4. Ипотека- същност, видове, предмет, съдържание на ипотечното право Ипотеката е едно субективно ипотекарно право на кредитора, което представлява способ за обезпечаване на изпълнението, чрез отделен недвижим имот, давайки правна възможност на кредитора, в случай на неизпълнение:
а) да насочи принудителното изпълнение (публичната продан по реда на Граж
данския процесуален кодекс (ГПК)) върху ипотекирания имот;
б) да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот:
• независимо в чия собственост той се намира;
• преди всички други кредитори на длъжника (предпочтително) спрямо
ипотекирания имот.
Ипотеката е вещно, неделимо, формално и акцесорно право.
1. Характеристиката на ипотеката като вещно право е свързана със следните
признаци:
Предмет на ипотеката може да бъде само правото на собственост или други вещни права върху недвижими имоти от всякакъв вид- незастроени парцели, постройки, жилища и др.
Ипотеката е една вещна тежест, едно вещно обезпечително право; тя съпътства правото на собственост и е неотделима от него, като по този начин тежестта гарантира вземането.
Ипотеката е абсолютно субективно право по отношение на определен недвижим имот - обезпечения с ипотека кредитор разполага със своето ипотечно (ипотекарно) вещно право върху недвижимия имот, което може да противопостави на всеки. Това означава, че ипотекарният кредитор може да иска абсолютно от всеки и едновременно с това, всеки е длъжен да се въздържа от такива действия, които биха препятствали възможността му да се удовлетвори за вземането си от цената на ипотекирания имот.
Особено положение на ипотеката като вещно право е обстоятелството, че ипотекарният кредитор, макар и носител на ипотечното субективно право, не владее ипотекирания в негова полза имот-владее го собственикът и той упражнява всички правомощия на правото на собственост до момента, в който кредиторът евентуално не се разпореди със своето ипотечно право.
ако вземането (дълга) бъде прехвърлено, ипотеката го следва;
ако задължението се раздели, ипотеката продължава да тежи в цялост върху всяка част от задължението.
3. Ипотеката е акцесорно право.
Като особена гаранция за кредитора, съществуването на ипотеката се основава на съществуването на неговото вземане срещу длъжника - ако вземането бъде погасено, погасява се и ипотеката. Освен това ипотекарното право е добавено към вземането, то се явява допълнително обезпечение, съществуващо заедно с общото обезпечение по чл.133 от ЗЗД, с което разполага всеки кредитор. Тези обстоятелства определят ипотеката като акцесорно право на кредитора да разполага с възможността да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот.
4. Ипотеката е формално право.
Ипотеката е формален договор, като за неговата действителност законът изисква да бъде сключен (съставен) във формата на нотариален акт. Освен това ЗЗД изисква ипотеката да бъде вписана, като това е правоучре-дителния юридически факт за ипотеката - тя се счита за учредена от момента на нейното вписване в ипотечните книги (регистри) на нотариуса по местоположението на имота. Вписването става служебно от нотариуса и има действие 10 години, след което вземането губи своето обезпечение, освен ако не бъде подновено.
