Или най-голямото предизвикателство срещу християнството

И бедата не била в това, че Израил отказал да се покланя на Йехова. Не, формалното поклонение на истинския Бог се съхранявало. Но станало смесване на култовете към Йехова и Ваал. Това е типичното за "Ню Ейдж" смесване на вярванията по принципа: "Забравете доктрините, просто се наслаждавайте на опита".

Понякога те се покланяли на Йехова, понякога на Ваал. Често пъти и самите евреи не можели да си спомнят, на кого са се покланяли. говорейки с думите на Илия те "се колебаели между две мнения" (3 Царе 18:21). Съвременният човек се налага да избира не между две, а между десетки мнения, "учения". И всяко от тях има "научна" обосновка, на всяко от тях телевизията дава зелена светлина, всяко от тях се преподава в училищата като предмет по "религия", всяко е широко разпространено в книжарниците и видеотеките.

Как реагират християните на това положение на нещата" В много случаи по същия начин, както и онези хора, живели по времето на пророк Илия.

В тази библейска история ние се срещаме с човек на име Авдий (3 Царе 18:3,4). Авдий е бил достоен слуга на Бога. Фактически, той даже укривал и хранел 100 пророци, избягали от палачите на Езавел. но той започнал да си сътрудничи с Ахав. И това, което започна като сътрудничество, завърши с компромис. Това е съвършено очевидно от това, с какви думи се обръща към него Илия: "Иди, кажи на господаря си..." (18:8). Отговорът на Авдий (18:9) прекрасно демонстрира състоянието на този човек - той е обзет от непреодолим страх. Според Авдий, Илия бил прекалено опасен човек, за да си има работа с него. Авдий свикнал да прави само това, което е безопасно, и да страни от всичко, което макар и малко се допира до твърдата принципна позиция, без да говоря за войнствена позиция.

В наши дни авдийците олицетворяват християните нежелаещи да вникнат в истината. Веднъж християнският евангелист Стив Русо, активно заставащ срещу "Ню Ейдж", пристигнал в града Седон - това е американският Финдхорн, препълнен с центрове и книжарници на "Ню Ейдж". Виждайки християнска църква, Стив с цената на много усилия успял да поговори с нейния пастор. "Трудно ли е да бъдеш пастор на църква в такъв център на 'Ню Ейдж' като Седон?" - попитал той. С известно смущение служителят отговорил: "Не зная за какво говорите. Ние тук нямаме никакви проблеми."

Русо по друг начин задал въпроса си: "Доколкото Седон е град, в който 'Ню Ейдж' действа особено активно, с какви трудности се срещате, опитвайки се да привеждате служение в този град?"

Отговорът на свещенослужителя поразил Русо: "Млади човече, откакто съм служител, научих един полезен урок: не търси неприятности, и няма да ги намериш."

"За съжаление, позицията на този пастор да заровим главите си като щраус, е прекалено характерна за църквите днес..." - пише Русо. Много християни още трябва да се убедят, че само по себе си игнорирането на "Ню Ейдж" не прекратява съществуването му...

Но страхливата реакция на Авдий е само един от трите възможни отговора на заплахата, която виждаме в тази библейска история.

Другият отговор виждаме в действията на 100-те пророци, криещи се в пещерите (3 Царе 18:13). Един от изследователите изказал предположение, че това били "училища за пророци", процъфтяващи богословски семинарии, олицетворяващи безкомпромисната привързаност към делото на Йехова. Безусловно Езавел е съзирала в тях заплаха за своя стремеж да разпространи поклонението към Ваал. Пророците в отговор на заплахата, образували тайно общество, ограничавайки религиозния си порив в малка общност. Но е невъзможно да си пророк и да оставаш в пещерата, доколкото пророкът е рупор. В два случая Илия недвусмислено казал (3 Царе 18:22; 19:10), че пророците, скрити в пещерата на никого не са нужни.

Много съвременни християни заемат същата позиция, сблъсквайки се със заплахата на "Ню Ейдж". Това са истински вярващи, които не правят компромиси, но светът така ги плаши, че те се отделят от него, заключвайки се в своето благочестива гето и създавайки християнска субкултура, стремейки се да я запазят честа. Тези гора много говорят за святост, но в тяхното свидетелство няма пророчески аспект. Те много си говорят един на друг, но нямат какво да кажат на света.

Третият вид реакция на кризисната ситуация по онова време дава самият Илия. Той нямаше време за компромиси или бягство. Първо Илия се замисли, правилно ли разбира възникналия проблем и до край ли е лично предаден на делото на истината. И след това, той встъпил в схватка с врага. Той открито показал на Ахав вината му (3 Царе 18:17). Хвърляйки предизвикателство към царя, той събрал представителите на двата съперничащи си култа (18:19,20 и нататък). Тази конфронтация образно илюстрира последната битка между доброто и злото. Ако изчисляваме пророците на Асид и Ваал, то Илия се сблъскал с числено превъзходство в съотношение 850:1. Голямото стълкновение станало на планината Кармил. Сега на това място е издигнат огромен паметник.

Илия знаел, че освен численото превъзходство, против него има и други обстоятелства. Емоционалното поклонение на Ваал било къде-къде по-привлекателно за развратените хора, от високите нравствени стандарти на Бог Йехова.

Но Илия знаел, че на негова страна е едно огромно преимущество - неговият Бог е истинският. Доброто е по-силно от злото. И били издигнати жертвеници на Ваал, над които лъжепророците виели все по-силно и по-силно и даже се порязвали с ножове, призовавайки Ваал да изпрати огън, за да запали жертвите им. Станало пладне, техните изстъпления и викове продължавали. Най-накрая дошло време за вечерната жертва. Ваал никак не откликвал. Или сатана бил лишен от сила пред лицето на Божията сила, или той преднамерено хвърлил поклонниците си в тази последна демонстрация на сила.

Не забравяйте това. Онези стотици джобни философии и окултни религии, които се продават в супермаркета на нашия светски свят са просто илюзия и фалшификация, и те, в крайна сметка, водят до разочарование, депресия, психически разстройства и самоубийство. Огромна заблуда е да се смята, че сатана пази последователите си. Той ги изоставя, а след това унищожава.

ПРАВИЛНИЯТ ФУНДАМЕНТ

Християнинът стои на правилния фундамент на Свещеното писание. Учението на "Ню Ейдж" противоречи на Библията по десет важни пункта:

1. За Бога. "Ню Ейдж" вярва във "вътрешния бог" и "че бог е във всичко". Библията, обаче, ясно разграничава Твореца от творението. Богът на Библията е триединна Личност.

2. За Христос. "Ню Ейдж" учи, че съществуват много "христосовци" или "учители". Библията учи, че Исус е единственият Божий Син, Който е дошъл на земята за да живее, умре и веднъж да възкръсне за всички. Това е мощно свидетелство, че единственият път към Бога и спасението води към Исус Христос, нашия Господ.

3. За изкуплението. Никъде в Библията не се споменава за карма, но тя говори за греха. Тя еднозначно утвърждава, че "нашият велик Бог и Спасител Исус Христос" е победил греха, смъртта и сатана чрез Своя съвършен живот, невинна смърт и славно възкресение. Тя твърди, че Христос е нашата праведност, че умирайки на кръста, Той е дал на каещия се грешник прощение и защита чрез Своя съвършен и праведен живот. Учението за заместническата смърт на Христос е фундаментална доктрина на богословие в Новия завет. "Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога" (2 Кор. 5:21). "Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на него дойде наказанието докарващо нашия мир; и с Неговите рани ние се изцелихме" (Исая 53:5).

4. За човека. "В основата на учението на 'Ню Ейдж' лежи определението, че човек се ражда в нашия свят носейки в себе си доброто и божествената същност." Той се спасява, "надниквайки в себе си" и "осъзнавайки, че той е бог". "Нюейджсците" учат, че човек е способен сам, без каквато и да е помощ да стане съвършен и да направи света съвършен. Според Библията, човек е безпомощен, неспособен да върши добро, и единствената праведност, способна да го спаси, е праведността на съвършения Божий Син (виж Матей 9:13; Римл. 3:10,23; 1 Йоан 5:17; 1 Петр. 3:18).

5. За смъртта. "Ню Ейдж" учи, че няма смърт; има само непрекъснат цикъл от превъплъщения. последователите на "Ню Ейдж" вярват, че има области на мрак и сенки, от които контактьорът или медиумът е способен да извика духовете на умрелите. За вярващия в Библията християнин предположението, че няма смърт, е първоначална лъжа, няма тъмна сфера на духове, а "всички медиуми са мерзост".

6. За греха и съда. "Ню Ейдж" заменя греха и съда с кармата, превъплъщението и нирваната. В разбирането на Библията, фундаментално е положението за грешната природа на човека и за Деня Господен, съдния ден на цялото човечество. Какъв основен въпрос се задава в съда? За отношението на хората към Исус Христос (виж Йоан 3 глава, Йоан 5:29, Откр. 20:10, 1 Кор. 15:42-59, 1 Сол. 4:16,17).

7. За света. В Библията няма никакви следи от монистическия (всичко съществува единично) или пантеистичния (всичко е Бог) светоглед, към когото се придържа "Ню Ейдж". За християните такива възгледи означават отричане на святостта на човешкия живот и противоречат на най-главното им основание да вярват: доктрината за Бога.

8. За бъдещето. От гледна точка на привържениците на "Ню Ейдж", съвместните действия на контактьорите (хората с парапсихологични способности) и "извънземните същества" ще доведат до "глобално преобразяване". Библията, обаче, предсказва, че животът на земята ще се влоши, в края на времето, непосредствено преди второто пришествие на Исус Христос. Идеята за Второто пришествие се среща средно, във всеки двайсет и пети стих от Новия завет. В Горницата - проповед на Исус Христос (Матей 24, Марко 13 и Лука 21) се описва ситуацията по земята непосредствено преди Второто пришествие и се разкрива цялата му природа. Павел в "блажено упование" се радва на явяването на Христос като Цар на царете и Господ на господарите (1 Сол. 4:13-17), Йоан записва обещанието на Христос за Неговото завръщане като велика надежда за света (Йоан 14:1-3), а след това в книгата си Откровение описва изтръпващата в предсмъртни конвулсии земя, Второто пришествие и идващото след него велико Царство.

През последните години, представителите на евангелското направление на Англиканската църква, в това число и Джон Стот и Дейвид Уотсън, проповядват славното завръщане на Исус Христос. В последната си книга, Джон Стот цитира думите на Исус, подчертаващи, че "Неговото Пришествие ще бъде глобалния Божествен ден и окончателен катаклизъм в историята, а съвсем не събитие с локален мащаб."

За християнина бъдещето е осветено от това обещание.

9. За демоните. Някои последователи на "Ню Ейдж" учат, че няма дявол; други пък, че той е ангелът на доброто, когото Библията представя в невярна светлина. В Библията сатана се разкрива като родоначалник на злото и враг на всички, които се стремят към праведен живот.

10. За истината. "Ню Ейдж" учи, че абсолютна истина няма. Библията, обаче, ни открива Исус като "Пътя, Истината и Живота". Тя ни превежда обещанието на Исус: "И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32). Целта на учението на "Ню Ейдж" се заключава в това, да свърже човека с помощта на сатанински възли. Свободата на Евангелието - това е християнската вест.

Същността на вестта и метода на Илия се заключава в думите: "Докога ще се колебаете между две мнения?" (3 Царе 18:21). Ваал и Йехова не са два алтернативни пътя към един и същ религиозен опит. Тези пътища водят в противоположни посоки. Опитвайки се да вървите и по двете пътеки, вие ще се заблудите.

Не, казва Илия, всеки трябва да направи избор.

Както и по времето на Илия, този избор е между Бога, Който чува, и бога, който практически е глух към нуждите на поклоняващите му се; Бог, Който действа, и бог, който е безсилен; Бог истинен и лъжлив бог.

След последната велика битка, цялата вселена ще отдаде хвала на единственото име: "така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ" (Фил. 2:10,11).

Очаква ни приза. Настъпило е времето на последната голяма измама, където няма място за компромиси. Сега не е време да се крием в черупката на религиозна самоизолация. настъпило е времето да се осъзнаем в този проблем и отново да се потопим в Евангелието първо, и второ, да се срещнем лице в лице с противника.

Но тази открита среща няма да възникне, ако Евангелието не стане наша плъти кръв...

ГЛАВА 14

Християните ще успеят да противостоят на "Ню Ейдж", само когато познаят Бога.

Прекалено банална истина? Прекалено елементарно?

Не мисля. Достатъчно е малко да поговорим с някои "християни", за да се убедим, че те никога не са познавали онзи Бог, Който се разкрива в Писанието. Някои се плашат от перспективата за такава среща; те предпочитат живот, в който за "църква" се сещат само веднъж седмично. Такова "християнство", всъщност въобще не е християнство.

Има и култисти. Кого наричам култисти? Това са хора, имащи някаква представа за християнско богословие, но то няма никакво влияние върху живота им, а за цялостна промяна и дума не може да става.

Третата група се състои от законници. Те смятат, че трябва да направят нещо, за да попаднат в Божието Царство. Тези хора считат, че спасението трябва да се заслужи чрез дела. Техните възгледи противоречат на самата същност на Божията благодат. Тези хора считат, че спасението трябва да се заслужи чрез дела. Техните възгледи противоречат на самата същност на Божията благодат. Тези християни вярват в спасението чрез дела.

Формалното посещаване на църква, култизмът и законничеството - това са трите най-широко разпространени отстъпления от истинската християнска вяра. Всички тези три групи се обединяват под една обща характеристика: техният опит (ако въобще имат такъв) има само едно измерение, той не се подхранва от източника на Божията сила. Апостол Павел казвал на Тимотей, че в църквата ще има такива хора до края на времето. Преди всичко, той изброил симптомите на безбожие, които ще се проявят в "последните дни": себелюбие, сребролюбие, високомерие, неблагодарност, коравосърдечие, агресивност и жажда за наслаждение. По-нататък, изброявайки допълнителните явления на богоотстъпничество в последните дни, апостол Павел отделя такава "форма на безбожие", която оказва влияние на Църквата. Ще има хора, външно придържащи се към формите на църковен живот, но стремящи се да живеят извън Божията власт, и по такъв начин, отричащи я "от такива страни" - съветвал апостол Павел и по-нататък изброил, каква заплаха носят те за истинското християнство (2 Тим. 3:1-9).

Ако вие, наричайки се християни, в същото време отхвърляте Божията сила, ставате напълно беззащитни пред лицето на опасността от "Ню Ейдж". Нямате никаква възможност да й противостоите.

Всички тези отстъпления от християнството произлизат от непознаване на Бога.

ПОДРИВНАТА ДЕЙНОСТ НА "НЮ ЕЙДЖ"

Печално е да се осъзнае, че понякога християните, заставащи срещу "Ню Ейдж" от амвона или от печата, се оказва, че не познават своя Бог. Този мой извод е основан на факта, че рисувайки ужасяващата картина на опасността от "Ню Ейдж", те създават всред аудиторията си впечатлението, че сякаш злото е по-силно от доброто, и че не можем да се надяваме на Бога! Безусловно, те го вършат непреднамерено, просто така се получава, защото всичкото си внимание такива християни концентрират върху дяволските капани и повсеместното разпростиране на демонизма. От тяхна гледна точка, единственият път за спасение не са покаянието и прощението, а екзорцизма (изгонването на дявола от завладения).

Теорията за подривната дейност е другата страна на тази представа. Привържениците на тази теория виждат агенти на "Ню Ейдж" във всяка общност, предполагайки, че тайната международна организация на агентите на "Ню Ейдж" във всяка общност, предполагайки, че тайната международна организация на агентите на "Ню Ейдж" е развалила отвътре всички християнски конфесии, всички световни правителства, големи корпорации и т.н. Стига само да прозвучи заповедта и цялата тази йерархия ще бъде готова да завземе властта на целия свят.

Йерархията на "Ню Ейдж" действително съществува. Но тя съвсем не е йерархия, оглавявана от някакъв гуру, а висшето ръководство да е съставено от висши администратори на деловите кръгове. В действителност в ръководството й въобще не стоят хора. На върха на тази йерархична пирамида стои онзи, който вижда смисъла на съществуването си в борбата срещу Бога и доброто: родоначалника на греха и бунта. Движението "Ню Ейдж" няма ясно изразена организационна структура, ръководена от хора; при това аз открих и намек за съществуването на някакви скрити системи за такова ръководство. В дейността на "Ню Ейдж" не се вижда замисъл. Всяка дяволщина унищожава човека, довежда го до умопобъркване, довежда го до самоубийство, унищожава онези, които са в контакт с него. За някакъв кратък момент, в тези хора може да възникне илюзорно усещане за власт, но това е само една илюзия. Това безусловно съставя истинската причина за Майтрейя Крим, всеки път, когато се появи на дневна светлина.

Християните, споделящи гледната си точка за подривната дейност на "Ню Ейдж", сеят страх и пораженческо настроение. Те постоянно призовават към търсене на демоните - зад гърба си, под кревата, в шкафа и т.н. Заради зрялата си възраст - но не и от личен опит - аз познавах християни, които прочитайки ужасните истории в религиозната преса, започвали по особен начин да тълкуват всяко съобщение, всеки свой нощен кошмар, всеки шум. Такива християни недооценяват Бога. Ето какво казва за това Дж. Б. Филипс: "Вашият Бог е прекалено малък". Какъв е този Бог, който позволява на дявола да мъчи Неговите верни последователи със задгробни ужаси и кошмари? Безкрайната любов, милост и всемогъщество на Бога не позволяват на дявола да стоварва ужас върху хората, посветени на Христовото дело.

Демоните влизат в домовете и живота само на онези, които възползвайки се от свободата си на избор, са влезли в пределите на дяволските чертози. Всички, известни ми случаи на паранормални или окултни явления са се случвали само, когато жертвата сама е канела дявола опасно балансирайки на границата на позволеното. Проникването в тази сфера има много форми. Това може да са картите за гадание, дъската - иджа, амулетът, кристалите и медната кутия, увлечение по астрологията, спиритичните сеанси или всяка от многобройните окултни игри, или сатанински, или заклинателни. Стига да поканиш дявола и - бъдете уверени - той ще се отзове! Обаче, ако вие не правите това, Бог построява около вас стена, зад която Той не позволява на демоните да проникнат.

Всичко това ни води до точката на отчета, с която започнахме.

ДА ПОЗНАЕМ БОГА

Преди всичко трябва да разберем, че Бог ни обича.

Когато разберете това, ще почувствате тази любов, и сърцето ви ще бъде отворено за Евангелието.

САМОТНИ СЪРЦА

В пощенската ми кутия редовно пускат един независим вестник. Обърнах внимание на голям, постоянно увеличаващ се раздел с наименованието "Самотни сърца". Вниманието ми привлече едно съобщение: "Грозничка жена с разпуснати коси, нечиста кожа с отвратителни деца търси любовта на изрод". В компютърната банка на този раздел са поместени данните на 35 000 "самотни сърца".

Всички търсят любов. Но какво е любовта? Ето какво определение за любовта даде Оксфордския тълковен речник: "Любовта - това е използван в тениса термин, означаващ "суха партия".

Библията ни разкрива, че Бог е олицетворение на любовта.

ПОГЛЕД В БОЖИЕТО СЪРЦЕ

Библията ни дава възможност да надникнем в любещото сърце на нашия всемогъщ Бог-Отец.

Исая уподобява Божията любов с любовта на майката. Може ли майка да забрави детето си? Може ли да отхвърли своето дете? Но, Исая казва, че Божията любов е по-силна: "Обаче тя, ако и да забрави, Аз все пак няма да те забравя".

"Не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени"... - писал Петър. Четейки тези думи, аз мислено се пренасям в Уилберфорския музей в Гул, в залата с експонати от епохата на робството. Ето коритото, на което се качвали робите при разпродажба. Мислено стоя на нея. Чувам гласа на тълпата, издевателстваща над мен. И гласовете на онези, които търгуват за живота ми. Всички гласове заглъхват от един, най-силният. Той ме купува. А след това му пуска. Той ме е купил с нетленна цена. Той ме е купил чрез "скъпоценната кръв на Христа."

