.

Децата трябва да гледат на майка си не като на робиня, която им прислужва, но като на царица, която трябва да ги ръководи и направлява, поучавайки ги всекидневно и постоянно с правило след правило и наставление след наставление.
ОБРАЗНО СРАВНЕНИЕ НА СТОЙНОСТИ. На всяка майка са поверени възможности с неоценима стойност и извънредно важни интереси. Скромният кръг от ежедневни задължения, които жените вършат и които се считат за уморителна задача, трябва да се разглеждат като велика и благородна работа. Привилегия на майката е да благославя света чрез своето влияние и като прави това, тя ще радва и своето сърце. Тя трябва да направлява в правите пътеки нозете на децата си през слънце и сянка до славните висини на небето. Но само когато следва ученията на Христос в собствения си живот, ще може да се надява да оформи характерите на децата си според Божествения образец.

От всички дейности на живота най-святият дълг е този на майката към нейните деца. Често този дълг се пренебрегва, за да се замени с някое себелюбиво удоволствие. Родителите обаче не трябва да забравят сегашните и вечните интереси на своите деца. Те трябва да държат юздите на управлението и да ръководят домочадието си за Божия слава. Божият закон трябва да бъде техен образец, а любовта да ги ръководи във всичко.

Майката е Божи инструмент за християнизиране на семейството си. Тя трябва да бъде пример за библейската религия, показвайки как нейното влияние трябва да ни контролира в ежедневните задължения и удоволствия. Тя трябва да учи децата си, че могат да бъдат спасени само по благодат чрез вяра, която е Божи дар. Постоянното поучаване за Христос - Той за нас и за тях, колко голяма е Неговата любов, доброта и милост, разкрити във великия план на изкуплението, ще има освещаващо влияние върху сърцето.

Възпитанието на децата е важна част от Божия план за изявяване силата на християнството. Родителите носят изключителната отговорност да възпитават децата си в Божи дух, така че когато отидат в света да вършат добро, а не зло на тези, с които общуват.
СЪТРУДНИК НА ПРОПОВЕДНИКА. Проповедникът има своя работа, майката също. Тя има задачата да доведе децата си при Исус, за да ги благослови. Тя трябва да пази думите на Христос в душата си, за да ги предаде на своите деца. Още от най-ранните години майката трябва да ги учи на себевладение и себеотрицание, да възпитава у тях навици за на чистота и ред. Майката може да възпита своите деца така, че те с отворени сърца да слушат думите на Божиите служители. Господ се нуждае от майки, които във всяка област на домашния живот ще развиват дадените им от Бога таланти и ще направят децата си годни за небесното семейство.

На Господ се служи чрез вярното извършване на домашната работа също толкова, даже и повече, отколкото чрез проповядване на Словото. Както учителите в училище, така и бащите и майките трябва да осъзнават, че са възпитатели на своите деца.

Християнският живот на майката не бива да се ограничава само в нейния домашен кръг. Благотворното влияние, което тя упражнява в семейството, трябва да се проявява и към съседите и в Божията църква. Домът не е затвор за посветената жена и майка.
ЗАДАЧА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. Нека жената осъзнае светостта на своята работа, като в сила и страх Божии поеме своята мисия за цял живот. Нека възпитава децата си да бъдат пълноценни личности както в този, така и в по-добрия свят. Ние се обръщаме към християнските майки. Ние настоятелно молим да чувствате вашата отговорност като майки и да живеете не за собствено удоволствие, а за прослава на Бога. Христос не угоди на себе си, а прие образ на слуга.

Светът е препълнен с покваряващи влияния. Модата и обичаите имат силно влияние над младите. Ако майката не изпълни длъжността си да наставлява, ръководи и ограничава, децата й много лесно ще приемат злото й ще се отвърнат от доброто. Нека всяка майка отива при Спасителя с молитвата: “Научи ме как да отгледам детето си и какво да направя за него”. Нека да обърне внимание на наставлението, което Бог е дал в Словото Си, че ще й се даде мъдрост според нуждата.

Майката, която съзнава и оценява тази своя задача, гледа на възможностите, откриващи се пред нея, като на безценни случаи; тя ще се старае сериозно чрез собствения си характер и чрез методите на възпитание да изгради у децата си най-високия идеал. Тя ще се стреми усърдно, търпеливо и с кураж да усъвършенства собствените си способности, за да може правилно да използва умствените си сили за възпитанието на децата си. При всяка стъпка тя ще се пита сериозно: “Какво е казал Бог?” и ще изследва грижливо Неговото Слово. Ще държи погледа си отправен винаги към Христос, за да могат нейните всекидневни преживявания в обичайния ежедневен кръг от задължения и грижи, да бъдат вярно отражение на единния истинен Живот.

Майки, съдбата на вашите деца до голяма степен е във вашите ръце. Ако не успеете да изпълните дълга си, може да ги поставите в редиците на врага и да ги направите негови оръдия за погубване на души. Но посредством благочестив пример и вярна дисциплина можете да ги доведете при Христос и да ги направите Негови инструменти за спасяването на много души.

Работата (на християнската майка), ако бъде извършвана вярно пред Бога, ще бъде увенчана с безсмъртие. Почитателите на модата никога няма да видят, нито ще разберат безсмъртната красота на тази християнска майчина работа и ще се усмихват презрително на нейните старомодни идеи, на нейната неукрасена дреха. В същото време величието на Небето ще запише името на тази вярна майка в книгата на безсмъртната слава.
МОМЕНТИТЕ СА БЕЗЦЕННИ. Целият бъдещ живот на Мойсей, великата мисия, която той изпълни като водач на Израил, свидетелства за важността на работата на християнската майка. Няма друго дело, което може да се сравни с това. Родителите трябва да ръководят възпитанието на своите деца още от ранна възраст, за да могат те да станат християни. Децата са поверени на нашите грижи и те трябва да бъдат обучени не за да станат наследници на трона на земна империя, а като царе на Бога да царуват през безкрайните векове на вечността.

Нека всяка майка чувства, че моментите, които са й дадени, са безценни. Нейната дейност ще бъде изпитана в последния ден на Божията равносметка. Тогава ще се открие, че много от неуспехите и престъпленията на мъже и жени са резултат от невежество и пренебрегване на дълга на майката, която е трябвало да ръководи детските стъпки в правия път. Тогава ще се открие, че мнозина, които са били благословение за света със светлината на гения, истинността и святостта, дължат това на принципите, които са били главният извор на влияние и успех на една молеща се християнска майка.