Или най-голямото предизвикателство срещу християнството

Германия отново се съедини. Канцлерът Кол и ръководителите на Европейската общност говорят за "Съединени Европейски Щати".

Близкият Изток кипи. В Иран започна ислямската революция. Постъпват сведения за наличието на ядрено и химическо оръжие в Ирак и Либия.

А видеомагнетофона заяжда в режима оборота напред и е невъзможно да бъде спрян за да преразгледа по-внимателно картината.

Трудно е вече да се разбере, какво става. Всичко се мярка прекалено бързо. Очевидно е, че историята препуска в галоп.

Към всичко останало, учените казват, че Земята става непригодна за обитаване: повишаването на температурите на Земята, парниковия ефект, киселинните дъждове, заличаването на влажните гори, разрушаването на озоновия слой, ураганите, смърчовете, бурите, срутванията на крайбрежията, глада в Африка, неестествените метеорологични условия...

Признаци за деградацията на западното общество са: ръста на престъпността, разпадане на семействата, все повече увеличаващия се брой случаи на бягство на деца от родители, чудовищни убийства на сексуална основа, все повече увеличаващия се брой случаи на сексуално развращаване на деца.

И зад всичко това стоят окултните сили на "Ню Ейдж", които разпространявайки се по земята като отровна миризма, заплашват да погълнат всичко. Опасен е ръстът на тясно-свързаните с него черна магия и сатанизъм не само в отдалечените крайбрежия и земи, но и в големите градове.

Бъдещето на света не изглежда много обещаващо. Еуфорията на свободата се разсея. Изглежда, че свободата доведе до дестабилизация на част от Европа Нямаше ли прекалено много промени за толкова кратък срок?

Как ще завърши всичко това?

Кога окончателно екосистемата ще стане неуправляема?

Или съдбата на човешкия род, действително се намира в ръцете на десетина мъже, изпълняващи ролята на политически супергладиатори?

Може би всички ние сме зависими от милостта на тази терористична група от обезумели лидери на държави, получили в ръцете си ядрено оръжие?

Или най-лошият от възможните сценарии е, че ни чака кошмарно бъдеще, приготвено от "Ню Ейдж", в което бесовете ще формират съдбите ни и в което ще изчезнат всякакви нравствени норми? Ще бъде ли това век, в който, говорейки с думите на Джон Уайт, "контактьорът" ще бъде възприеман по-скоро като норма, отколкото като изключение, а всеки ще има свой "дух - наставник"? "Новият световен ред" е нов нацизъм на гуруто и на "господ Майтрейя". "Гуруистичната система на политика носи със себе си черезвичайна опасност за демократичното общество - казва немският журналист Фриц Хаак, - тя ще доведе най-малко до загуба на свобода, загуба на безопасност и до възникване на черезвичайна заплаха за човечеството. мисля, че гуруизмът ("Ню Ейдж") приготвя света към неофашизъм".

Ако всичко казано действително в някаква степен отразява нашето възможно бъдеще, то ние имаме пълното право да се попитаме: "Кой ме бутна вътре?"

КАКВО Е "УТРЕ" ПРИ БОГА?

"Вие можете ли да ми обясните, с какво, в края на краищата се занимава Бог?" - този въпрос бил зададен от член на Британския парламент и трябва да кажа, че беше добър въпрос.

Преживявайки ужасите на Аушвиц, Ели Визел разказва за момче, заподозряно от есесовците в нелегална дейност. Той бил обесен заедно с другите възрастни. Сложили на столовете обречените, нахвърляйки на всеки примката на врата. По знак на началника на лагера, столовете били съборени от под краката им. "Да живее свободата!" - бил последният вик на възрастните осъдени. Момчето не издавало звук. "Къде е Бог? Къде е Той?" - прошепнал някой от стоящите зад Визел. В лагера са възцарила мъртва тишина. Двама от възрастните умрели веднага, но момчето било прекалено леко. То живяло още половин час. И отново Визел дочул същият човек, стоящ зад него: Къде е Бог?" На себе си Визел отговорил: "Къде е Бог ли? Ето Го - виси на бесилката".

И така, какво бъдеще, от гледна точка на Бога, ни очаква? Какво ще е утре, ако съществува всемогъщия Бог? Какво е казал Исус за последното време на нашата планета Земя?

Няколко дни преди разпятието на Исус, учениците избрали момент, когато наоколо нямало никой, и се приближили при Него с въпроса: "Кажи ни... какъв ще бъде белегът на Твоето Пришествие и за свършека на века?" (Матей 24:3).

Отговорът на Исус подробно е записан от трима от четирите евангелиста (Матей 24; Марко 13; Лука 21).

И така, кои са признаците на "края"?

Лъжехристи и лъжепророци. "Ню Ейдж" предоставя в изобилие и от едните и от другите.

Войни и заплахи. Откакто Исус произнесе тези думи, войните и заплахите станаха хронична болест за човечеството. Но те носят по-различен характер в столетието, което завършва своя път. Сега те имат друг размах и скорост.

Природни катастрофи. "И на разни места ще има глад и трусове - предсказа Христос, - но всичко това ще бъде само началото на страданията." В съврменния свят милиони хора умират, защото не са в състояние да се изхранят. През изминаващия век били регистрирани повече земетресения, отколкото през всички предшестващи 1900 година. И работата не е в появата на по-точни измервателни съоръжения. Много векове историци и учени водели изчисления на всички големи земетресения. Но едва последните няколко десетилетия посочават на толкова рязко увеличаване на техния брой.

Ръста на гоненията и преследванията. В нашия деградирал век за Христос пострадаха повече хора, отколкото през цялата предишна история на християнската църква.

Триумфът на Евангелието. Благословената надежда за завръщането на Исус Христос, съгласно думите на самия Исус, ще се изпълнят едва тогава, когато "това Благовестие на Царството" ще бъде проповядвано по целия свят.

Бог управлява ситуацитя. Той е направил решителна крачка в борбата със злото, завладяло нашият свят.

Бог управлява ситуацията. Той е направил решителна крачка в борбата със злото, завладяло нашият свят. И е направил това, заплащайки безкрайно скъпо - отдавайки Себе Си в лицето на Своя Син Исус Христос.

Визел е бил съвършено прав, когато е казал: "Ето Го, Бог. Виси на бесилката." Не защото Бог е мъртъв. А защото Бог преживя тази смърт.

Когато се взрем с вяра в Исуса, ние виждаме закланото Агне във всяка погребална процесия, във всяка жертва на всяка катастрофа. (Етиопия, Сомалия, Судан - навсякъде) Ние виждаме Агнето заклано във всеки нервен припадък, във всеки ужас, във всяка катастрофа.

Но - казва Исус, - когато злото и насилието се умножат, не е време да се изпада в отчаяние: "Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне Вселената, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкият Син идещ със сила и голяма слава. А когато почне да става това, изправете се, и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава" (Лука 21:26-28).

И това Пришествие няма да бъде нещо тайно. То ще бъде най-видимото и най-гръмкото събитие в човешката история. То не ще се забави и ще дойде неочаквано, и за много хора нежелателно. Ще се случи тогава, когато много хора ще казват: "Мир и безопасност". Има указания и за това, че в деня на Неговото Пришествие всичко ще върви по обичаен ред.

От гледна точка на света, нашето утре е пълно с неопределеност, отчаяние и мрак. А утре от гледна точка на Бога. То е съвършено определено. Денят Господен.

ВАШЕТО УТРЕ

Вашето утре напълно зависи от това, как ще се отнасяте днес към Исус Христос. Във вашето бъдеще има две събития, които не ще можете да избегнете, и не е необходимо даже да се записват в дневника за назначени срещи. Първото от тях е или смърт, или Второто пришествие на Христос. (В зависимост от това кое ще стане първо). Второто е съда.

Вашето положение в съда ще зависи от това, познавате ли съдията.

Ако сте се оправдали чрез вяра, "имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме достъп до тая благодат в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава..." Ако идваме при Бога в покаяние, изповядвайки греховете си, ние ще бъдем оправдани. Как така оправдани? Признати за невинни. Опростени. Като че ли не сме грешили. Защо? Защото ние сме приели Исус Христос като свой Спасител от греха, и когато Бог-Отец се взре в нас, Той ще види не нашия живот, но безгрешния живот на Своя Син. Съдът не разглежда въпроса за греха, а въпроса за Сина. За нашите отношения с Исус Христос.

Ако това са живи и ежедневни отношения, тогава ние съгласно Библията "пребиваваме в Христа Исуса". И вие "имате пълнота в Него", вие сте прието в "възлюбения" и "няма... никакво осъждане".

