Информационен профил на община бобов дол местоположение

Селското стопанство на общината се развива на базата на личните натурални стопанства.

В общината действуват 7 земеделски кооперации: Паничарево, Шатрово, Новоселяне, Горна Козница, Долистово, Голем Върбовник.

Няма предлагане на научно обслужване и квалифицирани кадри за сферата на селското стопанство. Ниско е равнището на научно и кадрово обслужване на селското стопанство. Това рязко ограничава възможността за конкурентноспособност на сектора.

Проблемите в селското стопанство на община Бобов дол са: малки парцели земя, намалено и остаряващо население, ниските изкупни цени на продукцията при висока себестойност /от високи цени на торове, пестициди, горива, части за поддържане на техниката/, липсата на достатъчно инвестиции за създаване на нови трайни насаждения и лошото поддържане на съществуващите, драстично намаляване на земеделие площи, отсъствние на вода за напояване и др.

Развитието на сектора се нуждае от:

Субсидиране и кредитни линии за горива, торове и препарати, кредитиране и стимули при създаване на нови и реконструкция на съществуващи трайни насаждения, научно обслужване на селското стопанство, изграждане на напоителни системи, субсидиране на трайните насаждения и на културите за животновъдството, интензифициране използваемостта на ценните обработваеми земи и разширяване производството на трайни насаждения.

Приоритетно подпомагане на земеделските производители, осъществяващи дейността си на принципа "земя- краен" продукт, т.е. увеличаване на добавената стойност в производството на готов продукт от селското стопанство до крайния потребител през преработващата промишленост. Необходимост от изграждане на преработвателна промишленост за продукцията на селското стопанство.

Търсенето и предлагането е латентно и се проявява значителна пасивност в търговията със земя. Предлаганите цени са крайно ниски и собствениците се въздържат в очакване на по-високи оферти /включително от чужденци/. Имотите са раздробени и с много собственици.

Независимо, че селското стопанство има скромен дял в произведената продукция, този отрасъл е важен източник на доходи в населените места извън града и за поддържане на част от промишлената функция на града и общината.

Природно-икономическите ресурси на общината не са особено благоприятни за развитие на селско стопанство, но потенциалът е значителен както за развитие на растениевъдството, така и на животновъдството.

Изключително малък е делът на използваните поливни площи.

Наложително е да се насочат усилията на заинтересованите страни /земеделски производители, кооперациии и др./ към подготовка на проекти и кандидатстване за финансиране по Програма за развитие на селските райони.

Перспективите за развитието на селското стопанство са в сферата на: трайните насаждения - чрез създаване на нови масиви от овощни градини и трайни насаждения за животновъдството, като особено внимание може да се отделви на лозята. Необходимо е засилване позициите на фуражното растиеневъдство, което да е основа за развитие на животновъдство, базирано на пасища. Развитие на пчеларството - чрез създаване на предприятие за обработка и разфасовка на пчелен мед.

Община Бобов дол попада в 231 от общо 264 общини в България дефинирани като селски. Според националния Стратегически план за развитие на селските райони определените общи цели за периода 2007-2013 г. са: развитие на конкурентоспособни и основани на иновации земеделие, горско стопанство и хранително-вкусова промишленост; опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони; подобряване на качеството на живот и разнообразяване на възможностите за заетост в селските райони. Към постигането на тези цели са насочени специфични мерки по четирите оси на Програма за развитие на селските райони.

Създаване на условия за научно обслужване в селското стопанство, което да стимулира въвеждането на съвременни технологии на производство.

Изграждане на нови аграрно-производствени структури на базата на частно фермерство от европейски тип.

Стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства /трайни насаждения/ и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата "земя - краен продукт" и развитие на регионални кластери.

Развитие на малките населени места чрез създаване на алтернативна заетост и изграждане на инфраструктура за задържане на населението.

Комасиране на земеделската земя с цел въвеждане на модерни технологии в селскостопанското производство.
ИНФРАСТРУКТУРА
Транспортна инфраструктура

Общата дължина на пътната мрежа в Община Бобов дол възлиза на 112.5 км, като пътищата са разпределени както следва:

• 
  Втори клас – 15 км.;
  
• 
  Трети клас – 36.9 км.;
  
• 
  Общински – 60.6 км.
  

Телефонизацията на общината е на сравнително добро ниво, като всички населени места са телефонизирани. Достъпа на Интернет в общината е осигурен чрез оптичен кабел. В общината е налице покритие на всички мобилни мрежи.

Електропроводната и електроразпределителната мрежа осигурява достатъчна сигурност и оперативност в захранването на всички селища. Инсталираната мощност е оразмерена за по-големи товари от сегашното потребление и повечето подстанции работят с около 30% от капацитета си.

Всички населени места в общината са водоснабдени.

Няма развита канализационна мрежа с изключение на град Бобов дол и частично в още четири села. Няма изградени пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ). Селата се нуждаят от изграждане на канализация за да се намали замърсяването на околната среда.

Най-мащабните инфраструктурни проблеми на общината са:

• 
  Амортизираната водопроводна мрежа;
  
• 
  Недоизградената канализационна мрежа;
  
• 
  Липсата на ПСПВ и ПСОВ;
  
• 
  Лошото състояние на общинската пътна мрежа.
  

ОУ "Никола Йонков Вапцаров" – гр. Бобов дол

ОУ „Никола Йонков Вапцаров” е средишно училище с над половин вековна история. Училище с доказан авторитет, в което образователната политика е насочена към удовлетворяване на индивидуалните интереси и потребности на учениците, осигуряващо подкрепяща образователно-възпитателна среда за учениците със СОП, гарантиращо качествена подготовка и ефективна реализация след завършени начален етап и основна образователна степен.

Разполага с добра материално техническа база, която включва специализирани учебни кабинети, два кабинета за компютърно обучение, кабинет за деца с физически проблеми, физкултурен салон. Обновени са обособените спортни площадки. Сградата е санирана, адаптирана за деца със специални потребности, подовите настилки в помещенията са с ламиниран паркет, отоплителната инсталация е цялостно подменена с високоефективна горелка на твърдо гориво.

В помощ на учениците работи медицинска сестра, логопед и ресурсен учител.

   Доказателство за успехите са стопроцентов прием след седми клас, успешно представяне на олимпиади по всички дисциплини, в спортни състезания и турнири.

СОУ”Хр.Ботев” е средишно училище с обучение от І до ХІІ клас.

Училище с традиции в чуждоезиковото обучение и информационните технологии. През учебната 2009/2010 година се обучават 228 ученика, разпределени в 12 паралелки, от които 4 профилирани.В училището се изучават английски и руски език, а профилиращ предмет са Информационни технологии.

В СОУ „Хр.Ботев” преподават 26 висококвалифицирани чители, от които 7 с квалификационна степен. Директор на училището: Анастасия Баракова.

Материално-техническа база:

-В училището има 17 класни стаи;

-3 компютърни кабинета с интернет- връзка;

-Библиотека с богат библиотечен фонд;

-съвременна видеозала, обордвана с компютър и мултимедия.Залата е подходща за провеждане на конференции, семинари и учебни часове.

-Спортна база;

-Училищно здравно обслужване: лекарски и стоматологичен кабинети;

-Спортни игрища;

Училището разполага с:

-Локално парно отопление;

Денонощно видеонаблюдение.

Осъвременената учебна база, компютърните кабинети и изградените специализирани кабинети позволяват и осигурват максимални възможности за откривателство, творчество и изява на ученици и учители.

Професионална гимназия гр. Бобов дол е училище с половинвековна история, пряк наследник на Техникум по минна промишленост, единствено професионално училище в община Бобов дол. През 1953 год. в с. Бобов дол е разкрита Школа за трудови резерви, през 1954 в Дупнишкия механотехникум са разкрити специалности „Минна електромеханика” и „Разработка на полезни изкопаеми”, за удовлетворяване на нуждите на мини Бобов дол от квалифицирани работници и минни техници. През 1962 год. се обединяват в Техникум по минна промишленост с база в гр. Бобов дол.  Училището е дало образование и квалификация на повече от 4000 ученици. През 2003 год., в която бе честван половинвековния юбилей, Техникум по минна промишленост е преобразуван в Професионална гимназия. В настояще време в Професионална гимназия гр. Бобов дол се обучават 150 ученици по професия „ Електротехник”, специалност „Електроенергетика”, по професия „Счетоводител” специалност ”Счетоводна отчетност” и по профессия ”Икономист” специалност ”Икономика и мениджмънт”. Завършилите ученици получават средно образование и степен на професионална квалификация по изучаваните специалности. Новите специалности и професии са съобразени с програмата за развитие на община Бобов дол и получават висока обществена оценка- високи възможности за реализиране на нашия и европейски пазар на работна сила.

ЦДГ "Миньор" - гр. Бобов дол с филиал с.Мламолово

Брой групи: 4 ЦДГ”Миньор” –основна сграда: 3 групи ЦДГ”миньор”-филиал с. Мламолово: 1 група ПРИОРИТЕТИ: Високо качество на подготовката за постъпване на децата в училище; Формиране на общочовешки и национални ценности; Високо квалифицирани педагогически кадри; Гарантиране привлекателност за детето и неговото семейство; Комфортното пребиваване на детето; Изградена привлекателна, разнообразна, мобилна и вариативна социална и образователна среда, съчетаваща традициите и модерните достижения; Осигуряване на оптимални условия за качествена подготовка на децата, съгласно ДОИ; Създадени добри условия за привличане и задържане на децата в ДГ; Създадени условия за физическа активност, развитие на физическите качества;

Обединено детско заведение „Дружба” в гр.Бобов дол функционира от 1977 г. До 1999г. работи с шест групи.Поради демографския срив в града до  2008 г. са съкратени три групи и днес детската градина работи с две групи ДГ и една ясла.Във филиал „Хр.Ботев” се обучават 46 деца на възраст от 3 до 6 години, разпределени в две групи.

Детската градина вижда своето утвърждаване като иновационна институция, която възпитава и обучава деца в мултиетническа среда, развива талантите, умствените и физическите им способности. Привлича семейството като партньор за формиране на детската личност.

Здравеопазването в община Бобов дол се осъществява от болнична, доболнична и спешна помощ. На територията на Общината функционира МБАЛ „Д-р Стоян Сантев” ЕАД, със 100% общинско участие. Към болницата са разкрити 5 отделения - ХО, ДО, ВО, НО и ОФРМ. Болницата обслужва 10 435 жители на общината, живущи в 18 населени места.

Функционира и „Медицински център- І” ЕООД в който работят 7 специалисти, които обслужват по-голяма част от населението на Общината.

На територията на Общината са регистрирани 7 GP – практики.

Община Бобов дол е разположена в най-северната част на полето /наричано още и котловина/ Разметаница. