''И аз познавам Бай Ганьо''



Дата13.09.2016
Размер23.7 Kb.
''И аз познавам Бай Ганьо''

Събудих се от познат звук, пронизващ ушите ми. Докато се разсънвах, осъзнах, че шумът се бе усилил, а към него се бяха прибавили и крясъци. Нищо ново - съседката отново бе решила да ни спогоди номер рано-рано, оше по първи петли. Баба Ленче имаше невероятния навик щом стане, да буди всичко, що е живо край нея.

Баба Ленче е около 65-годишна бабичка, която живее в апартамента под нас. Тя е човекът, когото винаги ще видиш, излизайки навън или прибирайки се у дома, защото тя продаваше слънчоглед на входа на кооперацията ни. Пакетчето продаваше за едно левче „само”, а вътре в него можеш за тази нищо и никаква цена да откриеш какво ли не!

Но хобитата на тази женица не се изчерпваха дотук. Тя също обичаше да ни прави от онези малки изнедадки, които ние ''очаквахме с нетърпение'', защото всеки път бяха все по-интересни и по-оригинални. Например на Великден черупките от яйцата често попадаха в двора ни, а на Коледа обелките от портокалите украсяваха градинката под терасата. Когато на баба Ленче и се прияждаха фъстъци, ние винаги разбирахме, защото тя прецизно поставяше шушлюпините на изтривалката пред вратата ни – при това тя „нямаше и най-малка представа, кой е могъл да направи това безобразие”!

Но ''за щастие'' това не бяха всики преимущества, които получавахме заслужено като съседи на тази женица. Застанали точно под терасата, често пъти бяхме удостоявани с легенче почерняла водица, която преди да полее главите ни, е имала съприкосновение с мръсните подове у баба Ленче.

Баба Ленче твърде сериозно се интересуваше и от личния ни живот. Тя водеше график за нашето семейство: кой, кога и по какъв повод излиза, кога се връща, какво пазарува, къде почива. С огромно любопитство подслушваше всеки наш телефонен или семеен разговор и докато се усетим, по улицата ни вече се носеха неверни слухове и клюки по наш адрес. За да направи съществуването ни още по-вълнуващо, симпатичната бабка от първия етаж обожаваше да ни вкарва в един от онези спиращи дъха американски екшъни, в които винаги накрая полицията прибира лошите.Явно тя им бе голям фен на полицаите, защото баба Ленче ги привикваше за щяло и нещяло, като ни забъркваше в скандали, в които дори нямахме и малката идея защо участваме. Женицата имаше лично отношение и към домашните ни любимци, които веднъж попаднали в нейния двор изчезваха безследно. Редовно намирахме лозите си срязани, чудейки се защо не напредват с растежа си предвид слънчевото време. Храстчетата пред къщата също не се задържаха дълго - след засаждането им повече не ги и виждахме. Любимата ни съседка обичаше отчаяно много скандалите и караниците, а да не забравяме и интригите, но до този факт мисля че всеки от вас вече е достигнал - предвид вълшебния характер на бабичката.

Байганьвщината ми бе известна още от ранното детство, но никога не бях предполагала че подлата изобретателност, човешкото коварство и недостойно поведение би стигнало толкова далече. И все пак, животът ми нямаше да е толкова интересен и вълнуващ, ако не живеехме точно в тази къща, точно на тази улица, точно над баба Ленче и нейната ''безгранична любов'' към нас. Нали затова е животът - за да ни изумява с рожбите си. Баба Ленче не бе просто рожба на дребните нрави, на безполезните дни. Тя – все пак - бе интересното в ежедневието ми, забавното в дните ми. Не можех да и се сърдя, колкото и силно да ме вбесяваше понякога с подлостта, наглостта или двуличието си. Всеки е срещал поне веднъж такава бабичка, срещал е поне веднъж един от онези българи, за които самият Алеко пише в произведенията си.

Да, не се оплаквам от скучен живот, даже разнообразието ми идва в повече. Аз не само съм срещала Бай Ганьо, аз живея с него! И като за край, изводът може да е само един - Да живее баба Ленче и нейната изобретателност, за да ни „радва” още дълги години!!!:))



Анжелина Иванова-11д клас


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница