Или най-голямото предизвикателство срещу християнството

СЪБЛАЗНИТЕ НА ОКУЛТИЗМА

И така, никак не можем да говорим, че "Ню Ейдж" е нов.

Един американец, баскетболен треньор, казал: "Ню Ейдж" може да се сравни с прахосмукачката. Той събира всичко без да подбира и го смесва. Затова, отваряйки прахосмукачката, вие по отделните парчета разбирате какво има в него - но тази смес се отличава от всичко, което сте виждали по-рано. И ще се учудите как може всичко това да се съедини. Впрочем, това е и невъзможно."

КЛИЕНТЕЛАТА НА "ПРЕКРАСНИЯ НАРОД"

Въпреки всичко "Ню Ейдж" привлича много, понякога и най-необикновени хора...

Том Круз и жена му Никол Кидмън са ярка съпружеска двойка в Холивуд. Те се увлекли по наукологията, един от най-костеливите орехи на "Ню Ейдж". Върховният съд на Великобритания характеризирал така тази наукология: "Отвратително, зловещо и опасно течение". Такива известни актьори и кино деятели, като Джон Траволта, Денис Уивър, Шарън Стоун, Мими Роджърс, Карсти Ели, Деми Мур и Емилио Естевес принадлежат към последователите на различните направления на "Ню Ейдж". Те попълнили дълъг списък от представители на шоу-бизнеса, такива като Пласидо Доминго- младши, Линда Блейр, Сони Боно, Плисцила Пресли и дъщеря й Лиза-Мари. Всеки, който работи редом с тези звезди на "Ню Ейдж" - особено в домовете им - "постоянно се намира под заплахата от уволнение и замяната му с лоялен "нюейджец", ако той не прояви признаци за своята привързаност към "Ню Ейдж"..."

Англичанинът Дерек Джеймсън, някогашен редактор на "Daily Express", а сега водещ заедно с жена си Елън два пъти седмично програмата "Джеймсъни" по Би Би Си, системно напълва вълните на ефира с "премъдростта" на "Ню Ейдж", с музика и частно обръщение към паранормалните явления, с препоръчвания да се обръщаме към гаданията на кристала и т.н.

През ноември 1992 година, в интервю след победата на изборите, новият президент на САЩ съобщил, че често "разговаря с Елвис". Президентът Клинтън, безусловно е знаел, че Елвис Пресли умрял преди 16 години. Но на никого през ум не му мина да се учуди на думите му доколкото около "края на рок'н рола" възникна почти религиозен култ. Елвис Пресли, макар и да е израснал в християнско семейство, все пак се е запознал с книгите на Алиса Бейли, и под влиянието на тези книги и виденията, които е получавал за няколко години преди смъртта си, Пресли повярвал, че той е "Буда" или "Майтрейя". Така бил създаден култът към Елвис Пресли.

МОДА НА "ДУХОВНОСТТА"

През деветдесетте години стана модно да бъдеш духовен. "Повече духовност и по-малко материализъм - ето от какво се нуждаем на Запад", - пише актрисата Джоана Ламли. "През 90-те години трябва отново да се заемем с издирването на душата си..." Радикалният материализъм на 80-те предизвикал обратната реакция даже в ситуация, когато изглеждаше, че всичко се покланя на Мамона. Било то рейганизъм или татчъризъм, или каквото и да е популярно икономическо течение - тази храна се оказала неподходяща за човешката душа. Ако на Изток, от Естония до Тирана, се рушиха един след друг комунистическите режими, и народите се обръщаха към християнството, то на Запад реакцията към радикалния материализъм се изля под формата на все по-голямо увлечение по различни форми на окултизъм.

Много хора останаха поразени, когато В. Дж. Хюит и Питър Лори заявиха, че са разгадали зашифрованите пророчества на предсказателя от ХIV в. Нострадамус, и тези пророчества станали бестселър. Особено привлекателно за читателите беше това, че те са фокусирани за последното десетилетие на ХХ век, в частност, предсказаните земетресения в Калифорния (1993), откриването на метода за лечение на рака с помощта на звукови вълни (1993), появяване на нова дупка в озоновия слой (1995), а също и, че пришълци ще бъдат показвани по телевизията (1998) и че ще бъде установена "нова световна религия" (2000).

В Австралия бил публикуван "нюейджски" еквивалент на телефонната книга "Жълти страници" - "Сини страници". Този справочник на "Ню Ейдж" предлага зашеметяващ избор от алтернативи за онези, които са скъсали с материализма и търсят път за реализация на своите духовни възможности под формата на "лично преобразяване" и "саморазкриване". В този списък са включени услуги на трансличностни психолози, гуру на Изток, свещеници на гностицизма и церители, способни да ви излекуват с помощта на кристалите, а също и да ви препоръчат да встъпите в контакт със същества от света на духовете.

РЕАКЦИЯТА ОТ РАДИКАЛНИЯ МАТЕРИАЛИЗЪМ

Плътно до края на 60-те години имаше малко желаещи да се възползват от подобни услуги. През 70-те години броят им значително нарасна. Но именно радикалният материализъм на 80-те, от чиито плен мнозина се изтръгнаха, способствал за увеличаването на това движение, и "Ню Ейдж", който бил изразител на неговите идеи, станал масово движение. "Настъпило е време - пише преподавателят в Стрилингския университет, д-р Джон Дрейн, - за по-духовен начин на живот, който ще ни позволи уверено да преминем през 900-те години и който ще ни поведе нататък към новия век и новото хилядолетие".

И ТАКА, В КАКВО СА ГРЕШКИТЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА?

1. Липсата на корени. Той оперираше само онова, което лежи на повърхността, лишавайки човека от корените му. Корените закрепват, подхранват и в определена степен, разкриват индивидуалността на човека. В интелектуален план, липсата на корени довежда до лековерие, а това е първото необходимо условие за безсловесно приемане на "Ню Ейдж". От нравствена гледна точка, липсата на корени премества акцента от най-тежкия смъртен грях: "Ню Ейдж" рационализира сексуалната революция. В емоционален план тази липса на корени създава чувството за несъпричастност: "Ню Ейдж" внушава на човека, че той принадлежи към континиума, който го свързва с особена личност - "просветените" от всички векове.

2. Липса на цел. Най-добре усещания дефект в личностната структура на човека се явява липсата на вътрешен компас. Материализма предполага, че ако живота на човека се е отклонил от дадената му траектория и промени курса си, той се унищожава. Но даже ако човек строго следва законния курс, настъпва такъв момент, когато той е принуден да си признае, че има някаква задграничност, че успехът е относителен и неадикватен термин, доколкото живота е лишен от смисъл.

Един от авторите на "Ню Ейдж", Олдос Хаксли, описва как "съвременният човек върви през празен, безсмислен живот, опитвайки се да изпълни тази вътрешна празнота чрез външни стимули..." Тод това той разбира онази дневна дажба, която ни предлага индустрията на развлеченията за опиване на мозъка, изкушен от еднообразна работа, всекидневни грижи и празни цели. Хаксли прекрасно знае, че в такива обстоятелства човек би приел всякакво обяснение за смисъла на живота, предпочитайки го пред всяко друго. А после, когато зад контурите на преминаващия живот този човек ще види окултния свят, към който може да стане непосредствено причастен, той става лесна плячка.

3. Загубата. През 80-те години материализмът на Запад практически еднозначно разруши онези морални ценности, които са служили като пътеводна нишка за миналите епохи. Понякога заради чувствата си на бунт, понякога поради безотговорност, а често в името на придобиване на особена свобода на поколенията от 60-те и 70-те години разрушиха или махнаха от погледа нравствените прегради, указатели и ограничения, приети в християнското общество. Заблуждавайки се без пътеуказател, човек по-скоро би отишъл в каквато и да е посока, отколкото да стои на едно място. Ако в такава материалистична пустиня възникне някакъв мираж, то най-вероятно, "заблудилият" се пътник, независимо от това, съзнателно или несъзнателно се е "заблудил", ще тръгне по посока на миража.

4. Самотата. Интензивната урбанизация, отслабването на семейните възли вследствие на все повече увеличаващата се сексуална свобода, а също егоцентризма като неотменим атрибут на материализма, способстват за възникването на чувствата на самота и изолация на индивида (което съвсем не винаги е едно и също). Както човек без корени, самотния и откъснатия от другите човек жадува за общение. Изглежда му привлекателна всяка група - особено, ако се предлага самопознание и "просвещение".

5. Дезинтеграцията. В началото на 80-те, очевидно, стана сгромолясване на системата от стари жизнени устои. При всички свои недостатъци това беше скелета, вътрешно съгласувана система от общоприети принципи, норми на поведение, която поддържаше реда и хармонията в обществото. Нейното рухване, заедно с предполагаемите опасности от репресии, повлече след себе си освобождаване на разрушителните сили: инстинкти, страсти, егоизъм, бунтовен дух, а в резултат и забърканост, и смут. Паул Тилих е изредил симптомите на духовна криза: "Разрушение на личността, душевен разкол, подсъзнателен стремеж към смъртта, мъчително безпокойство, безизходно отчаяние, духовно безредие, угризение на съвестта, невротични явления, несъзнателни пориви, безпокойство... враждебност по отношение на собствената си личност..."

Всичко това създава благоприятна почва за триумфа на каквото и да е движение, основано на емоциите и липсата на логика. В този случай това били "Ню Ейдж" и окултизма.

Трагедията се състои в това, че "Ню Ейдж" не решава проблема за липса на корени, не дава отговор за смисъла на живота, не дава ориентир на заблудилия се, но може само да усили самотата и разрушителните процеси в живота на личността.

Преди да отхвърлим християнството и да се обърнем към източните философии, ние трябва да знаем, че има религия на Исус Христос.

Светът на окултизма е пълен с мрак, където обитават множество сенки. Що за сенки са това? Как да научим това? Можем ли да си позволим да бродим в тъмнината, без всякакви ориентири? В "Ню Ейдж" няма нищо ново. Лъжата и измамата, на която е построен светът на окултизма са стари, колкото света. Ако вечният всезнаещ и любвеобилен Бог ни разяснява какво стои зад окултният свят, и ни предпазва от заплашващи ни опасности имаме ли ние моралното право да не се заслушваме в думите Му.

Светът на "Ню Ейдж" - свят на окултизъм - целият е пронизан и управляван от духове. Уил Барон сам се е убедил в това.

ГЛАВА 11

Последователите на "Ню Ейдж" говорят и пишат всякакви нелепи неща. "Ню Ейдж" - това е изкуствена религия, създадена във века на безразсъдството. Нейното централно ядро съставя "грубия" окултизъм. Обръщането към окултизма - това е форма на протест срещу материалистичните възгледи на Запада.

СВЕЩЕНИКЪТ НА "НЮ ЕЙДЖ"

В книгата на Уил Барон "Измаменият от "Ню Ейдж": историята на един свещеник от "Ню Ейдж", несъмнено, е представена най-успешната критика срещу "Ню Ейдж" от християнска позиция. И това не е чудно. В продължение на девет години Барон е бил по най-тесен начин свързан с дейността на "Ню Ейдж". Той преминал през всичко, преживял, обърнал се към християнството и написал книга. Историята на Уил Барон е описана в книгата "Дяволът се крие". Зная, че американските християни го смятат за главен специалист по въпросите на "Ню Ейдж", защото той постоянно се появява в една известна телепрограма, тъй че неговата история е вложена в основата на радио- и теле-програмите. Но аз не се познавах с него. След като прочетох книгата му, в съзнанието ми изплуваха множество въпроси. Удаде ми се случай подробно да разговарям с него във Великобритания, където той беше отишъл да посети родителите си. Трябва веднага да кажа, че Уил е една от най-интересните личности, с които ми се е налагало да се срещам. И тези няколко часа разговори с него, ми помогнаха да си съставя толкова ясна картина за "Ню Ейдж", която едва ли бих могъл да нарисувам, прочитайки редица всякакви други източници".

Разбира се, свидетелството на Уил Барон е безценно, тъй като идва направо от първоизточника. Аз разказах на Уил, че съм описал случая му в книгата си, и се опитах да намеря някой друг обърнал се към християнството бивш последовател на "Ню Ейдж", за да разкажа за него в друга книга. Но безуспешно. Попитах Уил: "Вие какво, да не сте единствен по рода си?"

