I. Концепция за устойчив туризъм ст

В община Провадия живеят 26 913 души, от които 15 859 в Провадия и 11 054 в селата (вж. табл. 3).

Естественият прираст на населението на общината е отрицателен – 10,6 на 1 000 души от населението.

Този процес е характерен за цялата страна, но докато в останалите общини от област Варна намалява темпа на отрицателния прираст, то в община Провадия този процес плавно и постоянно се увеличава.

Миграционните процеси, особено сред младите хора, силно изразени, като основно са насочени към по-големите градове Варна и Шумен.

Етническа структура на населението: 70.3% от жителите на община Провадия са българи, 13.46% - турци, 15.7% - роми.

Източноправославна религия изповядват 20 413 души (72.04%), 22 души (0.08%) са протестанти, а 18 души (0.06%) - католици. Почти 23% се идентифицират религиозно като мюсюлмани сунити, 4.78% - като мюсюлмани шиити, и петима души - като дъновисти.

По-голяма част от населението е съсредоточена в групата “трудоспособна възраст”, макар че след години посоката на движение на населението ще се измести към групата на “над трудоспособна възраст”. Ако тенденциите от последните години се запазят, в скоро време възрастовата структура ще добие регресивен характер.

Регистрираните безработни към 30.09.2004г.. в община Провадия са 2935души .

Безработните жени са 1646 или 56%. Квалифицираните работници са 658, специалистите 304, безработните с висше образование са 60.

Икономическо активното население на общината е 11054 души, което прави 26.55% равнище на безработица.

Обявените работни места през ноември са 53. От тях 47.2% са за специалисти, 15.1% - за лица с работническа професия, за 37.7% от свободните работни места не се изисква квалификация на кандидатите.

• 
  Крепостта овеч
  

През 1388г.градът пада под турско робство, а през 1444 е отвоювана от армията на Владислав III Ягело който я разрушава .Постепенно запада и е изоставена

Върху северното плато се издига възвишение, известно под името Табиите. В подножието му се намират останки от крепостна стена, която е първата преграда към подстъпите на Калето. От нейния вход започвал път който минавал край източния ръб на скалния венец. Особено ясно личат неговите следи по тесния провлак между двете плата. Тук коловозите са вдълбани дълбоко в скалата и достигат пред главната порта на крепостта. Достъпът до крепостта ставал от три места.По виещо се стълбище изсечено в скалата, което било затваряно чрез няколко порти, се влизало в източната част на крепостта. Подобно, но по – тясно каменно стълбище, известно като Дяволската пътека, имало по западната скална стена на платото.В горния си край този достъп до крепостта бил охраняван от кула, част от която е запазена и до днес. Главният вход на крепостта се намирал на северната и стена. Той бил затварян с двукрила желязна порта, широка 2,70 м и висока 3,20 м. На входа се издигала голяма правоъгълна кула със зъбери. Пред тази порта, където провлакът е най – тесен, през Българското средновековие скалата била изкуствено пресечена на дълбочина 4 м и ширина 8 м. Този скален просек е съвсем еднакъв със Сечената скала на търновския Царевец.Подвижен мост се спускал над него, когато пристигали коли или хора по насреща завършващия коловоз.Този коловоз продължавал и в крепостта, но бил изсечен дълбоко в скалата и засводен в продължение на повече от 10 м, така че се е образувал тунел, за да може движението при влизане и излизане да става по – незабелязано.По своето месторазположение и природни дадености крепостта “Овеч” е уникална. До изнамирането на артилерията, стратегически и практически тя е била непревземаема.

Основен проблем за защитниците на крепостта представлявало водоснабдяването. За тази цел били изсечени големи резервоари – щерни, за събиране на снежна и дъждовна вода. А в северната част на крепостта имало издълбан в скалата дълбок 76м кладенец, с изход от крепостта.

През Българското средновековие градът е бил център на Митрополия. От този период датират и останките на така наречената Митрополитска църква, чиито основи са изсечени в скалата. Дължината и била 18м, а ширината 14м. При археологически разкопки там са открити множество находки – върхове на стрели, обкови на колани, както и златен пръстен с изображение на орел и каменен печат с надпис “митрополит”. Интерес представляват и многобройните средновековни надписи и рисунки, надраскани с острие върху външните лицеви страни на някои каменни блокове от градежа на църквата.

Друг интересен исторически паметник е разположен на съседното плата наричано Табиите.Това са т.н. Калугерски дупки. Те са 30 на брой и според Карел Шкорпил представляват гробни, мегалитни паметници, подобни на долмените в Странджа планина.Според Ара Маргос това са гробници от ранното християнство (IV – V век).

Една революционно различна теория ни предлага историкът Николай Панайотов.Според него крепостта не е строена от византийците както е официалната теза, а много преди това през халколита (около 5000г.пр.Хр.) и е представлявала столица на староеврейска “град-държава”.За тези си ,за сега, предположения той работи позовавайки се на текстове от библията и староеврейските писания. Там той открива точно описание на крепостта и съораженията в нея – пътища, порти, сгради, като дори и сегашните наименования на някои от тях съвпадат със тези на описаната в древните текстове крепост.

Крепостта “Овеч” и комплексът около нея, могат да се превърнат в притегателна сила за хиляди туристи от цял свят, ако бъдат доказани твърденията на историкът Николай Панайотов.

Той смята, че Митрополитската църква, представлява най-древната култова сграда в света, строена от протоеврейската цивилизация.Доказателства за това са нейната ориентация – входът е от изток, както и вътрешното устройство на храма.

Според същия историк “калугерските дупки” са древни еврейски гробници, като в подножието на крепостта се намира гробницата на “бащата на всички народи “Аврам.(Приложение2)

• 
  Манастирът край село Равна.
  

• 
  Скални манастири
  

4.2.Архитектурно – етнографски комплекси.

В центъра на град Провадия се намират забележителни образци на възрожденската архитектура – старият безистен, джамии, часовниковата кула, построената през 1844г. църква “Св. Никола”, както и архитектурният комплекс Вароша” с реставрирани възрожденски къщи и дворове.(Приложение 3)

4.3.Музеи и галерии.

В Провадия действат Исторически музей художествена галерия, къща – музей “Светослав Обретенов”.

Историческия музей отваря официално врати на 1.09.1959г.За окло половин век тук са събрани над 15 000 предмета от културно – историческото наследство на Провадия и общината.Музеят разполага с четири постоянни тематични експозиции: античност – съдържаща предмети от тракийската и византийската цивилизации; средновековие – разделена на две части, експонати от крепостта Овеч и експонати от Равненския манастир; възраждане – с експонати от XVIII-XIX век;експозиция – градски бит в началото на XX век. В музеят на всеки 6 месеца се подрежда и временна тематична експозиция, свързана с важни събития.

Художествената галерия е основана преди около 30 години. В хранилището и се съхраняват над 320 художествени творби на скулптурата, графиката и живописта. Тук могат да се открият малко известни, еднакво скъпоценни творби на Веселин Стайков, Ненко Балкански, Илия Петров, Стоян Венев, Васил Стоилов, Светлин Русев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев...

В къщата – музей “Светослав Обретенов” е събрана експозиция отразяваща живота на известния композитор.Там се помещава и детска музикална школа.

Фолклорното богатство на региона се съхранява и опазва чрез местни състави и етнографски сбиррки в селата Манастир и Добрина.

Село Манастир е едно от живописните села в община Провадия. Читалището притежава една от най-богатите и уникални етнографски сбирки в региона.В нея са съхранени носии, предмети на бита, обичаи и традиции. (приложение 3,4 )