3. Видове сделки За класифицирането на различните видове сделки правната доктрина (наука) използва различни критерии, които дават възможност да се разкрият съществени особености на тяхното практическо осъществяване и правно регулиране. 1. Според броя на волеизявленията на страните в сделката те биват едностранни, двустранни и многостранни. Едностранна сделка При едностранната сделка е налице правоотношение между две страни, но тя се осъществява чрез волеизявлението само на едната страна, например завещание, упълномощаване, отказ от наследство или право на собственост и др. Двустранна сделка Двустранната сделка се нарича договор и съдържа волеизявлението и на двете страни. За осъществяване на сделката е необходимо да има съгласие на двете страни - между предложението и приемането, т.е. да се постигне съгласуване на волеизявленията, които са противоположни по насоченост (интерес) и насрещни по съдържание.
Многостранни сделки В правната теория и практика многостранните сделки се обозначават и с понятието „организационни сделки". Характерно за тях е, че се сключват между няколко лица, чиито волеизявления, като участници в сделката, са еднакви по съдържание и са насочени към една обща цел - създаването на юридическо лице или някаква друга дружествена общност.
2. Според това дали предоставят или не предоставят имотна облага, сделките
се делят на възмездни и безвъзмездни.
Възмездна е тази сделка, при която има размяна на блага от двете страни, при което трябва да има съответствие (еквивалентност, равностойност) между даденото от двете страни - това, което излиза от имуществото на едната страна да съответства (по субективната преценка на страните) на това, което получава в своето имущество другата страна.
Безвъзмездната сделка е едностранна сделка, защото при нея няма размяна на блага от двете страни - едната страна със своето волеизявление предоставя дадена имотна облага. Това само по себе си не може да задължи другата страна да предостави съответна имотна облага, без да е изявила воля за това. Освен това страната, която дава, може да няма правен интерес да получава еквивалентна престация (например при дарението).
3. Според това какви обстоятелства включва осъществяването (реализиране
то) на сделката тя бива консенсуална а реална. Консесуална сделка е всяка сделка, при която целените от нея правни последици настъпват с постигането на съгласие (консенсус) на страните по сделката. Реална сделка. При този вид сделки освен консенсуса (съгласието), условието за валидност на сделката включва и извършването на някои действия (реални действия) - предаване на вещта, заплащане частично или изцяло на цената и т.н.
4. Според това, дали има правни изисквания за спазване на определена форма,
сделките биват формални и неформални. Формална сделка Когато законът предписва под каква форма трябва да бъде направено изявлението на волята (писмена сделка, нотариален акт и др.), за да бъде дейст-
право установява два вида форма на сделката:
материалноправната форма, която е условие за действителност за сделката, т.е. ако сделката не е направена в предписаната от закона форма, тя не може да породи правно действие (например сделки с недвижими имоти задължително се извършват с нотариален акт);
процесуалноправна форма, която с условие само за доказване на волеизявлението, т.е. страните не са правнозадължени да я спазват, но ако я сключат в писмена форма ще имат преимущество да използват писмената форма като доказателство в съда.
Неформална сделка Извън задължителните предписания на закона за сключване на сделки с
определена форма, правните субекти могат да осъществяват своите сделки
без да спазват каквито и да било формални изисквания.
Освен посочените видове сделки класификацията им може да включва и други критерии: ако това е срок, от който зависи тяхното осъществяване, сделките биват срочни и безсрочни; ако е условие - те могат да бъдат условни и безусловни; и т.н.