За да се измерят веществата, елуирани през колоната, могат да се събират фракции от подвижната фаза и концентрациите на разделените вещества да се измерват външно, напр. със спектрофотометър или рН- метър. По удобно е обаче да се използва един непрекъснато детектиращ прибор на изход от колоната.
Детекторът може да бъде селективен (например да открива вещества поглъщащи UV-лъчи или флуорисциращи) или универсален (т.е. откриващ всички компоненти). В някои случаи могат да се ползват два детектора,включени в серия. Обикновено сигналите на детектора постъпват в събиращо устройство, преобразуващи ги в пикове. Непрекъснатите детектори, най-често използвани в течната хроматография, вкл. HPLC, почиват на взаимодействие със светлината, електрохимични принципи, фрагментиране на молекулните и селектиране на йони и др.
🠶 Електрохимичен детектор –състои се от клетка с два електрода
HPLC „разчитане“ на хроматограмата
Идентификацията е ключов момент. За да се осъществи от съществено значение е вида детектор. Параметрите на детектора трябва да се подберат, така че да се получат добре разделени един от друг остри пикове с точно определено време на задържане.
HPLC „разчитане“ на хроматограмата
Едва след идентификацията дадения аналит може да бъде количествено измерен. Пропорционално на неговото количество в инжектирания разтвор е площта на интегрирания пик. Тази площ се сравнява с площта на пика настандартен разтвор на това вещество, получен при същите условия. За количествени цели се построява предварително калибрационна (стандартна) права от няколко точки (концентрационни нива) и по нея се отчита концентрацията на веществото в изследваната проба.