В нестабилния свят може да се придобие покой, превъзхождащ нашето разбиране; радост, която никой не е в състояние да ни отнеме и увереност в спасението

Днес Бог в Христа простира ръцете Си към нас, за да ни дари прощение за миналото, преизобилен живот в настоящето и славна надежда в бъдещето.

Ето какво ни предлага Бог.

И дали ще приемем това предложение зависи изцяло от нас.

ГЛАВА 18

БЛАГОДАТНО ПРОБУЖДАНЕ

Какъв контраст между това, което предлага Бог и това, което предлага "Ню Ейдж"!

Предложението на Бог се нарича Евангелие.

Божието Евангелие донася освобождение от тъмните сили на окултния свят. Но за да се устои срещу тези сили на тъмнината и с успех да се проповядва Евангелието в обществото, което се свлича в мрачния свят на окултизма, Църквата е длъжна да се освободи от вътрешния враг.

Кого подразбираме под понятието вътрешен враг? Това са тези, които приемат християнството формално, отказвайки се да приемат Божията власт в своя живот. (2 Тим. 3:1-9).

Кои са тези хора? Това са тези, които се сещат за Исус само веднъж в седмицата, а може би и по-рядко, това са хора, избрали живот на основата на компромиси, т.е. формални християни. сетихте ли се? Докато те преобладават в нашите общности, техният образ и занапред ще бъде образ на Църквата като цяло. Това са хора, предлагащи на света отделни опаковани и непълни богословски понятия, вместо хляба на живота. Защото, повярвайте ми, именно така се възприема богословието, когато дадени проблеми се обсъждат от хора, които не е преобразило. И, всъщност, това е една от формите на окултизма. Това са тези, които (независимо от това, какво говорят) действат така, сякаш личното им съвършенство, а не съвършеният живот на Спасителя, им дава пропуск за небето. "Законничеството" разваля хората, доколкото ги довежда до лицемерие и до обичайния грях.

За да се спаси, расти и да занесе евангелската вест до другите, на християнството му е необходима сила. То се нуждае от Божествена сила, силата на Христос и на Святия Дух.

"ОКРИЛЕНА С ЕНТУСИАЗЪМ"

Г. К. Честертън описва апостолската Църква, като "окрилена с вечен ентусиазъм". Нейното послание е: Господ разпнат и възкръснал; спасение и праведност може да са придобие само в Него. Центърът на богослуженията й: Господната вечеря. Нейната мисия: всяко коляно да се преклони и всеки език да признае, че "Исус Христос е Господ". Нейното упование: "Мараната!" - "Господ иде!"

Учениците на Исус избягаха от Гетсимания. Не бяха на Голгота, те разочаровани и подтиснати - се криеха кой къде намери. Даже след своето възкресение Исус трябваше да преодолява тяхното нежелание да повярват. Но минаха само няколко седмици и тези хора станаха вероятно, най-могъщата сила, която историята е познавала. От какво е предизвикана такава промяна? Святия Дух слезе. Слезе подобно на вихър. Когато Исус се възнесе на престола отдясно на Своя Отец, Святия Дух слезе към Неговия престол. И престола на Духа е Църквата.

Църквата на последното овреме отново се намира в същата ситуация, в която беше и първата апостолска Църква. Тя отново съставлява незначително малцинство във враждебно настроено общество и отново се бори за живота си. Ние виждаме враждебност и безразличие отвън. И виждаме и безразличие и разцепление отвътре. Как да благовестяваме в този враждебно - безразличен свят, когато ние представляваме раздирана от разпри и безразличие Църква?

Когато преследвания връхлетяха ранната църква, Петър имаше възможността да я представи и защити пред Синедриона. Своята защита - а може би това беше обвинение - той започна с думите: "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците". Преди всичко и повече от всичко, ние трябва да се опираме на авторитета. И този авторитет е Библията и само Библията. Интересно е, също така, как Петър завърши своята защитна реч: "И ние сме свидетели Нему за тия неща, както е и Святия Дух". Виждаме тук два елемента, които непременно съпътстват успеха от благовестяването в края на времето:

1. Апостолско свидетелство, вест, Слово.

2. Светия Дух, надарен с авторитет и потвърждаващ нашето свидетелство.

Тези два елемента винаги трябва да си съпътстват един с друг.

В съвременното християнство ние наблюдаваме две противоположни тенденции.

От една страна, някои подчертават първия елемент: "Ние сме Негови свидетели". Т.е. става дума за апостолско свидетелство, библейски послание, ортодоксия.

От друга страна има хора, от чията гледна точка за свидетелството е необходим само Светия Дух. Те като че ли казват, че не е толкова важно, в какво вярваме, само да имаме в себе си могъщото свидетелство на Святия Дух.

И двете крайни гледни точки са неверни.

За съжаление, човек може да е напълно ортодоксален и да си остава "напълно мъртъв". Изключително бавният растеж на Църквата, който се наблюдава днес, може би не е резултат от погрешните методи на благовестване, а резултата от липса на побеждаващата сила на Святия Дух.

За съжаление там, в Църквата, където най-много се говори за Святия Дух, царят смутове и раздори. Случват се странни неща, и тук най-ярко е изразено несъответствието между изповядваната вяра на думи и начинът на живот между християните.

Присъствието на двата елемента, на които Петър е обърнал внимание в Деян. 5:32 трябва да се запазят. Свидетелството на Църквата изисква: Евангелие и допълнение на Евангелието чрез силата на Святия Дух.

В нощта, когато бил предаден, Исус се обърнал към учениците си с последни думи на напътствия. Отново и отново, както свидетелства записалия тези думи Йоан, Исус се връщал към една и съща тема (в Йоан 13, 14, 15 и 16 гл.): Той заминава, за да може да дойде Друг и да ни подари сила. Кой е този Друг? Святият Дух. Каква е целта на Святия Дух? Да свидетелства за силата на Христа и Неговото Евангелие. Исус подчертава: "Той няма да говори за Себе Си". Следователно, на Петдесятница, когато учениците обяснявали станалите чудеса, те не проповядвали за опитността си, която имали в Духа. Те проповядвали разпнатия и възкръснал Исус. Свидетелството на Святия Дух е призвано да възвиси Христа.

Казано на кратко, в какво се състои задачата на Святия Дух? В това, да надари Църквата със сила за проповядване на Евангелието.

СИЛАТА НА БЛАГОДАТТА

Църквата се нуждае сега от велико пробуждане. Пробуждане - това е нужда от Святия Дух. А Святия Дух ще дойде в цялата си пълнота, когато Църквата отново започне да проповядва Евангелието на благодатта. По такъв начин, идващото пробуждане се заключва в пробуждане в благодатта.

Евангелието, проповядвано от Павел и първите апостоли, е било Евангелие на спасението по благодат само чрез вяра в Исус Христос. Не виждаме апостолите да са правили някакви политически заявления, да не говорим за това, че са нямали никакви стремежи за политическа власт или слава. Да, ние четем, че от време на време им се е налагало да участват в решението на някакви второстепенни въпроси. Често апостол Павел е призовавал събратята си да се върнат към Евангелието на благодатта. Виждаме, как апостол Павел прави това в Посланието си към Галатяните. Евангелието на благодатта, казва той, е Евангелието на свободата. Свобода от греха - това е само част от Евангелието. А другата част? Свобода от религията! Религията е това, което вършим; това е система на спасение чрез постъпки и послушание. Проповядваното от апостол Павел Евангелие беше блага вест за това, което Бог е направил. Спасението, казва апостол Павел се достига не чрез изпълняване на закона, а заради обещанието. Ако сме приели Христа за свой Спасител, ние "сме се облекли в Христа", "а като сме се облекли в Христа", ставаме Божии деца в Христа. Всичко, което законно принадлежи на Христос (включвайки спасението и вечния живот), става наше веднага след като го приемем. Както Бог приема Сина - казва апостол Павел, - така Той ще приеме и нас.

Ето това е благата вест! И всичко това стана възможно чрез благодатта.

И за свое нещастие апостол Павел разкрил, че всеки път, когато проповядва Евангелието на благодатта, възниква противодействие вътре в Църквата! Противодействие от страна на тези, които Чарлз Свиндол нарекъл в своята книга "Пробуждане чрез благодат", "борци срещу благодатта". Борците срещу благодатта (фарисеите) убили Исус. Борците срещу благодатта (партията на закона) водели борба срещу Павел в Галатия. Когато през 16 век реформаторите направили проблема на благодатта свой боен вик, борците срещу благодатта разсвирепявайки, ги завързали за колове и наживо ги изгаряли. Когато през 18 век Джон Уесли и Джорд Уайтфилд се борели за духовното пробуждане в Британия, се намерили множество борци срещу благодатта излезли срещу тях.

За да позволим Святия Дух да работи всред нас и да отваря пътя към спасението, ние трябва да живеем според Евангелието на благодатта и да го проповядваме. Прекалено много християни и до днес вървят по пътя на законническите "да" и "не", които се диктуват от онези, които сами себе си са се назначили за съдии над всички и всичко. Трябва да се разреши на хората да бъдат свободни, напълно свободни в Христос. И тази свобода в Христос представлява пълна противоположност на гуруизма на "Ню Ейдж".

Прекалено много са хората, отблъснати от извратената концепция на християнския живот, именно извратената концепция отвори вратите за "Ню Ейдж". Вместо откритата доброжелателност, заразяваща с надежда, покой, радост от поканата за спасение чрез силата на Христа, ние виждаме как много християни пропагандират мрачната карикатура на религия, основана на забрани. Именно те лишават вярата от свобода и привлекателност.

Законничеството никога не е давало добри резултати. Никога не му се е налагало да съответства на онези стандарти, за които е претендирало. Най-високите нравствени и духовни достижения не се основават на отблъскване, а на привличане. И тази "притегателна сила" идва тогава, когато ние прекланяме колене на Голгота. На Голгота законът е бил възвеличен, справедливостта - удовлетворена, греха - обезсилен, Бог бил прославен, грешникът оправдан, а сатана посрамен.

"Борците срещу благодатта" умело се маскират. Често изглеждат като смирени, законопослушни хора. Но чрез дума, перо и поглед те убиват благодатта и свободата. Нито една християнска Църква не е освободена от тях. Тяхната нетърпимост се търпи. Техния дух на осъждение не се осъжда. Тяхната тактика на заплашване не среща отпор. В резултат на това ние виждаме огромна трагедия: милиони християни, които е трябвало да бъдат свободни, живеят в срам, страх и плахост.

"Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат, понеже законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа". "Защото по благодат сте спасени..." Какво е благодатта? Благодат - това е любов, която се отнася снизходително. Благодат - това е доброта, която получилия не заслужава по рождение и никога не може да я спечели. И благодатта винаги се дава даром.

Евангелието ни казва, че Христос е дошъл и умрял и по този начин е удовлетворил изискването на Своя Отец за наказание над греха, и отсега ние трябва само да се приобщим към Неговата благодат, приемайки Го за свой Спасител. Каква велика благодат!

Бог помага на този, който е безпомощен, който не заслужава, който е недостоен. Но Той прави това едва, когато признаем, че сме недостойни. Наблюдавайки проявите на греха в света, ние виждаме, че най-зловещата шега изглежда учението на "Ню Ейдж" за това, че "човек е бог". Грехът е развалил, извратил и погубил всички нас. Ние се нуждаем от изцеление, ново творение, новорождение. Но за да имаме всичко това, необходимо е да признаем, че ние се нуждаем от него. Вместо да се стремим да си купим билет за небето чрез свои заслуги и труд (за които ние получаваме пълно възнаграждение), Евангелието ни призовава да признаем своя духовен банкрут и да приемем благодатта като безплатен Божий дар.

Чрез благодатта ние получаваме оправадние. Какво е оправдание? Това е акт на Всевишния Бог, чрез който Той обявява за праведен повярвалия грешник и го приема отново при Себе Си, като че ли не е имало раздяла. Помните ли блудния син?

Никой не притежава имунитет срещу такава болест, каквато е греха. Но "Ню Ейдж" даже не споменава за греха. Благата вест на Евангелието се състои в това, че Исус е бил принесен като съвършена жертва вместо нас, заплащайки за нашите грехове веднъж за винаги. Това Му струваше живота. В резултат, Бог предоставя безплатния дар на спасението на всички повярвали в Неговия Син. Веднага след като признаем онзи рядко рекламиран факт, че ние не притежаваме нищо, което да впечатли Бога, ще бъдем готови да приемем Неговия безплатен дар.

Има само една парола, отваряща вратата на небето:

БЛАГОДАТ

Пробудете се за благодат! Възприемете истината за благодатта! Още повече - приемете благодатта! Приемете благодатта, и Бог ще ви даде сила да се откажете от едно и да започнете друго, да обърнете гръб на едно и да се обърнете към друго, за да порастете в благодатта.

Пробудете се в благодатта!

Станете част от великото пробуждане по благодат. Това пробуждане по благодат ще даде възможност на Църквата да придобие целия свят.