"Аз Съм добрият Пастир - каза Исус. - Добрият пастир живота си дава за овцете". В една от притчите Си, в която Исус ни разкрива характера на Своя Отец, Той казва: "Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?" Пастирът се провира през нощта през бодливите буренаци на пустинните растения; докато не намери заблудилата се овца.

Клиф Ричард пише: "Ако Бог е правда, то това е най-необходимата и своевременно най-добрата вест за нас. Лично аз вярвам в нея."

Вече казахме за това, че притчата "за блудния син", всъщност е "Притча за бащиното сърце". Прочетете я в Евангелието от Лука (15:11-24).

По-младият син трябва да е имал абсолютно коравовратно сърце, щом е настоявал за своя дял от наследството на бащата. Това означава, че фактически той желаел смъртта на бащата.

Отивайки в далечни страни, синът разпилял парите, които баща му спечелил с тежък труд. Той живял за свое удоволствие. Но дори наследството рано или късно се изчерпва. А в онази страна царял законът за оцеляването на най-силните. Съгласно този закон, ако късметът ти е изменил, значи нещата ти вървят на зле. И ето по-младият син - някогашен наследник на голямо състояние - стигнал до самото дъно на живота: изпратили го да пасе свине. Той бил дотолкова гладен, че с желание гледал храната в хранилките, и той намерил практичния извод от ситуацията: щом като при баща му слугите се хранят по-добре, то той ще отиде и ще го помоли да го вземе за слуга там, където някога той бил в по-привилегировано положение, от по-стария брат. Той даже си приготвил реч, която трябвало да трогне бащата.

Но се случило така, че речта не потрябвала.

Всеки ден, бащата излизал на пътя, водещ в далечната страна, и с копнеж се вглеждал във всяко облаче прах с надеждата да различи в него познатата фигура на своя завръщащ се син. Когато този момент настъпил, бащата всъщност не останал да чака, докато синът му падне с лицето си пред него, но побягнал да го посрещне. Без да обръща внимание на донасящата от сина миризма на оборска тор, бащата го притиснал към сърцето си. Вероятно в този момент, в сърцето на сина всичко се преобърнало. В свинарника, той бил взел прагматично решение на проблема. Сега, виждайки цялата дълбочина на бащината любов, младият човек осъзнал, доколко не е бил прав. По заповед на баща му на раменете му били наметнати "най-хубавите дрехи", обули със сандали краката му, на ръката му сложили пръстен, и в негова чест било устроено празненство.

Разкаялият се син бил взет в къщи не като слуга. Той бил приет така, като че ли никъде не бил заминавал. "Ето как - казва Исус - Моят Отец приема разкаялите се грешници, които желаят да се върнат у дома."

Ако търсите любов, трябва само да се обърнете към нашия Отец - Бог. Тази неизмерима по дълбочина любов, олицетворена в думите, живота и смъртта на Исус, ни среща именно тогава, когато най-много се нуждаем от нея. "Христовата любов ни принуждава" - пише апостол Павел. Гръцката дума, преведена като "принуждава", в оригинала означава "горещо прегръща", "окръжава". Именно такава е Божията любов - тя горещо ни прегръща и ни окръжава със защита. Божията любов е най-могъщата сила във Вселената. Разбирането на това, преобразява живота ми, прави смисъл на съществуването ми и ме пази от ужасите на окултния свят.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ НАПРАВЕНИ ОТ ЛЮБОВ

Именно Божията любов го е подбудила да ни предпазва от увлечение по отвратителния окултизъм. Именно Неговата любов ни предпазва от медиумите, спиритистите, онези, които поддържат контакти с умрелите, от астрологията. Т.е. от окултизма във всичките му форми, които сега движението "Ню Ейдж" практикува.

"Възлюбени! - се обръща Бог към нас. - Не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога." Използвайте детектора на лъжата. Чудото може да се окаже фалшификация. Това съвсем не означава, че медиумите и контактьорите нямат непосредствен контакт с невидимия свят. Но както видяхме, този невидим свят няма никакво отношение с умрелите и няма никакво отношение с Бога.