Идентифициране на финансови кризи момчил Тиков

2. Идентифициране на кризите

Проблемите в стопанството обикновено не възникват само на микро- или макрониво, изолирани едни от други, а взаимно си влияят. По тази причина въпросът пред икономистите е не дали да наблюдават микро- или макропоказатели, а каква да е точната комбинация от тях, която най-добре ще разкрие моментното състояние на финансовите посредници и по възможност да определи каква е вероятността от възникване на криза в сектора.

Условията на средата влияят както на търсещите финансови услуги субекти, така и на финансовите посредници. Затова в обхвата на изследванията трябва да се включват възходящият или низходящият темп на икономически растеж, дефицитът или излишъкът на платежния баланс, нормите на инфлация, валутнокурсовите колебания, флуктуациите на цените на финансовите пазари и пазарите на недвижими имоти. Това са фактори, съобразяването с които е важно условие преценките на изследователите да не са едностранчиви и непълни.

2.1. Валутна криза

Изследвайки проблемите с възникването и развитието на валутните кризи, учените конструират множество относителни показатели, които насочват вниманието към негативните явления на валутния пазар. Показателите се проследяват в динамика около периода на възникване на криза и се правят сравнения с величините им в “спокойни” (tranquil) периоди от време. Извършват се междустранови и регионални сравнения на стойностите на показателите. Изборът на променливите за даден относителен показател се базира на връзката и важността на набелязаната променлива с валутния курс. Различията в индикаторите се обясняват с преценките на изследователите за това кой от тях има по-голяма аналитична стойност, в какъв регион е обхвата на изследването и т.н.

При детайлното разглеждане на индикаторите за валутни кризи могат да се разграничат две основни направления. Първото е свързано с т.нар. традиционен подход към валутните кризи, който се базира на влошаване стойностите на определени финансови и макроикономически променливи, резултиращи в голяма загуба на валутни резерви, натиск върху валутния курс и последваща девалвация на националната парична единица. Второто направление при разглеждане на индикаторите за валутни кризи включва някои относително нови подходи. Общото при тях е, че криза може да се развие и без особено влошаване на определени показатели. Икономическата политика не е предизвестена, но реагира по определен начин на промените в стопанството и икономическите агенти калкулират тази реакция при формиране на своите очаквания за бъдещето. Това дава възможност за формиране на множествено равновесие (multiple equilibria) и самозараждащи се кризи (self-fulfilling crisis).

Новите подходи дават друго обяснение за изоставяне на следваното ниво на валутния курс от страна на властите, различно от това за изчерпване на международните резерви. От значение са неблагоприятните последици при защита на валутния курс от спекулативни атаки. Популярно средство за такава защита е увеличаването на лихвения процент, но покачването му има отрицателно отражение върху ключови макроикономически променливи като: норма на безработица, влошаване обслужването на кредити, съкращаване на инвестициите при бизнес проекти с по-нисък процент на възвръщаемост. Ползите от поддържането на определено ниво на валутния курс се съпоставят с негативните последици за икономиката от това поддържане и се прави разумният избор за обществото.

Похват за идентифициране на валутна криза е конструирането на индекси, в които с определени тегла влизат различни валутни показатели. Изменението с повече от три стандартни отклонения на индекс, включващ с равни тегла средната стойност на валутнокурсовите промени и средната стойност на промените във валутните резерви (с отрицателен знак), се дефинира като валутна криза⁶. Друг използван метод за доказване появата на валутна криза е чрез маркиране преминаването на критични нива на промяна за определени показатели. Тези т.нар. “прагове на същественост” варират поради конкретните характеристики на изследваната страна. Обезценка на националната валута с повече от 25% през определен период и увеличение с минимум 10 % на обезценката от предходния период се категоризира като валутна криза⁷.

Валутна криза при режим на паричен съвет възниква, когато властите решат да изоставят фиксирания паритет⁸. Паричният съвет фиксира една основна цена – валутния курс, като всички останали икономически променливи са свободно движещи се. Последиците от прекратяване функционирането на твърдия валутен ангажимент са тежки финансови (включително валутни) кризи и тотална загуба на доверието у институциите, тъй като се губи основата на установения режим – фиксирания паритет, от който произлиза стабилността на системата.

2.2. Банкова криза

Банковите кризи се идентифицират относително трудно. Въпреки че показателите, включващи размера на банковите пасиви (най-често депозитната маса), си остават основен обект на изследване, през последните години поизходът на все по-голяма част от кризите не пасивната, а активната страна на банковите балансови позиции. Тегленията на депозити се оказват не причина, а последица от банковата криза. Проблеми възникват при даване на количествени оценки за състоянието на системата. Стойността на лошите кредити се узнава след определен лаг във времето, а и част от информацията за тях може да бъде премълчана или омаловажена. При наличие на схеми за защита на депозитите и функцията на централната банка кредитор от последна инстанция, тегленията на депозитите не е задължително да се проявят едновременно с проблемите в банковия сектор. Това прави промяната в размера на депозитите понякога “слаб” показател за идентифициране на криза в сектора.

Начин за разкриване на проблеми при заемните институции е сравнението на нормата на растеж на банковите депозити в системата с депозитните лихвени проценти. Ако процентът на нарастване на банковите депозити е по-нисък от този, необходим за обслужване на обещаната възвръщаемост по средствата на депозиторите, банките следва да предприемат действия по набавяне на ликвидност от продажба на активи и свиване на кредитирането⁹.

Според Demirguc-Kunt и Detragiache, за да бъде класифицирана появила се нестабилност в банковата система като криза, е необходимо да бъде изпълнено поне едно от следните условия¹⁰:

• 
  Делът на необслужваните заеми, отнесен към общите активи на банковата система да надхвърля 10 %.
  
• 
  Разходите за възстановителни (rescue) операции на системата да бъдат минимум 2 % от БВП.
  
• 
  Проблемите в банковия сектор да резултират в национализация на банки в голям размер.
  
• 
  Да се наблюдават масирани тегления на депозити от банките или да се предприемат кризисни мерки от рода на “замразяване” на депозити, банкови “ваканции”, или да има правителствено решение за използване на схемите за гарантиране на депозитите.
  

При банковите, както и при валутните кризи изследователите съставят различни относителни показатели, включващи данни от балансовите позиции на банките и микро- и макроикономически променливи. След преминаването на определени стойности на наблюдаван показател той “сигнализира” за проблеми в банковия сектор, като и тук голямо значение има дефинирането на критичните прагове на индикаторите. Популярност придобиват и показатели, улавящи качествени изменения в конкретна институция или в сектора като цяло.

2.3. Дългова криза.

Държави – нетни заематели на международния дългов пазар, могат при определени нива на задлъжнялост да не са в състояние да обслужват поетите ангажименти към чуждестранните заемодатели. Това състояние се категоризира като криза на държавния дълг (sovereign debt crisis). Причините да се стигне до нея са различни: огромна външна задлъжнялост спрямо БВП на страната; рязка промяна на лихвените нива, оказваща негативно влияние върху обслужването на дълга; прекомерно разчитане на краткосрочен дълг; неподходяща композиция на външния дълг спрямо възможностите на страната да генерира достатъчно валутни постъпления; неадекватна макроикономическа политика; несъгласуваност в действията на кредиторите. В такива случаи се говори за неплатежоспособност на държавата - невъзможност за изплащане на лихвите и/или главниците по сключените договори за външно финансиране.

Финансовата либерализация, глобализацията на инвестициите и интеграцията на световните капиталови пазари са едни от най-важните предпоставки за мобилността на паричния капитал. Промяната в условията на търговия на дадена страна или флуктуациите на лихвените проценти на международните финансови пазари започват да оказват непосредствено влияние на капиталовите потоци към и от определени държави и региони, което в определени случаи може да предизвика дългова криза.

Gai и Shin свеждат причините, водещи до поява на криза на задлъжнялостта, до две главни¹¹:

• 
  Непоследователна правителствена политика, допринасяща за влошаване на макропоказателите на страната и нестабилност в размерите на външния дълг и валутните резерви.
  
• 
  Чрез действията си кредиторите могат взаимно да усилват негативните импулси и това да доведе до дългова криза. Тяхната едновременна реакция при изчерпване на доверието им във възможностите на длъжника е стремежът максимално бързо да получат обратно парите си. Това прави невъзможно обслужването на изходящите потоци от страната на дебитора.
  

3. Използване и разпространение на показатели за индентифициране на финансови кризи

При разглеждането на индикаторите на финансови кризи на преден план излиза въпросът до каква степен тези показатели са разпространени сред страните, в колко от тях се съставят различните съотношения. На таблица 3 са изложени данни от изследване за разпространението на т.нар. индикатори за финансова стабилност (financial soundnes indicators), използвани от експертите на МВФ, за света и по отделни групи държави. От изнесените резултати в таблица 3 е видно, че повече от половината от общия брой страни съставят и разпространяват индикаторите за финансова стабилност. Почти всички развити икономики, 62 процента от икономиките в преход и почти половината от развиващите се страни отговарят на изискванията и имат адекватна база за извършване на оценка и анализ на финансовата система. Най-нисък дял на съставяне на показателите имат развиващите се страни от Африка и Западното полукълбо – по 43 процента.

Таблица 3. Разпространение на индикаторите за стабилност на финансовите институции¹²

	Общ брои на страните в Световния икономически преглед (WEO) 1/	Брой страни, съставящи индикатори за финансова стабилност	Процентен дял на страните, съставящи индикатори за финансова стабилност
Всички страни	183	100	55
Кризисни	72	44	61
Некризисни	111	56	50
Развити страни	29	26	90
Кризисни	15	15	100
Некризисни	14	11	79
Развиващи се страни	128	58	45
Кризисни	52	25	48
Некризисни	76	33	43
Африка	51	22	43
Кризисни	23	10	43
Некризисни	28	12	43
Азия	26	13	50
Кризисни	8	5	63
Некризисни	18	8	44
Близкия изток	16	8	50
Кризисни	4	2	50
Некризисни	12	6	50
Западно полукълбо	35	15	43
Кризисни	17	8	47
Некризисни	12	6	50
Икономики в преход	26	16	62
Кризисни	5	4	80
Некризисни	21	12	57

1/ Включва и страни, които не са членки на МВФ.

Източник: Slack, G., Availability of Financial Soundness Indicators, IMF WP/58/2003, p. 9.
Докато при страните, претърпели финансова криза от групата на развитите икономики следенето на показателите е 100 процента, то за кризисните страни от групата на развиващите се икономики това съотношение е 48 процента. Икономиките в преход, изпаднали във финансова криза, започват да оценяват важността на следенето на показателите и при тях процентът на съставяне се покачва на 80.

Наблюдаването на проявленията на финансовата нестабилност по света, спомага да се откроят определени повтарящи се събития по време на колебливост на финансовите пазари. Такава фактология е от голяма полза за насочване на усилията и съставяне на подходящи показатели за улавяне уязвимостта на системата и ранно сигнализиране (таблица 4). Влошаване на отделни показатели може да се получи и без да се наблюдава финансова криза, но негативната тенденция в няколко от описаните в таблица 4 показателя увеличава многократно вероятността за възникването на сътресения в сектора.

Таблица 4. Характеристики на епизоди на финансова нестабилност

Характеристики	Процентно проявление по време на финансова нестабилност в периода 1933 – 1989 г. 1/	Процентно проявление по време на финансова нестабилност в периода 1989 – 1998 г. 2/
Натрупване на задължения	100	85
Голямо покачване на цените на активите	55	69
Концентрация на риск	73	77
Смяна на валутния режим	64	77
Навлизане на нови финансови посредници	73	69
Иновации	55	38
Парична рестрикция	55	62
Намаляваща капиталова адекватност на финансовите институции	73	54
Съкращаване на кредитирането (credit rationing) / ликвидна криза / тегления на депозити	82	62
Разпространение (contagion) между пазарите	45	31
Международна обвързаност и взаимно влияние	36	38
Действия на властите	82	62
Силно макроикономическо въздействие	18	77
Лошо функциониране на финансовата система	9	0

1/ Изследвани са 11 случая на финансова нестабилност.

2/ Изследвани са 12 случая на финансова нестабилност.

Източник: Davis, E., Financial Data Needs for Macroprudential Surveyllance – What Are the Key Indicators of Risk to Domestic Financial Stability? Bank of England, 1999, p. 34 – 35.
Изводите от проявлението на едно или друго събитие, внасящо несигурност в системата според таблица 4, не трябва да се абсолютизират, тъй като са подложени на наблюдение само някои от критичните моменти на финансовите пазари, но с известна условност могат да се направят важни съждения и да се уловят определени тенденции. Докато през първия изследван период натрупването на задължения е абсолютен показател (то се наблюдава при 100 процента от случаите на нестабилност), универсалността на трупането на дългове през втория период намалява (до 85 процента), но въпреки това остава събитието с най-високо относително проявление. Фактори, запазващи голямото си значение за финансовата несигурност, са концентрацията на риск, навлизането на нови финансови посредници в сектора и паричната рестрикция. Събития с намаляващо значение са действието на иновациите, намаляващата капиталова адекватност на институциите и съкращаването на кредитирането, разпространението между пазарите на негативни и позитивни сигнали, действията на властите и лошото функциониране на финансовата система. Особено внимание трябва да се отдели на действието на факторите, зачестяващи проявлението си при сравнението на двата периода. Такива са голямото покачване цените на активите, смяната на валутния режим, международната обвързаност и взаимното влияние между пазарите на финансови активи, силното макроикономическо въздействие. Именно макроикономическото въздействие е повишило в най-голяма степен честотата в периодите на финансова нестабилност – от 18 на 77 процента. На последния факт трябва да се обърне особено внимание, тъй като нарастването там е над четири пъти, т.е. макроикономическите фактори започват да дават все по-голямо отражение върху финансовата система.

4. Взаимно влияние между кризите

Често при проявленията на банкова криза преди, по време или след нея се забелязват индикации на валутна криза. Обратното също е в сила – валутната криза може да е предхождана, да протича паралелно или да изпреварва кризата в банковия сектор. Естеството на дълговата криза пък е предпоставка за оказване на негативно влияние върху валутния курс и/или банковата система на засегнатата държава. Валутната криза е сред основните причини за невъзможност да се обслужват изходящите от страната парични потоци, което поражда дългова криза.

За да се забележи взаимното влияние, което си оказват банковите и валутните кризи, Kaminsky и Reinhart използват финансовата либерализация като фактор, въздействащ едновременно на банковия и валутния пазар – таблица 5.

Таблица 5. Връзки между финансовата либерализация и банкова и валутна криза (криза на платежния баланс)

Интервал между кризите	Процент на валутните кризи, последван от банкови кризи			Процент на банковите кризи, последван от валутни кризи
	Общо	Финансова либерализация		Общо	Финансова либерализация
		Преди	След		Преди	След
12 месеца	3	1	1	24	4	20
36 месеца	13	3	10	56	12	44

Източник: Kaminsky, G., C. Reinhart, The Twin Crises: The Causes of Banking and Balance of Payments Problems, Board of Governors of the FRS, IFDP 544 / 1996, p. 23
Имайки предвид времевото проявление на кризите, от таблица 5 е видно, че валутните кризи при по дългия период от 36 месеца са последвани много по-рядко от банкови кризи - при 13 процента от случаите, отколкото банковите кризи, последвани от валутни – това са вече 56 процента от случаите. Правилото се запазва и ако се наблюдава по-късият период от 12 месеца. Именно поради съществената роля, която финансовата либерализация играе в процеса на възникване на кризите, е направено разграничението на “преди” и “след” нея. Както при валутните кризи, последвани от банкови, така и при банковите, последвани от валутни, много по-често това се случва след либерализиране на финансовия сектор.

Съществуват обяснения на фактите защо валутните кризи са последвани от банкови и обратно, защо банковите кризи са последвани от валутни. Девалвацията на местната парична еднница е резултат от валутна криза. Така банки с открити къси валутни позиции търпят загуби и може да се стигне до фалит на кредитни институции. Данните в таблица 5 са в подкрепа на тезата, че обратният случай е по-често срещан - банковите кризи да са последвани от валутни. Едно от обясненията за това е, че при възникването на проблеми във финансовите институции, размерът на кредитите нараства. Неликвидни, а понякога и неплатежоспособни банки, изпитвайки остра нужда от паричен ресурс за посрещане на задълженията си, заемат от други финансови институции и / или от централната банка, която често се опитва по този начин да “спаси” “болните” банки. Голямото увеличение на кредитите обаче е сочено като фактор, внасящ напрежение на валутния пазар, и оттук за поява на валутни кризи. Друго тълкуване защо банковите кризи предхождат валутните е, че слабата банкова система ограничава централната банка при интервенциите й за избягване на девалвация на националната парична единица и по този начин се засилват валутнокурсовите неравновесия.

Валутната криза може да се окаже както причина, така и последица от криза на външния дълг. Девалвацията на националната парична единица затруднява обслужването на дълга – правителствен и частен. Често постъпленията от дейността на местните резиденти са в национална валута, а приходите на държавата - най-големият заемополучател от чужбина, са изключително в такава валута. Външните задължения обаче са в конвертируеми световни валути. Така девалвацията е причина за отделянето на по-голям паричен ресурс за погасяване на дълговете към чужбина. При липса на достатъчни валутни резерви и голяма обезценка на местната парична единица се достига до състояние на дългова криза. От друга страна, несъобразените с възможностите на страната ангажименти за плащания по външния дълг и изчерпването на валутните й резерви, са причина за атака срещу валутния курс и появата на валутна криза. Изследване на Reinhart сочи, че в 84 процента от случаите дълговата криза е предшествана от валутна криза, а обратната зависимост е с по-малко от 50 процентно проявление¹³.

Необслужването на банковите кредити към чуждестранни резиденти, една от формите на външен дълг, неминуемо води до загуби и сътресения в банковата сфера. Големи междудържавни кредити, макар често да се отпускат от утвърдени финансови институции или от няколко банки, са в размери, непогасяването на които, може да разклати устоите на цялата финансова система. Обратно, в условия на банкова криза обслужването на външните задължения би могло да бъде в значителна степен затруднено.

Спадът в инвестициите поради неотпускане на кредити, в резултат от банкова криза, води до обезценка на валутния курс и валутна криза. Причините за това могат да се обобщят по следния начин¹⁴:

• 
  Ниски нива на инвестициите водят до ниско вътрешно търсене на нетъргуеми стоки или ниско вътрешно предлагане на търгуеми стоки, което форсира реалната обезценка на националната парична единица.
  
• 
  Ниско очаквано ниво на производство в комбинация с допускането за бъдеща парична политика, която предполага, че ниските нива на производство ще се “подхранват” чрез цените, води до девалвация.
  
• 
  Неплатежоспособността на предприятия и банки води до дългово-финансирани правителствени решения за изход от кризата. Нарастването на публичния дълг чрез монетизация предизвиква обезценка на националната валута.
  

Спадът в цените на дълговите ценни книжа може да предизвика сериозни загуби за финансовата система. От значение тук е каква част от активите на банките са инвестирани в държавни ценни книжа. Ако голяма част от инвестициите на кредитните предприятия са в правителствени ценни книжа и цените им рязко спаднат, това ще предизвика банкова криза. Такъв е случаят с дълговата криза в Русия в края на 90-те години на миналия век и последвалата банкова криза, макар че след колапса на пазара на правителствени ценни книжа там “оцелелите” банки започват да пренасочват инвестициите си към реалния сектор на икономиката и бързо се достига до стопанско оживление¹⁵.

5. Мерки за ограничаване възникването и разпространението на финансови кризи

Високите разходи за обществото при колапс на банковата система са една от най-съществените причини, поради която властите във всяка една страна обръщат особено внимание и предвиждат потенциални публични разходи за отстраняване на разразила се банкова криза.

Публичните разходи обаче извеждат на преден план проблема с моралния хазарт в сектора и за избягването му е нужно да се дефинира в определени граници участието на държавата при потушаване последствията от банков колапс. За подходящ размер на подобно участие се определя такъв, при който заинтересоваността на субектите от вида, начина на влагане на средствата и конкретната институция, в която се влагат, не е сериозно накърнена. Публичната намеса се смята за наложителна само ако сериозно е заплашена системата като цяло, и при това се разсъждава в посока как най-малко да се наруши пазарната дисциплина.

Наличието или липсата на кредитор от последна инстанция е от изключително значение за поддържане на стабилност. Липсата на такъв в общия случай внася колебания в банковия сектор, като неликвидните банки могат да се превърнат в неплатежоспособни или да прибегнат до бърза продажба на активи, което би им осигурило ликвидност, но обикновено за сметка на ниската продажна цена или раздялата с добри доходоносни инструменти. От друга страна, при зараждаща се финансова криза върху централните банки може да се окаже политически натиск, целящ намаляване на социалното напрежение, и по този начин да бъдат рефинансирани неплатежоспособни банки, което още повече да влоши ситуацията, като удължи оперирането на “болните” банки. Политиката на “кредитор от последна инстанция” би следвало да е съгласувана с цялостния подход на централната банка по провеждане на паричната политика и да е част от макроикономическата политика на държавата. Много важно условие за ефикасността на предприетите последващи мерки в тази насока е да бъдат разграничени платежоспособните банки от всички онези изпитващи затруднения. Огромните средства, които ще се изразходят, трябва да се насочат само към неликвидни, но платежоспособни институции. В противен случай допълнително ще се увеличат и без това големите разходи за обществото и държавата за извеждане от кризата.

Схемите за гарантиране на депозитите в банките са добре позната и прилагана световна практика. Съществуването на подобни схеми още веднъж подчертава важността на стабилната банкова система за цялото общество и факта, че последствията от остра финансова криза надвишават многократно превантивните разходи за избягването й. Размерът на покритието при схемите за гарантиране на депозитите обаче трябва бъде така изграден, че да смекчава проблемите, произтичащи от моралния хазарт. Примери в това отношение са: ограничаване на покритието до малките депозити, чиито притежатели нямат възможността по някакъв начин да контролират действията на банките; участие на банките с парични вноски при формирането на резерв за гарантиране на депозитите; диференциране на паричните вноски от всяка банка съобразно качеството на активите й. Колкото по-стабилни са банките и добре изградени надзорните органи, толкова по-редки са проявленията на негативните ефекти при схемите за гарантиране на депозитите¹⁶.

6. Заключение

Финансовите кризи по света приемат различни форми – валутни, банкови или дългови. Общото между тях е, че те засягат финансовия сектор така, че той започва да действа неефективно или престава да функционира. Финансовите кризи разрушават връзката между паричния и реалния сектор и водят до огромни загуби за стопанските субекти и обществото като цяло.

