I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
Граждански съдебни производства
Принцип на диспозитивното начало. То се състои в обусловеността на зашитата на накърненото право от волята на лицето, легитимирано (което има законно право) да я търси. Образно казано гражданският процес влиза в действие, ако легитимираното лице потърси защита. Обратната страна на диспозитивното начало е забраната защитният орган (съд, юрисдикция), по свой почин, да образува граждански процес, да изменя неговия предмет или да го прекратява преди да е дал защитата, която дължи. Диспозитивното начало е процесуално отражение на разпоредителната власт на носителите на граждански права, която е включена в съдържанието на тези права - съгласно чл.2 от ГПК „съдебните производства се започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора" (когато общественият интерес налага това). Принцип за участие на страните в производството. Самата същност на гражданския процес да бъде спрямо едната страна защита, а спрямо другата -санкция, налага той да се изгради върху принципа, че всяка страна има право на участие в производството, по реда на което ще бъде постановен актът, явяващ се спрямо нея като защита или санкция. Това обаче не означава, че те трябва винаги и задължително лично да извършат процесуални действия - страните могат да участват в процеса и чрез свои представители. Принципът на участие на страните в производството е принцип да бъдат изслушани, т.е. да изложат своята теза и да представят своите доказателства с цел да убедят съда в своята правота преди да бъде постановен актът за защита/санкция по повод правонарушението. 5. Принцип за равенство на страните. Щом като принципът за участие на страните цели да им даде възможност да въздействат върху крайния акт на производството, тази правна възможност трябва да бъде и за двете страни рав на (еднаква), за да не бъде едната страна неравнопоставена спрямо другата въп реки разликата на процесуалните роли, които заемат - ищец и ответник. 6. Служебно начало - то се състои в задължението на защитния орган да осигури бързото, икономично и правилно развитие на гражданския процес. Съобразно с този принцип в Гражданския процесуален кодекс е предвидено задължението за служебно подпомагане на страните, според което съдът напътства страните при съдопроизводствените им действия, за да се избегне увреждането на техните интереси поради неосведоменост, малограмотност или други подобни причини (чл.4 ал.З от ГПК). Същото задължение е конкретизирано в чл.109, ал.З от ГПК с оглед правото на страните да попълват делото с факти и доказателства. Целта на принципа на служебното начало е да се предпази неинформираната страна от неволни грешки във връзка с процесуалните действия, които има право да предприеме. 7. Принципи за дирене на обективната истина. Съгласно този принцип съдът (и всеки правораздавателсн орган) е длъжен да стигне до обективната ис- тина относно всички факти, които са правно или доказателствено относими (релевантни) за спорното правоотношение, като използва не само фактическия и доказателствен материал, предоставен от страните, но и този, който сам е издирил. Принципът произхожда от философския постулат, че истината е пос тижима (светът е познаваем). 2. Страни в процесуалното производство. Право на иск Субектите на съдебния исков процес са съдът и страните. В исковия процес страните са ищецът и ответникът, т.е. лицата, от чието име и срещу които се води делото. Ищецът е лицето, от чието име се предявява иска, а ответникът е лицето, срещу което се предявява искът. Искът е правната форма за защита чрез разрешаване на гражданския спор със сила на присъдено нещо (СПН). Исковият процес е двустранно производство. Условие за неговата допустимост е наличността на две срещупоставени страни, т.е. на два различни правни субекта - като ищец и като ответник. Исковият процес цели да разреши гражданския спор, като въздейства чрез СПН върху страните от спора, т.е. за да станат адресати на СПН, те трябва да са страни в исковия процес. -Процесуална правоспособност и дееспособност Процесуалната правоспособност е призната от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект (страна) на процесуални правни отношения. Процесуалната дееспособност е призната от закона абстрактна възможност на правоспособно лице лично да извършва правно валидни процесуални деяния, но нейното проявление в гражданския процес зависи от правния интерес, т.е. дали даден правен субект може да бъде страна в едно гражданско дело. Поради това някои лица разполагат с процесуална правоспособност, но не и с процесуална дееспособност. Процесуално представителство Същите нужди, които налагат представителството в гражданските отношения, правят необходимо и представителството в гражданския процес. Процесуално представителство е налице тогава, когато вместо страната, от нейно име едно друго лице извършва или приема извършени спрямо страната действия. В първия случай процесуалното представителство е активно, а във втория – пасивно на еднаква правна възможност и на двете страни - ищецът и ответникът, да вземат участие в тези действия, ако желаят. Предмет на доказване са фактите и връзките между фактите. Доказателствени средства, предвидени и уредени от закона, като източници на сведения за подлежащи на доказване факти са: обясненията на страните, свидетелските показания, документите, веществените доказателства и заключенията на вещото лице. Съответствието между действителността и сведението, което доказателственото средство доставя, т.е. истинността на това сведение определя доказателствените средства като достоверни, които не подлежат на съмнение, че са истинни и недостоверни. Съдебно решение е държавен правосъден акт, т.е. едностранно властническо изявление на съда, което разрешава правния спор, като установява какво е действителното правно положение между спорещите и ги задължава да се съобразяват с него. По своите правни последици съдебните решения биват: установителни съдебни решения - съдържанието им се изчерпва с установяването на дадено правно положение (само сила на присъдено нещо); б) осъдителни съдебни решения - тяхното съдържание се състои в потвържда ване на спорното притезание, въз основа на което се допуска принудително изпълнение (сила на присъдено нещо + изпълнителна сила); в) конститутивни съдебни решения - потвърждават спорното иотестативно пра во и постановяват промяна (сила на присъдено нещо + конститутивно дейс твие). Правни последици на решението Силата на присъдено нещо заема централно място между правните последици на съдебното решение. Със сила на присъдено нещо се ползва всяко необ-жалваемо съдебно решение независимо от вида на иска и от изхода на делото. Обективни предели на сила на присъдено нещо е самото установяване съществуването или несъществуването на спорното материално субективно право, в това число белезите, които го индивидуализират. Субективните предели на силата на присъдено нещо се състоят в очертаването на кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува, и са длъжни да се съобразят с установеното от съда правно положение. Влязлото в сила решение е задължително не само за страните и за техните правоприемници, но и за съда, постановил съдебно решение и за всички други съдилища и учреждения в страната. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||