I двойни стихове 1

95. Без забележките, дадени от коментатора, може би трите сравнения в тази строфа трябва да се вземат в техния конкретен смисъл, като илюстриращи невъзмути­мото състояние на архата. Земята винаги се представя като емблема на търпеливостта; мандалото на индра, ако бъде взето в прекия смисъл на думата, като мандало на порта, може да подскаже идеята за устойчивост; езерото е постоянен символ на спокойствие и чистота. Но комен­таторът предлага следната трактовка на откъса: земя­та, въпреки че върху й се хвърлят цветя, не изпитва никак-во удоволствие. От друга страна мандалото на индра не изпитва неудоволствие от това, че върху него се хвърлят неприятни неща. По подобен начин мъдрецът е безразли­чен към почит и неуважение.

97. Човекьт, който е освободен от лековерие...- Буда проповядва, че човек не трябва да се осланя сляпо на авто­ритети, а трябва да познае всичко на основата на собст­вения си опит.

ГЛАВА VIII

Интересно е обяснението, което в.н.топоров дава за възникването на тази глава: "един от последователите на Буда не бил в състояние да научи наизуст дори и един стих с поучения. Всички му се смеели, като го упреквали за

Неговото невежество и неспособност. И само Буда се съжалил над него - извикал го настрани, прочел му един стих и му обяснил неговото значение. От този момент учени-кът помнел стиха, прочетен му от Буда и главно, усвоил същността на учението. Веднъж в присъствието на царя Буда нарекъл този човек "достигнал просветление". Като видял, че царят недоумява, как е могъл толкова неспособен човек да достигне такова състояние, Буда му отправил думите, съдържащи се в тази глава.".

104-105. Гандхарва- небесни музиканти-певци, които съставляват особен клас полубогове. Известни още от ведическия период.

10в,107. Възможни са две тълкувания на текста. Пър­вото, че с тези думи Буда се обръща към брахманите във връзка с техните обреди на жертвоприношения и злоупот­реби в аскетизма. Второто, че тези строфи се отнасят към последователите на Буда, които се подлагат на изнурителни йогически упражнения не с цел духовно усъвършен­стване, а за да придобият свръхестествени способности, отделящи ги от другите хора.

153-154. Има версия, според която думите, съдържащи се в тези две строфи, са изречени от Буда в момента на неговото просветление.

155. Богатство- има се предвид духовно, а не матери­ално богатство. "

ГЛАВА ХII

157. Трите стражи на нощта - трите етапа на живота. 164. Каттхака - вид тръстика, която умира веднага след като даде плод.

178. Първата стъпка в святостта - сотапатти е техническият термин за означаване на първата стъпка по пътя, който води към нирвана. Общо стъпките по този път са четири и с всяка от тях човек получава ново име.1/ сротаапанна - букв. Този, който е влязъл в потока. Преди да достигне другия бряг (нирвана) човек може да се прероди още седем пъти. 2/ сакридагамин - букв. Този, който се завръща един път. Нарича се така, защото като предпри­еме тази стъпка, човек се ражда само още веднъж - сред хората или боговете. З/анагамин - букв. Този, който не се връща. Нарича се така, защото като предприеме тази

Стъпка човек не може да се роди отново в по-низш свят, но може да се роди в свят на брахма, преди да достигне нирвана. 4/архат, блажен, съвършен.

ГЛАВА XIV

179, 18(и просветленият (Буда) - тук трябва да се възприема по-скоро като нарицателно, отколкото като собствено име на Гаутама.

190. Буда, законът (дхамлла) и общината(сангха) - наричат се трисарана.

Четирите благородни истину- четирите твърдения, че на този свят има страдание, че източникът на страдани­ето е желанието, че желанието може да бъде унищожено, че има път (посочен от Буда), чрез който може да бъде постигнато унищожението на всички желания и да се пол­учи свобода. Този път се състои от осем части.

ГЛАВА XV

198. Болести- има се предвид морална, а не физическа болест.

221. Име (налла) и форма (рупа) - елементите на тази опозиция съставят духовното и физическото начало, кои­то определят индивидиума. Теорията нама-рупа води на­чалото си още от упанишадите.

227. Атула - предполага се, че е име на ученик на Буда, към когото е отправен този стих. Някои преводачи преда­ват значението на атула като "несравним".

229-230. Световете на брахма са по-висши от тези на боговете (дева).

254. Татхагата (така дошъл) - епитет за Буда и останалите архати.

266-270. Дадените тук етимологии на обичайните наименования на последователите на Буда са напълно фан­тастични и са любопитни, само доколкото показбат как хората, които са говорили пали, са изгубили етимологичес-кото усещане за своя език. Бхикшу е просяк, т.е. Будистки монах, който е напуснал семейството си и живее изцяло от

Милостиня. Муни е мъдрец и оттам произлиза шакямуни

Име на Гаутама. Муни произлиза от "ман" - мисля, а от "муни" произлиза "мауна" - тишина. Ария отново е общото назва­ние на тези, които се посвещават на религиозен живот. В началото думата означава "уважаван, благороден". Смисъ­лът на 270 е да предпази извличането на етимологията на ария от "ари" - враг.

273. Ослижратен път - техническо название на пътя, по който се постига нирвана. Той представлява четвър­тата от т.нар. Четири благородни истини.

294,295. Тези две строфи или имат за цел да покажат, че истински светият човек, който случайно избърши прес­тъпление, е невинен, или се отнасят към някой.специфичен момент от историята на Буда. Буддхагхоша, коментато­рът на дхаммапада, е толкова шокиран от тях, че ги обяс- нява алегорично: майката е желанието, страстта; баща­та - горделивостта; двамата царе - две погрешни системи от възгледи; царството с поданиците - чувствените же­лания.

308. Милосърдието на хората- има се предвид милости­нята, давана от чувство за религиозен дълг на всеки просяк, който помоли за нея.

320. В будизма слонът е символ на търпеливостта и ' въздържаността. Така самият Буда е наричан нага (слон), или маханага (велик слон), като обосновката за това име е, че Буда е суданта (добре укротен), подобно на слон. Той се спуска от небесата под формата на слон, за да се прероди на земята.

335. Бирана - вид трева. Ней­ният ароматичен корен се нарича ушцра.

347. Буддхагхоша разяснява сравнението с паяка по следния начин: "когато паякът изтъче своята мрежа, той застава в средата й. Оттам той с внезапен скок убива пеперудата или мухата, попаднала в мрежата, изпива кръв­та й и отново се връща на старото си място. Така и съществата, които са отдадени на страсти, покварени от омраза и подлудей и от гняв, се спускат по потока на желанията, направен от самите тях, без да могат да го пресекат".

ГЛАВА XXV

371. Желязното кълбо - поглъщането на нагорещено желязно кълбо се счита за едно от наказанията в ада.