1. Същност на организациите



страница1/2
Дата08.05.2018
Размер495.28 Kb.
  1   2
Теоретико-методична част
І. Обща теория

1. Същност на организациите


Организациите са субекти на стопанската и административната дейност, която се определя от стопанските им цели, същността на извършваните в тях процеси, ресурсите, които участват в тези процеси, мястото им в икономическата среда на националното и световно стопанство. Организацията може да се дефинира като съвкупност от хора, част от които работят съвместно и координирано за постигане на обща цел или цели. Управлението на организацията е един целенасочен процес на въздействие върху нея, за да може нейното поведение, съобразено с обективните условия и възможности, да отговаря на предварително определените параметри и поставяни цели и задачи.

2. Подходи за анализ

Анализът на организацията е сложен процес, при който могат да се използват различни подходи в зависимост от позицията на изследователя, времето за провеждане на анализа, възможностите за обработка на получената информация, необходимата комплектност и задълбоченост на изследванията и т.н. Основно се използват два подхода – системен и ситуационен.



Системният анализ може да се определи като методика, която съдържа инструментариума, средствата, методите и процедурите за осъществяване на системния подход, който се отличава с това, че разглежда явленията и процесите въз основа на принципа “от общото към частното”. При последователното му прилагане се използват определени методи за:

  • наблюдение и описание на системата или подсистемата, която ще усъвършенстваме, както и нейните действия и поведение;

  • изследване на структурните промени в системата или подсистемата;

  • изследване на изменението в състоянието и поведението на системата и нейните елементи при изменения във входа или изхода и обратно.

Съвременното виждане за организациите е, че те са отворени системи, взаимодействащи си с обкръжаващата ги среда. Съставени са от подсистеми, между които също се осъществява активно взаимодействие. Непрекъснатата взаимна връзка между нейните подсистеми, между нея и средата, в която тя функционира, прави организацията динамична и адаптивна към непрекъснатите промени.

От гледна точка на системния подход стопанското предприятие може да се разглежда от социален, производствен, икономически, управленски и други аспекти, в зависимост от вида на ресурсите, процесите и резултатите, на които се акцентира.

При разглеждане на предприятието като производствена система се акцентира главно на протичащите в него трансформационни процеси, чрез които то създава блага, предназначени за задоволяване на обществени потребности и постига своите цели. За осъществяването на тези процеси на входа на системата се набавят необходимите ресурси – техника, суровини и материали, горива, енергия, работна сила и други, а на изхода се получават желаните продукти и услуги.

Трансформационните (производствените) процеси са съвкупност от организирани в пространството и времето процедури по преобразуване на входящите ресурси в крайни продукти. Те могат да бъдат:



  • основни – чрез осъществяването им се произвеждат продуктите, за които е предназначено предприятието;

  • спомагателни – за производството на продукти, необходими за протичането на основните процеси (инструменти, горива, енергия и др.);

  • обслужващи – осигуряват условия за нормалното протичане на основните и спомагателни процеси (транспортиране, складиране, качествен контрол и др.).

Стопанските предприятия, разглеждани като производствени системи, осъществяват следните непрекъснато повтарящи се и взаимосвързани функции: маркетинг, иновации, финансиране и производство.

Ситуационният подход се основава на установяването на моментната ситуация при възникването на управленски проблем. Ситуацията се характеризира с набор от обстоятелства, които определят нейната специфика. Целта на мениджъра е да я идентифицира и да използва подходящ модел, метод и концепция за решаването на проблема. По този начин за еднотипни – еднакви или сходни случаи, се използва един и същ управленски инструментариум и управленският процес се осъществява по–бързо и ефективно. За да не се вземат грешни управленски решения, е необходимо мениджърът да анализира причините, които са предизвикали ситуацията и правилно да определи променливите, които характеризират моментното състояние. От точното дефиниране на проблема в значителна степен зависи и правилното му решаване. Съществено е и значението на правилния избор на подходящи средства за вземане на управленско решение в идентифицираната ситуация. Те трябва да съответстват в най-пълна степен на нейната специфика. В основата на ситуационния подход е твърдението, че не съществува един единствен най-добър начин за функциониране и поведение, а ефективността на управлението зависи от конкретната ситуация. Постигането на определена ефективност в организацията зависи от откриването и прилагането на подходяща комбинация от стратегия, структура, технология, ангажираност и потребности на персонала от една страна, а от друга - на конкретното влияние на средата. Поради това много важен момент при разработване на проекти за усъвършенстване на системата за управление е да се оцени ситуацията във външната среда и в организацията (вътрешната среда).

Вътрешна среда на организацията - съвкупността от всички компоненти, интегрирани и взаимосвързани в нея, които функционират заедно, за да бъдат постигнати целите им. Тези компоненти се управляват, т.е. планират, организират, контролират, координират, ръководят от мениджърите на организацията и затова е прието да се наричат вътрешни променливи. Те са взаимосвързани, така че въздействието върху една от тях има влияние върху останалите. Едно от главните задължения на мениджърите е да постигнат хармонично функционално съответствие между различните моментни състояния на вътрешните променливи в организацията. С това се създава възможност за ефективно функциониране, т.е. при минимизиране на входящите ресурси да се получат максимални крайни резултати.

Външна среда на организацията - съвкупността от външните условия и ограничения, в които организацията функционира. По този начин външната среда се превръща в източник на смущаващи въздействия върху стопанската дейност на организацията и на проблеми за нейните мениджъри. Организацията и нейната външна среда съществуват в непрекъсната тясна връзка.

Външните фактори са тези независими променливи на външната среда, чрез които тя определя условията и ограниченията във функционирането на организацията. Те се наричат независими, защото са извън прякото влияние на нейните мениджъри. Отделната организация може да конкретизира и разшири съдържанието на всеки един от факторите, които, в зависимост от начина по който въздействат, се класифицират в две групи: фактори с пряко и фактори косвено действие. Факторите с пряко действие влияят непосредствено с появата или с промяната си.



3. Инженеринг на производствената подсистема на индустриалното предприятие (ИП)

Производствена програма и тип на производството на ИП

Най-точният ориентир за вземане на подходящо решение за изграждане на производствения процес в пространството и времето е типът на производство. Чрез него производственият мениджър се насочва към конкретни начини на изграждане и функциониране на производствената подсистема на ИП или на отделни нейни структурни елементи.



Типът на производство представлява комплексна характеристика на техническите, организационни и икономически особености на производството на отделно изделие (полуфабрикат) или на самото индустриално предприятие (негово производствено звено). Тази комплексна характеристика се основава на номенклатурата, обема и повторяемостта на произвежданата продукция и на специализацията на производството. Номенклатурата на произвежданата продукция представлява списък на изработваните изделия или полуфабрикати за определен планов период от време.

Обемът на произвежданата продукция дава представа за общото количество продукция, която се произвежда в ИП или неговото производствено звено за определен планов период от време в натурален, трудов или стойностен измерител. Повторяемостта на произвежданата продукция характеризира интервалите от време, през които се произвежда изделието, в рамките на определен планов период от време. Специализацията на производството характеризира еднородността на осъществяваната производствена дейност и се явява конкретно проявление на принципа на специализация - технологична или предметна специализация.

Основните типове производство в индустриалните предприятия са:


  • единично производство – характеризира се с много голяма номенклатура на произвежданите изделия или полуфабрикати в малки количества или единични бройки;

  • серийно производство – характеризира се със стабилна номенклатура и обем на произвежданата продукция, които варират в широки граници.

Изделията при това производство се произвеждат на серии, а полуфабрикатите за тях (възли, детайли и заготовки) – на партиди.

В зависимост от обхвата на номенклатурата и обема на произвежданата продукция серийното производство се подразделя на малко (дребно), средно и голямосерийно (едросерийно) производство.



  • масово производство – характеризира се със силно ограничена номенклатура на произвежданата продукция, като е възможно и изработването само на един вид изделия.

Производствена структура и форма на организация на производството

Производствената структура на ИП се определя от състава на структурните елементи на производствените му подсистеми и технологично-производствените връзки между тях. Сложността на производствената структура зависи от големината на предприятието, броя на структурните елементи на производствената му подсистема и от специализацията на производствените звена.

Големината на ИП влияе върху вертикалната размерност на производствената му структура В големите и средни предприятия тя е трийерархична, докато в малките – двуйерархична.

Броят на структурните елементи на производствената подсистема на ИП дава своето отражение на хоризонталната размерност на производствената му структура. Големият брой на структурните елементи усложнява координацията между тях на съответното йерархично ниво.

Специализацията на производствените звена предопределя технологично-производствените връзки между тях. При предметната специализация, поради еднородността на продукцията, технологично-производствените връзки са строго регламентирани, а при технологичната специализация, поради голямата номенклатура и малкия обем на произвежданата продукция – твърде разнообразни и временни.



Формата на организация на производството представлява начин на изграждане на производствения процес в пространството и на функционирането му във времето. Тя се проявява еднозначно в най-малките производствени звена на ИП – производствени участъци и линии, в които се осъществяват отделните частични процеси от основен или спомагателен производствен процес. В теорията са описани и в практиката се използват четири основни форми на организация на производството: групова, поточна, предметна и предметно-групова форма на организационно производство (ФОП).

В таблица 1.1 са дадени в обобщен вид характеристиките на четирите основни форми на организация на производството, които се използват в производствените участъци и линии на ИП. С нейна помощ може да се направи сравнителен анализ на различните форми на организация на производството.


Таблица 1.1

Характеристики на 4-те ФОП


Наименование на признака

Проявление на признака

Форма на организация на производството

Групова

Предметна

Поточна

Предметно-групова

Специализация на производственото звено

Технологична

Предметна



+

-


-

+


-

+


-

+


Степен на специализация на работните места

Универсални

Специализирани

Специални


+

-

-



-

+

-



-

-

+



+

-

-



Разположение на работните места

Групово

Предметно-линейно

Предметно-нелинейно

Предметно-групово



+

-

-



-

-

+

+



-

-

+

-



-

-

-

-



+

Повторяемост на операциите

Неопределена

Периодична

Ритмична


+

-

-



-

+

-



-

-

+



+

+

-



Съгласуваност на операциите

Няма съгласуваност

Има съгласуваност



+

-


+

-


-

+


+

-


Начин на съчетаване на операциите

Последователно

Паралелно

Паралелно-последователно


+

-

-



+

-

+



-

+

-



+

-

+



Начин на движение на полуфабрикатите

Единично

На транспортни партиди

Партидно


+

+

+



+

+

+



+

+

-



+

+

+



Междуоперационно преместване на полуфабрикатите

Нерегламентирано

Регламентирано

Строго регламентирано


+

-

-



-

+

-



-

-

+



-

+

-



Веществен израз на формата на организация на производството

Групови участъци

Предметни участъци, технолог. линии

ГАЛ

Поточни линии

ГАПС

(ГАУ)



Производствено изграждане

От пространственото разположение на производствените звена и работните места в тях зависи в значителна степен ефективността на изграждането на производствения процес в пространството. При разполагането на производствените звена и на работните места трябва да се спазват следните изисквания:



  • да се осигури най-къс път на движение на материалите и полуфабрикатите на територията на предприятието;

  • да се използва рационално площта и обема на производственото помещение;

  • да се създадат подходящи условия за профилактика и ремонт на машините и съоръженията и за извозване на готова продукция и отпадъци;

  • да се осигурят нормални хигиенно-санитарни условия за работа.

Пространственото разположение на производствените звена и на работните места в тях се определя спрямо хода на производствения процес, зависещ от последователността на фазите, частичните процеси и операциите. Разработените варианти за пространствено разположение се сравнят по обема на транспортната работа (транспортните разходи), степента на използване на площите и обемите и други специфични показатели, за да се избере оптималния вариант.

Пространственото разположение на работните места (машините) в производствения участък (линия) е в пряка зависимост от неговата специализация. В технологично специализирания участък работните места се разполагат групово, а в предметно специализирания участък или линия се прилага, в зависимост от степента на предметна специализация, един от следните три начина на разположение: предметно-линейно, предметно-нелинейно или предметно-групово. Предметно-линейното и предметно-нелинейното разположение на работните места се осъществява в един или два реда (едностранно или двустранно) по права или друга равнинна линия (Г-образна, П-образна или др.) спрямо направлението на преобладаващия материален поток. Предметно-груповото и груповото разположение на работните места се осъществява едноредово или многоредово в зависимост от площта, с която разполага предприятието.

Груповото разположение се прилага при технологична специализация на участъка.

Предметно-линейното разположение на работните места се прилага при тясна предметна специализация на участъка, т.е. при най-голямо конструктивно и технологично сходство на произвежданата продукция.

Предметно-нелинейното разположение на работните места се прилага при по-широка предметна специализация на участъка в сравнение с предметно-линейното разположение.

Предметно-груповото разположение на работните места се прилага при най-широка предметна специализация на участъка.



Функциониране на процеса във времето.

За осъществяване на производствения процес е необходимо да се регламентира във времето изпълнението на операциите във всеки частичен процес, на частичните процеси от всяка фаза и на фазите от съответния основен или спомагателен производствен процес. В това съгласуване на изпълнението на операциите, частичните процеси и фазите се изразява същността на изграждането на производствения процес във времето. Конкретен негов израз е избраният начин на съчетаване на структурните елементи на производствения процес и приетия начин на движение на полуфабрикатите от всяка партида.

Времето за изпълнение на технологичните операции (технологичния цикъл) представлява част от цикъла на частичния процес, по време на която се осъществяват технологичните операции над полуфабрикатите от партидата. При изпълнението за всеки частичен процес в съответния участък или линия се регламентират броят, последователността и продължителността на технологичните операции, а така също и големината на партидата полуфабрикати.

При последователно съчетаване технологичният цикъл е равен на сумата от времената за изпълнение на отделните технологични операции над партидата.

При паралелно съчетаване технологичният цикъл е равен на сумата от времето за последователното изпълнение на всички технологични операции над първата транспортна партида и интервала от време, през който ритмично в условията на паралелност завършва разработването на всички транспортни партиди от партидата.

При паралелно-последователно съчетаване се използват едновременно предимствата на последователното и паралелното съчетавания. Всяка технологична операция се изпълнява без прекъсвания над всички полуфабрикати от партидата, което е характерно за последователното съчетаване и едновременно с това в условията на пълна или частична паралелност, което дава възможност технологичният цикъл да се доближи по продължителност до този при паралелното съчетаване.

Съвкупността от всички полуфабрикати, намиращи се в производствената подсистема (производствените звена) на ИП представляват неговото незавършено производство. Натуралното му изражение е заделът. Неговата големина трябва да се определя и следи непрекъснато при изграждането и функционирането на производствената подсистема на индустриалното предприятие. Заделът представлява сума от вътрешноучастъковите (вътрешнолинейните) и междуучастъковите (междулинейните) задели.

Видове задели - според тяхното предназначение и начина на образуването им те биват:


  • технологичен задел – това е заделът, който се намира по работните места на съответния участък или линия и над който се осъществяват технологичните операции от съответния частичен процес. Този задел може да бъде само вътрешноучастъков.

  • транспортен задел – заделът между работните места или между производствените звена, откъдето следва, че той може да бъде както вътрешноучастъков, така и междуучастъков. В зависимост от използваното транспортно средство той бива променлив и постоянен.

  • гаранционен задел – заделът, чрез който се ограничава влиянието на случайно възникнали прекъсвания в работата на производственото звено, в което е осигурена висока степен на непрекъснатост на производствения процес.

  • оборотен задел – заделът между свързаните по технологичната верига работни места или производствените звена, който периодично се увеличава и намалява, вследствие на несъвършенството в производствените връзки. Това несъвършенство се изразява в несъгласуваност в тяхната работа по време и по производителност. Колкото по-голяма е несъгласуваността по време и по производителност, толкова по-продължителен е периодът на оборота на задела.

П. МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ

  1.  Системен подход

Идентификацията, разбирането и управлението на взаимосвързани процеси като единна система допринася за ефективността и ефикасността на организацията при постигането на целите й.

Ключови ползи при прилагането на системния подход при анализа на организацията са:



  • обединяване и координиране на процесите, които най-добре ще способстват за постигането на желаните резултати;

  • способност за фокусиране на усилията върху ключовите процеси

  • вдъхване на увереност у заинтересованите страни в последователността, ефективността и ефикасността на организацията.

Прилагането на принципа за системния подход към управлението обикновено води до:

  • структуриране на системата за постигането на целите на организацията по най-ефективния и ефикасен начин;

  • разбиране на взаимовръзките между процесите в системата;

  • структуриран подход за хармонизиране и обединяване на процесите;

  • осигурява по-добро разбиране на необходимите роли и отговорности за постигане на общите цели посредством съкращаване на междуфункционални пречки;

  • разбиране на организационните възможности и изясняване на ограниченията на ресурсите преди предприемане на действия;

  • планиране и определяне как трябва да функционират конкретните дейности в системата;

  • непрекъснато подобрение на системата чрез измерване и оценка.

За да функционира успешно като отворена система, организацията задължително трябва да включва следните пет основни компонента: хора, цели, ресурси, структура и управление.


вход

изход


Фиг. 2.1. Системен модел на организацията


Тези компоненти могат да бъдат групирани по различни начини, но принципната схема на функционирането на организациите изразява в набавяне от обкръжаващата среда на необходимите ресурси, трансформирането им в краен продукт, който отново се връща във външната среда (фиг. 2.1).

При анализа е необходимо да се направи характеристика на основните ресурси, участващи в производствения процес. При изследването на материалната осигуреност се обръща внимание на необходимите машини, инструменти, материали, суровини, горива и др. По отношение на трудовите ресурси - персоналът се изследва по следните признаци: брой възрастова структура, квалификация, мотивация, текучество, производителност и др.

Финансовите ресурси са основа за изграждането и развитието на стопанската дейност на фирмата. При анализа им се изследват вътрешните и външни източници на капитал, вложените и направени инвестиции, използването на нетрадиционни източници на капитал.

Така изброените ресурси постъпват на входа на предприятието, участват в производствения процес и на изхода се получава готовият продукт. В този смисъл задължително при използване на системния подход анализът завършва с разглеждането на произведените стоки.



2.Ситуационен подход

Вътрешна среда на организациите

Съвместно функциониращите вътрешно-организационни компоненти, желаните резултати и процесите на тяхното постигане могат да бъдат групирани в няколко основни вътрешни променливи: цели, сътрудници, структура, технология, задачи (фиг.2.2). Целта е желан краен резултат от дейността на организацията. Определянето на целите стои в основата на изграждането на всяка организация. Те произтичат от нейното предназначение и затова отразяват в себе си очакваното ú състояние към определен бъдещ момент, резултат от постигнато интегрирано равнище на стопанските ú параметри



Фиг. 2.2 Вътрешни променливи на организацията


Целите на организациите са да задоволяват обществените и индивидуалните потребности със стоки, предмет на тяхната дейност

Сътрудниците са част от човешките ресурси, които постъпват от външната среда, подбрани по определени критерии в съответствие с действащите правила и взаимоотношения на трудовия пазар и спецификата и изискванията на съответната дейност в организацията. Те са активна вътрешна променлива на организацията, която има три аспекта: индивидуално поведение на сътрудника, поведение на сътрудника в група, поведение на сътрудника като част от организацията

Структурата на организацията представлява съвкупността от нейните компоненти относително-постоянните връзки между тях, чрез които тя остава работоспособна и стабилна. При различна степен на детайлизация, в организацията могат да се установят подсистемна, функционална, организационна, производствена, длъжностна и др. структури.

Когато се използва понятието "структура" обаче, най-често се подразбира организационна структура, която изразява логическата взаимовръзка между равнищата на мениджмънт и областите на стопанска дейност в организацията. Поддържането на определен вид организационна структура се изисква заради постигане на максимален синергетичен ефект, чрез който по ефективен начин да се постигат и нейните цели. Чрез вертикалното разделение на труда се обособяват две основни подсистеми - управляваща и управлявана. Именно управляващата подсистема се грижи за постигането на синергетичния ефект.



Задачите са предписани работи, в различна степен диференцирани части от цялостната дейност на организацията, които се изпълняват в предварително определен срок по предварително определен начин и от предварително определен изпълнител. Те съответстват на възприетата схема за разделение на труда, т.е. на организационната структура на организацията, защото под изпълнител се разбира неперсонифицираната длъжност или група длъжности, към която се адресират задачите. Реалните изпълнители са назначените на тези длъжности сътрудници.

Технологията е определен, конкретно използуван начин за изпълнение на задачите от сътрудниците, допринасящ за постигането на целите на организацията. Чрез използване на собствена технология организацията преобразува ресурсите в стоки, които задоволяват потребностите, т.е. стреми се да постигне целите си.

Класификациите на технологиите обикновено са насочени към производствените технологии. Най-популярната и общоприета класификация на Дж. Удуърд групира технологиите по следния начин:



  • за индивидуално, единично или малкосерийно производство;

  • за масово или едросерийно производство;

  • за непрекъснато производство.

Външна среда на организацията

Външните фактори с пряко действие са: потребители, доставчици, конкуренти и нормативно-законова уредба.

Потребителите са тези компоненти на външната среда (индивиди, организации или институции), чиито потребности задоволява организацията посредством резултатите на стопанската си дейност.

Доставчици са лица, организации и институции, които предлагат на пазара и осигуряват необходимите на организацията ресурси за осъществяване на цялостната й дейност. Основните видове ресурси на организацията са веществено-енергетични (суровини, материали, енергоносители, резервни части, полуфабрикати, машини, съоръжения, инструменти, апаратура), капитали, трудови ресурси и информация.

Доставчиците на веществено-енергетични ресурси осигуряват краткотрайните и дълготрайните активи на организацията. Разнообразието и броят на доставчиците на тези ресурси, характерът на дейността им, предлаганите от тях системи за доставки, плащания и отстъпки определят условията и ограничават дейността на организацията, изискват стратегия за снабдяване и запасяване с веществено-енергетични ресурси.



Конкуренти са бизнес организациите със сходни стоки и ресурси на стопанската си дейност, които поради това ограничават достъпа на организацията до съответните пазари и предизвикват преразпределение на потребители и доставчици в зависимост от цени, качество, количество и срокове на предлагане. Те предизвикват необходимостта мениджърите на организацията непрекъснато да предвиждат и следят техните пазарни действия.

Нормативно-законовата уредба включва всички закони, подзаконови нормативни актове, правилници, наредби, укази, постановления, решения, нормативи и т.н. на международни, държавни и общински органи, които определят правилата, по които се извършва стопанска дейност и се уреждат взаимоотношенията между организациите.

Външните фактори с косвено действие, които индиректно влияят на

функционирането на организацията, са следните: обща политическа и икономическа ситуация, технологично развитие, социокултурни отношения, регионални отношения. Те не ограничават пряко стопанската дейност на организацията, но индиректно, постепенно, с нарастваща интензивност променят външната среда, в която организацията оперира. Затова в някои насоки тези влияния много по-трудно се поддават на прогнозиране и моделиране в сравнение с влиянието на външните фактори с пряко действие.



Общата политическа и икономическа ситуация е фактор с косвено действие, който интегрира в себе си политическата система и нейната стабилност, рейтинга на политическите институции и тяхното функциониране, отношението към собствеността, очакванията на собствениците и инвеститорите и като следствие от това макроикономическите параметри на националното стопанство - заетост, безработица, производителност и заплащане на труда; парична система, инфлация и валутни курсове; брутен национален продукт, приходи, разходи, спестявания, данъци, такси, налози и мита; инвестиции, лихвени проценти, ценни книжа; търсене, предлагане, цени, търговия и печалба и много други.

Технологичното развитие включва създаването на принципно нови технологии в глобален мащаб и като следствие от това, възможностите на организацията да ги въвежда в своята дейност. Трудно се подава на прогнозиране, особено в частта на иновационното приложение, защото не се знае предварително какво ще се изобрети, в какви срокове ще бъде доведено до равнище на технологично приложение и накрая, какви ще бъдат конкретните нужди и инвестиционни възможности на организацията за реализиране на технологични иновации.

Социокултурните отношения се проявяват чрез съвкупността от схващания, битови навици, народни традиции, предразсъдъци, религиозни и морални норми и др., в които се отразява народопсихологията на отделната нация.

3. Анализ на производствена подсистема на ИП

Типът на производство на полуфабрикат или изделие се определя с помощта на показателя коефициент на масовост (БДС 30.111 - 89). Коефициентът на масовост - Км се изчислява по формулата:

, където (2.1)

Qi - годишен обем на производство на і-тия полуфабрикат или і-тото изделие [бр.];

tнij - нормата от време за j-тата основна технологична операция за і-тия
полуфабрикат или і-тото изделие [мин.];

Fe - годишен ефективен фонд от време на производственото звено (участък, линия или цех) на предприятието [ч.];

Ji - брой на основните производствени операции за изработване на і-тия полуфабрикат или і-тото изделие [бр.].

Освен чрез показателя Км типа на производство може да се определи и с помощта на показателя коефициент на закрепване на операциите Кзо , който се изчислява по формулата:



, където (2.2)

Jоб - общият брой на различните основни производствени операции, изпълнявани на работното място в производственото звено (ПЗ) или предприятието за една смяна;

M общият брой на работните места в ПЗ (участък , линия или цех) или предприятието, на които са изпълнени различните основни производствени операции.

Производствена структура - съставът на структурните елементи на производствената подсистема на ИП е в пряка зависимост от осъществявания производствен процес. За реализацията на отделните му структурни елементи се обособяват съответни производствени звена и работни места (фиг. 2.3).



Фиг. 2.3 Съответствие между структурните елементи

на производствения процес и производствената подсистема на ИП
Производственото звено представлява организационно обособена част от предприятието, която изпълнява определена производствена задача.

Производствените звена биват два вида:



  • цехове/стопанства;

  • производствени участъци (линии).

Цехът е най-големият структурен елемент на производствената подсистема на ИП при трийерархична структура, представляваща съвкупност от производствени участъци и отделни работни места. В цеха се осъществява отделна фаза от производствения процес или части от нея, свързани с изпълнението на специфични частични процеси. В зависимост от вида на осъществяваната фаза или част от нея цеховете биват: заготвителни; обработващи и монтажни.

На това йерархично равнище в производствената структура вместо цехове могат да се обособят стопанства, които имат отношение към изпълнението на специфични обслужващи операции (транспортни, складови и др.) - транспортно стопанство, складово стопанство и др.

Цеховете са изградени от по-малки производствени звена - производствени участъци Те представляват съвкупност от предметно или технологично специализирани работни места. Някои предметно специализирани участъци се наричат линии - технологични или поточни. Работното място представлява част от производствената площ (пространство) на ИП, върху която е разположено всичко необходимо (машина, производствена мебел, апаратура, приспособления, инструменти, материали, полуфабрикати и др.) за осъществяване на определена операция или определен вид еднородни операции. Работното място е най-малкият структурен елемент на производствената подсистема, поради което се приема за основен неин структурен елемент.

Пространственото разположение на производствените звена спрямо общата посока на протичане на производствения процес в индустриалното предприятие може да се осъществи по три принципни схеми:


  • последователно разположение - цеховете или участъците са технологично специализирани и се подреждат по хода на производствения процес;

  • паралелно разположение - цеховете или участъците са предметно специализирани, поради което през тях преминават независими материални потоци;

  • смесено разположение - част от цеховете или участъците са последователно разположени, а част - паралелно.

4. SWOT-анализ

Това е анализ на силните и слабите страни на фирмата (S-strengths; W-weknesses), на възможностите и заплахите от обкръжаващата среда (О-opportunities; Т-treats)

SWOT-анализът се използва за:


  • оценка на сегашната и бъдещата позиция на фирмата;

  • тази оценка позволява да се изберат най-подходящите стратегии за достигане на целите при тази ситуация;

  • позволява периодично да се оценява позицията на фирмата и да се вземат мерки за коригиране на състоянието.

Идентифициране на благоприятните възможности и заплахите пред бизнес организацията (БО)

Смисълът на анализа на обкръжаващата среда е да бъдат разкрити благоприятните възможности и заплахите пред фирмата. Само така тя би могла да предприеме необходимите действия за възползване от възможностите и за предпазване от опасностите. Благоприятните възможности са настоящи или бъдещи условия в обкръжаващата среда, които са благоприятни за достигане на сегашен и бъдещ успех на фирмата. Тези условия може да са свързани с научни и технически открития и нововъведения, с промени в законодателството, с подобряване на макроикономическите условия и др. Благоприятните възможности трябва да се разкриват навреме (да се долавят слабите сигнали) и да се преценява не само сегашният, но и дългосрочният ефект от тяхното оползотворяване.

Вероятността за успех на фирмата при възползването от благоприятните ú предимства, т.е. от тези нейни силни страни, по които тя е по-добра от конкурентите. Ето защо мениджърите на фирмата трябва да насочат усилията си към разработване на конкурентни предимства на своята фирми.

Основни източници на конкурентни предимства са:



  • отлично познаване и връзки с потребители, с търговци, с политици и търговски съюзи, технически познания и т.н.;

  • отлична пазарна позиция - диференцирано пазарно положение, голям пазарен дял, ниски разходи, защитена пазарна ниша и т.н.;

  • отлична ресурсна база - голям размер, икономия от мащаба, финансово стабилна производствена и маркетингова гъвкавост, вертикална интеграция, репутация, дълбочина на географското покритие, контрол върху каналите за реализация и др.

Заплахите на външната среда са настоящите или бъдещите нейни условия, които въздействат или ще въздействат неблагоприятно върху работата на фирмата и нейните резултати. Заплахите могат да произлязат от намаляване на клиентите, появата на продукти-заместители, скок в цените на доставяните материали, промяна в законодателството и др. Както благоприятните възможности, така и заплахите трябва да се разпознават и да се преценяват в дългосрочен план.

Идентифициране на силните и слабите страни на БО

Силните страни на фирмата са позитивни нейни вътрешни условия, които благоприятстват дейността и развитието й. Тези условия могат да бъдат свързани с осигуреността с висококачествени материали, добро финансово състояние и връзки, благоприятен имидж, възможности за продуктова иновация, технологично съвършенство, ниски разходи, високо качество на продукцията, квалифициран персонал, компетентно ръководство, ефективни канали за пласмент и т.н..

Слабите страни на фирмата са тези негативни вътрешни особености и условия, които затрудняват нейната дейност и намаляват конкурентно способността ú. Такива са недостигът на необходими суровини и материали, стара и изхабена техника, лоша квалификация и опит на персонала, некомпетентно ръководство, липса на финансови средства, лош имидж, остарял продукт и липса на иновационен потенциал, лоша организационна структура и мн.др..

В резултат на SWOT-анализа са възможни четири ситуации за фирмата:



  • ситуация, при която благоприятната възможност от външната среда съвпада със силна страна на фирмата;

  • ситуация, при която фирмата не може да се възползва от съществуващата благоприятна възможност поради вътрешно фирмени слабости;

  • ситуация, при която има лошо съвпадение на фирмени слабости със заплахи от външната среда;

  • ситуация, при която външната заплаха води до обезсмисляне на дадена силна страна на фирмата.

Резултатите от SWOT-анализа позволяват и по-точното формулиране на целите на фирмата. Те дават възможност на мениджърите да формулират реалистични цели, обвързани с реалистичен срок за изпълнение.

5. Методи за характеристика на икономическата ефективност на инвестиционни проекти

Първият проблем, който се решава при икономическата характеристика на инвестиционните проекти, е определянето на паричните потоци, които постъпват във фирмата (приходните парични потоци) и тези, които напускат фирмата (разходните парични потоци).

Приходните парични потоци са резултат главно от реализацията на продукти или услуги вследствие на инвестицията, но към тях се включват и получени лихви от депозити, дивиденти от съучастия, лихви от предоставени кредити на други фирми, субсидии и други.

Разходните парични потоци се формират от основните разходи за реализация на инвестиционния проект, текущи разходи по производството или дейността, разходи за погасяване на лихвите и главницата по кредити (за инвестиционния проект или за текуща дейност), изплащане на задължения към доставчици, данъци, такси към държавния бюджет, към общински съвети, задължения към персонала на фирмата и други.

Вторият основен проблем при характеристика на икономическата ефективност на инвестиционните проекти е отчитане действието на фактора време върху приходните и разходните парични потоци. Този проблем произтича от факта, че определена величина (маса) парични средства имат различни стойности в настоящия момент и в следващите години, независимо дали формират приходен или разходен паричен поток. За отчитане на фактора време прилагам подхода за определяне на настоящата стойност на бъдещи парични потоци.

Изчисляването на настоящата стойност на бъдещите парични потоци е динамичен метод за оценка на инвестиционен проект. Динамичните методи се основават на данните от целия период на ползването на инвестиционния обект. Те отчитат, че възникващите в различни моменти приходи и разходи, дори ако са с еднакви размери, не са икономически равностойни. При нетната сегашна стойност всички, предизвикани от дадена инвестиция, постъпления и плащания се олихвяват с определен лихвен процент (дисконтов фактор) към момента непосредствено преди инвестицията. Първоначалната инвестиция се включва като разход в първата година на периода с дисконтов фактор 1,0. Нетните парични потоци се олихвяват с дисконтов фактор към началната година със съответния знак. Сумата от първоначалните инвестиции със знак минус и дисконтираните нетни парични потоци за всички години от периода на експлоатация представлява нетната сегашна стойност. Изчисленията се извършват по следната формула:



, където (2.3)

K6ct - величина на бъдещия паричен поток, очакван в t-тата година от реализацията на инвестиционния проект;

л - норма на възвръщаемост на капитала.

Изразът се нарича "дисконтов фактор".



Вътрешна норма на възвръщаемост

Този метод показва с каква норма на рентабилност се възвръща вложения капитал при срока за ползване на инвестицията. Вътрешният лихвен процент е този лихвен процент, който олихвява постъпленията и плащанията така, че нетната сегашна стойност да възлезе на нула.



6. Подход за разработване на погасителния план

  • Определяне общата сума на погашението:

П=К/п, където (2.4)

П - размер на погашението за всеки погасителен период без да се включва лихвата

К - размер на кредита

п - брой на договорените лихвени периоди

  • Определяне величината на остатъка от кредита за всеки погасителен период:

, където (2.5)

Rt - остатък от кредита за t-тия период

Rt-1 - остатък от кредита за (t-1) погасителен (предшестващия) погасителен период.


  • Определяне величината на полагащата се лихва за всеки погасителен (лихвен) период:

, където (2.6)

Lt - величина на полагащата се лихва за t- тия погасителен (лихвен) период;

Р - договорен лихвен процент между кредитора и дебитора.

  • Определяне величината на анюитета за всеки погасителен (лихвен) период:

, където (2.7)

At - величина на анюитета за t-тия погасителен лихвен период.

Практическа част
ІІІ. Анализ на състоянието на изследваната БО

1. Общи сведения за дружеството

Наименование и местонахождение

“БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА” АД, гр. Велико Търново

Адрес: 5004 гр. Велико Търново

кв. “Чолаковци”

Телефон: +359 62 620038

Факс: +359 62 626018

Website: http://www.bitova-electronika.com

E-mail: office@bitova-electronika.com

“БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА” АД осъществява научно-изследователска, развойна, внедрителска, инженерингова, производствена, търговска и сервизна дейност в страната и чужбина в областите на битовата видео и аудиотехника за приемане, запис и възпроизвеждане на програми с гражданско предназначение и на комуникационни средства за отбрана с използване на собствени и извънфирмени продукти, изготвени в България и извън нея.

Фирмата притежава сертифицирана система за управление на качеството по ISO 9001:2000 – Certificate № QS-2682 HH – GLC- Germanischer Lloyd Certification GmbH.



Представяне на индустриалното предприятие като обект на усъвършенстване и определяне на неговото местоположение

“БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА” АД е акционерно дружество с 91% частно и 9% държавно участие с едностепенна система на управление със Съвет на директорите, състоящ се от 3 члена. Седалището на дружеството е в гр. Велико Търново. Дружеството притежава две производствени площадки с улеснен достъп от автомобилен, железопътен и въздушен транспорт. Летище Горна Оряховица се намира на 10 км, а пристанище Варна е на 210 км от гр. В. Търново.

Общите площи, заемани от дружеството са: 142726 м2, от които застроена площ – 49000 м2 и разгъната такава – 62000 м2. Разгънатата застроена площ включва: производствени площи – 35300 м2, складови помещения – 15700 м2, административно-битови – 11000 м2.

Създадената инфраструктура предлага широки възможности за гъвкаво организиране на единично, дребно, средно и едросерийно производство със затворен технологичен цикъл в самостоятелно обособени площадки и помещения, достъп до транспортни и комуникационни магистрали, способстващи за ускорени доставки на енергия, материали, окомплектовка и други, превоз на работна сила, пласмент на готова продукция в страната и чужбина.



Предмет на дейност на “БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА” АД

Девизът на дружеството е “БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА” АД – българският производител на електроника за дома”.

Предмет на производство и пласмент на дружеството са:


  • цветни телевизионни приемници с диагонали на екрана 14'', 21'', 25'', 29'', 34'';

  • TFT LCD телевизори/монитори;

  • плазмени телевизори;

  • DVD-плейъри;

  • усилватели;

  • прожектори за усилено локално външно осветление;

  • радиокомуникационни средства;

  • УКВ-радиостанции за бронирани войскови средства.

“БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА” АД извършва гаранционен и извънгаранционен сервиз на цялата номенклатура от произвеждани изделия.

Дружеството осигурява възможности за годишно производство, както следва:



  • 250000 броя цветни телевизионни приемници;

  • 40000 броя аудиоизделия;

  • 1500 тона механични детайли и конструкции;

  • 220 тона детайли и изделия от термопласти и реактопласти;

  • 60000 м2 покрития;

  • 2000 броя УКВ-радиостанции.

На базата на активна инвестиционна политика за технологично обновяване и модернизиране на производствените мощности и на целенасочена маркетингова дейност “БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА” АД се стреми към разнообразяване на произвеждания асортимент, усвояване на нови продукти, разширяване и завладяване на нови пазари.

2. Анализ на дейността на “БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА” АД

2.1. Анализ на база системния подход

Материални ресурси и характерни особености на производствения процес

Производственият процес в дружеството обхваща следните технологични процеси, за осъществяването на които използва и съответните материални ресурси:



Механична обработка, която включва:

  • изработка на заготовки от прътов и листов материал – разполага се и с валцовъчен стан тип “MARIO DI MAIO LS140”;

  • пластична обработка на метали в студено състояние – щанцоване, щамповане, изтегляне, изсичане и други с усилия от 2 до 250 тона, с габарити на детайлите от 2 до 1300 мм;

  • изработка на ротационни ососиметрични детайли с размери от 2 до 200 мм на металорежещи прътови автомати, на универсални стругове и стругове с ЦПУ, включително индийски 6-шпинделни струг-автомати тип “AS32” и “AS48”, 7 броя унгарски струга с ЦПУ тип “EEN 400”, швйцарски прътов автомат с ЦПУ тип “TORNOS BECHLER-ELECTOR 16” – 2 броя, германска универсална фреза тип “DEKEL”, германска универсална фреза ‘MAHO”, руска координатно разстъргваща машина с ЦПУ с движение по две оси и половина;

  • обработка на призматично-корпусни детайли с габаритни размери от 10 до 400 мм на обработващи центри с ЦПУ, универсални фрези и фрези с ЦПУ, включително и програмни центри тип “МЪ 032” – 8 броя, тип “ЦМ 522-61” – 6 броя;

  • плоско центрово и безцентрово шлифоване;

  • електроерозия – осъществява се с: германска обемно-ерозийна машина “INGERSOL”, швейцарска нишкова ерозийна машина”AG1E”, швейцарска обемна машина “AGIE”;

  • изработка на зъбни колела с прави и наклонени зъби с модул от 0,3 до 2 мм и диаметри от 8 до 100 мм с швейцарски зъбофрези тип “WAHLLIW91” и “WAHLLIW93”;

  • точкова заварка на черни и цветни метали;

  • електродъгова заварка на черни и цветни метали в среда от инертен газ;

  • термична обработка в камерни и вакуумни електропещи и в солни вани.

Нанасяне на защитни покрития:

  • повърхностна обработка на черни и цветни метали - байцване, оксидация:
       ▪ байцване на детайли от черни и цветни метали с размери до 350 мм;
       ▪ черна оксидация на детайли от черни метали с размери до Ø 50 мм и дължина 400 мм;

   ▪ анодна оксидация на алуминиеви детайли (елуксация) 700х700х1,2,3 мм, с възможност за последващо боядисване в черно, зелено.

  • галванични покрития върху черни и цветни метали:
       ▪ поцинковане върху черни и цветни метали на детайли с размери 600х600х3 мм;

▪ кадмиране на черни и цветни метали с размери, както при поцинковането;

   ▪ никелиране на черни и цветни метали с размери до 500х500х3 мм;


▪ посребряване на черни и цветни метали - дребни детайли за електрониката и детайли с размери 250х250х3 мм - планки и плочи;
▪ покалаяване, калай-бисмут на черни и цветни метали - дребни  детайли  за електрониката с размери 150х150х3 мм, планки и плочи;

  • китване, грундиране, лакиране и боядисване на метали и пластмаси;

  • повърхностна обработка на черни и цветни метали – байцване, пасивиране, оксидироне, фосфадиране и полиране;

  • галванични покрития с цинк, кадмий, калай-бисмут, никел и сребро върху черни и цветни метали;

  • китване, грундиране, лакиране и боядисване на метали и пластмаси.

Обработка на пластмаси:

  • термопластична обработка чрез машини с вместимост 0,063, 0,25, 1, 3 и 9 кг и чрез германски шприц “KUASI 9000/1250”;

  • обработка на ректопласти с хидравлични преси с усилие 20, 40, 63 и 1000 тона.

Обработка на каучук

Извършва се херметизация на детайли и възли чрез вулканизация.



Изработка на инструментална екипировка и нестандартно оборудване

При този технологичен процес се използват германски координатно-разстъргващи машини “BKUE” – 3 броя, германски машини “MIKROMAT 6S” – 2 броя и руски профилен шлайф 395М.



Монтаж на възли, блокове и готови изделия:

  • нарязване и зачистване на проводници и кабели с автоматизирани машини;

  • навиване на дросели, трансформатори с редова и тороидална намотка, радиочестотни бобини и трансформатори и други, използват се бобинажни машини;

  • ръчен монтаж на комутационни и съединителни елементи;

  • насищане на печатни платки – ръчно и с полуавтоматични работни места с групова спойка “Вълна”;

  • ръчен, механичен, електромеханичен и електрически монтаж на възли, блокове и изделия;

  • лакиране, импрегниране, заливане, компаундиране и херметизиране на възли;

  • краен монтаж, настройки и изпитания на изделия и резервни части в открита площ и екранирани помещения;

  • лабораторни климатични, механични и електрически изпитания на възли, блокове и готови изделия.

Трудови ресурси

Финансови ресурси

Производствен капацитет

Годишният производствен капацитет на дружеството е:



  • извършване на механична обработка - 1500 тона детайли;

  • нанасяне на защитни покрития – 600 м2;

  • термопластична обработка на пластмаси – 200 тона;

  • обработка на ректопласти с хидравлични преси – 20 тона;

  • производство на

2.2. Анализ на база ситуационния подход

Анализ на вътрешната среда на БО

Политика и цели

Сътрудници

Структура

Анализ на външната среда на БО

Потребители

Доставчици

Конкуренти


Нормативно-законова уредба

Политическа ситуация

Икономическа ситуация

Технологично развитие

Социални отношения

2.3. Анализ на производствена подсистема на “БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА” АД

Предмет на настоящия анализ е участък за монтаж на печатни платки от монтажен цех за производство на комуникационни средства в дружеството.



Анализ на производствената програма и типа на производство на участък за монтаж на печатни платки

Производствената програма обхваща производството на 11 вида печатни платки, двустранно фолирани с метализирани отвори. Платките са със средна степен на интеграция и са самостоятелно обособени възли с конкретно зададени входно-изходни параметри.

В по-голямата си част технологичните процеси са еднакви и по изключениe сходни, тоест съществува тясно конструктивно и технологично сходство.

Участъкът обслужва цеха за производство на комуникационни средства.



Определяне типа на производство чрез изолзване на коефициент на масовост:

Използвайки формула (2.1) изчислявам Kм въз основа на производството през 2004 г. в разглеждания участък:



, където:

- средно нормирано време за изпълнение на една технологична операция;

- условен ритъм на производството на изделието в рамките на една година.

QГ2004 = 2100 636,6 мин. J = 20 технологични операции

FЕГ2004 = Др . Ксм . Тсм . Кисв . 60мин. = 252 . 1 . 8 . 60 = 120960 мин.
  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница