3. Исковпроцес - предявяване на иск, процесуални действия на съда и страните Държавата, чрез съдебната власт, организира система от правораздавател-ни органи - съдилища и някои особени юрисдикции, които осъществяват защитата на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и на самата държава. Дейността на правораздаването (правосъдието) се извършва съобразно установените от Гражданския процесуален кодекс правила, които регламентират както процесуалните действия на страните - ищецът и ответникът в гражданското дело, така и процесуалните права и задължения на съда. Като държавен орган съдът е оправомощен чрез своята компетентност да организира процеса и да реши възникналия спор между страните, като гарантира изпълняването на постановеното решение със съответните мерки на държавна принуда, предвидени от закона.
Спорното материално субективно право се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в неговата искова молба. По такъв начин исковата молба материализира иска и е условие за неговата правна валидност. Индивидуализирането на спорния предмет става, като се посочат основанието и иетитумът*, като с тяхната преценка съдът свързва основателността на иска:
а) основанието на иска или както законът казва „обстоятелствата, на които се
основава иска" обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право;
б) за да се индивидуализира конкретното спорно право, трябва да се посочи
неговото съдържание - в какво се състои претендираното или отричаното
право. Съдържанието на спорното право се посочва чрез петитума на иско
вата молба заедно с търсената защита.
Условията, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се наричат процесуални предпоставки. По своето съдържание те могат да бъдат обособени в две групи:
1. Положителни процесуални предпоставки. Това са условията, въз основа на
които възниква и се прекратява правото на иск на определено лице:
а) наличие на правен интерес от защита;
б) факти, обуславящи процесуалната правоспособност;
г) подведомствеността на делото на съдилищата.
2. Отрицателни процесуални предпоставки (процесуални пречки, които погасяват правото на иск):
а) силата на присъдено нещо по същия спор е пречка за съществуването на
правото на иск;
б) наличността на договор за отнасяне на гражданския спор пред помирите
лен или чуждестранен съд;
в) наличност на висящ процес между същите страни относно съшия спор;
г) наличност на висящ процес относно друг спор, които е обуславящ за още
незаявения граждански спор или пък наличността на престъпно деяние,
обуславящо разрешаването на гражданския спор.
Процесуалните предпоставки са условие, за да бъдат искът и процесът до-пустими. Тази допустимост се определя от съда, който трябва служебно да про- вери всяка процесуална предпоставка. Проверява се дали исковото процесуално правоотношение е възникнало валидно, като трябва да се има предвид, че проверката на процесуалните предпоставки не представлява част от исковия процес и че те трябва да са налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес.
Съдът, чрез доказването, е длъжен да издири истината. Понеже принадлежат към миналото, а не се осъществяват пред съда, правнорелевантните (отно-сими) факти се изнасят пред съда или от съда чрез твърдения, които трябва да бъдат доказани („който твърди, той трябва и да докаже" - тежест на доказването). В този смисъл доказването е съвкупност от процесуални действия на съда и на страните, насочени да установят истинността на твърденията относно фактите релевантни за спорното право. т.е. съответствието между твърденията и действителното фактическо положение. Като съвкупност от процесуални действия доказването обхваща: посочването, представянето, събирането и обсъждането на доказателствените средства.
Всички тези действия се извършват пред съда или от съда, и то при осигуре-
привеждат в изпълнение (освен в случаите на незабавно изпълнение) от съдия-изпълнител при съответния районен съд въз основа изпълнителен лист. Съдия-изпълнителят пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна (взискател), на основание на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, които от своя страна са годни да породят своето правно действие, след влизането в сила на съответното съдебно решение или административен акт. Взискателят може да насочи изпълнението върху който и да е недвижим имот и движима вещ на длъжника, което означава, че по негова инициатива (правен интерес) държавата, чрез компетентния държавен орган на съдия-изпълнителя, поставя в ход процедура на принудително изпълнение на неговата претенция срещу длъжника, В молбата си взискателят е длъжен да укаже и начина на изпълнението (или няколко начина едновременно), като се позовава на установените от ГПК способи за принудително изпълнение -спрямо движими вещи и вземания на длъжника (запор, публична продан или принудително отнемане) или спрямо недвижими имоти (възбрана, опис или публична продан). Когато пристъпва към изпълнение, съдия-изпълнителят е длъжен да изпрати на длъжника призовка, в която му дава седемдневен срок за доброволно изпълнение с предупреждение, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Призовката има и друго процесуално предназначение - да индивидуализира цялото или онази част от имуществото на длъжника, върху която ще се насочи принудителното изпълнение, за да се осигурят в достатъчен размер парични средства за удовлетворяване претенцията на взискателя. Като се ръководи от съображения за справедливост, законодателят предвижда една точно определена част от длъж-никовото имущество да се изключи от принудителното изпълнение, под формата на несеквестируемо имущество (вещи за всекидневно употребление на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна и топливо, предмети за упражняване на занятието и необходимия работен добитък и др.).
Самото принудително изпълнение се осъществява от съдия-изпълнителя под формата на публична продан, като се установяват отделни процедури за изпълнение върху движими вещи, върху недвижими вещи, върху вещи в съпружеска общност и върху вземания на длъжника. Всяка една от тези процедури се изпълнява в последователност и съдържание общи за изпълнителния процес.
След изтичане на срока за доброволно изпълнение, съдия-изпълнителят пристъпва към опис на вещта, като прави оценката й по нейната пазарна стойност. Описът се подписва от съдия-изпълнителя и запорираната вещ се предава за пазене на длъжника. За насрочената публична продан съдия-изпълнителят изготвя и поставя на определени места обявления и осигурява възможност на желаещите да огледат вещта. Продажбата на запорираната вещ се извършва публично и при явно наддаване като за участие в наддаването се внася задатък 10 на сто върху оценката. Наддаването започва в 9 часа и приключва в 12 часа и се извършва по наддавателен лист, в който наддавачите вписват саморъчно срещу подпис цената, която предлагат. За купувач на вещта се обявява този надда-вач, който е предложил най-високата цена и я е платил до края на работния ден, следващ деня на публичната продажба (или в 5-дневен срок за недвижими вещи).