I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
- Навигация на страницата:
- 4. Недействителност на сделките. Основания за нищожност и унищожаемост
4. Недействителност на сделките. Основания за нищожност и унищожаемост За да породи желаните от страните правни последици, сделката трябва да отговаря на изискванията на закона за нейното сключване и съдържание. Гражданското право посочва условията за действителност, които съставляват съдържанието на различните видове граждански правни сделки, както и онези недостатъци (т.нар. пороци на сделката), които имат за последица недействителност на сделките - непораждане на желания от страните правен резултат. В този смисъл недействителността представлява юридически факт, който прекратява или препятства възможността страните да постигнат чрез сделката желания от тях правен резултат. Обобщено казано, недействителните сделки са сделки с недостатък (порок), предвиден в закона. Според правното действие на недействителността сделките могат да се разделят на два основни вида: нищожни и унищожаеми /. Нищожност (нищожна сделка) Нищожната сделка не може да породи желаното от страните правно действие още от момента на нейното сключване. Поради наличието на предвиден от закона тежък порок сделката няма никаква правна сила (т.нар. „правно нищо", „правна нула" и др.) и страните по нея, както и всяко друго заинтересовано лице, могат да се позоват на нейната нищожност, даже без да е необходима някаква съдебна намеса и обявяване на нищожност. Законът не допуска нищожна сделка да бъде санирана (заздравена), като порокът бъде отстранен по волята на страните - нищожността е необратима. В случай, че страните имат правни интереси от настъпването на правните последици, които са целени с нищожната сделка, няма пречка те да сключат отново подобна сделка, но при спазване на правните изисквания за нейната валидност. Нищожността настъпва с извършването на нищожната сделка, но сделката е нищожна по право - по силата на закона. 2. Унищожаемост (унищожаелш сделка) Унишожаемата сделка има своето правно действие подобно на всяка друг^ сделка, даже може да породи желаните правни последици, но ако съдър. указан от закона порок, по искане на заинтересованата страна, нейните прав последици се заличават с обратна сила, т.е. считано от момента на нейното сключване. Унищожението на сделката, с което тя се свежда по последиците до нищожната, се допуска само по съдебен ред, като искът може да бъде предявен до изтичане на три години. В отлика от нищожната сделка унишожаемата може да бъде санирана (заздравена), когато страната, която има право да иска унищожаването й, я потвърди писмено или я изпълни изцяло или частично, като знае за основанието за нейната унищожаемост. НЕДЕЙСТВИТЕЛСНОСТ НА СДЕЛКИТЕ
Недействителните сделки, поради своята нищожност или унищожимост, не пораждат желаното от страните правно действие, при което практически най-важен е въпросът за действието на недействителността спрямо изпълнените задължения по сделката. Законодателят определя имуществените последици за даденото от една недействителна сделка в зависимост от конкретното основание за нищожност или уиищожаемост, като способите, които се прилагат, са конфискация, едностранно или двустранно възстановяване на даденото (едностранна или двустранна реституция). При нищожност на сделките поради противоречие със закона, заобикаляне на закона или накърняване на морала, законодателят постановява даденото по сделката да бъде конфискувано. Това е гражданскоправна санкция за двете страни по сделката, основаваща се на общото правило в гражданското право, произхождащо от римското право - при обща неморалност отпада правото да се иска връщане на даденото. Конфискацията се прилага едностранно спрямо виновната страна при основанията за уиищожаемост на сделката: измама, заплашване и крайна нужда. В другите случаи, когато сделката бъде призната за нищожна или бъде унищожена, даденото от страните по нея се явява фактически получено, без основание или с оглед на отпаднало основание, и тъй като е налице неоснователно обогатяване, всеки е длъжен да възстанови даденото. Възстановяването обаче, в случай че не се направи доброволно, се извършва по решение на съда, но само ако заинтересованата страна е предявила искане за това. Съгласно чл.34 от ЗЗД възстановяването може да бъде чрез едностранна реституция, т.е. само на потърпевшата страна, или чрез двустранна реституция - и за двете страни, което законодателят поставя в пряка зависимост от конкретното основание за нищожност или уиищожаемост на сделката." а) двустранно възстановяване (на даденото): когато сделката е призната за нищожна поради невъзможен предмет, липса на воля, на форма, на основание, на дееспособност и на представителна власт; когато сделката е призната за унищожаема поради грешка или недееспо-собност; б) едностранно (само за потърпевшата страна) възстановяване на даденото, когато сделката е призната за унищожаема поради измама, заплашване, крайна нужда и временна невъзможност да се разбират своите действия. ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ /. Посочете основните признаци на понятието „сделка ". Как се наричат двустранните сделки? 2- Разделени на екипи, съставете съответен списък на всички възможни елементи на даден вид сделка (покупко-продажба, наем, заем и т.н.). Направете самостоятелно определение на различни основания за нищожност и уиищожаемост на сделките. Каква е правната характеристика на отлагателното условие като мода-литет на правната сделка? Дайте примери, в които формата на правната сделка е условие за нейната валидност, както и такива, при които тя е условие за нейното доказване. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||