Ii разширено издание

Законодателство и лобиране

В Българската Конституция е заложено разделението на властите,и да не се допуска намеса в законодателната власт от страна на изпълнителната власт. И все пак, законодателството в България е някак настрана от реалния живот. На практика, в България властта е:

1) концентрирана

2) концентрацията се осъществява чрез партийните структури на управляващата партия;

3) изпълнителната власт "подчинява" законодателната власт. По такъв начин всеки закон се подготвя, приема и прилага под пълния контрол на изпълнителната власт.
Нещо повече, законодателството в България се характеризира с преобладаващ дял на закони, имащи прекалено общ характер. Приложението им изисква издаването на подзаконова нормативна база от органите на изпълнителната власт. Освен това тълкуването на законите е също правомощие на централната власт. Всичко това измества процеса на лобиране от същинската законодателна власт към нивата, където се взимат управленски решения. Така се стига до преместване на тежестта на процеса на лобиране от законодателната към изпълнителната власт. Например, по-ефективно е вместо да се лобира приемането на закон за корпоративното облагане с по-малки ставки върху печалбата, с лобиране пред данъчните служби за оперативното изчисляване (намаляване) на конкретните печалби. В този смисъл, търговските фирми предпочитат да решават въпросите, които ги засягат всяка сама за себе си, пред обединяването и повлияване върху глобалната държавна политика. Лобирането в България се измества от комуникация с избрани от населението хора (неотменна част от представителна демокрация) към назначени личности, които са "черни кутии" за гражданите, от гледна точка на техните качества, интереси, възможности. Изместването се извършва от ниво закони (актове) към вътрешноведомствени норми и правилници, които са сравнително непознати (не винаги са публикувани и като правило са с ограничен достъп).7
Какво следва от това? Положително ли е това изместване от законодателната към изпълнителната власт? (Например, в САЩ законодателната инициатива принадлежи единствено на Конгреса, който има две камари - камара на представителите и сенаторите. Въпреки факта, че е директно избран от населението, американският президент няма законодателна инициатива.)
За да се отговори на тези въпроси е необходимо да се разгледа процесът на лобиране. В българският случай е характерно, че:

• 
  се дават права на представителите на изпълнителната власт, които са назначени от управляващата политическа сила;
  
• 
  лобира се за конкретни, единични решения;
  
• 
  решенията засягат по-малко хора;
  
• 
  често променяне на правилата.
  

Както се вижда, създадени са условия за корупция, тъй като прозрачността в структурите на изпълнителната власт по дефиниция е по-малка от прозрачността на законодателния процес. Например в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (Законът "Лучников") до размера на обезщетението, се стига след експертното оценяване на вещи лица, дава се правото за "мълчалив отказ" на министри и ръководители на ведомства и т.н. В случая с този закон, изместването на лобирането води до "раздробяване" на заинтересуваните групи. След като не може да се реши проблемът заедно и еднократно, защо да членувам в (плащам на) на нещо (някого), което (който) не може да ме представлява ефективно. Следователно е по-добре лобирането да бъде заместено с мотивиране на определени държавни чиновници.