Важността на финансовия сектор за преразпределението на паричните ресурси и тяхното насочване към продуктивни ивестиции е причината, поради която на сигнализирането за проблеми в сектора се отделя особено внимание. Променената среда и финансовата либерализация през последните двадесет години на миналия век обаче изместват фокуса на изследванията, посветени на финансовите кризи. Променят се и финансовите показатели с най-голяма аналитична стойност при определянето на финансовите кризи. Прогностичната стойност на част от използваните индикатори намалява за сметка на други или изцяло нови финансови съотношения.

Видовете финансови кризи корелират помежду си. Банковата криза води до поява на валутна криза, а валутната криза е предпоставка за възникване на дългова криза. Дълговата криза от своя страна е сред факторите за проявление на банкова криза. Често зависимостите между кризите са двупосочни, а катализатор сред тях е финансовата либерализация. Освобождаването от регулации на капиталовите потоци би могло да има както позитивен, така и негативен ефект върху сферата на финансите. От особено значение за крайния ефект върху финансовия сектор са съпътстващите мерки при либерализация на капиталовите потоци и степента на подготвеност на финансовите посредници и надзорните органи за нея.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. 
   Неновски Н., К. Христов, Банковата система в условията на паричен съвет, ИПИ, С., 1999.
   
2. 
   Пилбийм, К., Международни финанси, С., 1992.
   
3. 
   Berg, A., C. Jarvis, M. Stone, A. Zanello, Re-Establishing Credible Nominal Anchor After a Financial Crisis: A Review of Recent Experience, IMF WP 76 / 2003.
   
4. 
   Davis, E., Financial Data Needs for Macroprudential Surveyllance – What Are the Key Indicators of Risk to Domestic Financial Stability? Bank of England, 1999.
   
5. 
   Demirguc-Kunt, A., E. Detragiache, The Determinants of Banking Crises: Evidence from Developing and Developed Countries, IMF WP 106 / 1997.
   
6. 
   Demirguc-Kunt A., E. Detragiache, Does Deposit Insurance Increase Banking System Stability, IMF WP 3 / 2000.
   
7. 
   Dymski, G, The International Debt Crisis, University of California, 2002.
   
8. 
   Frankel, J., A. Rose, Currency Crashes in Emerging Markets: An Empirical Treatment. Journal of International Economics 41/1996.
   
9. 
   Gai, P., S., Hayes, H. Song Shin, Crisis Cost and Debtor Discipline: The Efficacy of Public Policy in Sovereign Debt Crises, Bank of England, 2001.
   
10. 
    Gavin, M., R. Hausmann, The Roots of Banking Crises: The Macroeconomic Context, Inter-American Development Bank, WP 318 / 1996.
    
11. 
    Huang, H., D. Marin, C. Xu, Fianacial Crisis, Economic Recovery, and Banking Development in Russia, Ukraine, and Other FSU Countries, IMF WP 105 / 2004.
    
12. 
    Jeanne, O., J. Zettelmeyer, “Original Sin”, Balance Sheet Crises, and the Roles of International Lending, IMF WP 234 / 2002.
    
13. 
    Kaminsky, G., C. Reinhart, The Twin Crises: The Causes of Banking and Balance of Payments Problems. Board of Governors of the FRS, IFDP 544 / 1996.
    
14. 
    Mishkin, F., Understanding Financial Crises: A Developing Country Perespective, NBER WP 5600 / 1997.
    
15. 
    Reinhart, C., Default, Currency Crises and Sovereign Credit Ratings, NBER WP 8378 / 2002.
    
16. 
    Slack, G., Availability of Financial Soundness Indicators, IMF WP 58 / 2003.
    
17. 
    Financial Crises: Characteristics and Indicators of Vulnerability, IMF World Economic Outlook, 1998.
    

1 Mishkin, F., Understanding Financial Crises: A Developing Country Perespective, NBER WP 5600 / 1997, p. 17.

2 “Валутната криза е съпътствана от изоставяне режима на фиксиран валутен курс или рязка обезценка при плаващ валутен курс. Тези събития често са придружавани от съществена загуба на резерви”. Berg, A., C. Jarvis, M. Stone, A. Zanello, Re-Establishing Credible Nominal Anchor After a Financial Crisis: A Review of Recent Experience, IMF WP 76 / 2003, p. 5.