Отговорът на Уил малко ме обезкуражи: "Явно е така, книгата на Рандол Байер "Всред кошмара на 'Ню Ейдж'" е безусловно история на контактьор от "Ню Ейдж", който е станал християнин. Тя и досега е добре продавана в Съединените Щати. Много печален е факта, че два дена след излизането на книгата на Байер на бял свят, неговият автомобил паднал в пропаст от 100 метра височина. Той не оставил никаква бележка, и полицията не намерила никакви признаци за повреди в автомобила. Този случай и досега не е разследван".

Изяснявайки си някои подробности, отнасящи се към "контактьорството", влиянието на източната религия и методите на медитация, а също и ролите на "наставниците", аз се заинтресесувах, как Уил е попаднал в това движение.

Християнското възпитание, по думите на Барон, не му повлияло съществено. Проблемите със здравето привлекли вниманието му към алтернативната медицина. Той видял обява, канеща да посети центъра "Здраве за 'Ню Ейдж'", и отишъл в Адисън-Кресент, Кенсингтън. Така попаднал в център, оглавяван от подполковника Маркус Маклаузеланд.

Заинтересувах се, какво го е подбудило от алтернативната медицина да се обърне към открития окултизъм. "Винаги съм проявявал интерес към проблемите на умственото и физическото здраве - към комплексния подход към проблемите на човешкото здраве като цяло. От Кенсингтън тръгнах към центъра за ранна терапия "Атлантис". Там ми беше съставена моя астрологична карта и дадено нейното тълкувание. Така аз за първи път се сблъсках с "мистичните измерения".

От книгата на Барон аз вече знаех, че основните събития в историята на Уил се развиват около Лос Анджелес. Той ми разказа: "От "ранната терапия" аз стигнах до "терапията на усещанията" и се преместих в Финдхорн. Във Финдхорн преминават цялостен курс на обучение по системата на "Ню Ейдж" от изучаване на най-знаменитите, сега живеещи гуру, до установяване на канали за връзка с умрелите "наставници". От Финдхорн Барон се преместил в Калифорния в общината на последователите на "Ню Ейдж", наброяваща около 900 човека. Това е обичайна община на "Ню Ейдж", където живеели тези, които вярват, че никаква трагедия няма да помогне на личността да оздравее от неврозата в този безумен, пълен с нервни пристъпи свят. Само "Ню Ейдж" е способен да създаде жизнена обстановка. "По ирония на съдбата след дванайсет годишно съществуване, тази община, към която се присъединих, се разпадна заради многобройни съдебни разследвания - каза Уил. - Но още преди това аз осъзнах, че една психотерапия няма да ми е достатъчна. Исках да се потопя в мистичния свят. Ето как отидох в Лос Анджелиската община "Осветеният път", където срещнах Мурчел".

От книгата на Барон знаех, че Мурчел е бил неговият учител: това беше 60-годишен русокос американец. Под ръководството на Мурчел, Барон станал контактьор и ученик на Джвал Хул. Сега целият му живот се въртял около общението с духовете. Той потънал в изучаване на езотеричната литература и под усърдното ръководство на неговите "наставници" станал свещеник на "Ню Ейдж".

Когато "Джвал Хул за първи път се материализирал пред Барон, той застанал във вид на "сияеща личност, излъчваща ярка златисто-бяла светлина". Седейки на пода в изправена поза със скръстени крака, Барон чрез медитация поддържал контакт със своя дух-"наставник". Джвал Хул се превърнал в тайнствена, всепоглъщаща сила, от която било невъзможно да се спасиш нито денем, нито нощем. Барон, обаче, както и Дейвид Ик, повярвал, че Джвал Хул е един от "наставниците" в йерархията на "Ню Ейдж", на върха на която се намирало "божеството".

След като Барон ми разясни за задачите на "контактьора" и разказа за "гласовете", които постоянно разговаряли с него през цялото време, когато е бил в "Ню Ейдж", аз се заинтересувах, какво точно от паранормалните явления е виждал. "Интересен въпрос - отговори той. - Мурчел винаги виждаше същество, наподобяващо човек от плът и кръв, което стояло или седяло в стаята. Това, което аз виждах, по-скоро може да се нарече "видения". Аз не спях, но не можех да разбера, отворени ли са очите ми или не. Може да се каже, че това повече от всичко напомняше кино-изображение на екран. Когато престанах да бъда контактьор на Джвал Хул и по упътванията на Мурчел станах канал за друг дух, наричан "Исус Христос", ситуацията се промени. Аз чувах гласа на "Исус Христос", но нищо не виждах."

Било ли го е страх?

"Изглежда, че не. Нямаше случай, когато да видя някакви заплашващи образи около себе си в къщи. Даже, когато през нощта започвах да се треса и духът говореше с мене, аз, всъщност, не бях изплашен. Дяволът действа по-изтънчено. Ако боговете биха плашили до смърт хората, то чрез това те биха ги хвърляли направо в обятията на реалния Исус Христос, което едва ли влиза в задачата на дявола. Не е в интересите му да плаши хората. Не трябва да се забравя и това, че доброто е безкрайно по-силно от лошото и че Бог е всемогъщ".

Разказът на Уил ми се стори интересен. От беседите си с "нюейджсци" и от публикуваните свидетелства аз разбрах, че само някои са си признали, че са били изплашени от паранормалните явления, Уил не спадаше в числото им. Безспорно, тези, които са изпитали ужаса от сатанинския призрак, рядко споделят своите впечатления в печата. Изследванията на спиритизма показват, че много от тях попълват редовете на самоубийците или пациентите на психиатрични клиники. В книгата "Дяволът се крие", примерите основно засягат окултистите, които се страхували от сенките в тъмнината. Характерно е, както в случая, например с Джоана Микаелсън, описан в книгата "Красивата страна на злото", че най-страшното настъпва, когато човек се опитва да прекъсне със света окултизма и да се обърне към Христос. Разбира се, дяволът използва средства на заплашване избирателно, но не и срещу тези, които окончателно са се посветили на Христос (Бог не би допуснал това), и не против тези, които той желае да използва (това не влиза в интересите му).

ПОВТОРНО ПОСЕЩЕНИЕ НА ФИНДХОРН

Уил, обаче, разбрал, че духовете съвсем не са безобидни, и че за достигане на целите си могат да използват методите на заплашване.

В Лос Анджелис Барон се нуждаел от пари. Тези, които той имал, ги пожертвал за делото на "Ню Ейдж". Духовете, обаче, настойчиво настоявали, за още и още, както той пише, прибягвайки към натиск и "заплахи", когато той не можел веднага да предостави изискваната сума. По настояване на духовете, той променил местожителството си. Прел обет на безбрачие и започнал да живее сам. Точно в този момент се "отворило" и "неговото" "трето око" - енергиен център (чакра), разположен на челото. След това в живота му навлезли паранормални явления, които постоянно го преследвали: видения и гласове на духове, които предсказвали, наставяли и заповядвали.

Било заповядано на Барон да се върне в Лондон. Именно в лондонския хотел той изпитал почти смъртен шок от "взривната вълна на енергията". Напълно очевидно е, че дяволът регулира нивото на уплаха за достигане на желания резултат... Барон паднал на колене, като че ли надупчен с картечница. Мощен, оглушителен глас - той го възприел като гласа на "божеството" - му заповядал да се върне във Фидхорн, в Шотландия. В книгата си Барон описва Финдхорн като Ватикана на "Ню Ейдж".

Във Финдхорн, по думите на Барон, "Сатана е създал рай за своите привърженици от "Ню Ейдж". Този "рай" изглежда като огромно струпване на придвижващи се къщички и трейлери сред плодови и зеленчукови градини, до които са обществените сгради, хотели с 87 стаи и просторни концертни зали. Той изглежда като замък, там се разполага и издателството. Около това, Финхорнската община включва в себе си редица частни владения.

Финдхорн е посещаван от 8000 души. Общината има свой план за развитие, осъществяването на който ще струва 500 хил. фунта стерлинги, въвлечена в съдебно дело (искът се състои от 5 млн. фунта стерлинги) по въпросите на жилищното строителство и извиква голяма неприязън в местните жители.

Уил Барон потвърди, че за последните десет години Финдхорн е успял да направи имиджа си значително по-привлекателен. Когато за първи път го посетих през 1980 г. с цел да взема няколко интервюта, атмосферата на зло се усещаше едва ли не осезаемо. Бидейки "в градчето", ми се наложи да наблюдавам няколко "екстрасенсни институции". Общината беше препълнена с хора на различна възраст, изглеждащи като хипита. Някои от тях бяха, както тогава предполагах, или под въздействието на наркотици, или разумът им се управляваше от духове, даже когато разговарях с тях.

С годините Финдхорн, изглежда се "облагородил". Когато десет години след моето първо посещение във финдхорн отишъл активният боец против окултизма Кевин Логан, той си създал съвършено друго впечатление. Във Финдхорн били представени най-различни социални групи. Логан бил посрещнат с уважение и търпимост.

Затова когато през август 1992 година, аз получих дълго и оскърбително писмо от медиума, която обикновено ме обвиняваше в това, че в моята статия в списанието съм бил несправедлив, аз реших да отида в този северен район, за да видя всичко сам. Съдейки по думите й, тази жена никога не била във Финдхорн, но от своите колеги - медиуми и контактьори - тя е слушала за него най-благоприятни отзиви.

Когато Барон се върнал във Финдхорн, той бил посрещнат като привилегирован посветен. Той пребивавал там шест месеца. Във Финдхорн сега се провежда обучение по целия комплекс на алтернативната медицина и окултизъм. Освен това, там се изучават основите на християнското богословие, професионалния език и методологията в мащаб, достатъчен за да може зрелостника незабелязано да проникне в християнската общност и да я обърне. Именно за това се е обучавал и Уил Барон.

ПРОНИКВАНЕ В ХРИСТИЯНСКИ СРЕДИ

В Калифорния Барон започнал да играе на контактьор - свръзка с другите "умрели учители", с "Исус Христос". Жената-гуру, която ръководила общността "Осветеният път" му казала, че е длъжен да служи като канал за връзка само с "Исус Христос" и малко смутено признала, че Джвал Хул, и е възможно, да е самият сатана..."

Ако Джвал Хул се е стремил да контролира всяка стъпка от живота на Уил, то "Исус Христос" я правел просто ад. Понякога стаята се тресяла, като при земетресение. Леглото на Барон се клатило, а понякога и обръщало. Коремът му се превивал така, сякаш го изтисквали като бельо. Картините на стената се клатели. Той чувал различни гласове, които ту му се подмазвали, ту го заплашвали.

Проблемите със здравето, които и довели преди Уил в центъра на "Ню Ейдж", не били решени, по точно, здравето му просто се влошило. Започнали да се появяват симптоми на нови болести. Били изпробвани най-различни методи на алтернативно лечение, не донасящи обаче, облекчение. Макар, че надеждата не го напускаше...

По това време Барон и жената-гуру добили сериозни успехи в качеството на канали за връзка с духове, които те наричали "Отец", "Святи Дух" и "Исус Христос". Уил "говорели езици", дар, който както той забелязал се оказал черезвичайно полезен за проникване и закрепване в някои християнски общности.

Уил запознавал тези християнски общности със своя метод на медитация, а после ги подготвял за окултния свят на "Ню Ейдж". Скоро той вече проповядвал своето "евангелие" и пред аудитории, и на открито. Той убедил сам себе си, че е изпълнен с Духа, получавайки второ раждане като християнин на "Ню Ейдж".

Проникването на Барон в християнските общности в Калифорния имало такъв успех, че духът на "Исус" за трети път го изпратил във Финдхорн. Барон пише: "Моите колеги във Финдхорн се учудваха и смущаваха от моите заявления, че аз съм последовател на "Исус Христос", единствения "Божи Син" и "Господ" и на всички учители на "Ню Ейдж". Забелязвайки недоумението им, аз не продължих темата, решавайки, че те просто не са готови за това "откровение на знанието", което беше дадено на мен".

Скоро след това Барон се върнал в САЩ. Още веднъж през нощта го посетил духът на "Исус Христос". Той казал: "Ще дойда скоро. Трябва да изпълняваш моята работа. Времето си отива". От там нататък Барон започнал да чака и проповядва скорото, известно само на посветените (езотерическо), но физическо явяване на Исус Христос. Барон проповядвал с удвоена енергия и бил приятно изненадан, когато открил, че популярните дейци на Църквата - включвайки телеевангелистите - използват терминологията на "Ню Ейдж", съобщавайки на слушателите, че в най-близко време ще видят, как през портите на храма им върви Исус Христос.