I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
- Навигация на страницата:
- 1.2. Забавено изпълнение
- 3. Частично изпълнение
- 2. Виновно и невиновно неизпълнение
| 1.1. Лошо изпълнение
Лошото изпълнение е събирателно понятие, което практически „покрива" по приложимост понятието „неточно изпълнение", тъй като всяко неточно изпълнение в най-широк смисъл е лошо изпълнение. В обсега на лошото изпълнение са два от елементите на изпълнението - кому трябва да се изпълни и къде трябва да бъде местоизпълнението. Аргументът, който обосновава посочения обем и съдържанието на понятието „лошо изпълнение" е, че в случаите на неточно изпълнение - кому (на кого) и къде трябва да се престира, важи правилото „който плаща зле, плаща два пъти", защото ако не изпълниш на когото трябва или ако изпълнението е на друго, а не на уреченото място, то лошото изпълнение трябва да се повтори. Очевидно тук не става въпрос за пълно неизпълнение, при което изобщо липсва престация от страна на длъжника, а за изпълнение, което е осъществено, но поради неполагане „грижа на добър стопанин" е осъществено неточно и поради това не освобождава длъжника, тъй като не е удовлетворен интересът на кредитора. 1.2. Забавено изпълнение Неспазването на момента, в който възникналото задължение трябва да се изпълни, представлява неточно изпълнение, защото очакваният от кредитора резултат не се е осъществил. Изискването за спазване на срока на изпълнението се основава на правилото, че длъжникът изпълнява своевременно, т.е. точно, ако престира на падежа, защото падежът е този момент, който е определен от страните за осъществяване на дължимия резултат (вземането е станало изискуемо). 3. Частично изпълнение Обикновено вещният ефект на задължението да се даде нещо е свързано с предварително уточнени изисквания за количество и качество на изпълнението, което длъжникът трябва точно да спазва. По общо правило, същественото отклонение в качеството е равносилно на пълно неизпълнение и поради това се осъществяват същите средства за защита на кредитора. 2. Виновно и невиновно неизпълнение Според гражданското законодателство, за да е налице неизпълнение на договор, трябва да се установят три предпоставки: вина на длъжника за неизпълнение на задължението; вреди, настъпили за кредитора вследствие на неизпълнението; причинна връзка, която взаимно да обуславя двете обстоятелства. Когато тези предпоставки са налице, за длъжника възниква имуществена отговорност, която се прилага под формата иа мерки за принуждаването му да изпълни реално своето задължение по договора. Когато това е невъзможно или кредиторът е загубил правен интерес от това, длъжникът заплаща парична компенсация вместо изпълнението. Вината в гражданското право се разглежда като отношение на длъжника към задълженията му по един сключен договор. Основните форми на вината са умисъл и непредпазливост. Гражданскоправен принцип е, че длъжникът е виновен за неизпълнението на своето задължение, освен ако докаже, че то се дължи на причини, за които не отговаря (оборима презумпция). В този смисъл невиновна невъзможност за изпълнение на договор е тази, която е настъпила след неговото сключване и тя може да бъде: а) Обективна невъзможност. Това е невъзможност, която оневинява длъж ника, тъй като неизпълнението се дължи на явление или на обстоятелства с особени свойства, които са непредотвратими въпреки всички възможни грижи и предвидливост на длъжника и въпреки неговото желание да ги преодолее. В гражданското право това са т.нар. случайно събитие и непреодолима сила (форс мажор), които всъщност са синоними, макар че ги употребяват разделно. б) Субективна невъзможност. Това е невъзможността даден длъжник да изпълни задълженията си (след възникване на облигационното отноше ние) поради обстоятелство, за което той не е отговорен или когато неизпълнението е вследствие на причини, за които нито едната, нито другата страна отговарят. Субективната невъзможност е в противоречие с общото правило „съглашенията трябва да се изпълняват", но юриспру денцията е възприела определени решения за освобождаване от отговор ност при неизпълнение, поради независещи от длъжника субективни обстоятелства в следните случаи: • личното действие на определеното лице като предмет на задължението е станало невъзможно поради болест или смърт на това лице; изпълнението е станало невъзможно поради погиване на индивидуално определена вещ; определената цел, за която е сключен договорът, е отпаднала не по вина на длъжника. 3. Последиците от виновното неизпълнение на задълженията от длъжника водят до пораждане на имуществена отговорност за него, при което кредиторът има право да иска от длъжника: а) Реално изпълнение и обезщетение за вредите, претърпени от забавеното изпълнение; б) Да откаже да приеме изпълнението, да развали договора и да поиска обезщетение за нанесените вреди и пропуснатите ползи; в) При лихвоносно парично задължение заплащане на лихви от момента на падежа; г) Други особени последици: при забава, рискът от случайно погиване на вещта преминава върху длъжника; при лошо изпълнение може да се иска: нови вещи без недостатъци; да се поправят негодните вещи за сметка на длъжника; да се намали цената и др.; когато задължението е за действие - кредиторът може да иска да извърши това действие за сметка на длъжника; когато задължението е за бездействие - кредиторът може да иска да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено вследствие на нарушение. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
|