III.Приоритетни видове туризъм в община Провадия

Екологичния туризм, като част от видовете туризъм, включва посещение на девствени природни области, като участниците са мотивирани да задоволят своите нужди за природно,социално и културно познание и загрижеността си към природата.Преди 1990г. екотуризмът е бил предлаган на пазара като форма на природосъобразен туризъм, но също така е бiл изучаван като средство за устойчиво развитие.Затова терминът екотуризъм е :(а)от една страна-концепция,основана на принципи;(б)от друга-специфичен пазарен сегмент.

През 1991 г. Международната асоциация за екотуризъм (International Ekotourism Societi)предлага една от първите дефиниции:

“Екотуризмът е отговорно пътуване в природни местности, което консервира средата и поддържа съществуването на местните хора.”

През 1996 г. UCN (сега World Louservction Union)определя екотуризма като:

“...отговорно пътуване и посещение на местни, непосещавани (девствени) природни области,с цел радостни емоции и наслаждаване на природата( и на съпътстващите ги културни забележителности-минали и настоящи),което подпомага запазването на природната среда,има сравнително малко негативно въздействие върху нея и осигурява ползотворно и активно социално-икономическо влияние върху местното население”.

Екотуризмът е компонент на областта ,включваща устойчиви видове туризъм.

Екотуризмът се стреми във всички случаи да постигне резултати,показващи устойчиво развитие.Въпреки това ,важно е да се отбележи,че всички туристически дейности,включително ваканции,бизнес,конференции,конгреси или панаири,”здраве”,приключения или екотуризъм трябва да се стремят да бъдат устойчиви.Това означава ,че планирането и развитието на туристическата инфраструктура,последващите ги дейности и маркетингът трябва да бъдат фокусирани върху социални,културни и икономически критерии за устойчивост.

Силната ориентация на екотуризма към принципите,указанията и сертификатите,основани на стандартите за устойчивост,му дава необичайна позиция в туристическата сфера.

Има няколко аспекта на природосъобразния туризъм. Не всички форми на пътуване в природни области са задължително екотуризъм, но това е важна стъпка в диференцирането на природосъобразния туризъм от екотуризма и дава информация , по която да се разпознае връзката между специфичните туристически дейности и природата. Те са:

• 
  Дейности, които са зависими от природата;
  
• 
  Дейности, които се подчертават от природата;
  
• 
  Дейности, които произтичат от природата.
  

Възможност за екотуризъм предлагат и трите зашитени територии в общината.

• 
  “Снежинска курия” – вековна гора от цер и виргилиев космат дъб в землището на с. Снежина;
  
• 
  “Славейковска гора” – с цел запазване местообитанията на редки грабливи птици /малък креслив орел, осояд, обикновен мишелов и малък ястреб/ в землището на с. Славейково.
  
• 
  “Петровдолско гнездово находище”
  

От срещаните тук 118 вида птици, 18 са в Червената книга на България, а 63 са от европейско природозащитно значение. По проекта за екопътека на местността Табиите предстои изграждане на площадка за наблюдение на птици. .(Приложение 1)

Балнеотуризмът е вид специализиран туризъм, при който се задоволяват потребностите на туристите от възсрановяване или поддържане на психически и физически статус, както и от лечение, при използване на лечебни минерални води, кал и луга, чрез съвременни методи и програми извън болничните заведения.

В сравнение с някои от другите форми на туризъм, тук пазарът е сравнително по-постоянен. (а) Основен пазарен сегмент са по-възрастни хора, имащи, имащи определени проблеми със здравето си, пътуващи най-вече индивидуално, с цел да решават здравословните си проблеми; материално – слабо или средно обезпечени. (б) Друг не по-малък пазарен сегмент обхваща туристи, мотивирани от необходимостта или желанието да релаксират – да възстановят или поддържат определен здравен статус.Това са обикновено хора на средна или малко под средна възраст живеещи напрегнат, интензивен и наситен със стресиращи фактори живот; материално добре обезпечени. (в) Хора, спортуващи, или с професионални травми, във възраст на активната си спортна кариера или в края й.

Балнеолечението има редица предимства пред лечението с медикаменти:

Лечението не е вредно, няма странични ефекти, алергично и токсично действие, като някои лекарства. Лечебен фактор е самият химичен състав на водата, съдържащите се в нея градивни елементи: минерали, микро и макроелементи, благодарение на което тя действа непосредствено върху структурста на клетките, като ги регенерира.

Химичните йони на минералната вода действат по-активно в сравнение със същите, намиращи се в лекарствата.

• 
  Лечебното действие на минералните води е многостранно, докато при медикаментите в повечето случаи е еднопосочно.
  
• 
  Балнеолечението може да замести и предотврати в редица случаи оперативното лечение.
  
• 
  Подобрението е дългосрочно.
  

През 1917 г. младият войник градинар Стоян Събев открива в местността Тузлата край река Провадийска (спирка “Солна мина”) солено изворче. През 1923 г. са построени соловарна фабрика и малка лечебна баня за работниците. През 1935 г. е изградена по-голяма и по-модерна баня с едно отделение, а през 1938 г. тя е разширена с още едно отделение.

Нарастващият интерес и голямата посещаемост налагат построяването на минерални бани през 1962 г. Те са разположени в южния край на града. В тях по етернитов тръбопровод чрез помпи се довежда натриево-хлоридна вода от сондажния извор Солената вода, а по друг тръбопровод - натриево-хлоридно-алкална вода от местността Ерека на 2 км от града.

Сондажният извор Ерека съществува от 1952 г. Според класификацията на Картенс-Александров хлоридно-хидрокарбонатно-натриевата вода от местността Ерека спада към четвърти клас (смесени) минерални води. Температурата на водата е 23^оС, дебитът - 280 л/мин, реакцията - алкална. Минералната вода от сондаж “Ерека” притежава следния състав:

Т^оС 23^оС

HCO3 329мг/л

NAK 165мг/л

CL 75мг/л

SO4 75мг/л

Ca 35мг/л

Mg 25мг/л

Обша минерализация 790мг/л

За лечебни цели се предписва приемане на 200 до 300 грамови питейни дози три до пет пъти дневно в зависимост от наблюденията на лекуващия лекар.Солната вода се ползва за външни процедури

Солената вода оказва добър лечебен ефект върху следните заболявания:

• 
  заболявания на опорно-двигателния апарат, ревматоиден артрит, ревматизъм, деформиращи артрози, шипове, състояния след счупване и травми на костите и сухожилни възпаления;
  
• 
  заболявания на периферната нервна система - плексити, радикулити, ишиас, лумбаго и други полиневрити;
  
• 
  хронични гинекологични заболявания и др.
  
• 
  псориазис;
  
• 
  нощно напикаване при деца;
  
• 
  при прибавяне на хвойна по време на лечебната процедура във ваната се лекуват неврози, начална форма на хипертония.
  

За съжаление в продължение на повече от 10 години минералната вода и баните са неизползвани.Едва през тази година се намери инвеститор който да възстанови балнеотуризма в града.

Според Европейския съюз културният туризъм заслужава приоритетно внимание. Тази оценка, колкото и да е категорична, не означава че културен туризъм е точно дефинирано. Културният туризъм е проблематична концепция, състояща се от два елемента: “култура” и “туризъм”, като всеки от тях сам по себе си е сложен.

Културният туризъм представлява специализирано туристическо пътуване, мотивирано от задоволяване на социокултурни потребности, чрез консумация на културни ценности.

Той е в пряка зависимост от движещите сили на културата: съзидателната сила на човека; неговата любознателност и стремеж към самоусъвършенстване; необходимост от обществен живот. Тази зависимост се проявява чрез общите условия и факторите за устойчиво развитие на туризма: съхраняване на природните и исторически ценности, мирна обстановка, увеличаване на населението и подобряване на неговата структура, цялостен социално-икономически просперитет на обществото.

Културният туризъм има важно етично измерение.Чрез него културното наследство се възприема като колективна ценност, дошла от миналото, обогатена от настоящето и съхранена за бъдещето. Той е една динамична система, която трябва да се проектира в продуктово равновесие. Едновременно с това е важна функцията на системата – степента на влияние и начинът на изменението и във времето.

Културният туризъм в момента е най-добре развитият вид туризъм в общината.Това е продиктувано от богатото културно-историческо наследство.На туристите се предлагат различни маршрути, включващи Историческия музей, Крепостта “Овеч”, Табиите, Комплексът “Вароша”, църквата “Св. Тодор” в с.Добрина и етнографската сбирка в с.Манастир. Предлагат се различни атракции: стрелба с лък на крепостта, участие в традиционни обичаи и дегустация на традиционна българска кухня и вино в Комплекс “Вароша” и с.Манастир и др.Предлага се още разглеждане на централната част на града – воден ефект, часовниковата кула, църквата “Св. Никола” старият безистен и др.

В провадия се развива и една равновидност на културния туризъм – фестивален туризъм. От 1969г. насам, на всеки две години в Дома-Музей “Светослав Обретенов”, отекват ударите на една звънка камбана, даваща начало на Музикалния конкурс за млади изпълнители “Светослав Обретенов”. Конкурсът дава съществен тласък в кариерата на значителен брой млади съвременни музикални артисти.Статуквото и провеждането на конкурса представлява сериозен творчески и научен интерес.Той се провежда под патронажа на Община Провадия в няколко специално обзаведени зали. От 1986г. конкурсът е редовен член на Европейския Съюз на Младежките Национални Младежки Конкурси.(Приложение2,3,4)

4.Селски туризъм.

Появата и развитието на селския туризъм е резултат от взаимодействието, между специфичните прояви на туристическото търсене, от една страна, и профилирането и специализацията на туристическото предлагане от друга.

Селският и агротуризъм са разноовидности на устойчивият туризъм. Тяхното зараждане е исторически свързано със следвоенното възстановяване на Западна Европа и по точно на Франция, където чрез подпомагане на инициативи на земеделски стопани в областта на туризма се постига задържане на населението в селските райони и възраждането им. Не случайно най-големи средства от бюджета на Европейския съюз са ангажирани именно в селското стопанство, а Общата аграрна политика представлява един от стълбовете на ЕС.
Характеризира се с престой в селска среда (къща или устроен в близост къмпинг, друга настанителна база), контакт с домакините, достъп до стопанството. Той може да се яви като преминаващ, т.е. престой в рамките на обиколен тур или като уикенд или дори една седмица престой. И в двата случая туристите очакват да се включат в ежедневието на домакинството: беритба на плодове и зеленчуци, билки, приготвяне на традиционни ястия, включване в обичаите и празниците на района, наблюдение или обучение в местните занаяти, фолклорни и земеделски традиции. Тези дейности обикновено се допълват с различни видове активен или културен туризъм (пешеходен, планинско колело, езда, посещение на манастири, музеи, археологически и други забележителности, училище по занаяти) и най-често е смесица от всичко това.

Селският туризъм в община Провадия, тепърва прави своите първи крачки.Той е концентриран главно в селата Чайка, Добрина, Манастир, Неново, Китен, Староселец. Все повече чужденци, главно англичани, инвестират в къщи и дворни места в тези села, отличаващи се с живописна природа и гостоприемно население.Няма официална статистика, но по неофициални данни повече от 40 чужди граждани, пребивават в тези села през различен период.(Приложение 4)

От изложеното тук можем да направим следните изводи:

Силни страни за развитието на туризма

1.Геостратегическо положение – непосредстване близост до Черноморието и Варна,националните туристически обекти - Мадара, Плиска, Преслав и Шумен.

2.Добра комуникация с областния център Варна, налиие на минерален извор.

4.Наличие на три защитени територии – Славейково,Снежина и Петров дол.

5.Богат и разнообразен природен потенциал

6.Богато културно-историческо наследство-паметници на културата, етнография и фолклор.

7.Наличие на солно находище и добив на сол

8.Наличие на културни институции – художествена галерия, музеи.

1.Ниски доходи на населението

2.Висок процент на безработните

3.Слабо развитие на частния сектор – селско стопанство, хотелиерство и ресторантьорство

4.Лоша пътна мрежа в общината

5.Липса на база и традиция в този вид дейност

6.Незадоволително състояние на обектите на културно – историческото наследство.

7.Слаба реклама и маркетинг на възможностите за туризъм

8.Липса на подготвени кадри за туризма

Потенциални заплахи за развитието на туризма

1.Липса на финанси

2.Емиграция на младите квалифицирани кадри към Варна и другите големи градове

3.Повишен криминогенен фактор в общината и трудности в опазването на създадената база

4.Селища с предимно възрастно население

5.Липса на средства и интерес от страна на частните производители и предприемачи

Главният извод от изнесения анализ е,че устойчивото развитие на туризма в община Провадия може да се постигне с една наситена, последователна, развиваща се и агресивна стратегия като главна стратегическа цел трябва да бъде създаването на условия за устойчиво развитие на туризма, чрез използването на всички икономически, социални и потенциални възможности на общината.

Безспорно туризмът е сред най-переспективните отрасли на стопанството ни.В последно време неговото развитие бележи големи темпове. Това развитие, обаче не бива да бъде изолирано от останалите сфериnaсоциално-икономическия живот. За тази цел то трябва да е основано на принципите за устойчивост.Тези принципи гласят че,”устойчиво е това развитие, което се сблъсква с нуждите на настоящето без да пренебрегва възможността бъдещите поколения да имат свои собствени нужди”.

За постигане на тази цел, туризмът унас, не бива да бъде концентриран в определени територии, а да се търси начин за разпределянето му равномерно върху всички подходящи райони, като по този начин се стимулира общото регионално развитие.

Един такъв регион е община Провадия – обект на нашата работа.Общината разполага с много добри условия за туризъм: благоприятно геостратегическо положение, богат биологичен свят, минерални извори, културно историческо наследство, даващи основи за развитие на устойчиви видове туризъм – екологичен, балнео, културен, селски.Главни задачи за решаване са подобряване на стопанските и демографски показатели, на общата и туристическата инфраструктура, насърчаване на предприемачеството.Налице е желание за развитие на туризма, но липсват квалифицирани кадри и мениджърско – маркетингов подход, при планирането и действията.При една последователна политика обаче, тези слабости биха могли да се преодолеят и при едно ефективно планиране и оперативен контрол, може да се превърне в реалност основната визия за развитие натуризма в община Провадия : Провадия – град и община-активен,предпочитан и атрактивен туристически регион.

1.“Туризмът в ерата на качеството”, Манол Рибов 2003г

2.”Специализирани видове туризъм”,Йорданка Алексиева, 2003г

3.”Специализирани туристически продукти на България”, Колектив, Изд.Славена,Варна 2002г.

4.”Връзки с обществеността на културния туризъм” Соня Алексиева,2004г.

5.”Икономически, социални и природни влияния на туризма”, Мария Воденска 2001г.

6.”Териториално – устройствено планиране на отдиха и туризма”, Петко Еврев 1999г.

7.”Туристическо природоползване и екологичен туризъм”, Васил Жечев, 1999г.

8.”Културният туризъм”, Енчо Костов,2001г.

9.”Мониторинг на туристическото търсене”, Васил Маринов

10.”Природни рекреационни ресурси”, Николина Попова 1999г.

11.“Провадийци” Св.Аджемлерски Варна 2003г.

12.“Проваядия” Г.Стефанов София 1969г.

13.“Провадия “ А.Маргос София 1981г.

14.“Провадия днес” Варна 1995

15.Вестник “Провадийски глас” 2 (25 март 2005г,), 11 (7 Септември 1998г.)

16.”Евреите и юдаизмът – начало на човешката цивилизация преди 7000 г.” Н.Панайотов София 2002г.

17.Стратегия за развитие на туризма в община Провадия 2004-2005г.

18.План за регионално развитие на община Провадия 2002-2006г.

VI.Приложения

Приложение (1)