I. Концепция за устойчив туризъм ст

Увод.................................................................................................................................... стр.2

I.Концепция за устойчив туризъм................................................................................... стр.4

1.Необходимостта от устойчиво развитие на туризма.................................................. стр.4

2.Същност на устойчивия туризъм..................................................................................стр.9

3.Планиране на устойчивия туризъм..............................................................................стр.15

II.Предпоставки за развитие на устойчив туризъм в община Провадия.....................стр.18

1.Природогеографски предпоставки..............................................................................стр.18

1.1.Географско положение и големина..........................................................................стр.18

1.2.Релеф............................................................................................................................стр.21

1.3.Климат.........................................................................................................................стр.21

1.4.Води.............................................................................................................................стр.21

1.5.Почви...........................................................................................................................стр.22

1.6.Растителност и животински свят..............................................................................стр.23

1.7.Сеизмичност...............................................................................................................стр.24

1.8.Полезни изкопаеми....................................................................................................стр.24

1.9.Състояние на околната среда....................................................................................стр.24

2.Стопански предпоставки..............................................................................................стр.27

2.1.Промишленост............................................................................................................стр.28

2.2.Селско стопанство......................................................................................................стр.30

2.3.Обслужваща сфера.....................................................................................................стр.32

3.Демографски потенциал...............................................................................................стр.36

3.1.Брой, гъстота, полово възрастова и етническа структура на населението...........стр.36

3.2.Трудов потенциал.......................................................................................................стр.39

4.Културно-историческо наследство..............................................................................стр.40

4.1.Архитектектурно – исторически и религиозни паметници....................................стр.40

4.2.Архитектурно – етнографски комплекси.................................................................стр.44

4.3.Музеи и галерии.........................................................................................................стр.44

III.Приоритетни видове туризъм за община Провадия................................................стр.45

1.Екологичен туризъм......................................................................................................стр.45

2.Балнеотуризъм...............................................................................................................стр.48

3 Културен туризъм..........................................................................................................стр.52

4.Селски туризъм..............................................................................................................стр54

IV.Заключение..................................................................................................................стр.57

V.Използвана литература................................................................................................стр.59

VI.Приложение.................................................................................................................стр.60

Туризмът е сред най-бурно развиващите се отрасли на икономиката ни в последните години. Със стабилизирането на политическа обстановка в региона и у нас конкретно и отварянето ни към Европа, се наблюдава непрекъснат растеж на туристическите пристигания. Прави впечатление обаче, неравномерното разпределение на инвестициите в туризма и концентрацията на туристи главно в ски и черноморски курорти.Развива се главно така наречения масов туризъм, с характерните за него сезонност и силна концентрация и претоварване на териториите.В съвсем скоро време това ще доведе до запълване капацитета на морските ни и ски курорти и ниски темпове на растеж. Това налага преосмисляне на политиката за развитие на туризма и предлагане на пазара на качествено различен продукт.Като база за едно такова развитие е необходимо туристопотокът да бъде пренасочен към райони с по-ниска натовареност и съответно по-малко засегнати от негативното влияние на туризма.Такива райони, които могат да бъдат по-равномерно натоварвани във времето, но задължително райони, способни да предложат конкурентноспособен продукт.Този процес на намаляване на концентрацията ще се отрази първо от съседните на най-натоварените райони, например от черноморското крайбрежие към вътрешността на страната.Затова и обект на нашата работа е именно такъв регион, който е в съседство със силно натоварения район на Варна, а именно община Провадия.

Целта която си бяхме поставили, когато започнахме работа бе да направим анализ на състоянието и проблемите на туризма в общината, като икономически подотрасъл.Оказа се обаче, че такава една работа би имала доста телеграфен вид, поради факта, че туризма по смисъла, с който го бяхме натоварили, тук просто не съществува. Едва преди година тук се заговорва за туризма, като за начин за постигане на икономическа изгода. А ресурси има много.Не случайно немският пътешественик Мартин Грюнвег казва: “Мисля, че на света няма по-чудно място от това”.С други думи, тук туризмът прави първите си крачки и тепърва ще се развива. От тук възниква и проблема за развитието, неговото планиране.Така целта на настоящата работа изкристализира до това, да се разкрие потенциалът за развитие на туризма в община Провадия, и по конкретно такъв туризъм при който да се избегнат или намалят до минимум вредните влияния върху природната и социална среда.Развитие което ще допринесе за икономически и социален просперитет, като съхрани за бъдещите поколения екологичното равновесие.Развитие известно като устойчиво.

За постигане на тази цел, трябваше да изпълним следните четири задачи:

• 
  Да се запознаем със същността на устойчивото развитие на туризма и неговото планиране.
  
• 
  Да анализираме предпоставките за развитие на туризма в община Провадия.
  
• 
  Да се определим приоритетните видове туризъм в общината, развитието на които не би противоречало на концепцията за устойчивост.
  
• 
  Да направим съответните изводи и препоръки.
  

• 
  Теренни проучвания.
  
• 
  Обработка на статистически данни.
  
• 
  Обработка на литературни източници..
  
• 
  Картографски.
  
• 
  Фотографски
  

1.Необходимостта от устойчивост в развитието на туризма.

Туризмът е временното придвижване на хората до назначения извън тяхното нормално местоживеене и месторабота,дейностите,които предприемат по време на престоя си в тях,както и съоръженията,създадени за посрещане на техните нужди по време на този престой.

Науката туризъм е наука за хората извън тяхната обичайна среда на пребиваване,за съоръженията, които посрещат техните изисквания на пътници и за влиянието, което те имат върху икономическото,физическото и социалното благосъстояние на своите домакини.Това включва мотивацията и опита на туристите, очакванията и приготовленията на живеещите в приемащите области, както и множеството агенции и институции,които играят свързваща роля между тях.

Туризмът не е лукс.Доскоро той беше достъпен за ограничен брой хора,които можеха да си позволят и времето, и средствата за пътуване.Увеличеното свободно време,по-високите доходи и силно улесненото придвижване позволиха на повече хора да участват в туризма.Подобренията в транспорта,разпространението на настанителната база и нарастването на пакетните пътувания,както и на други форми на относително евтини ваканционни пътувания,допълнително разшириха възможностите да се пътува за удоволствие.Днес повечето от хората в развитите страни,както и увеличаващ се брой в развиващите се,са туристи в дадено време от живота си.Туризмът като явление отдавна е престанал да бъде привилегия на определен избран елит и е заел своето място в стопанската,социалната,културната и обществено-политическа дейност на обществото,като се е превърнал в общоприета и общопризната,дори задължителна част от начина на живот и професионалната дейност на все по-голям брой хора по света

Туризмът е многоаспектен феномен,който включва движение до и престой в дестинация извън местоживеенето.

Той е от голямо икономическо и социално значение.Повече от 660 млн. Туристи харчат по 450млрд.щ. д.годишно извън страната си.Това е един от най-големите артикули в световната международна търговия.С темп на световно нарастване на пристигащите посетители от около 5% годишно,туризмът е една от най-бързо нарастващите икономически дейности.Той е важният износен промишлен отрасъл и средство за печелене на чуждестранни инвестиции в много страни.

Туризмът има огромно здравно, икономическо, екологично, социално, културно и политическо значение.Доказателство за това са създадените по цял свят правителствени органи за управление на туризма, неправителствените организации,апелиращи за неговата устойчивост и екологична целесъобразност,проспериращите малки туристически предприятия и многонационални туристически корпорации,допринасящи за завличащи печалби от туристическата дейност,широката подкрепа и спонсориране на развитието на туризма,огромните инвестиции в туристическата индустрия,значителният брой заети в туристическото обслужване и т.н. Съществува широко разпространено оптимистично виждане,че туризмът може да даде силен тласък за икономическа и социална промяна.Наистина туризмът е стимулирал увеличаването на заетостта и инвестициите,подобрил е земеползването и икономическата структура и е направил положителен принос към платежния баланс в много страни по света.

С продължаващото увеличаване на туристическите пътувания проблемите свързани с икономическите, екологичните и социалните ефекти на туризма ще стават по-актуални.Адекватните отговори на такива въпроси трябва да се основават на систематични и щателни изследвания,които доскоро почти напълно липсваха.През последните години потребността от отговори до известна степен е задоволена чрез значителна част от научните изследвания в областта на туризма, насочени към изучаването на неговите влияния,които вече не се възприемат само като позитивни,еднозначни и еднопосочни.Прегледът на международната литература показва,че на тази проблематика през последните години са поставени голям брой публикации.Според някой автори /Pearce,1991/ това е най-често срещаната тема туристическите изследвания.

Все повече се налага схващането,че туризмът е тясно свързан с обществената и природната среда.Той не е само продукт на тази среда и зависи от промените в нея, но при своето развитие оказва обратно влияние върху нейните компоненти.Това налага неговото изучаване да бъде откъснато,само за себе си, но да включва и основните елементи на средата,в която се развива.В много случаи формирането на неоправдани илюзии за туризма като фактор за национално и регионално развитие е свързано с недостатъчното осъзнаване на неговото многостранно влияние върху средата.

От друга страна ,нито позитивните ефекти на туризма се проявяват автоматично,нито негативните му ефекти са неизбежни.В значителна степен тези влияния могат да се предвиждат и регулират.В такъв смисъл регулирането на влиянията на туризма се разглежда като цел и същност на туристическото планиране и политика ,особено на регионално и локално ниво,където до голяма степен е възможно дадено влияние да бъде “насърчено” да се прояви в една или друга посока,да бъде ограничено неговото въздействие върху местното пространство или с други думи да бъде управлявано.Затова сред приоритетните задачи на регионалната туристическа политика е и изучаването и прогнозирането на влиянията на туризма.

Туризмът е продукт на природната и обществена среда,но в процеса на своето развитие той оказва обратно въздействие върху околната среда и нейните компоненти,изразяващи се в различни по своята същности особености влияния.

Той е сложно явление,което включва разнообразие от променливи връзки.Някой от главните променливи и техните взаимовръзки са представени в концептуалната рамка.

Съществува тенденция туризмът да бъде разглеждан като отделен отрасъл на икономиката.За съжаление всички опити да бъде дефиниран като такъв засега са неуспешни.Доказателството за това е фактът,че статистически туризъм не може да бъде отразен само в един сектор на стопанството – той включва както хотелиерство, така и ресторантьорство, което е към общественото хранене,включва туристически транспорт, който е към общата транспортна инфраструктура,култура, спорт, развлечения и т.н.Много повече предимства в сравнение с разглеждането на туризма като стопански отрасъл има концепцията за туризма като система от дейности, която е от особено значение за разбирането и проследяването на неговите разностранни и многопосочни влияния върху природата и в различни области на икономическия, социалния, културния и политически живот.

До 70-те години отношението към туризма е приповдигнато положително, като се отчита икономическият ефект от неговото развитие.По-късно обаче започват да се осъзнават негативните страни и проблеми на развитието от екологичен и социален характер.Засилват се критиките към масовия туризъм и начина на неговото организиране и разполагане в територията.

Като реакция на несъобразения с околната физическа и социална среда на туризма се появяват движения и теории на тип туризъм, търсят се алтернативи на традиционния масов туризъм.

Това е повлиано от засилване на екологичното съзнание в края на 70-те години и появата на движения сред младите, насочени към екологичните и хуманните ценности на живота и уважение към природата.

Бързият растеж на туризма дава отражение върху все по-изразени ефекти в икономиката, природната среда и обществото.Въпреки това доскоро вниманието се концентрираше върху по-очевидните влияния върху икономиката със сравнително слаба заинтересованост от следствията от туризма за обществото и околната природна среда.Това относително пренебрегване се появи независимо от увеличаващата се загриженост за природната среда и проблемите,възникващи от непрекъснатото манипулиране на тази среда от страна на човека,както и независимо от все по-ясното разбиране на увеличаващото се значение на туризма.Икономическото ударение в много изследвания е отражение на оптимизма, с който се е гледало на туризма през 70-те години.Голям интерес е проявяван към възможностите на туризма за влиянието върху икономическото развитие.Туризмът е бил широко провъзгласяван като създаващ много блогоприятни ефекти върху икономически показатели,като:платежния баланс, работни места, лични и данъчни приходи.Въпреки че в това виждане има известна истина и някой видове туризъм могат да стимулират опазването на природната среда и благоденствието на жителите на туристическите дестинации, съвременният туризъм се провежда в голям мащаб, който може да създаде съществени рискове за приемащите области.

Последствията от туризма станаха все по-сложни и противоречиви.Например комерсиализацията на културата може по пътя на маркетинга продажбата на артефакти или да съживи традиционните форми на изкуството,или да ги измени до неузнаваемост.Свързаното с туризма вливане на пари в местната икономика може да измени професионалната заетост и да допринесе за срив в сплотеността в семейството и обществото.От друга страна, комерсиализацията на културата може да доведе до създаването на “фалшив фолклор”,но в същото време да създаде работни места и така да облекчи съществуващите проблеми с безработицата.Оценките на туризма трябва да се разрешават и задълбочават с развитието на индустрията и увеличаването на променливостта и сложността на влиянията й.

2. Същност на устойчивия туризъм

В края на 20 век човечеството все по –категорично осъзнава,че по-нататъшното му развитие е невъзможно без сериозни грижи за околната среда’’Човечеството е способно да направи развитието устойчиво-да осигури и да удовлетвори своите нужди сега,без да подлага на риск способността на бъдещите поколения да удовлетворяват техните потребности’’,заключи Комисията Брундланд през1987г.След Световната конференция по околната среда и развитието в Рио де Жанейро през 1992г.светът все по-настойчиво заговори за проблемите в околната среда и за необходимостта от осигуряване на устойчиво развитие.За широката публика вече е известен принципът на устойчивото развитие-това е такова развитие,което не създава проблеми на околната среда и не оставя проблеми за следващите поколения.Проблемите на устойчивото развитие се проявяват във всички сфери на жизнения процес-социалната, икономическата, екологичната, културната, духовната, нравствената и резултират накрая в материалната жизнена среда,във физическата среда.

Проблемите на устойчивото развитие се проявяват остро и в развитието на туризма,който е една от важните съвременни дейности с многопосочно влияние върху другите сектори и върху околната среда.Туризмът влияе не само пряко върху икономическата сфера чрез валутни постъпления,увеличени доходи и трудова заетост.Той може да влияе и косвено като катализатор на развитието на други икономически сектори-например земеделието,горското и ловното стопанство,инфраструктурата.Туризмът влияе и върху социално –културната и духовната сфера,живота на местното население,природната среда.

Развитието на туризма не може да се разглежда изолирано от другите сфери.Устойчиво развитие на туризма може да се постигне само на основата на общо устойчиво развитие на взаимосвързаните сфери на икономиката, екологията, социалните, културните и нравствените отношения и на основата на устойчива и равновесна природосъобразно и хармонично устроена физическа среда, в която туризмът да се развива интегрирано с другите функции и дейности.

В досегашното си развитие туризмът е обременен от белезите на епохата на индустриализацията и урбанизацията: масовост, концентрация и поляризация.Той е предизвикал неблагополучия там и тогава, където и когато не се е съобразявал с развитието на другите,традиционните дейности и с качествата на околната физическа среда.Туризмът е довел на много места до появата на редица проблеми – икономицески неблагополучия, деградация на природната среда, загуба на културна идентичнист.

Може да се забележи, че развитието на всяка дейност, в т.ч. и на туризма, е неустойчиво, когато чисто икономическият подход не е своевременно съчетан с екологичния и със социално-културния подход.Примитивното разбиране през индустриалната епоха, че туризмът е източник само на изгода и печалба, че рекреационните ресурси са неизчерпаеми и развитието няма ограничения, е довело не една крайбрежна и планинска местност до прага на деградацията на природната и на социалната среда.

Причина за негативните ефекти в развитието на туризма са преди всичко концентрация в пространството и комюнсумативно-потребителският стил на живота.Ландшафтът и природната среда се схващат като обект на потребление или като стока, а местното население-като обслужващ персонал в туризма.

Употребяват се различни понятия за определяне на новия туризъм: Прост туризъм, мек туризъм, алтернативен туризъм, зелен туризъм, селски туризъм, екологичен туризъм.Философията на всички посочени понятия за нов туризъм се гради на разбирането за щадящо отношение към природната и към социалната среда.Израз на това отношение са близостта до природата и естествения живот, уважението към местното население и неговите традиции, ориентацията към по-малки по мащаб туристически обекти, към по-малко атрактивна туристическа среда, къмобикновена аграрна среда и селища, към по-скромни обекти за подслон(малки ваканционни селища и къмпинги,селски ферми,жилища на местното население), към по –ограничена инфраструктура, съзнателно ограничаване на използването на природната среда с високи естетически качества.

Определенията на новия туризъм се изразяват с такива изрази като:екологично и социално поносими, отговорен, внимателен, съобразяващ се, хуманен, умерен, бавен, дългосрочен, разумен, осъзнат, хармонизиран и др.Опазването на природната и социалната среда се приема като основно средство за успешното развитие на туризма.Приема се принципът’’екологията е дългосрочна икономика”.Лансира се схващането ,че опазването на средата е необходимо днешно поведение заради бъдещето на туризма, но също така и по-широкото схващане, че то е необходимо въобще в името на бъдещето на човечеството.Теоретици и пропагандатори на идеята за новия туризъм са такива известни имена като Крипендорф, Юнгк, Ромайс-Шраке, Мюлер и др.

Разбира се ,ние трябва да се стремим към устойчиво развитие при днешните реалности,като действаме предимно превантивно и не допускаме туристически реализации и туристическо развитие,които биха затруднили бъдещето уравновесено функциониране на средата.Естествено не бива да се противопоставяме въобще на туристическото развитие.Но следва да приемаме известни ограничения с оглед устойчивостта на социалната и природната среда.Развитието следва да се управлява в известни разумни граници.Необходимо е не краткосрочно,а дългосрочно мислене и планиране на развитието.Трябва да оставим на следващите поколения наследство от рекреационни ресурси, които да им дават ако не по –големи, то поне еднакви с нашите възможности за използване.Това е етично задължение в духа на философията на устойчивото развитие.

Повикът за нов туризъм (прост, мек, зелен)съдържа много от тези принципи и предлага нови ценносттни системи и ново отношение към околната среда и самия туризъм.

Интегрираното развитие на туризма следва да се проявява във всички сфери: в икономическата сфера - като интеграция с другите икономически дейности и преди всичко с традиционните трудови дейности на местното население, в социалната сфера – като интеграция с живота на местното население и неговите традиции, обичаи и култура, в пространствената сфера-като интеграция с физическата среда на съществуващите селища и с околната природна среда.Прилагането на принципите и подходите към икономическа, социална и пространствена интеграция означава да се гарантира до голяма степен бъдещото устойчиво развитие на туризма, когато той не само ще престане да нарушава устойчивостта на околната среда, но и ще започне да допринася за стабилизирането и за хармонизирането й.

Световната туристическа организация определя 120 показателя за устойчиво развитие на туризма, най-важните от които са:

• 
  броят на туристите за една група да не е по-голяма от 25човека;
  
• 
  интензивното използване на областта;
  
• 
  планиране развитието на туризма;
  
• 
  ефективността на системата за събиране на отпадъци.
  

Butler определя устойчивия туризъм като: форма на туризъм, която подкрепя екологичното равновесие и предлага работна дефиниция за устойчиво развитие в контекста на туризма: “туризъм който се развива и усъвършенства в дадена област през определен период от време и който не причинява вреди на или не изменя природната и социална среда.

Устойчивият туризъм като концепция, може би е най- добре дефиниран от Федерацията на природните и национални паркове като: ”Всички форми на туристическо развитие, управление и действия, които поддържат природната, социална и икономическа интегрираност и благоденствие на естествените, съградените и културни ресурси във времето.

По отношение на средата устойчивия туризъм може да бъде идентифицира с алтернативния туризъм.

Устойчивият туризъм се определя като разновидност на двете основни форми на туризъм: конвенционалния масов туризъм, който преобладава на пазара за определено време и алтернативния туризъм, който в гъвкав и съставен от различни форми.

Едни от характерните особености на този вид туризъм са търсенето на автентичен контакт с посещавания регион, с неговото население, култура, история, стопанство, природна среда, като се дава възможност за изява на самия турист.При това са необходими специфичен потребителски интерес, автентични форми на гостоприемство, алтернативни форми на обслужване.

Безспорно първата стъпка при планиране на дадено туристическо развитие трябва да бъде одитът на наличните ресурси, пазари и конкуренция.Планирането и управлението трябва да започне в самото начало на развитието, особено ако става дума за крехки и уязвими от природна и социална гледна точка дестинации. За съжаление първите етапи на туристическото развитие могат да преминат почти незабелязано, тъй като броя на туристите е малък, а и все още не е изградена необходимата инфраструктура

След първата стъпка на планиране и инвентаризация на съществуващите дадености като цяло, следва внимателно обсъждане на целите, които се поставят, както и на туристическата стратегия, която ще бъде приложена за тяхното постигане.Gets (1983) предлага системен модел, в който след установяване на различните приоритети в целите и задачите, се разработват и оценяват няколко стратегии за развитие и се избира един определен път за развитие. Започва се осъществяването на туристическия проект, като всеки негов етап е свързан с преразглеждане на приетата политика, оценка на възникналите и проявили се проблеми.В светлината на тези наблюдения се взима решение за: (а) – преустановяване на проекта; (б) – ревизиране на поставените цели и възможностите; (в) – продължаване на развитието според приетия план.

В много страни правителствата имат стратегически планове за устойчиво развитие, които търсят начини за задоволяване на човешките нужди в лимитите на капацитета на околната среда. Продължават да се развиват подходи за устойчиво развитие, но тяхната централна тема е , че във всички планове водещото е околната среда.

Подобни насоки дава и Световната туристическа организация: “Устойчив туризъм може да се проведе само ако има капацитет за ръководство на ключови туристически места и след това прецизно осъществен чрез системата за ефективно планиране и оперативен контрол.Тези контролни мерки полагат основите на дълъг период на планиране, стратегии и управление на туризма.Това също изисква приемане на концепция за валидна и съдействието в този процес между частния туристически сектор, както и участието на държавата, местните общини и туристите като цяло”.

Туризмът, бил той вътрешен и ли международен, при 3всички положения трябва да се базира на обща политика, свързваща плановете за туристическо развитие с плановете за социално и икономическо развитие. От особена важност е:

• 
  да се определят целите и ресурсите на политиката за макро и микроикономическо развитие на туризма;
  
• 
  да се направи оценка на ефектите на тази политика върху производството и потреблението;
  
• 
  да се оценят ограниченията на тази политика по отношение на природната и социалната среда.
  

Община Провадия е разположена в Североизточна България по дължината на дефиле, обградено със скали от изток и запад. Заема периферно място в западната част на Варненска област. Граничи с пет селищни системи - Ветрино, Девня, Аврен, Долни чифлик и Дългопол, а западната й граница - с периферни селищни системи от Шуменска област.

Самият град Провадия се намира в точка с координати 27^о27’ източна дължина и 43^о 11’ северна ширина.Надморската височина на града не надхвърля 50 м н.в.

Общината заема 573,6 кв./км. площ или 13,6% от територията на Варненска област. Общата площ на общината се разпределя както следва:

• 
  земеделски територии – 373,44 кв./км.;
  
• 
  горски територии – 89,02 кв./км.;
  
• 
  урбанизирани територии – 33,48 кв./км.;
  
• 
  водни течения и водни площи – 6,57 кв./км.;
  
• 
  територии за добив на полезни изкопаеми – 11,44 кв./км.;
  
• 
  територии за транспорт и инфраструктура – 3,71 кв./км.
  

Община Провадия включва 25 населени места. Населените места са обособени в следните групи:

• 
  малък град – едно населено място – гр. Провадия;
  
• 
  средни села – 3 с население от 1000 до 2000 души;
  
• 
  малки села – 17 с население от 200 до 1000 души;
  
• 
  много малки села – 4 с население до 200 души.
  

Населените места, които попадат в границите на община Провадия са типизирани така:

Трети функционален тип:

• 
  град Провадия – център на общината;
  

• 
  с. Блъсково;
  

• 
  с. Бозвелийско; с. Житница; с. Комарево; с. Манастир; с.Славейково.
  

• 
  с. Бързица; с. Градинарово; с. Добрина; с. Кривня; с. Равна; с. Овчага; с. Снежина; с. Тутраканци; с. Храброво; с. Черковна; с. Черноок; с. Петров дол; с. Венчан.
  

• 
  с. Китен; с. Неново; с. Чайка; с. Староселец; с. Златина.
  

Теренът в по-голямата си част е равнинен и хълмисто-платовиден, със средна надморска височина до 220 м

Климатичното влияние на Черно море в общината е силно изразено независимо от тежките екологични промени, които налага Девненската Агломерация, които са неизбежни но преодолими.Средната годишна температура е 11,9градуса по Целзий, като лятото е горещо, а зимата студена и ветровита.

Източната част на Дунавската хълмиста равнина е сравнително бедна на повърхнотечащи води. През територията на община Провадия минават р. Провадийска и съответните й притоци. Провадийска река тече в югоизточна посока, като в Провадия е издълбала красив пролом. След като излезе от него, тя навлиза в Коларо-Синделската блатиста низина, където приема десния приток – р. Главница. При с. Султанци р. Провадийска достига най-южната си точка. Ниска седловина я отделя от долината на р. Камчия. Оттам реката завива рязко на север, след това на изток, за да се влее в Белославското езеро.

На територията на община Провадия има 13 язовира, които се използват за рибовъдство и от части за напояване на интензивни култури. От тези 13 язовира общинска собственост са 11, от които 3 отдадени на концесия /с. Манастир, с. Черковна и с. Тутраканци/, а 4 са в процедура за предоставяне на концесия /с. Тутраканци ІІ, с. Блъсково І, с. Блъсково ІІ и с. Бозвелийско/. Другите два язовира в с. Снежина и с. Комарево са държавна собственост.

Общината разполага и с локален водоизточник в с. Златина – 120 л./сек. и минерален водоизточник от сондаж “Ерека”.

Сондажният извор Ерека съществува от 1952 г. Според класификацията на Картенс-Александров хлоридно-хидрокарбонатно-натриевата вода от местността Ерека спада към четвърти клас (смесени) минерални води. Температурата на водата е 23^оС, дебитът - 280 л/мин, реакцията - алкална. Минералната вода от сондаж “Ерека” притежава следния състав:

Т^оС 23^оС

HCO3 329мг/л

NAK 165мг/л

CL 75мг/л

SO4 75мг/л

Ca 35мг/л

Mg 25мг/л

Обша минерализация 790мг/л

1.5.Почви

Почвите са плодородни черноземни, сиви горски и карбонатни.

Някога склоновете на Провадийското плато очевидно са били покрити с вековни гори. Днес се срещат относително млади естествени насаждения от цер, габър и липа - следствие на планомерни акции за изкуствено залесяване. Защитени територии в община Провадия са:

• 
  “Снежинска курия” – вековна гора от цер и виргилиев космат дъб в землището на с. Снежина;
  
• 
  “Славейковска гора” – с цел запазване местообитанията на редки грабливи птици /малък креслив орел, осояд, обикновен мишелов и малък ястреб/ в землището на с. Славейково.
  
• 
  “Петровдолско гнездово находище”
  

Води се борба с ерозията в земите от горския фонд чрез залесителни мероприятия. Необходимо е да се създаде зелена зона около регулационната линия на града. Природните ресурси – билки, дивеч да се използват разумно с възможност за възобновяване.

Едно от най – значимите места в страната за много птици поставени под закрила на закона е Провадийско – Роякското плато, което заема част от община Провадия.

Половината от територията му е заета от смесени широколистни гори, като една трета от горите са смесени високостеблени Останалата част от територията са ниска растителност. Районът е изпълнен със скални масиви.

В територията са установени 118 вида птици, от които 18 са включени в Червената книга на България. От срещаните тук птици 63 са видовете от европейско природозащитно значение. (Приложение 1)

Сред защитените видове са

• 
  Малкият креслив орел – категория “застрашен вид”
  
• 
  Скалния орел – категория “рядък вид”
  
• 
  Белоопашат мишелов – категория “Защитени птици в Европа”
  
• 
  Египетски лешояд – категория “Защитени птици в Европа”
  
• 
  Сокол скитник – категория “застрашен вид”
  
• 
  Бухала Бубо бубо – “Защитени птици в Европа”
  

Община Провадия попада в област на сеизмичност VІІ степен по скалата на М.Ш.К., съгласно сеизмичното райониране на страната. Повишената сеизмичност се има в предвид при проектирането и изграждането на сгради и съоръжения.

Дунавската хълмиста равнина е богата с полезни изкопаеми от утаечен произход. Важно природно богатство за Провадийски район и родната химическа промишленост е каменната сол. На 5 км югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско солно находище. Природните запаси от сол тук са практически неизчерпаеми.

На територията на общината има свлачища, заблатени, засолени и замърсени терени и обекти. В обхвата на гр. Провадия има свлачища на източния и западния скат, поради естествения наклон, геоложкия строеж, гъстотата на застрояване с жилищни сгради, наличие на подпочвени води, липса на канализация и пробиви в съществуващата канализационна и водопроводна мрежа.

В резултат на добива на сол от Мировското солно находище са засолени земеделски земи в землищата на гр. Провадия и селата: Житница, Бозвелийско, Тутраканци, Добрина. Същите са включени в списъка на замърсените земеделски земи от промишлена дейност и е необходимо да бъдат рекултивирани. На територията на общината има замърсени терени в резултат на жизнената дейност на хората с отпадъци /незаконни сметища/; терени, замърсени в резултат на промишлена дейност с твърди отпадъци, строителни материали и др. Необходимо е да се съставят кадастри на замърсените територии и програми за тяхното почистване и ефективен контрол.

Води – като последен водоприемник на повърхностнотечащите и отпадни води е р.Провадийска /ІІІ категория водоприемник/. Още при влизането й в гр. Провадия водите от автомивката на “Автотранспорт” ЕООД я извеждат извън категорията по показатели на нефтопродукти и неразтворени вещества. Следващият замърсител е общото заустяване на отпадните води на “Протекс” ООД, “Елдом-Микс” АД и ВРЗ “Овеч”. Голяма част от промишлените предприятия имат изградени пречиствателни съоръжения, но те са неефективни.

Едно от необходимите условия е да се довърши проекта на новата градска пречиствателна станция за отпадни води. Съществуващата отдавна е претоварена, а липсата на биологично стъпало и при най-високата ефективност на механичното стъпало я прави сериозен замърсител на реката.

Извършена е корекция на коритото на р. Провадийска във връзка с предпазване от наводнения.

Необходимо е доизграждане и подобряване на канализационните мрежи в населените места, подобряване на производствените технологии с оглед намаляване на водопотреблението и отпадните води.

Основни мероприятия, които трябва да се проведат за опазване на чистотата на въздуха са регулиране на автомобилното движение, чрез реализиране на обходния път, централно топлоснабдяване на гр. Провадия и промишлените предприятия, озеленяване на ерозиралите и пустеещи терени, подобряване технологиите на производствата.

Необходимо е да се осушат заблатените терени, засолените и замърсени почви да се рекултивират. Важно мероприятие за опазване на почвата е борбата с ерозията, необходимо е оголените, лесноерозиращите и слабопродуктивни земи да се залесят. Строителството изисква опазване ландшафта и възстановяване на почвата. От голямо значение е изграждането на временни депа за складиране на хумосния почвен слой, който да се използва за рекултивация на почви.

Стопанството в община Провадия се развива сравнително с бавни темпове в сравнение с тези за областта. Високата безработица, спада в промишления комплекс и селското стопанство на общината води до западането на региона в последните няколко години.

Традиционните отрасли и подотрасли в местната икономика са:

• 
  промишленост /машиностроене, текстилна промишленост, производство на електроуреди, хранително-вкусова промишленост, химически производства
  
• 
  селско стопанство /зърнопороизводство, животновъдство, зеленчукопроизводство/.
  

• 
  промишленост – 11; селско стопанство – 33; строителство – 6; транспорт – 72; търговия – 1 268; финансова сфера, в т.ч. банки – 4.
  

Деветдесет процента от фирмите и предприятията са частни или със смесено участие, може да се каже, че приватизацията в община Провадия вече е приключила, но поради липса на инвестиционен капитал и пазари за реализацията на продукцията не се извършва стабилизация и разширяване на производството. Повечето от преструктурираните стопански единици намаляват обема на произвежданата продукция, а в следствие на това част от персонала е освободен.

Община Провадия е традиционно развит селскостопански район. Обработваемата земя е 276 хил. дка. Силно застъпени са зърнените култури – пшеница, царевица и ечемик. От техническите култури се отглежда маслодаен слънчоглед, а от трайните насаждения – лозя и овощни градини

Отглеждането на животни е застъпено предимно в личния и частния сектор.

Общинската икономика не разполага със съвременна техника и технологии /90% от оборудването е от преди 1989г./. Всички големи предприятия са в гр. Провадия, в някои от селата имаше изнесени промишлени производства, които вече са закрити.

Дълготрайните активи са остарели и с ниска производителност.

Производството в промишлените предприятия е енергоемко и зависимо от външни суровини. Всичко това прави местната икономика неконкурентна и неспособна да оцелява в реални пазарни условия.

2.3.Обслужваща сфера

• 
  Транспортна мрежа
  

90 процента от вътрешните общински превози са автомобилни.

Градът отстои на 6км.от Автомагистрала “Хемус”.

Чрез ж.п. транспорта Провадия е свързана със София, Варна, Русе и др. През територията на общината минава двойна ж.п. линия “София – Варна”. Има ж.п. връзки и между няколко населени места в общината. Пътнико потокът и товаро-потокът се обслужват от пътническа и товарна ж.п. гара.

Разстояния

(км.)

Провадия – Варна 46 54

Провадия – Каспичан 39 30

Провадия – Шумен 58 59

Провадия – София 440 489

Провадия – Летище Варна 38

Провадия – Пристанище Варна-запад 24

• 
  В и К:
  

Съществува инженерен проект за шлюзова каскада, свързваща българското поречие на река Дунав с младото пристанище Варна-Запад на Белославското езеро, който неминуемо следва котловината на р. Провадийска. Този проект все още не е намерил своите идейни и финансови страни поради слаба научна и технико – икономическа обосновка.

В и К Провадия поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна мрежа в 25 населени места. Дължината на водопроводната мрежа е 567 869 м. 83% от подадената вода е помпажна.

Канализационната система на гр. Провадия - за битови и дъждовни води, е 43 656 м. Съществува градска пречиствателна станция само с механично стъпало, оразмерена за Q_ср. 40 л/сек. В процес на проектиране е нова ПСОВ с механично и биологично стъпало, оразмерено за Q_ср. 106 л/сек.

• 
  Съобщения:
  

Община Провадия разполага с аналогова АТЦ. Капацитетът на АТЦ в общината е 10 000 поста. От тях към 31 март 2000 г. в населените места на община Провадия са заети 8 923 телефонни поста. Телефонизирани са всички населени места с изключение на с. Тутраканци и с. Староселец.

Има покритие за мобифон и GSM.

Доставчик на Интернет е фирма “Цифрови системи”.

В град Провадия има кабелна телевизия с около 2000 абоната.

• 
  Електроснабдяване:
  

В Провадия има подземно захранване на Западния склон – 86% от града. Всяко друго захранване е въздушно. В община Провадия няма селища без ток. На територията на общината има 475 трафопоста, а дължината не електропроводите е 17 300 км.

• 
  Туристическо обслужване
  

В гр. Провадия туристите могат да отседнат в един хотел и една къща.

Семеен хотел “Радика” е категоризиран с 2 звезди. Разполага с 16 двойни стаи, всяка със санитарен възел, кабелна телевизия и минибар.Също така в хотела работят ресторант с 40 места и коктейлбар.

Другото място което посреща туристите е “Ламбовата къща”, която се намира във възрожденския комплекс Вароша и също притежава 2 звезди.Къщата е и приемна на Общината.Тя разполага с 4 апартамента (2 от които луксозни), 3 двойни и една единична стая. Всички стаи са ссъс санитарен възел и кабелна телевизия.В съседство с къщата се намират механа и винарна.

Ресторанти	11
Снек – бар	6
Бистра	2
Павилиони	8
Кафе – аперативи	15
Пивници	13
Кафе – сладкарници	1
Кафе – клуб	4
Бюфет	1
Дискотека	1
Пицария	1
Бирария	2