2. Държавна администрация. Понятие за изпълнително-разпоредителна дейност
Административното право и административния процес като самостоятелен правен отрасъл регулира със своите правни норми обществените отношения, които възникват в процеса на осъществяване на изпълнителната власт на държавата. В общия процес на държавно управление това фактически представлява администриране, т.е. практическо ръководство на функциите на държавата във всички отрасли на дейност в обществото, от една страна, като форма на стимулиране и развитие на обществените отношения, и от друга - като защита и гарантиране на обществените интереси.
Органите на държавно управление се характеризират като изпълнително-раз-поредителни органи. По своето основно предназначение те трябва да организират изпълнението на законите, т.е. те са изпълнителни органи, които осъществяват регулиране на обществените отношения чрез ежедневно и практическо съобразяване на поведението на правните субекти с предписанията на законите и подзаконовите нормативни актове, както и решаване от държавната администрация на задачи с изпълнителен характер, свързани с непосредственото ръководство на всички сфери на обществена дейност - стопанска, социална, културна, външнополитическа, военна, спортна и т.н. Едновременно с това, органите на държавно управление се явяват разпоредителни по отношение на всички правни субекти, които влизат във взаимодействие с тяхната компетентност. За осъшествяване на своите функции и дейност на държавно управление изпълнително-разпоредителните органи на държавната власт (в см. изпълнителната власт) са оправомощени с необходимата компетентност, под формата на юридически - властнически пълномощия, да действат от името и за сметка на държавата. Това е източникът на тяхната
реална власт, която позволява на държавните органи на управление да изпълняват и разпоредителни функции, т.е. в рамките на своята дейност да организират изпълнението на законите. Те могат да приемат нормативни актове, чиито правни норми имат еднакъв правен характер със законовите правни норми, но са с по-ниска юридическа сила, тъй като в юридическата йерархия са производни на съответния закон. Поради това юридическата наука ги нарича подзаконови нормативни актове, защото те са създадени въз основа и в изпълнение на даден закон. Това обяснява как органите на държавното управление не само приемат юридически задължителни нормативни актове, но и осигуряват тяхното спазване и тяхното прилагане, посредством методите на убеждението или на държавната принуда.
Държавното управление като изпълнително-разпоредителна дейност на държавните органи на изпълнителната власт представляват комплексна йерархична система с пирамидална структура на няколко равнища - национално, регионално, местно и низово.
За да се добие пълна представа за видовото разнообразие на органите на
държавната администрация, те могат да бъдат класифицирани въз основа на
няколко критерия:
1. Според териториалния обхват на тяхната компетентност те се делят на централни и местни.
Централните органи разполагат със своите специализирани правомощия спрямо правните субекти на територията на цялата страна. Такива са Народното събрание, Президентът, Министерският съвет, Конституционният съд, Върховният касационен съд, Върховният административен съд.
Местните държавни органи осъществяват своята дейност върху територията на една или няколко административно-териториални единици или населени места, например областните управители, общинските съвети, кметовете на общини, райони или населени места и др.
Според начина на образуване: изборни и назначаеми.
Според начина на вземане на решения: колегиални и индивидуални.
Според техния състав: колективни и еднолични.
Сподели с приятели: |
