Игрите като средство за въздействие и развитие на децата
Изтегляне 34.87 Kb.
|
Свързани:
секретни-операции-разузнаване-МТ, икономическа-дипломация-Русия-Турция, социални-мрежи-национална-сигурност-МТ, jivotnite-okolo-nas, plan-konspekt-po-chovek-i-priroda-gybi (1)
Оставяме се от лабиринтаПредставете картата, върху която е съставен лабиринта. Детето трябва да изглежда с поглед, за да покаже изхода. Ако е трудно да направите това само с очите си, дайте молив, пръчка. Има игри, които помагат да се развие вниманието. Игри за развитие на представи за форма Вдигат се последователно нарисувани на отделни листи различни геометрични фигури, детето трябва да вдигне лист със същата фигура (кръг, квадрат), игра кое се търкаля и кое не сетъркаля ( с топка и кубче). Игри за развитие на представите за цветове Може да се използват цветни топки или оцветени нарисувани кръгове, постепенно едновременно с посочения цвят се дава и неговото название. По късно само по вербална инструкция искаме от детето да подава различни по цвят предмети. Игри за развитие на количествени представи и понятия за много и малко, повече и по-малко, равно и други Развитие на представи за размер и големина (игра постави на мястото) Подреждаме пред детето 3 или 4 еднакви предмета с нарастваща големина, искаме да затвори очи и махаме един от тях. След като отвори очи искаме да постави само предметът на неговто място (преди това не обсняваме, че са разположени по големина): подреждане на еднакви предмети или техните картинни изображения по големина (три различно големи топки). Приказкотерапията е част от арт терапията, считаща се за един от най-ефективните методи, използвани от психолози и учители по време на работа с деца със СОП. Чрез своето творчество, децата въплъщават емоции си и своите страхове и желания, което дава възможност да се научи нещо ново за тях. Освен това с помощта на изкуството, детето може както да се изразява, така и да опознава света около себе си, което допринася за социалната му адаптация. Приказната терапия е един от видовете арт терапии, в които се използват приказки за деца. При този метод основното средство за психологическо въздействие е метафората. Тя изпълнява три основни функции: 1. диагностика - помага да се определи състоянието на детето, както и връзката му с определена ситуация в живота. Да се разбере стратегията на поведението му; 2. прогноза - въз основа на диагнозата, тя прогнозира поведението и последствията в бъдеще; 3. терапевтична - самото положително въздействие върху поведението и емоционалното състояние на детето. Ползите от приказкотерапията са следните: - Учи ни да преодоляваме страховете и трудностите, да вземаме решения, защото приказките показват на детето, че няма безизходни ситуации; - Развива творчеството и въображението. - Подпомага естествената комуникация. Подобрява словесния език и учи другите да слушат. - Помага на децата да намерят общ език с възрастните. - Предава необходимите морални норми и правила. - Формира умения за конструктивно и адекватно изразяване на емоциите. Насърчава детето да прави изводи и го подтиква към размисли. - Намалява нивото на агресия и тревожност. -Влияе на въображението. - Развива чувство за хумор. Езикът на приказката е изчистен до степен най-елементарен изказ. Там нещата са простички, ясни и там героите са с много категорично определена нравствена ориентация. Те са или лоши, или добри. Това позволява лесното възприемане на тези герои и моделите на тяхното поведение. Във възраст когато детето се развива, приказката е прекрасно средство за развитие на неговото образно мислене, тъй кото децата имат предимно нагледно-практическо или съвсем конкретно-образно мислене. Техният опит е много беден, а социално жетейският е в процес на формиране. Детето не може да разбере никакви разговори с нравствен характер, но приказката достига до неговото съзнание. Още нашите предци с помощта на приказките, са помагали на децата да разберат значението на действията си. Приказната терапия е един вид "мост" между възрастния и детето. Чрез фантазията и магията, психологът или родителят могат лесно да се приближават до детето и до неговия вътрешен свят. Всички тези истории преподават по естествен начин морала и законите на живота. Още нашите предци с помощта на приказките са помагали на децата да разберат значението на действията си. Приказната терапия е един вид „мост“ между възрастния и детето. Чрез фантазията и магията можем лесно да се приближим до детето и до неговия вътрешен свят. Терапията с приказките способсва за: За развитие на творческото (дивергентното) мислене на детето. За развитие на вербалния език (детето се учи умело и правилно да формира своите мисли). За развитие на фантазията и въображението. За развитие на способността за задълбочено образно мислене, за установяване на причинно-следствени връзки. За развитие на емпатия и умение да слуша (децата се учат да съчустват на героите). Слушайки и възприемайки приказката у детето се поражда емоция, която води до съпреживяване на случващото се с героите. Това развива умения за емпатия и разбиране и е от полза за бъдещите взаимоотношения на детето със заобикалящата го среда. Въздействието на приказката развива у детето и базово умение за речеви изказ. Колкото повече четем и разказваме приказки, толкова по-бързо то започва да си служи с речта. Чрез влиянието на приказките това става спонтанно, естествено и пълноценно. Богатството на приказния свят предизвиква детето да прояви своята фантазия и активира творчески умения у него. Докосвайки се до пъстротата на приказките детето узнава що е „добро и зло“ – водещи понятия за възприятието на света и отношенията в него. Във всяка приказка присъстват „доброто и злото“ и последствията, свързани с тях. Впечатленията от приказките детето пренася в реалния живот, затова е особено важен подборът им. Изборът на приказка зависи от възрастта на детето. Колкото повече приказки чете, толкова повече впечатления добива детето и дава воля на въображението и на свободния си изказ. Това го моделира като креативна, адаптивна и емпатична личност, особено важни качества за справяне в социалната среда и израстването му. Приказките играят важна роля за възпитанието на детето и са добър помощник на родителите. Четенето на приказки, наблюдението и асимилирането на детската реакция и поведение е вид психотерапия. Психолозите са стигнали до извода, че децата много по-добре усвояват метафоричния език на приказките, отколкото прякото указание „ето така трябва да се постъпи“ Четенето на приказки развива у децата любов към литературата. Това е голямо предимство в процеса на обучението. Изтегляне 34.87 Kb. Сподели с приятели:
|