3. Множество кредитори и длъжници. Солидарност Обикновено като разглеждаме облигационните правоотношения се предполага, че задължението тежи само върху един длъжник, а вземането съществува в полза само на един кредитор. В случаите, когато на пасивната (длъжниковата) или на активната (кредиторовата) страна на облигационните отношения има повече от един длъжник и повече от един кредитор, говорим за множеството на длъжниците и на кредиторите (например съсобственици продават своя недвижим имот). Облигационното право разглежда тази особеност на страните в облигационните правоотношения, като установява правната уредба на разделността, солидарността и неделимостта относно субективните права на няколко кредитора към един длъжник или на няколко кредитора към няколко длъжника, както и вътрешните отношения между самите кредитори или между длъжниците.
3.1. Разделност на дълговете
По обшо правило, когато от един юридически факт възникне множество от кредитори или на длъжници, ако нищо друго не е уговорено, счита се, че облигационното отношение се разделя съразмерно (пропорционално) - създава се разделност на вземанията (кредитори) или разделност на дълговете (длъжници).
Разделността на вземанията и на договете се изразява чрез следните признаци:
а) общият дълг е съразмерен (пропорционален) на броя на длъжниците;
б) общият размер на вземането е съразмерен на броя на кредиторите;
в) всеки от кредиторите може да претендира от длъжниците само своята част
от дълга;
г) когато вземането преминава върху правоприемници (например при смърт на
кредитор), вземането се разделя съразмерно на толкова вземания, колкото е
броят на правоприемниците (в примера - колкото е броят на наследниците);
д) когато дългът преминава върху правоприемници, той се разделя съразмер
но на толкова дългове, колкото са правоприемниците на длъжника.
3.2. Солидарност
С оглед на интересите на кредиторите облигационното право установява освен разделността на дълговете по правилото на тяхната съразмерност (пропорционал-ност), още и други правни режими - на солидарността, по правилото на взаимното задължение за целия дълг. Със солидарността се цели едно по-практично и по-благоприятно, откъм бързина и ефективност, удовлетворяване на кредиторовата претенция, чрез два основни способа- активна солидарност и пасивна солидарност.
