I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
- Навигация на страницата:
- Структура на правото - публично и частно право. Правен отрасъл. Правен институт
| Д Ъ Р Ж А В А
Философите на правото определят, че формалният закон е проекция на всеобщия закон - „закона на правото", който е откритие и продукт на разума. С този „закон" се съобразяват свободните и разумните човешки същества, той е критерий за оценка на всеки положителен или отрицателен факт от действителността и това е безусловно, защото хилядолетният човешки опит е концентрирал в правото цялата мъдрост и опит на човешката цивилизация в борбата й за оцеляване и самоусъвършенстване. Това е общият „закон", който ни задължава арпоп и затова е необходимо чрез нашия собствен разум да може да бъде изразен и като изходящ от висшия законодател... (според проф. Ц. Торбов). Законодателят, независимо от неговата обществена роля, не може да се отклонява от този общочовешки закон на разума, формулиран като нещо, което винаги ще съществува и е независимо от историческите обстоятелства. Освен това, тъй като този „закон на правото" е концентриран израз на разумността, той задължава всекиго със своята разумност и поради това е общовалиден и общозадължителен. Тази нормативност се опосредства от системата на морала и се трансформира в позитивното право - „правото на закона", когато общественото битие на човека създава предпоставките за формиране на държавата като форма на съвместен живот на хората, изграден върху единството на територия, език, култура, религия и т.н. Фактът на съществуването на позитивното право доказва „свойството на човека да бъде свой собствен господар", който осъзнава свободата като битие. Като държавно организирана система на взаимодействие между хората правото определя по какъв начин и в каква форма се осъществява координирането на поведението на всеки „със свободата на другия, съобразно общия закон". В този процес законодателят е призван да планира бъдещето, като осигурява условия за прогреса на човешката цивилизация и гарантира основните човешки права на всеки гражданин на държавата. Структура на правото - публично и частно право. Правен отрасъл. Правен институт Всички общества - от естествените общности до модерните държави на XX в., навсякъде и винаги са били изграждани върху основата на определен правов ред. Системата на правото има своето теоретично и практическо значение в създаването на единното право на държавата, което именно въз основа на единството на критериите и принципите при подреждане на правните норми, дава възможност да се обхванат, в смисъл да се регулират, обществените отношения във всички сфери на обществено-политическия живот. Първата обща систематизация на позитивното право е направена от Римската империя с делението на правната система на два основни дяла - публично право и частно право. Правната наука развива тезата за определящата роля на метода на правно регулиране при диференцирането на правните норми на публични и граждански (частни). Всъщност методът на правно регулиране представлява специфичният начин, по който правните норми осъществяват своите регулативни функции спрямо даден вид обществени отношения. Тъй като публичните (обществените) правни норми гарантират ред, стабилност и сигурност на обществените интереси, тяхната регулативна функция се осигурява чрез метода на субординация (съподчиненост, власт-подчинение). Това определя характера на публичните правни норми като императивни (властнически), т.е. лицата, чието поведение се определя от тези правни норми, са пасивни (подчинени) правни субекти, които трябва да изпълнят определени задължения към държавата. Гражданскоправните норми регулират правоотношенията между гражданс-коправните субекти чрез метода на равнопоставеност, което се изразява в следните принципи: равенство на гражданскоправния статут и еднакво отношение на държавата към гражданскоправните субекти и формите на собственост; свобода на договарянето; автономия и самостоятелност на гражданскоправните субекти. Като система, в структурно отношение, правото представлява съвкупност от взаимно свързани елементи—отрасли на правото, формирането и обособяването на отделните отрасли на правото се прави чрез два основни критерия: предмет и метод на правно регулиране. Предметът на правното регулиране отразява еднородния характер и общите признаци на съдържанието на дадени обществените отношения, с оглед на които се определя и тяхната особеност, разбирана като важност и значимост, докато методът на правно регулиране се проявява като специфичен способ на въздействие на нормите на даден отрасъл на правото спрямо съответния вид обществени отношения.По такъв начин всеки отрасъл на правото придобива своя качествена обособеност, предмет и метод на правно регулиране. Вътре, в отделния правен отрасъл, също е необходима определена систематизация на правните норми във връзка с неговите основни юридически понятия. Това се явява самостоятелен критерий за групиране на съвкупности от правни норми, които уточняват различни страни от обема и съдържанието, респ. параметрите на приложното поле, на съответното юридическо понятие. Такава отделна съвкупност от правни норми, свързана с основно юридическо понятие на даден правен отрасъл, се нарича правен институт, какъвто е например правният институт на правото на собственост във вещното право или правото на иск в гражданското процесуално право и т.н. Други общи критерии за систематизацията на правото подразделят правните норми на материално и процесуално право, на вътрешно и международно право. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
|