И метафоричните понятия на чужд език теоретични и практически аспекти

Теоретични ракурси на проблемa

При споменаване на понятийната система, характерна за един език, както и понятийното му овладяване, неизбежно следва да се разясни ролята на метафорите и метафоричните изрази, използвани от носителите на езика. И ако преди края на миналия век метафората (гр. metaphora – пренасяне) е считана за “една от най-разпространените тропи в художествената литература”, “при която черти на един предмет се пренасят върху друг предмет въз основа на прилика, свързваща прякото и преносното значение на думите; пренасят се черти на човек върху вещи от околната среда и обратно или свойства от един предмет се приписват на друг вследствие на подобие или сходство.”, то от 70-те години на 20 век започва да се акцентира върху глобалното значение на метафората в дефиницията на Аристотел в “За поетическото изкуство”, 1975, гл. 21, с. 91: “Метафората е пренасяне на чуждо име върху даден предмет – или от род върху вид, или от вид върху род, или от вид върху друг вид, или по аналогия.”, т.е. метафората или по-скоро принципът на функциониране на метафората започва да се разглежда в светлината на основополагащ принцип в езиковата употреба.

За по-голяма яснота са приложени и няколко примери за функциониране на принципа на използване на метафори в наименуването на някои животински видове в английски език, където принципът на аналогията е приложен в пълна сила. Първият пример е с английското название на вид паяк, разпространен в Южна Америка (лат. Latrodectus mactans), който е наречен Black widow (Черна вдовица), по аналогия с овдовяване при хората и характерния му черен цвят, макар и асоциацията да е доста крайна, в следствие на факта, че женската изяжда мъжкия. Вторият пример касае английското название на разпространената в България т.нар. “калинка” (лат. Cheilomenes), а именно “ladybug“ (бръмбара на Дева Мария), „ladybird“ (птичката на Дева Мария), „ladyclock“ (вероятно свързано с “cloak” (англ. плащ), макар и с променен правопис, вероятно плаща на Дева Мария) „lady cow“ (близо до бълг. божа кравица), „lady fly” (хвъркатото/мухата на Дева Мария), благодарение на различни асоциации, в чиято основа лежи връзката между този вид бръмбар с “lady”, в този случай Дева Мария. Последният пример е избран като най-красноречив и хвърлящ светлина върху асоциацията по сходство, залегнала в наименуването на незивестни обекти с имена на вече познати ни такива. Видът опал, известен и в български и английски език като “тигрово око”, е директна препратка към окраската и формата на познатото ни око на тигър.

Горепосочените примери ясно очертават изконната тенденция на човешкия мозък да възприема неизвестното чрез съпоставянето му с вече познатите и близки обекти от реалността, а това в най-общ смисъл е постулирано още от времето на Аристотел. И тъй като във всеки език характерната му понятийна система е културно и исторически обусловена и предопределена, използването на системата на функциониране на този присъщ за човека феномен би могъл да се използва с цел по-успешно усвояване на чужд език въз основа на осъзнаване на пресечните точки и точките на разминаване в понятийната система на родния и чуждия език.

Тази хипотеза намира подкрепа в краткият обзор, който предлагам върху теоретичната страна на въпроса и въведената в употреба терминология. През 1977 г. екип американски психолози и лингвисти провежда изследване, чиито основен извод е, че „средностатистическият естествен англоговорещ носител на езика измисля около 3000 метафори на седмица¹”. При тази впечатляваща цифра от нови и не съвсем нови метафорични изрази, подчинени на неписаните правила за построяване на подобни изрази според понятийната логика на английския език, възможно ли е неносител на езика да разбира носителите му? Очевидно е възможно, до известна степен благодарение на така наречените “обобщени метафори” (conceptual metaphors), въведени чрез предложената от Лейкъф и Джонсън през 1980 г. теория на обобщените метафори. Според тях “Метафората е навсякъде в ежедневието, характерна не единствено за езика, а за мисълта и действията ни. Понятийната ни система, според която мислим и действаме, е дълбоко метафорична по своята природа.” (1980, стр.3) Двамата автори предлагат множество обобщени метафори, въз основа на корпус от изрази, характерни за английски език, които ги онагледяват. Техният последовател Золтан Ковачеч, който изследва разпространението на голям брой от тях в различните езици, твърди че следните обобщени метафори са характерни за английски, унгарски, полски, китайски и зулу, а именно:

контейнер]

[ANGER IS A GAS IN A CONTAINER] [Гневът е ГАЗ в контейнер]
[LIFE IS A JOURNEY] [животът е едно пътуване]
Всъщност, при анализ на тези обобщени метафори, е възможно да се намерят достатъчно изрази и в българския език, за да можем да твърдим, че те се вписват и в понятийната му система, като напр. “на върха на щастието съм”, “озарен от щастие”, “изпълнен съм с радост”, “преливам от щастие”, “ще се пръсна от яд”, “на кръстопът съм” и т.н.

Поради факта, че безспорно съществуват сходства между понятийните системи в различните езици, насочването на вниманието на обучаваните както към сходствата, така и към различията в понятийните системи на изучаваните от тях чужди езици и родният им език, се очаква да доведе до по-успешно усвояване на чуждия език, както и към по-задълбочен анализ на съществуващите устойчиви словосъчетания в родния език, подчинени на сходни, но различни по своя културологичен и исторически обобщени метафори.

През 2000 г. Марсел Данези разграничава два типа владеене на чужд език, а именно езиково и понятийно. За Данези езиковото владеене на даден чужд език се изразява в уменията за контрол върху повърхностната структура на езика, докато понятийното овладяване на чуждия език се изразява в уменията да се обвърже повърхностното ниво с прилежащата му понятийна структура. Благодарение на недостатъчното овладяване на понятийната структура на даден чужд език, се достига до често срещания проблем, че обучаваните “говорят” на чужд език, като използват структурите му, но “мислят” чрез понятията, характерни за понятийната система на родния им език.

Предварително изследване

Изследването бе проведено през учебната 2007-2008 г. Групата се състоеше от 15 студенти на възраст между 20-30 години, възрастни обучавани, които успешно се изразяват на родния си български език според правилата на понятийната му система и се стремяха да се изразяват по подобен начин и на изучавания от тях чужд език. Обучаваните бяха със средно ниво на владеене на английски език В1-В2 според Европейската езикова рамка. Изследването имаше за цел да изследва съчинения на студенти, както и жанрово неструктурирани отговори на отворен тип въпроси и да потърси в тях характерни за понятийната система на английския език изрази, свързани с понятията, залегнали в темите, експонирани в заглавията. Темите съчиненията бяха както следва: Only people who earn a lot of money are successful (Само който печели много пари може да се смята за успял в живота), Appearances are deceiving (Външният вид лъже), Hope and fear are inseparable (Надеждата и страхът вървят ръка за ръка), Sometimes ambition is a false friend (Понякога амбицията е лош съветник), Few wishes come true by themselves (Желанията не се сбъдват сами), Little knowledge is a dangerous thing (Оскъдното знание е опасно нещо). Въпросите, зададени на студентите, бяха следните: What is love? (Какво е любов?) What is hope? (какво е надежда?) What is fear? (Какво е страх?) How important is intelligence for you? (От значение ли е за Вас интелигентността?) How important is money for you? (От значение ли са за Вас парите?) How important are words for you? (От значение ли са за Вас думите?)

Съчиненията бяха анализирани, като за отправна точка бяха взети под внимание речниковите единици, включени в два вида речници: BBI Combinatory Dictionary of English и Roget Thesaurus Dictionary of English Words and Phrases. Съобразно с включените в тях речникови единици бяха построени и очакванията за използвани от обучаваните лексикални единици и изрази. Тези речници се предполага, че са опора на боравещите с английски език и средство за обогатяване речниковия състав и силата на изразителността при използване на английски език. Предполага се, че използването на тези речници в комбинация с монолингвални речници дава и възможността на обучаваните да се изразяват на английски език по начин, разбираем и близък до начина на изразяване на носителите на езика, като боравят с понятийната система на английския език. Допълнително основание за използване на информацията от тези речници, както и за препоръката към студентите да се консултират с тях, е и възгледът, че речниците отразяват процеса на метафоризация на понятията в езика, като предлагат синоними, антоними, словосъчетания и гнезда, обхващащи производните форми на речниковите единици. Студентите бяха предварително уведомени за препоръчителното използване на тези речници по време на работа върху писмените си задания, но за съжаление единици от тях се бяха съобразили с препоръката.

Темите на съчиненията бяха възприети като ключови понятия за целите на изследването. Очакваше се обучаваните да изкажат своето мнение по тях, като го подкрепят с конкретни. Според теорията за обобщената метафора за абстрактните понятия се говори чрез метафори, т.е. върху тях се пренасят признаците и действията на познати обекти въз основата на сходство, тъй като по този начин се отбелязва това, което е характерно за ситуацията, която се описва. Метафората компенсира и/или произвежда понятие, което позволява на боравещия с чуждия език да се изразява по начин, близък на начина на изразяване на носителя на езика. В този случай ключовите понятия обобщават идеите, заложени в заглавието и тематично насочват към доказване на личната позиция, като с тях се асоциира употреба на изрази, които служат като примери за изясняване на поддържаната теза. Например: при построяване на понятийната мрежа около понятията “fear” (страх) и “ill/bad” (нещастен) е възможно да се премине от мрежата на отрицателните емоции (fear, sadness, unhappiness) към мрежата на положителните емоции (love, happiness, ecstasy) и към конкретни проявления на двете противоположни емоции в конкретни ситуации. Като отправна точка за ключовите понятия са използвани понятийни мрежи, изградени от синонимни изрази и словосъчетания, предложени в двата речника, служещи за справка на самите обучавани.

В голям процент от случаите неточностите в употребата на дадени колокации се дължат на непълното усвояване на смислоразграничаващите елементи в лексикалните единици на чуждия език. Например, макар и в българския език да съществува разграничението между реклама и обява, неправилно се използва английския глагол за „излъчвам” с „обява” и „гледам по телевизията” отново с „обява” (to broadcast an advert; to watch commercials and adverts). Очевидно обучаваните, поради неусвояване на разликата в понятията както на родния, така и на чуждия език, не долавят разликата между двете понятия и ги поставят под един и същ общ знаменател, което в много от случаите може да доведе до пълно замъгляване на смисъла и невъзможност за кохерентно и ясно изказване на английски език. И тъй като обучаваният няма достатъчните познания да се изкаже на съответния чужд език и в много от случаите не желае да се консултира с речник, който би му помогнал да си изясни смисъла на понятието в понятийната система на чуждия език, той пренася понятиято от понятийната система на родния си език и прави буквален превод на колокациите, в които то се появява.

Неразличаване на синонимните изрази е вероятно една от възможните причина за чести грешки от типа “to obey a temptation”, “to meet a temptation”, вместо “to yield to a temptation”, като дори и нетипични за английския език, съществуват изрази като “to cope with a temptation” (“справям се с изкушение”), при които смисълът не се загубва, а напротив, подобен израз би могъл да се счита за метафоричен и продиктуван от желанието да се намери заместител на идеята. За съжаление в използвани от обучаваните изрази като “to subdue to one’s fears” (to subdue – покорявам, подчинявам) смисълът изцяло се губи, поради очевидната липса на познания върху възможността “страховете” да се свързват с глагола “покорявам” на английски език, както и на български език, където също колокацията изглежда нетипична. Глаголът “subdue” се свързва на английски език с “excitement” или “passions”, докато “fears” се свързва с глагола “suppress”, които са пример за асоциация по подобие. Вероятно този тип грешки да се дължат на интерференция от родната понятийна система, но дали те биха могли да бъдат избягвани, ако у обучаваните се създадат навици за по-успешно боравене с речници и справочници, подлежи на по-нататъшно изследване.

Влиянието на понятийната система на българския език върху познанията на обучаваните е особено силно. В желанието си да пренесат точно понятийната мрежа, характерна за ключовата дума „красота”, те използват английския глагол за „оценявам”, който в понятийната система на английския език е невъзможно да влезе в колокация с „красота”, макар и “оценяването” да е част от семантичния корен на понятието “красота” от гръцкия корен на думата. По същия начин се използва и българизмът „доказване в обществото” (“to prove oneself in society”), чийто буквален превод не носи същия смисъл при буквалния му превод на английски език. „Изграждане на характера” (”mistakes build our character”) чрез правене на грешки също се дължи на пренос от понятийната система на родния език в понятийната система на чуждия език, както и „да се задържи успеха” (“to keep success”), „материално състояние” (“material condition”), „промяна в инстинктите” (“change the instincts”), „широки познания” (“wide knowledge”), нещо се случва без знанието ни (“without our knowledge”), “да се даде максимумът от усилията” (“to give the maximum of one’s possibilities”, където погрешно е използвано съществителното “possibility” като превод на “усилия”), “думи, казани на време и на място” (“words said on time and place they should be said”), “боря се да осъществя желанията си” (“fight to make the wishes come true”) и т.н. Тези конкретни примери могат да се разглеждат като асоцииране на понятия, но те се асоциират метафорично на родния език и денотативно се пренасят в чуждия език, т.е. в повечето случаи обучаваните превеждат буквално, като са не малко случаите, в които се избира и неподходяща дума, с която да предадат желания от тях смисъл.

Липсата на характерни изрази, поговорки или известни цитати, свързани с темите, говори и за доста ограничени познания в областта на културното и историческо наследство на изучавания език от страна на обучаваните. Образността и метафоричността на изразяване, в направените опити за използване, показва, че несигурност в използването на образи и метафори и в повечето случаи се избягва употребата им. Богатството и образността, характерни за понятията в английски език, до голяма степен липсват в анализираните писмени работи.

Електронният корпус на Лейкоф (http://cogsci.berkeley.edu/lakoff/) и приносът на Золтан Ковачеч за обобщените метафори в английския език бяха използвани при анализа на втория корпус от анализираните емпирични данни с цел установяване доколко обучаваните на ниво В1-B2 по Европейската езикова рамка използват метафорични изрази в анализираните кратки отговори на горепосочените въпроси. За справка на анализа бяха предпочетени горепосочените източници, тъй като функциониращите обобщени метафори, свързани с абстрактните понятия, до голяма степен функционират както на родния, така и на чуждия език, обусловени от спецификата им. В отговорите бяха анализирани използваните изрази с цел установяване на наличието на метафорични изрази, използвани в съответствие с понятийната система, функционираща в английски език. В резултат на информацията относно обобщените метафори, които обуславят използваните в английския език метафорични изрази, свързани със зададените въпроси, се получиха следните резултати.

Въпросите, зададени на анкетираните, бяха с цел да изразят най-общо мнението си какво е за тях любов, надежда, страх, интелигентност, пари и думи, без предварителна подготовка по зададените теми. Понятията “любов”, “надежда”, “страх” и “интелигентност” се отличават с по-висока степен на абстрактност от понятията “пари” и “думи”, които са по-конкретни. При метафорите абстрактните понятия се характеризират с познати качества на конкретни понятия, което улеснява възприемането им. Съответствията между абстрактната сфера (сферата на целта) и конкретната сфера (сферата на източника) изграждат възприятието на съответното абстрактно понятие. С цел анализ на отговорите бяха разгледани обобщените метафори, реализирани в редица езиковите изрази на английски език, свързани с горепосочените абстрактни и по-конкретни понятия. Ако е възможно да се говори за построена представа на дадено понятие в определен език, то би могло да се вземе като обективно състояние на подобна представа набора от обобщени метафори, определени въз основата на езиковите изрази, които се използват от носителите на езика. В такъв случай предложените в сайта на Лейкоф примери, както и данните, приведени от Золтан Ковачеч, могат да се смятат за до голяма степен меродавни за възприятието на понятията.

В отговорите си студентите си служат доста ограничено с понятието, макар и най-вероятно да са се сблъсквали с темите и да са слушали разговори и чели статии, в които биха могли да срещнат множество изрази и гледни точки.

Например, в отговорите на въпроса за надежда, понятието се използва единствено и само като подлог, което говори за определен вид метафоризация, т.е. абстрактното понятие “надежда” се възприема като човек и му се приписват действия като “give” и “depend”. Но в същото време употребата на понятието е доста ограничена. Липсват изрази като “to nurse a hope”, “to cherish hope”, “ardent hope” и т.н., в които познатото и близко поведение на човека, като например в “nurse” (буквално “отглеждам”, “кърмя”) се прехвърля върху абстрактното съществително “надежда”. В същото време, съдейки от колокацията в български език, че “надеждата” се “храни”, не се забелязва и опит за предаване на подобно схващане на английски език. Отговорите остават на ниво буквализъм и се забелязва избягване на използване на метафорични изрази, та дори и неточни за чуждия език. Едно от възможните обяснения е, че поради несигурност в употребата се избягва всякаква проявява на творчество, като обучаваните се придържат към прости и неметафорични изрази, в правилността на които са донякъде сигурни.