3 Financial Crises: Characteristics and Indicators of Vulnerability, IMF World Economic Outlook, 1998, p. 74-75.

4 Неновски, Н., К. Христов, Банковата система в условията на паричен съвет, ИПИ, С., 1999, с. 35.

5 Dymski, G., The International Debt Crisis, University of California, 2002, p. 1.

6 Kaminsky, G., C. Reinhart, The Twin Crises: The Causes of Banking and Balance of Payments Problems, Board of Governors of the FRS, IFDP 544/1996, p. 4.

7 Frankel, J., A. Rose, Currency Crashes in Emerging Markets: An Empirical Treatment, Journal of International Economics 41/1996, p. 353.

8 Под валутна криза при фиксиран паричен съвет ще разбираме момента на натиск върху фиксирания курс, в резултат на което органите, овластени да осъществяват паричната политика, девалвират националната валута. В. Неновски, Н., К. Христов, Банковата система ..., Цит. съч., с. 35.

9 Gavin, M., R. Hausmann, The Roots of Banking Crises: The Macroeconomic Context, Inter-American Development Bank, WP 318/1996, p. 7.

10 Demirguc-Kunt, A., E. Detragiache, The Determinants of Banking Crises: Evidence from Developing and Developed Countries, IMF WP 106/1997, p. 12.

11 Gai, P., Hayes, S., H. Song Shin, Crisis Cost and Debtor Discipline: The Efficacy of Public Policy in Sovereign Debt Crises, Bank of England, 2001, p. 9.

12 Групирането в таблица 3 следва това на Световния икономически преглед (World Economic Outlook) на МВФ, т.е. развити икономики, развиващи се страни по региони (Африка, Азия, Близкия изток, Западно полукълбо) и икономики в преход.

13 Reinhart, C., Default, Currency Crises and Sovereign Credit Ratings, NBER WP 8378 / 2002, p. 20.

14 Jeanne, O., J. Zettelmeyer, Original Sin, Balance Sheet Crises, and the Roles of International Lending, IMF WP 234 / 2002, p. 9.

15 Финансовата криза в Русия започва от фалита на правителството. Инвеститорите изгубват доверието си в правителствените ценни книжа и търговията с тях е в криза... В страна, в която финансовия и реалния сектор обаче са разделени, финансовата криза може да бъде положителна за икономиката чрез насочване на инвестициите на банките от правителствения към реалния сектор. В., Huang, H., D. Marin, C. Xu, Fianacial Crisis, Economic Recovery, and Banking Development in Russia, Ukraine, and Other FSU Countries, IMF WP 105 / 2004, p. 16-17.

16 Demirguc-Kunt A., E. Detragiache, Does Deposit Insurance Increase Banking System Stability, IMF WP 3 / 2000, p. 17.

Каталог: alternativi -> br8
alternativi -> Основни информационни източници за социалната статистика доц д-р Никола Чолаков, унсс, катедра „Труд и социална защита”
alternativi -> Гл ас д-р Мая Ламбовска
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br8 -> Доц д-р Юли Радев мгу “Св. Ив. Рилски”, катедра “Икономика и управление”
br8 -> Ивайло Янков
br8 -> Информационната култура на преподавателя като фактор за създаване на качествена образователна услуга във висшето училище доц д-р Лучиян Милков
br8 -> Унсс благодатно поле за приложение на добрите практики в използването на компютърните ресурси
br8 -> Подходи за регулиране дейността на рейтинговите агенции в световната икономика
br8 -> Актуални проблеми на управлението на летищната инфраструктура в българия унсс, катедра „Икономика на транспорта“ Христина Николова София, 1700, Студентски град „Христо Ботев”

Изтегляне 332.33 Kb.

Сподели с приятели: