Проблеми и тенденции в лобирането в България

Проблеми и тенденции в лобирането в България

Решенията, които се взимат от различните държавни структури с огромна сила влияят върху живота на хората - пряко, чрез бизнеса в който са заети или чрез състоянието на отношенията с другите държави. Това е очевидната ситуация във всяка страна на света, но за страните, в които понастоящем се извършват промени това е особено вярно. Ето оттук идва актуалността на темата за нашата страна, ето защо е важно включването на повече хора в процеса на повлияване на решенията, които държавата взима. Опитът показва, че няма добре организирана гражданска проява в България, която да не е имала успех.

До неотдавна лобистите от практиката изглеждаха и действаха като своите карикатурни образи – дебели, с пура в устата, пъхащи сто доларови банкноти в джобовете на законодателите. В днешни дни малко хора отговарят на това описание. Но те нямат много власт. Нито пък модните шарлатански техники, които започват да изместват сърдечно ръкуващите се хора, сплотяващи избирателите с “квартален телемаркетинг”. Даже и най-неопитният стажант в Конгреса разбира какво става, когато хиляди идентични пощенски картички или стотици телефонни позвънявания се получат в един и същ ден.

Новото лобиране е по-изтънчено, толкова неуловимо, че най-влиятелните заинтересовани групи трудно могат да бъдат забелязани в близост до законодателите. Те все още имат офиси, които обаче са заети от изследователи, а не от високо платени лобисти. Тяхната подкрепа идва от реалните гласоподаватели, а не от способността им да купуват “точните” политици или от претенцията им, че море от телефонни обаждания в последния момент може да реши даден проблем - наречете го айсбергов тип принципи на законодателния успех, т. е. централите на мощен натиск не винаги могат да се наблюдават ясно.

Проучване на “Форчън” показва кои са най-мощните 25 лобиращи институции. Преди всичко те са доста разнообразни. От № 1 - 33-милионната Американска асоциация на пенсионерите - до № 25 - Международното братство на шофьорите на товарни камиони, и от хладно пресметливия Американски Израилтянски комитет за обществени дейности (№2) до новооснованата Национална асоциация на ресторантьорите (№24) цари разнообразието, типично за нацията като цяло.

Едно проучване показва най-старата аксиома на лобирането: приносът в изборната кампания допринася за купуването на власт във Вашингтон. Макар даренията да са важният елемент, те не са единственото. Наистина, три от организациите на първите 10 места разчитат на даренията: Асоциация на съдебните адвокати (№5), Американския Израилтянски комитет за обществени дейности и Американската медицинска Асоциация (№8). Но в днешни дни лобиращите организации са ценни с гласовете на избиратели, които могат да осигурят. Повечето от 25-те най-мощни лобиращи организации имат широко географско присъствие и политически активни членове, които фокусират усилията си в убеждаване на гласоподавателите да гласуват за определени политици, а най-важното нещо за един законодател е да бъде преизбран.

Повече от половината от първите 10 организации са на тези позиции поради възможностите, които им дават утвърдените връзки с гражданите. Такива организации, с влияние и върху общинските съвети, са Американската асоциация на пенсионерите, Националната федерация на независимия бизнес (по-известна като “лобито” на малкия и среден бизнес) (№4), Националната асоциация на производителите на оръжия (№6); Християнската коалиция (№7), Националният комитет за право на живот (№10). Всичко това идва да покаже, че парите сами по себе си не са вече най-ценното. Чудесно е, когато нещата се съчетават. Например AFL-CIO (№3) еднакво добре развива финансирането на предизборни кампании и връзките с гражданите.

Просперитетът на членовете на организацията не гарантира влияние на лобиращата организация, даже понякога има негативен ефект. Например Американската асоциация на банкерите (№25) има успех с мястото си, докато Националната асоциация на дилърите на ценни книжа е на 83-то място, а Институтът на инвестиционните компании - на 115-то. Разбира се, тези групи имат и други цели освен да влияят на законодателството – те също така обслужват своите членове.

Точно обратното е с групите, притежаващи голяма членска маса и интереси в преразпределението на държавни средства. Тези организации са доста добре представени: например Националната асоциация за образование (№9) и Американската Федерация на щатските, окръжните и общински служители (№14), чиито членове получават заплатите си от държавата. Близки до тях са Ветераните от войните в чужбина (№16) и Американския легион (№23), при които членовете не само получават държавни привилегии, но имат за политиците и патриотичен аспект.

Популизмът не е свързан с либерализма. Проучването показва, че организациите са концентрирани в политическия център и надясно от него. Само четири в класацията са синдикати. Нещо повече, идеологически консервативните заинтересовани групи превъзхождат своите леви опоненти. Така например, Националната асоциация на производителите и търговците на оръжие е 6-та поред, докато Организацията за контрол на оръжията е 68-ма. Това е така може би защото консервативните групи са по-добре финансирани или защото техните членове са по-отдадени на каузата си.

Друг въпрос: Защо еколозите и гражданските организации са толкова назад в класацията?

София, ул. “Московска” 33

тел. 8521/314
ИЗДАВАНЕ НА ОБЩИНСКИ ЦЕННИ КНИЖА

Описание на проблема: …

Общинските ценни книжа имат важната задача да …
ПРОЕКТОЗАКОН ЗА ЦЕННИТЕ КНИЖА, ФОНДОВИТЕ БОРСИ И
Стар текст:

Чл.33 Общинските ценни книжа…

Чл.33 Общинските

НАРЪЧНИК НА ЛОБИСТА

Общините в Кентъки имат значителна автономия и голям капацитет за решаване на проблемите на местно ниво. Силните традиции в местния контрол и местното самоуправление в Кентъки са основите на общинската власт в щата. Нашата сила се дължи на нашата обвързаност и на способността ни да изразяваме общото си мнение посредством Лигата на градовете в Кентъки.

Лигата е създадена през 1927 година с цел прокарване на общите интереси на градовете. Активното участие на общински ръководители в Лигата донесе големи успехи за градовете-членки и техните жители. Целта на настоящия документ е да се увеличи ефективността на вашата община в работата й със законодателите, като определи някои ключови техники за лобиране.

Когато имате някакви съмнения, не забравяйте, че е достатъчно само да вдигнете телефона, за да се свържете с Лигата.
Десетте божи заповеди за ефективни връзки със законодателната власт
Запознайте се със законодателството

Трябва да осъзнаете, че като общински ръководител трябва да отделяте време за запознаване със законодателните предложения. Законодателните действия и междуведомствените връзки са два от най-важните аспекти във вашата работа. Един ефективен инструмент за получаване на актуална информация за законодателната дейност по време на сесията е “Законодателен бюлетин”, който се публикува ежеседмично по време на Общото събрание. Възложете на някого задачата да наблюдава законодателството и да преглежда материалите от Лигата.

Постарайте се да се срещнете неофициално със своите законодатели и да се сближите с тях. Те с готовност се срещат със своите избиратели и биха желали да чуят и ще оценят мнението ви на общински ръководител. Опитайте се да присъствате на различни мероприятия, организирани от вашите законодатели. Нищо не може да замени добрите лични връзки между вашата община и вашите законодатели.

Когато се обръщате към своите законодатели, трябва да разполагате с достатъчно информация, за да можете да обосновете аргументите си, да отговорите на въпросите и да парирате възраженията. Лигата трябва да бъде първият източник на информация за вас. Вашето изложение трябва да бъде точно и кратко. Ако е възможно, направете количествена оценка на влиянието на даден проектозакон и обяснете как той ще се отрази върху развитието на конкретни проекти във вашата община. Този вид информация е полезен за законодателите и предоставянето й ще бъде оценено от тях. Настоявайте общинското участие и проследяването на законодателството от общинските служители да бъдат част от ежедневната ви дейност.

Постоянното общуване с вашите законодатели е от жизнено значение. Общувайте със законодателите си постоянно, през цялата година, а не само в спешни случаи. Включвайте своите законодатели в обществени прояви, като например официалното откриване на нов обект. Когато се опитвате да повлияете върху начина, по който ще гласуват вашите законодатели, бъдете настоятелни, но не груби. Никога не притеснявайте, не притискайте до стената и не заплашвайте представител на законодателната власт. Личното посещение е най-добрият вид контакт, като трябва да бъде последвано от обаждане по телефона, а след това и от писмо. Резолюциите също вършат работа, но не трябва да прекалявате в използването им.

Медиите, обществените организации и местната Търговска камара биха оценили включването им във вашите законодателни инициативи. Постоянно ги информирайте за мненията и тревогите си и търсете тяхното одобрение.

Често има и други организации, които се интересуват от същия проблем и искат подкрепа от вас. В такива случаи е необходимо да бъдете предпазливи, тъй като коалициите се разпадат също толкова бързо, колкото се създават.

Не забравяйте да благодарите на своите законодатели. Когато те подкрепят вашите усилия, едно благодарствено писмо или друг начин на изразяване на благодарност ще бъде високо оценено и ще заздрави взаимоотношенията ви.

Това е най-важното правило за ефективни взаимоотношения със законодателната власт. Ако се забавите, даден законопроект може да бъде приет или отхвърлен преди вашата община да е изказала мнението си. Важно е да се включите преди решението да бъде взето.

Когато си уредите среща със своите законодатели или им пишете писма, моля, уведомявайте Лигата.

Точност, краткост и учтивост - ТКУ - са три от най-важните неща, които не трябва да забравяте в работата си със законодателите. Давайте кратка и точна информация. Ако не можете да отговорите на някой въпрос, признайте си, че не можете. Не се опитвайте да отговаряте наслуки. И никога, абсолютно никога, не давайте невярна информация. Говорете кратко и по същество, не се впускайте в дълги тиради. Законодателите са засипани от информация и харесват хората, които могат да говорят по същество. Учтивостта означава, че трябва да се държите със своите законодатели по същия начин, по който бихте искали вашите избиратели да се държат с вас.

Общините не работят във вакуум. Онова, което дадена община върши при упражняването на правомощията си, може да засегне всички останали общини. Общинските ръководители носят институционална отговорност за осъзнаването на този факт, особено когато става въпрос за местен проблем, който поражда противоречиви реакции. Много проектозакони се внасят в резултат от действията на една община. Успехът на Лигата зависи от вашето информирано участие.

Участниците в процеса на лобиране са едновременно източници на информация и потребители на информация и подкрепа. Те стоят на входа към определена политика, готови да предават информация към и от отговорните за вземането на решение лица, други групи, противници и коалиционни партньори.

1. Съставете си график. Определете какво желаете да постигнете по време на дадена среща. Ограничете темите до две, най-много три. Можете да си позволите малко празни приказки, но не трябва да забравяте, че най-голям приоритет има задачата ви. Ако присъствате групово на срещата, определете предварително кой какво ще представи и обявете публично реда на презентациите.

2. Изслушвайте внимателно. Опитвайте се да доловите знаци за настроението и отношението на депутата по време на обсъждане на проблема. Ако си имате работа с мълчаливец, събудете го с въпроси. Ако пък имате среща с дърдорко, използвайте момента, в който той си поема дъх, за да се намесите и да насочите отново разговора към първоначалната тема.

3. Подгответе се за разговора, но не мислете, че трябва да бъдете специалист по темата. По-голямата част от депутатите не знаят повече от вас. Не претрупвайте разговора с прекалено много ненужни подробности. Изложете проблема в човешко измерение. Обещайте да изпратите на депутата последваща информация, с която не разполагате в момента. Приемайте спокойно контрааргументите, но не отстъпвайте от позицията си. Не влизайте в спор.

4. Не удължавайте срещата твърде много. Придържайте се към темата. Ако сте чул достатъчно и сте чул онова, което сте искал да чуете, благодарете на събеседника си и си тръгнете. Ако сте останал разочарован, изразете любезно разочарованието си и си тръгнете. Оставете възможност за по-нататъшни разговори.

5. Не забравяйте, че сте уредил срещата, за да създадете взаимоотношения. Изразете благодарност за полезната информация, дори ако информацията е неточна. Не забравяйте, че в лобирането “няма постоянни приятели или врагове”. Може би още на следващия ден получената от този човек информация ще ви потрябва.

6. След срещата изпратете кратко благодарствено писмо.
ОСНОВНИ ПРАВИЛА

" Придържайте се към основните ценности - взаимно уважение в отношенията, справедливост, истина.

" Всеки човек е важен и всички се радват на признанието на другите. Никой не може да постигне нещо сам.

" Предварителната подготовка е изключително важна. Бъдете винаги подготвен. Анализът и данните са ключови елементи. Подходящата идея ще доведе до промяна.

" Поставяйте си високи цели, но оценявайте и всяко малко постижение.

" Промяна може да бъде постигната само със всеотдайна работа и ентусиазъм.

" Упражнявайте се в изслушване на другите.

" Не бъдете пасивен.

" Позволявайте на другите да споделят победите ви.

ПО-МАЛКО ЗАБЕЛЕЖИМИ ЕФЕКТИ ОТ ЛОБИРАНЕТО

" Стимулира създаването на асоциации.

" Мотивира законодателите и ги подтиква да действат.

" Разкрива нови таланти.

" Изгражда коалиции.

" Бързо се възстановява след неуспешен опит.

" Дава тласък на добрата защита.

" Свързва депутатите и държавните органи с избирателите.

1. Колеги с пораженческо отношение.

2. Прибързаните действия.

3. Проявата на прекален песимизъм или оптимизъм.

4. Да се остави да бъде парализиран от статични коалиции.

5. Лични нападки срещу законодатели или правителствени служители, които са му опоненти.

Регистрацията на лобистите несъмнено може да има важен принос за открито управление чрез осигуряване на система­тизирана информация за това кой кого лобира и по какви въпроси. За съжаление няма доказателства за това дали тази информационна схема има някакво значително въздействие върху самото лобиране, освен разбира се ползата, която тя носи за самите професионални лобисти, осигурявайки им ценна информация. За въздействие на информацията можем да говорим, когато видът на изискваната информация разкрива или има вероятност да разкрие евентуални нарушения в процеса на лобиране. Например, оповестяването на тарифите, детайлните разчети на разходите и записите за действителните контакти, така както съществуват в някои американски щати, могат в значителна степен да повлияят върху поведението на лобистите и на тези, които са обект на лобиране. От тази точка нататък регистрацията става регулативна и нейната цел е да създава и поддържа определени норми на пове­дение. Това може да бъде сторено чрез морален кодекс, чрез законова забрана на някои практики или чрез комбинация от двата метода.

Регистрацията на лобисти, следователно, трябва да бъде свързана с въпроса за етиката в обществения сектор. Логиката на регистрацията и приложението на етиката в обществения сектор налагат вземането на решение за задължаване на лобистите да спазват много и разно­образни по характер законово-базирани морални кодекси.

Регистрацията на лобистите трябва да бъде разглеждана в по-широкия контекст на вземане на стратегически решения в полити­ческия и обществен живот. Установяването и придържането към определени норми на поведение в обществения живот е необходима и важна цел, но не по-малко важно е осигуряването на откритост и прозрачност при вземането на решения. Регистрацията на лобистите може да изиграе важна роля, но тя е само една част, при това ограничена, от общото цяло. Откритостта означава освен всичко друго консултиране, и тук е мястото на регистрацията на лобистите. Професионалните лобисти са само някои от актьорите в процеса на консултиране, но тяхното значение нараства все повече. На регистрацията може да се гледа като на полезно и вероятно ефективно средство за осигуряване на информация за това кой използва професионални лобисти (в най-широкия смисъл на думата), към кого и по какъв въпрос са насочени усилията за лобиране. Отварянето на консултативния процес, обаче, изисква, от една страна, възможно най-широк достъп до управлението (за подпомагане на консултативния процес). От друга страна е необходимо да се знае кои са тези, които получават консултации (или по собствена инициатива са решили да въздействат върху конкретна държавна политика). Правилната посока е публичното огласяване на лицата или организациите, които биват консултирани от управляващите или се опитват да оказват влияние върху тях. Публикации от този род ще са доста скъпо начинание, но канадският опит предлага една добра алтернатива - компютърните регистри в Отава показват, че сравнително ниски разходи могат да бъдат комбинирани с лесен и гъвкав достъп. Информацията за процеса на консултиране при вземането на стратегически решения може да бъде организирана по подобен начин. Както бе посочено в публикуван наскоро доклад на Комисията на “Хансард Съсайъти” върху законодателния процес, консултирането е важна част от законо­дателния процес, а следователно и от процеса на вземане на стратегически решения в обществения живот, а лобирането е жизненоважен елемент в консултативния процес.

I.

Правото на гражданите да се обръщат с петиции към правител­ството, т. е. да лобират е основно право на свободните хора, гарантирано от конституцията на САЩ.

В една демократична страна гражданите имат правото да знаят как тяхното правителство работи и най-вече как дейността на организациите, тясно свързани със законодателния процес, може да повлияе върху решенията на правителството.

Фактът, че тази информация е достъпна, е особено значим за засилване на общественото доверие в управлението – доверие, на което демократичната система трябва да разчита, за да оцелее и да се развива.

За предпазване на обществеността от потенциалните проблеми на организираното лобиране е съществено да има пълна прозрачност относно разходите и дейностите по интереси и лобистите, които ги пред­ставляват, както и лимита за подаръци и дарения, които законо­дателите могат да получават от лобистите по време на кампании.

Пълната прозрачност пред обществото допринася за увереността, че гражданите са наясно кои интереси могат да упражнят крайно влияние при вземане на решения в управлението и как това влияние се използва на практика. Публичността на разходите на лобистите и техните работодатели може да спомогне за разкриването на възможни връзки между отделни кръгове интереси, които са щедри на дарения, подаръци и покриват пътните разходи на законодателите с единствената мисъл по-късно директно или индиректно да могат да влияят върху техни решения.

Прозрачността на дейностите по интереси на лобистите, както и ограниченията по отношение на подаръци и дарения по време на кампании могат да бъдат бариера срещу корупцията и влиянието с цел облагодетелстване на определен кръг, които иначе биха могли да останат незабелязани.

II.

Лобистите често изпълняват особено важната функция на достав­чици на информация, която иначе не е на разположение на законодателите. От друга страна, ако тази информация първоначално идва от лобисти, наети от платежоспособни кръгове, процесът на пра­ве­не на политика може да се изопачи.

Особено важно е мощните групи от лобисти да не доминират в политическия процес до такава степен, че напълно да заглушават мнението на обикновения гражданин или да поставят личните интереси пред обществените.

Мотивът за специалния интерес към лобирането на щатско и местно ниво управление е прост – политическият процес има огромно икономическо влияние върху тези интереси и в същото време представя една значителна възможност за дадени кръгове интереси да извлекат финансова полза от щатската и местна политика на управление. Правителствените фондове се отпускат за строежи на училища, пътища и ВиК системи. Други правителствени решения създават нормативи за определени клонове на индустрията, които имат финансов резултат в по-дългосрочна перспектива. Групите с определени интереси и техните лобисти също са заинтересовани какви закони приема законодателната власт и как се администрират от изпълнителната власт и нейните различни организации. Понякога тези регулиращи решения имат по-голям и по-бърз ефект от самия закон.

Въпросът с нерегулирания лобизъм става все по-актуален, понеже през последните години повече политическата отговорност се прехвърли на щатско и местно ниво. Нараства броят на значимите решения в сферата на бизнеса, здравеопазването, околната среда, потреблението и др., които се вземат на щатско и местно ниво.

Нарастване броя на регистрираните лобисти: 1984 - 1991

Щат 1984 1991 Промяна в %

Айова 536 634 + 18

Канзас 515 744 + 44

Ню Йорк 1,320 1,978 + 50

Сев. Каролина 582 1,009 + 73

Пенсилвания 701 842 + 20

Вирджиния 830 986 + 19

Уайоминг 569 802 + 41

III.

В някои случаи връзката между обществени служители, лобисти и ОЛБА може да бъде много тясна. Има неоспорими доказателства, че помощите от ОЛБА се използват от лобисти и от организации на лобисти за увеличаване на достъпа и влиянието върху управленски решения.

“Комън Коуз” счита, че всеки щат трябва да одобри общ статут за лобиране, който изисква пълна или частична прозрачност на дейностите при лобиране по определени въпроси.

Един ефективен закон за прозрачност в лобизма ще даде по-ясна представа на гласоподаватели, стратези и други заинтересовани за баланса между пари и власт и от двете страни по всеки един въпрос. Такъв ефективен статут също така ще допринесе за изясняване на процеса на вземане на решения чрез публично излагане дейностите на лобизма.

В допълнение към прозрачността в лобизма, важно е да се приеме решителна реформа във финансирането на кампании, а законо­да­телството по конфликтни интереси да се обръща директно към възможността на лобисти и др. за насочване на средства – помощи за кампании, подаръци и хонорари – към законодатели.

 1 “Комън Коуз” (Обща кауза) - Създадена през 1970 г., “Комън Коуз” е нестопанска, неполитическа гражданска организация за лобиране, която подкрепя прозрачността, честността и отговорността в управлението. Дейността й се издържа от членския внос на 250 000 члена от всички щати на САЩ. Представлява обединения глас на гражданите срещу корупцията в управлението и монополните корпоративни интереси.

“Тайм”, 22 март 1999, бр.153

Майкрософт и опозицията:

Антимонополна застраховка

Републиканците знаят най-малко две неща за Майкрософт – че това е предприятие за 11 млрд. долара и че благодарение на анти­монополния процес, воден от ад­ми­нистрацията на Клинтън, фир­мата желае да инвестира малко пари в опозицията (репуб­ликан­ците). Затова, когато на една от гала-вечерите на Националния Републикански комитет (НРК) Майкрософт направи дарение от 25 хил. долара, никой не се стрес­на. Изненадата може да дойде по-нататък, защото източници на “Тайм” казват, че лидерите на НРК са поискали от софтуерния гигант 1 млн. долара, които, ако бъдат осигурени, ще направят Майкрософт най-големия донор на НРК. Бил Гейтс води война на широк фронт срещу антимоно­пол­ното законодателство на фе­де­ралното правителство и 19 щата. За изборите през 1997 и 1998 г. фирмата е отпуснала 1,3 млн. долара (две трети от тях за републиканците), което е три пъти повече от разходите за предишните избори.

Какво може да направи Кон­гресът за Майкрософт? Официа­лен източник от Министерство на правосъдието заяви, че ще бъдат приети мерки за изпълне­ние на щатските антимонополни съдеб­ни решения срещу Май­кро­софт. Такива прецеденти вече е имало в началото на осемдесетте години с АТ&Т, когато фирмата е имала пробле­ми с регионалните конку­ренти от Bell. Другата възмож­ност е Конгресът да ограничи намесата на Министерството на право­съдието в ускореното прилагане на наказателните съ­деб­ни поста­новления в регио­ните. И това ще стане факт ако Майкрософт продължи да “ин­вес­тира” умно във Вашингтон.

Ето един закон, който Белият дом със сигурност нарушава и това е Антимонополният закон от 1919 г., който забранява средства, одобрени от Конгреса, да бъдат използвани за каквото и да е влияние върху членовете на Конгреса в законодателния процес. Ако този закон се прилага както трябва, това означава че лобирането на Белия дом и на отделните министерства е незаконно, и че Президентът извършва престъпление всеки път, когато изисква определено законодателно решение от Конгреса. Но спомнете си, че все пак това е Вашингтон, където законите се правят и нарушават. През 1995 г., за да обоснове лобирането на администрацията, Министерство на правосъдието обяви, че буквалният прочит на закона нарушава първата поправка на Конституцията.

Да си го кажем направо: Всички разговори за реформа във финансирането на предизборните кампании са глупост. Целта всички да са равни в процеса на законодателния процес заслужава похвала, но е непрактична. Определени индивиди или групи по интереси винаги ще имат повече пари и по този начин - повече предимства от другите.

Парите в политиката са като водата: винаги намират къде да потекат. Да погледнем в историята. Преките корпоративни вноски са забранени през 1907 г., а преките дарения от синдикатите - през 1947 г. Благодарение на разрешените способи (финансиране от индивиди и целеви групи) партиите харчат милиони долари, евфемистично наричайки това партийно строителство. И това е само начало, защото предпочитаният подход от хората и групите със средства е да финансират федералните централи на партиите вместо щатските и местни нива, като по този начин печелят по-голямо влияние без излишна гласност.

А какво става с възможността за обществено финансирани избори? Това е практиката на президентските избори през 80-те – кандидатите за президенти разполагаха с равни по обем средства, несвързани с частни интереси. Но данъкоплатците нямат желание да плащат по-големи данъци, така че системата да бъде разширена и да обхване изборите за Конгреса.

На печалба

1.Уилям Бол ІІІ, президент на Националната Асоциация за безалкохолни напитки – 605657 щ. д.

2.Томас Уилър, президент на Асо­циация на индустрията за клетъч­ни телефони – 542805 щ. д.

3.Матю Финк, президент на Инвестиционна компания – 528000 щ. д.

На загуба

1.Ванда Франц ,президент на Национални права за живот (?)

2.Робърт Спаногъл, Президент на Американския легион – 120417 щ. д.