На базата на направените наблюдения се стига до следните два извода: избягва се на употребата на метафорични изрази и се долавя несигурност при употребата на метафорични изрази, която води и до грешки в подбора на лексиката и до граматични неточности. Макар и да се запознават с автентични текстове/материали за четене и слушане върху разнообразни теми в езиковите комплекси за обучение по английски език на ниво В1-В2, обучаваните очевидно разчитат на образността/метафоричните изрази на родния си език, като се опитват да ги предават на чуждия език.

Практически идеи и методически техники

В последната част на настоящата статия се предлагат някои техники, които подпомагат усвояването на смисъла и значението на метафорични изрази, както и спомагат преодоляването на несигурността при използването на метафорични изрази от обучаваните по английски език на ниво В1-В2. На първо място, това е “показването” как чуждия език използва или закодира понятията в метафоричните изрази. Този тип насочване вниманието на обучаваните към метафоричните изрази, използвани в различни автентични текстове, е сравнително лесно приложим на практика, благодарение на множеството автентични материали, напр. статии от вестници и списания в Интернет, които биха могли да се адаптират за съответното ниво, като се запазят съответните метафорични изрази, към които да се насочи вниманието на обучаваните. Предложение за конкретен тип задача, която се предполага да се изпълни след занимания и дискусии на различни изрази от сферата на спорта и употребата им в други сфери на живота. Подобна задача е свързана с “показване” или по-скоро разясняване как функционира понятийната система на чуждия език, а именно:“Моля, обсъдете значението и употребата на изразите, характерни за различни спортове, и уточнете в кои други сфери на живота са използвани. Дайте и свои примери:

“His argument was completely off base”;

“Life is not a spectator sport”;

“The election campaign was a close race”;

“Candidates had to play it safe to gain the support of the public.”

Следващо предложение е изграждане на стратегии за разпознаване на метафорични изрази и характерните за изучавания език асоциации, като например следните идиоматични изрази:

“Smoke was coming out of his ears.”

“He is smoldering with anger.”

“She was fuming.”

“Hey, I’m burned up!”

След срещането им в автентичен текст, разпознаването им от обучаваните, обсъждане и насочване на вниманието към определена характеристика, обучаваните сами стигат до заключението, че в английския език гневът се асоциира с огън. Такъв тип дискусии неизменно включват обсъждане на приликите и разликите в понятийните системи на родния и чуждия език, като особено подходящи в този случай са пословици и поговорки, които не подлежат на дословен превод, като същевременно могат да присъстват или отсъстват от понятийната система на съответния чужд език. Подобни примери за “близки” и “далечни” еквиваленти са следните поговорки на английски и български език:

“Приятел в нужда се познава”/“A friend in need is a friend indeed”

“Много баби, хилаво дете”/“Тoo many cooks spoil the broth”

“Да не съм вчерашен”/“I’m not from yesterday” (буквален превод, лишен от всякакъв смисъл)

И на последно място, безспорно огромна роля в усвояването на чуждия език играе визуализацията. Използването на реклами, характерни за културата на чуждия език (в случая английски език), в които значението на метафоричните изрази да се обсъжда, като по този начин обучаваните да бъдат в състояние сами да определят какво е значението на нови за тях метафорични изрази, с които ще се срещат в бъдеще. Например, рекламата за спестявания по-долу би могла да се използва за онагледяване на метафоричния израз “to grow money” и “to grow savings” и на пословицата “Money doesn’t grow on trees” по запомнящ се начин.

В заключение, направените изводи и предложения в настоящата статия се основават на приноса на Лейкъф, Джонсън, Ковачеч и Данези в областта на обобщените метафори понятийното владеене на чужд език. Въз основа на направените изводи от проведено изследване върху писмени работи и кратки отговори на поставени въпроси, дадени от обучавани по английски език на ниво В1-В2 от Европейската езикова рамка, статията дискутира възможни упражнения, които да помогнат на обучаваните да се ориентират в понятийната система, както на изучавания от тях английски език като чужд език, така и в понятийната система на родния им български език.