I двойни стихове 1
Изтегляне 0.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗА БХИКШУ (Просещия монах)
- ЗА БРАХМАНА (АРХАТА)
- ГЛАВА I 5,в.
- ГЛАВА II 22. Ария
- 30. Магхаван
- ГЛАВА III
- ГЛАВА V
| Глава XXIII
ЗА СЛОНА 320
Мълчаливо ще понеса оскърблението така, както слонът* - стрелата, изпратена от лъка. Защото светът по природа е лош. 321
Повеждат укротения слон в битка. Царят се качва върху укротения слон. Укротеният, този, който мълчаливо понася оскърбленията, е най-добрият измежду хората. 322
Мулетата, благородните индуски коне и слоновете с големи бивни са добри, ако са укротени. Ала по-добър е този, който смирява себе си. 323
Защото с тези животни никой човек не достига не-вижданата страна (нирвана), в която укротеният човек отива върху укротено животно, т.е. Върху добре укроте-ното си "аз". 324
Слонът на име дханапалака, от чиито слепоочия струят жизнени сокове и който трудно може да бъде удържан, не поема и хапка, когато е въб вериги. Слонът копнее за горичката на слоновете. 325
Ако човек надебелее и яде по много, ако е сънлив и само се обръща от едната на другата си страна, то тогава този глупец, подобен на свиня, която преяжда с помия, се преражда отново и отново. 326
Преди моят ум скиташе, където пожелаеше и както му харесваше. Ала сега ще го обуздая добре, подобно на водача, който с куката усмирява разбеснелия се слон. 327
Не бъди безразсъден, наблюдавай своите мисли! Из-мъкни се от пътя на злото, подобно на слона, затънал в тинята! 328
Ако човек намери благоразумен спътник, който да го придружава, да бъде мъдър и да живее в умереност, тогава, нека тръгне с него, като побеждава всички опасности -щастлив, но внимателен. 329
Ако човек не намери благоразумен спътник, който да го придружава, да бъде мъдър и да живее в умереност, тогава нека крачи в уединение, приличен на цар, който е напускал своята завладяна страна, подобен на слона в гората. 330
По-добре да живееш сам. Няма приятелство с глупеца. Нека човек крачи сам, нека не извършва грехове, нека бъде с малко желания, подобен на слона в гората. 331
Приятелите са приятни, когато има нужда от тях. Удоволствието е приятно, каквото и да го породи. Доброто дело е приятно в часа на смъртта. Изоставянето на всяка мъка е приятно. 332
На този свят е приятно да бъдеш майка, приятно е да бъдеш баща, приятно е да бъдеш самана, приятно е да бъдеш брахмана. 333
Приятна е добродетелта, която продължава до дълбоки старини. Приятна е здраво вкоренената вяра. Приятно е придобиването на мъдрост. Приятно е въздържа-нето от грехове. Глава XXIV ЗА ЖАЖДАТА 334
Жаждата на безразсъдния човек израства подобно на пълзящо растение. Той се лута от живот в живот, приличен на маймуна, която търси плодове в гората. 335
Подобно на изобилната трева бирана* се увеличават страданията на човека, победен в този свят от жестока-та и изпълнена с отрова жажда. 336
Подобно на водни капки от лотосов лист се свличат страданията на човека, победил жестоката и трудна за преодоляване в този свят жажда. 337
Отправям би тези приветствени думи: "всички вие, събрани тук, изровете корена на жаждата. Така този, който желае благоуханния корен ушира, изравя тревата бира-на. Тогава Мара, изкусителят, няма да може всеки път отново и отново да ви съкрушава, така както това прави потокът с тръстиките". 338
Подобно на повалено дърво, което продължава да расте, ако коренът му е непокътнат, страданието от живота отново и отново ще се завръща, ако причинителите на жаждата не бъдат унищожени. 339
Този човек, чиято жажда в своя стремеж към удоволствие господства в тридесет и шестте потока, този заблуден човек ще бъде отнесен от вълните. Тези вълни са неговите желания, които са обърнати към страстите. 340
Потоците текат навсякъде, пълзящото растение на страстта възправя снага. Ако го видиш да покълва някъде, отсечи корена му със знание. 341
Човешките удоволствия са разточителство и раз-кош. Затънали в сласт и търсещи удоволствие, хората постоянно са подложени на раждане и разруха. 342
Хората, гонени от своята жажда, се суетят наоколо, подобно на хванат заек. Държани в окови и вериги, те отново и отново понасят страдания. 343
Хората, гонени от своята жажда, се суетят наоколо, подобно на хванат заек. Затова нека Бхикшу се освободи от своята жажда, като се стреми сам да бъде лишен от страсти. 344
Него, който веднъж се е избавил от гората на страстта (т.е. Веднъж е достигнал нирвана) и след това се отдаде на живот в гората, и него, който веднъж измъкнат от гората, след това отново и отново се впуска към нея, погледнете този човек! Въпреки, че е свободен, той отново сам заробва себе си. 345
Мъдрите хора не наричат здрава тази верига, която е направена от желязо, дърво или коноп. Много по-здраво е безпокойството за скъпоценните камъни и пръстените, за синовете и съпругата. 346
Мъдрите хора наричат здрава тази верига, която се влачи, избива, но трудно може да бъде разкъсана. Когато най- накрая успеят да я разкъсат, хората напускат този свят, свободни от грижи, като оставят всички желания и страсти назад. 347
Тези, които са роби на страстите, се спускат надолу по потока на желанията така, както паякът се спуска надолу по мрежата, която сам е изплел*. Когато най-накрая сложат край на това, мъдрите хора напускат този свят, свободни от грижи, като оставят цялата си привързаност назад. 348
Когато пътуваш към другия бряг на съществувай ие-то, откажи се от това, което е пред теб, което е зад теб, което е по средата. Ако съзнанието ти е абсолютно освободено, няма отново да преминеш през раждане и разруха. 349
Ако човек е обзет от съмнение, изпълнен със силни страсти и копнее само за това, което доставя удоволствие, жаждата му все повече и повече ще се увеличава и той наистина ще заякчи оковите си. 350
Ако човек се наслаждава на успокояването на съмненията, ако в неспирните си размисли винаги се спира на това, което не носи удоволствие (нечистотата на тялото и др.), той положително ще отстрани, нещо повече, той ще разкъса веригите на Мара. 351
Този човек, който е достигнал съвършенството, който не трепва, който е без жажда и без грях, този човек е премахнал всички тръни на съществуванието. Това ще бъде неговото последно тяло. 352 Този човек, които не изпитва жажда и привързаност, който проумява думите и тяхното значение, който знае реда на буквите (кои са в началото и кои - в края), този човек е получил своето последно тяло. Него наричат велик мъдрец и велик човек. 353 "аз съм надмогнал всичко, аз знам всичко, във всички състояния на живота аз съм неопетнен, аз съм оставил всичко и унищожаването на жаждата ме е направило свободен. След като сам съм проумял това, на кого да го предам?" 354 Дарът на закона превъзхожда всеки друг дар. Сладостта на закона превъзхожда всяка друга сладост. Радостта от закона превъзхожда всяка друга радост. Унищожението на жаждата надмогва всяка болка. 355 Удоволствията изпепеляват глупците, ако те не търсят отсрещния бряг. Със своята жажда за удоволствия глупецът сам.унищожава себе си, като че ли е най-върлият свой враг. 35в Плевелите пакостят на полетата, страстта пакости на хората. Ето защо дарът, направен на човек без страсти, се възвръща стократно. 357 Плевелите пакостят на полетата, омразата пакости на хората. Ето защо дарът, направен на човек, който не изпитва омраза, се възвръща стократно. 358 Плевелите пакостят на полетата, суетата пакости на хората. Ето защо дарът, направен на човек, свободен от суета, се възвръща стократно. 359 Плевелите пакостят на полетата, сластта пакости на хората. Ето защо дарът, направен на човек, свободен от сласт, се възвръща стократно. ГлабаХХV ЗА БХИКШУ (Просещия монах) Сдържаността на зрението е добра. Сдържаността на слуха е добра. Сдържаността на обонянието е добра. Сдържаността на езика е добра. 361 Сдържаността на тялото е добра. Сдържаността на речта е добра. Сдържаността на мисълта е добра. Добра е сдържаността във всичко. Бхикшу, който е сдържан във всички неща, е освободен от всяка болка. 362 Него, който притежава контрол над ръцете си, над возете си, над речта си, над самия себе си, него, който се наслаждава вътрешно, който е -овладян, уединен и удовлетворен, него наричат Бхикшу. 3в3 Сладка е речта на Бхикшу, който владее устата си, който говори мъдро и спокойно, който разяснява смисъла на закона. 364 Бхикшу, който не отделя мисълта си от закона, който се наслаждава на закона, който разсъждаба върху закона, който следва закона, този Бхикшу никога няма да изостави истинския закон. 365 Нека той не презира полученото. Нека никога не за-вижда на другите. Бхикшу, който завижда на другите, никога не постига спокойствие на ума. 366 Бхикшу, който, въпреки че получава малко, никога не се отнася с презрение към полученото, ще бъде възхваляван дори от боговете, ако води чист и освободен от леност живот. 367 Него, който никога не отъждествява себе си с име форма, него, който никога не тъгува по това, което вече е отминало, него наричат истински Бхикшу. 368 Бхикшу, който се осланя на добротата, който е спокоен в учението на Буда, ще постигне тихото място (нирвана), прекъсване на естествените желания и щастие. 369 О, Бхикшу, изпразни тази лодка! Ако бъде изпразнена, тя ще плува по-бързо. Изкоренил страстта и омразата, ти ще постигнеш нирвана. 370 Йзкорени петте сетива, напусни петте сетива, извиси се над петте сетива. Бхикшу, който се е избавил от петте вериги, наричат "избавен от потопа" (огхатинна). 371 Съзерцавай, о, Бхикшу, и не бъди невнимателен! Не отправяй мисълта си към това, което доставя удоволствие, за да не ти се наложи заради своята непредпазливост да погълнеш желязното кълбо'" (в ада), за да не крещиш когато то те изгаря: "боли ме!" 372 Без знание няма съзерцание. Без съзерцание няма знание. Този, който притежава и знание, и съзерцание, е близо до нирвана. 373 Бхикшу, който, влязъл в своята празна къща, остава със спокойно съзнание, изпитва непозната за обикновения човек наслада, виждайки ясно закона. 374 Размислил относно произхода и унищожението на елементите (скандхите) на тялото, той намира щастие и радост, притежание на тези, които познават безсмъртното (нирвана). 375 И това тук е началото за мъдрия Бхикшу: бдителност по отношение на сетивата, удовлетворение, въздържаност според закона, благородни приятели, чиито живот е "чист и лишен от ленивост. 376 Нека той води милосърден живот, нека бъде съвършен в задълженията си. Тогава, обгърнат от насладата, той ще сложи край на страданието. 377 О, вие, Бхикшу! Така, както васиката сменя повяхналите си цветове, така хората трябва да се освобождават от страстта и омразата. 378 Бхикшу, чието тяло, реч и съзнание са освободени, който е съсредоточен и е отхвърлил примамките на света, него наричат тих. 379 Пробуждай себе си чрез себе си! Изпитвай себе си чрез себе си! Така, самозащитен и предпазлив, ти ще живееш щастливо, о, Бхикшу! 380 Защото "аз"-ът е господарят на "аз"-а, "аз"-ът е убежището на "аз^а. Затова обуздай себе си така, както търговецът обуздава добрия кон. 381 Изпълненият с наслада Бхикшу, който е спокоен в учението на Буда, ще постигне тихото място (нирвана), прекратяване на естествените желания и щастие. 382 Този, който, дори като млад Бхикшу, се обръща към учението на Буда, огрява този свят, подобно на луната, освободена от облаци. ГлаваХХVI
383
Прегради смело потока! Отклони желанията, о, брахмана! Когато осъзнаеш унищожението на всичко създадено, ще прогледнеш в природата и на несьздаденото. 384
А1<о е достигнал другия бряг и в двата закона (във въздържаността и съзерцанието), от брахмана, получил знания, падат всички окови. 385
Него, за когото не съществуват нито този, нито другия бряг, за когото не съществуват и двата бряга, него, неустрашимия и неокования, него наричам истински брахмана. 386
Него, който е потънал в мисли, който е безукорен, уравновесен, позорен, без страсти и който е достигнал най-високия предел, него наричам истински брахмана. 387
Слънцето сияе през деня. Луната свети през нощта. Рицарят е бляскаб в своята броня. Брахмана е лъчист в съзерцанието си. Ала Буда, пробуденият, излъчва величие и денем, и нощем. 588
Човек е наричан брахмана, защото е освободен от злото. Човек е наричан самана,защото крачи тихо. Човек е наречен прабрагита (паббагита, странник), защото е прогонил собствените си пороци. 389
Никой няма право да се нахвърля срещу брахмана. Ала никой брахмана, ако това се случи, не трябва да си позволява да отвръща на своя нападател. Горко на този, който удари брахмана! Дваж пъти повече горко на този, който се нахвърли срещу нападателя си! 390
Не е малка ползата за брах/мана, ако държи съзнанието си настрана от удоволствия та на живота. Когато изчезне цялото желание за причиняване на болка, страданието ще се прекрати. 391
Него наричам брахмана, който, като контролира тялото, словото и мисълта си, не оскърбява нищо или ни кого с тях. 392
Постигнал закона в разкритата му от съвършено просветления (Буда) същност, нека човек почита този закон грижливо, така както брахманът почита жертвения I огън. 393
Човек не става брахмана по силата на сплетената си коса, семейството си или своето раждане. Този, в когото има истина и добродетелност, той е благословен, той е брахмана. 394
Каква е ползата от сплетената ти коса, нещастнико! Каква е ползата от одеянието ти от кози кожи! Отвън изглеждаш добре, но вътре в теб цари опустошение. 395
