Хроматографски методи за анализ
Изтегляне 464.79 Kb.
|
Свързани:
razvitie-na-biologichnoto-zemedelie-v-bylgariya
- Навигация на страницата:
- ДЕФИНИЦИЯ И ОСНОВНИ ТЕРМИНИ
- ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ
|
ХРОМАТОГРАФСКИ МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ ГЛ. АС. Д-Р МИЛЕНА ТАНКОВА ЦАНОВА-СТОЕВА Катедра „Биохимия, Микробиология и Физика“, АФ, Тракийски Университет ДЕФИНИЦИЯ И ОСНОВНИ ТЕРМИНИ🠶 Хроматография (на старогръцки: χρῶμα хрома „цвят“ и γράφειν графеин „пиша, описвам“) е събирателен термин за набор от лабораторни техники за разделяне на смеси, въз основа на различни физико-химични характеристики на техните компоненти. 🠶 Смесите се във флуид наречен „подвижна фаза“, която преминава през структура, носеща друг материал, наречен „неподвижна фаза“. Различните съставки на сместа се движат с различна скорост, като по този начин се разделят. 🠶 Разделянето се осъществява на базата на диференциално разпределяне на аналитите в сместа между подвижната и неподвижната фаза. Фините разлики в коефициента на разпределение на компонентите на смесите води до разлики в задържането в неподвижната фаза и по този начин до разделяне. Коефициентът на разпределение за всяко вещество в система от две фази е константа при дадена температура и е негова качествена характеристика. 🠶 Време на задържане се нарича времето, необходимо на едно съединение да премине през хроматографската система (напр. от входа на колоната до детектора) при определени условия. Времето на задържане е характеристика на даденото съединение при използваните хроматографски условия и се използва за идентификация. 🠶 Хроматограма се нарича визуалния запис, който генерира хроматографската апаратура. В случай на оптимално разделяне различните пикове на хроматограмата отговарят на различните съединения в разделената смес. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ🠶 Хроматографията била използвана за първи път от руския ботаник Михаил Цвет през 1903г. Той продължил да работи върху откритата от него техника за разделяне през първата декада на 20-ти век, основно за разделяне на растителни пигменти като хлорофил, каротеноиди и ксантофили. Тъй като тези съединения имат различни цветове (съотв. зелен, оранжев и жълт), това дало и името на тази техника. Новите типове хроматография, разработени през 30-те и 40-те години на 20-ти век, направили хроматографията полезна за решаването на много задачи, свързани с разделяне на смеси. 🠶 Хроматографските техники били развити значително в резултат от работата на Арчър Джон Портър Мартин и Ричард Лорънс Милингтън Синж през 40-те и 50-те години на 20-ти век. Те установили принципите и основните техники на разпределителната хроматография, а тяхната работа подпомогнала бързото развитие на няколко хроматографски метода: хартиената хроматография, газовата хроматография, и това, което по-късно става известно като високоефективна течна хроматография (HPLC). Оттогава технологията се развива бързо. Учените установили, че основните принципи на колонната хроматография на Цвет могат да бъдат прилагани по много различни начини, в резултат на което се появили различните разновидности на хроматографията, описани по-долу. Новите открития и технологии водят до непрекъснато подобряване на обсега и ефективността на хроматографските техники, като успешно се разделят съединения с все по-близка структура. Изтегляне 464.79 Kb. Сподели с приятели:
|