Според пациенти цените на лекарствата могат да паднат

Чакам, следователно съществувам. Вероятно така би звучала днес перифразирана знаменитата сентенция на Рене Декарт - "Мисля, следователно съществувам". Четири века след прочутия французин ние, българите, можем с лекота да защитим своята философия на Очакването като начин на живот и присъствие в света на база опита ни от последните няколко десетилетия. Понеже чакането е от малкото неща, в които сме постоянни и последователни. Практикуваме го отдавна и масово, обвити в паяжината на търпението, упоени с обещания за щастливото Утре.

Старт на голямото очакване в съвременната ни история даде митът за комунизма, представен като идеално общество на всеобщото благоденствие. След обявяване победата на социализма през 1958 г. изграждането на светлото комунистическо бъдеще бе планирано да започне някъде към 1980 г. Междувременно тази прогноза се компрометира и през 1971 г. бе "поднесен" новият мит за "развитото социалистическо общество" и "зрелия социализъм" като повече или по-малко продължителен етап по пътя на очакваното комунистическо Утре, мержелеещо се нейде на хоризонта.

Като махнем настрана натрапените фундаментални очаквания за победа на социалистическата революция, крах на империализма, на долара, на надпреварата във въоръжаването и прочие, всекидневието на нас, българите, в годините на социализма бе белязано от безброй малки, прозаични, прости и постижими, съпътстващи неотлъчно живота ни чакания - за покупка на лек автомобил от държавната "Мототехника" марка "Жигули", "Москвич", "Запорожец", "Трабант" или "Вартбург", да съберем достатъчно лихвоточки за апартамент в панелен блок и да го изплатим, да се сдобием с телевизор "В. Търново", с парцел във вилна зона, с домашен телефон, да се пенсионира началникът, за да заемем мястото му, да си уредим карта за почивната станция на морето, задгранична командировка, дефицитна някаква стока или просто да купим портокали и банани около Нова година. Докато се "наливаха основите" на гигантите на социалистическата индустрия, петилетките се изпълняваха за три години и редуваха празнични манифестации за Първи май, Девети септември и Седми ноември, масово и под строй ставахме чавдарчета, пионерчета и комсомолци, момчетата отбиваха редовната си военна служба, номенклатурата чакаше поредния пленум или конгрес на Партията, на който се оповестяваха разместванията в пластовете на властта.

Лимитираната свобода на соца допускаше лимитирани, програмирани и предвидими очаквания.

Дочакали падането на режима на едноличната власт, обнадеждени и одързостени от сполетялата ни свобода, еуфорично се потопихме в океана на нови, непознати предизвикателни очаквания. Разнопосочни, пъстри, безлимитни. За индексация на пенсии, надбавки, заплати, на опашки за захар и олио, за мляко с купон в ръка, пред фалирали банки за остатъци от дългогодишни спестявания, на "дежурства" около списъци, съпровождащи неколкократна смяна на регистрационните номера на колите и на документите за самоличност, за записване на децата в детска градина, за оформяне договори за работа в чужбина, блъскайки се за промоции пред вратите на новооткрити търговски вериги или кротко пристъпвайки от крак на крак в редичките пред касите за плащане на данъци, ток, парно, вода, пред кабинетите на лекари, земемери и всякакви чиновници, в приемната на "Пирогов", на поредния застраховател, на гишетата на НОИ, НАП, съда за справка, в бюрото по труда да сложим поредния подпис или пред урните, за да пуснем бюлетината с вота си, овластявайки поредния продавач на илюзии, провидян като "спасител".

Още в първите месеци на прехода някои зачакаха реституцията на имоти, други - връщане на земеделски земи, трети - обещания равен старт на масовата приватизация. А повечето - големия удар, джакпота, бингото, превръщащи бедняка в милионер за една нощ. Досущ като в приказките с вълшебства. За единици магията стана реалност, макар да са пестеливи на разкази относно тайната на трансформацията. Останалите зачакаха свободния пазар, демокрацията, новия морал в политиката и резултата от лежерно обещани 800 дни, след които подвижните пясъци на прехода трябваше да станат минало, а разглобеният ни сгромолясан свят да "възкръсне" отново подреден, дружелюбен и справедлив. Колко наивни и отчаяни трябва да сме били, за да повярваме в подобни химери.

Голямото Очакване и дълготърпението ни все пак бяха възнаградени с членства в Евроатлантическия и Европейския съюз. В годините по пътя към престижните клубове обаче страната загуби пазари, производства и специалисти, остана без индустрия, с раздробени парчета земеделска необработваема земя, изсечени гори, бетонирано черноморско крайбрежие, с поддържани едва седем патента в чужбина, в плен на чужди банки, комуникационни, петролни и електроразпределителни компании, внасяща енергоресурси и земеделска продукция. Пред очите ни изчезнаха националният авиопревозвач, компанията за международен автотранспорт (СОМАТ), търговският ни флот, агонизираха железниците, военно-промишленият комплекс, десетки предприятия бяха нарязани за скрап, болници, училища и научни институти - закрити. Образованието, здравеопазването и социалната ни система колабираха. Корупцията се настани трайно и навсякъде, а справедливостта се нареди сред най-големите дефицити в обществото заедно с тези на свободата и толерантността.

Изгубени в Прехода, днес значителна част от българите са бедни, стотици - неграмотни и също толкова безработни. И отново очакващи... да свърши кризата, да издържат язовирните стени, политиците да станат отговорни, по-малко алчни, да работят и за обществото, не само за личния интерес и този на родата, децата и внуците, общините и бюджетът да платят задълженията си, медиите да се отърват от зависимостите си, да има наказани сред онези, по чиято вина плащаме обезщетения, присъдени от европейските съдилища и санкции, наложени от ЕК, нещо по-вкусно да смени постната пица, цените на стоките и услугите да падат, заплатите и пенсиите да се вдигнат, фактурите на монополистите да станат разбираеми, някой да разкара местните феодали от градовете, да разкъса обръчите от фирми и да изгони протежетата на властта, хората пешки и куклите на конци.

Управляващите, и те чакат - най-после да ни приемат в Шенген, чуждите инвеститори да припознаят страната като място за развиване на бизнес, Европа да отпусне пари от фондовете, магистралите да върнат емигрантите (това едва ли трябва да се приеме сериозно, но като такова бе заявено), ромите да се самоинтегрират, хаосът в здравеопазването да се оправи, заетостта да се увеличи някак (незнайно как), бедността да се ограничи (тази тема ако може да не се споменава въобще), потреблението да тръгне нагоре, прогнозите за икономически ръст да се сбъднат, банките да намалят лихвите по кредитите, постъпленията от данъци да напълнят бюджета, гражданите да им гласуват доверие на следващите избори.

По утвърдена от тоталитарни времена традиция "щастливото Утре" е все на хоризонта, независимо как се нарича - "комунизъм", "зрял социализъм", "демокрация" или просто едни 800 дни, след които... Премиерът Б. Борисов призова да стискаме зъби още 2-3 години, докато построи магистралите. Президентът Плевнелиев пророкува, че ще стигнем средноевропейския стандарт на живот в някаква степен през 2020 г., а германският канцлер Меркел отложи икономическото ни стабилизиране някъде за след 10 години. Поне. Все едно.

Стартът на поредното голямо Очакване е даден. Но докато ние, българите, навлекли роклята на Циндил-Пиндил* кротко седим и се чудим нерешително откъде и дали да подхванем общите дела, чакаме някой друг да "оправи нещата", Джаста-Праста* тропка хорото и определя живота ни. Не само днешния ден, а и утрешния. За съжаление вече и деня след Утре - този на децата ни. След месеци ще зачакаме поредния Спасител или, както вървят нещата, новия Клоун-Обещател, в чийто ръце да сложим бъдещето си, зомбирани от поредните заклинания за по-добро Утре, което, вече знаем, никога не идва. Чакането и чуденето няма как вечно да оправдават съществуването ни. Освен ако не искаме да превърнем България в страната на голямото Очакване.

Поевтиняване на лекарствата с десетки проценти е невъзможно, заяви собственикът на "Софарма" Огнян Донев в Тунис. Той е част от бизнес делегацията, която придружава премиера Бойко Борисов в африканската държава. Здравният министър Стефан Константинов започна срещи с представители на фармацевтичната индустрия, за да договори отстъпки от цените, на които здравната каса плаща лекарствата. Според него е възможно да се постигне намаление с 50% и дори повече. "Намаляване с 50 до 99%, е нещо, което звучи като рекламно политическо послание, но то на практика не е възможно в нито една сфера на човешката дейност. Това, което може да бъде направено, е новото ръководство на касата да създаде правила, в които да ограничи средствата, изразходвани от обществения ресурс за лекарства. Т.е. както има в други държави, да кажем, тъй като вие имате достъп именно до този голям клиент, наречен НЗОК, то от вас се очаква нещо. И сега аз не искам да съм този, който да казва какво точно се очаква", коментира Донев, цитиран от БНР. МЗ иззе от здравната каса договарянето на отстъпки, след като се оказа, че от ноември досега НЗОК е успяла да договори намаления за едва 19 лекарства. Скандалът с цените на медикаментите у нас започна, след като се оказа, че именно "Софарма" продава на доста по-ниски цени в Турция и Сърбия и държи прекалено висок дял в доставките на лекарства за болниците. Покрай него беше уволнена и зам. здравният министър Гергана Павлова, работила навремето за "Софарма".

Единната система, с която столичани ще могат да плащат всичките си местни налози на едно гише, няма да бъде въведена и тази година. Въпреки обещанията на кметството собствениците на имоти в различни райони ще трябва да се разходят до съответните местни данъчни служби. Това стана ясно при обявяването на тазгодишната данъчна кампания. Продължават да се инсталират ПОС терминали в данъчните, като до момента има само в два района - "Лозенец" и "Оборище". До края на седмицата би трябвало да има в "Красно село", "Средец", "Триадица" и "Люлин". От днес гражданите вече трябва да получават данъчните си бележки. Задълженията могат да се проверят и на сайта на общината съответно по ЕГН или БУЛСТАТ за фирмите. Известия трябва да получат 750 500 собственици за над 1.18 млн. имота. Както "Сега" пръв писа, поне 7000 семейства в столицата ще платят различни местни налози спрямо миналата година. 0.5% са откритите грешки в данъците. 2000 семейства ще платят с 20% по-ниски данъци и такси в части от кварталите "Горна Баня", "Красно село" и "Княжево". Това са единствените населени места, които по настояване на Столичната община здравното министерство извади от националния списък с курортите. Не е ясно колко от останалите 5000 семейства ще платят по-високи данъци и колко по-ниски. Основните грешки са заради неточни адреси, което води до неточно изчислена зона. Възможно е обаче да има единични случаи на променени данъчни оценки на някои граждани, обясни зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов. Грешките са отстранени благодарение на нов софтуер, който автоматично смята данъците на столичани. Данък сгради се плаща на две вноски, а такса смет - на четири. Всички, които платят авансово данъците си до 30 април, ще получат 5% намаление. И тази година бе отхвърлена идеята намалението да важи и за такса смет.

В началото на скандала с цените на медикаментите у нас имаше, макар и малка надежда, че от войната между две бизнес и медийни групировки може и да изкристализира смислена дискусия за лекарствената политика. Тя обаче бързо умря, а последната реакция на здравно министерство не само не вещае нищо добро, но и говори единствено за паника, безпомощност, некадърност и осигуряване на стабилен корупционен риск.

След като от близо година министър Стефан Константинов обяснява, че създадената възможност здравната каса да договаря отстъпки за лекарствата, които плаща, ще доведе до сериозно намаление на цените, най-накрая реалността лъсна - НЗОК е договорила по-ниски цени за 19 от всички 1673 лекарства, които плаща. След което министърът обяви, че има възможност за 50% намаление и лично се зае да го договаря с производители и вносители. Касата пък се оправда, че не й била дадена нормативна възможност да постигне повече, тъй като имала право да договаря цените само на оригинални лекарства, които са сами на пазара в групата си. Но пък техните производители именно по тази причина нямат особен интерес да пипат цените.

Министърът пък няма законово право да договаря цени на лекарства, които се плащат от друга институция. Което значи, че той ще се яви пред компаниите в ролята си на политическо лице, а призивът ще е нещо от сорта на "аман-заман, дайте да дадем, защото ситуацията е кризисна".

Някои производители ще откликнат, други - не. Например производителят на хапчето Z за хормонална терапия за рак, да речем, ще даде отстъпка. През 2010 г., когато това хапче се плащаше от МЗ и се купуваше чрез централизиран търг, министерството плащаше 100 лв. на бройка. През 2011 г., когато хапчето вече се плащаше от здравната каса, НЗОК даваше над 200 лв. за същата тази бройка, защото касата плаща на цените от позитивния списък и нямаше възможност да договаря отстъпки. Затова сега производителят може спокойно да даде отстъпка от например 10 и дори 20% и пак ще е на добра печалба. Друга компания пък, произвеждаща в България, също може да се отзове. Нейните лекарства не се продават в 8-те страни от ЕС, с които страната ни сравнява цените на лекарствата си. И затова, когато регистрира цена, българската компания се сравнява със самата себе си. Тоест - стойността на препарата А от 100 мг се сравнява със стойността на същия препарат, но от 50 мг - производителят на двете разфасовки е един и същ. Което значи, че тази компания може да регистрира каквито си иска цени и съответно - да направи отстъпка. И така всички ще са доволни - Стефан Константинов и Бойко Борисов, защото са постигнали "намаление", а компаниите - защото не губят кой знае какво от печалбата си, срещу което получават и политическа признателност, която рано или късно може да бъде осребрена.

Другото име на такова договаряне е корупция. Защото щом има възможност за постигане на по-ниски цени, тя трябваше отдавна да бъде нормативно осигурена с написани ясни правила, а не със срещи и договорки на пожар. Идеята на позитивния лекарствен списък, в който са определени медикаментите и цените им, с които касата, МЗ и болниците са длъжни да се съобразяват, е, ако има корупция, тя поне да е централизирана. Тъй като е емпирично доказан факт, че централизираната корупция излиза по-евтино от децентрализираната.

Тоест - далеч по-логично и редно е една комисия - тази по позитивния списък - да регистрира цените на лекарствата, да следи дали няма промени в референтните държави, което автоматично води и до намаление у нас, и да поставя условия за отстъпки. Вместо това позитивната комисия претърпя пет промени в състава си, откакто ГЕРБ е на власт, и дълго време не работеше, докато чакаше поредния си нов формат. Докато комисията не работи, не регистрира нови лекарства в позитивния списък, а без нови медикаменти на пазара вече присъстващите на него нямат интерес да свалят цени. Министерството на здравеопазването твърди, че за 1 година комисията е намалила цените на 842 препарата, тъй като те са поевтинели в референтните страни. Производители и вносители обаче твърдят, че цени не са пипани открай време. На фона на този хаос се появяват първо здравната каса, а сега и МЗ и започнаха да "договарят" панически някакви отстъпки.

Вместо да създаде комисия, която работи и регулира пазара по ясни правила, министър Константинов ще се моли на компаниите да му дават отстъпки за известно време, за да запази поста си. С което ще се превърне в техен длъжник. И което чисто и просто значи, че "отстъпките" ще ги платим всички ние. Солено.

Конфликтът между д-р Стефан Константинов и ръководството на БЛС тлее от месеци. Взаимните нападки избуяха в разгара на скандалите в здравеопазването от последните дни.