Него, който е облечен в мръсни дрехи, него, по чието съсухрено тяло вените са изпъкнали, него, който живее уединено в гората и съзерцава, него наричам истински брахмана. 396
Няма да нарека човек брахмана заради произхода или майка му. Такъв човек е истински високомерен и богат. Но бедния, свободен от всякаква привързаност, него наричам истински брахмана. 397
Него наричам брахмана, него, който е разкъсал всички окови, който никога не трепва, който е независим и необвързан. 398
Него наричам истински брахмана, него, който е прерязал въжетата и ремъците, него, който е разкъсал веригата с всичко по нея, него, който е срутил преградата и който е пробуден. 399 Него наричам истински брахмана, него, който, въпреки че не е извършил престъпление, търпеливо понася обвиненията, веригите и ударите на камшика, него, чиято сила е неговото търпение, чиято армия е неговата издръжливост. 400 Него наричам истински брахмана, него/който не изпитва гняв, който е покорен, добродетелен, без апетити, който е овладял себе си и е получил своето последно тяло. 401 Него наричам истински брахмана, него, който не прилепва към удоволствието, така както водата не остава по листото на лотоса, така както синапеното зрънце пада от върха на иглата. 402 Него наричам истински брахмана, него, който дори и тук знае края на своето страдание, него, който се е освободил от товара си и е непоколебим. 403 Него наричам истински брахмана, него, чието знание е дълбоко, него, който притежава мъдрост, който познава верния и грешния път и е достигнал най-високия предел. 404 Него наричам истински брахмана, него, който стои настрана както от миряните, така и от просещите, който не посещава често никоя къща и почти няма желания. 405 Него наричам истински брахмана, него, който не упреква никое друго същество, било то слабо или силно и който не убива и не причинява кръвопролитие. 406 Него наричам истински брахмана, него. Който е търпелив с нетърпеливите, благ с придирчивите и свободен От страст сред обладаните от страст 409
Него наричам истински брахмана, него, от когото гневът и омразата, гордостта и завистта са паднали, подобно на синапеното зрънце от върха на иглата. 408
Него наричам истински брахмана, него, чиито думи са верни, поучителни, лишени от грубост и не обиждат ни-кого. 409
Него наричам истински брахмана, него, който в този свят не взема нищо, което не му е дадено, било то дълго или късо, малко или голямо, добро или лошо. 410
Него наричам истински брахмана, него, който не питае желания нито за този, нито за следващия свят, него, който не изпитва привързаност и е непоколебим. 411
Него наричам истински брахмана, него, който няма никакви влечения и който, осъзнавайки истината, не пита как, него, който е достигнал дълбините на безсмъртното. 412
.него наричам истински брахмана, него, който в този свят е над доброто и злото*, над потисничеството на двете, него, който е освободен от мъка, грях и порок. 413
Него наричам истински брахмана, него, който сияе като луната, него, който е чист, спокоен, несмутим, в когото цялата веселост е угаснала. 414
Него наричам истински брахмана, него, който е изминал този блатист път, него, който е пребродил непроходимия свят и суетата му, него, който е прекосил и е достигнал отсрещния бряг, него, който е изпълнен с мисли, откровен, свободен от съмнения и привързаност, и удовлетворен. 415
Него наричам истински брахмана, него, който изоставя всички желания и се скита без дом, в когото целият ламтеж е угаснал. 416
Него наричам истински брахмана, него, който изоставя всички копнежи и се скита без дом, в когото цялата ненаситност е угаснала. 417
Него наричам истински брахмана, него, който след като отхвърли вся ка зависимост от хората, се извисява над всяка зависимост от боговете, него, който е свободен от всяка и всякаква зависимост. 418
Него наричам истински брахмана, него, чиято пътека не знаят нито боговете, нито духовете (гадхарвите), нито хората, него, чиито страсти са угаснали и който е архат (блажен). 419
Него наричам истински брахмана, него, който не зове нищо свое, било то в миналото, бъдещето или настоящето, който е беден и свободен от любовта на света. 420
Него наричам истински брахмана, него, който е изоставил източника на страданието и източника на болката, него, който е свободен от всички зачатъци на нов живот, него, героя, който е завладял всички светове. 421
Него наричам истински брахмана, него, който познава повсеместното унищожение и завръщане на живота, него, който е свободен от всяко робство, благоденстващ (сугата) и пробуден (Буда). 422
Него наричам истински брахмана, него, мъжествения, благородния, великия мъдрец, него, завоевателя, невъзмутимия, завършения, пробудения. 423
Него наричам истински брахмана, него, който познава предишните си съществувания, него, който вижда ада и рая, достигнал е края на преражданията, него, който притежава съвършено знание, него, който е мъдрец и чието съвършенство е безукорно. КОМЕНТАРИ ГЛАВА I 5,в. Най-известните строфи, многократно повтаряни в будистката литература. Те стоят в известна степен обособено сред останалите в главата на двойните стихове, тъй като формалната връзка помежду им е извънредно слаба. Казаното в пета строфа за любовта, прекратяваща омразата, не трябва да се отъждествява с християнския възглед, защото значението на понятието любов (метта) в будизма и неговата насоченост са коренно различни. 7,8. Мара - властелин на смъртта, зъл дух (често пъти олицетворение на страстите), изкусител, който се опитва да съблазни Гаутама (Буда), като му обещаба световно господство в замяна на отказа му от неговото начинание. Името на Мара в дхаммапада се споменава рядко. Тук той до известна степен е лишен от конкретността на образа си, характерна за брахманистката религия. 9,10. Жълтата одежда - характерен белег на членовете на будистката община (сангха). Събличането и обличането й е символ на встъпването и напускането на общината. 17,18. Пътят на злото и пътят на доброто - специфичен начин на представяне на низходящата и възходящата верига от светове, по която всички същества се движат надолу или нагоре в зависимост от своите постъпки. 19, 20. Законът - название на типитака.
23. Тези мъдреци - имат се предвид архатите (блажените). 30. Магхаван (щедър) - епитет:, който по правило се употребява за индра още във ведите. 31. Бхи(сшу - посветен в духовен сан последовател на Буда, който живее от милостинята на другите. Окови- сетивата, които привързват човека към колелото на новите прераждания. ГЛАВА III 33. Възгледът, според който мисълта е нещо вибриращо, непостоянно, трудно контролируемо, е много характерен за будизма, а отчасти и за индуизма. ГЛАВА IV 44. Яма - повелител на царството на мъртвите. Води началото си от индо-иранския пантеон, макар че в началото не принадлежи към групата на боговете. Във ведическа-та литература като вестители на яма се посочват совата, гълъба и две кучета. 4в. Украсената с цветя стрела на Мара - един от неговите атрибути. Стрелата, която пронизва сърцето, поражда страст. Неслучайно още във ведическата митология кама (персонифицираното желание, страстта) е въоръжен със стрели. 54.тагара - храст, от който се прави ароматна пудра. Маллика - Макс Мюлер посочва три варианта за произхода на името: "според Бенфи маллака или маллика е съд за масло. Оттам той превежда съчетанието тагарамаллика като съд, който съдържа ароматна пудра или масло, направени от тагара. Д-р Айтел в своята книга "наръчник по китайски будизъм" дава маллика като име на цвете, което сега се нарича кастури (вид мускусово растение) заради силното си ухание,. А д-р Морис ми съобщава, че е открил маллика в пали като название на жасмина". 55. Вассика - вид жасмин с големи цветове. ГЛАВА V в0. Дълъг е животът.,.- има се предвид самсара, постоянния кръговрат на раждането и смъртта, който продължава, докато знанието на истинския закон или вярното I учение на Буда не позволи на човека да се освободи от самсара и да постигне нирвана. 70. Тревата
87-88. Тъмнина и светлина - метафори за злото и доброто. Тревоги на разума - петте тревоги на разума са: страст, гняв, невежество, високомерие, гордост. 89. Седемте елемента на знанието - бодърстващ ум, мъдрост, енергия, радост, искреност, самовглъбеност и хладнокръвие. . Каталог: Knigi -> Okultna -> Budizma Budizma -> Увод в дзен-будизма Д. Т. Судзуки предговор карл Густав Юнг Budizma -> Изложение на практиката (Двата входа) Проповед за кръвопотока Проповед за пробуждането Проповед за пробива Budizma -> Ф н. Бойка Цигова На корицата: Жезъл Дракон, от Хакуин. Тази рисунка е била вид диплом Budizma -> Будизмът : Дао на философията Алън Уотс Посвещава се на живото учение на Шунрю Судзуки, Роши будизмът Okultna -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке Budizma -> Дзен (Джобен пътеводител) Изтегляне 0.61 Mb. Сподели с приятели:
|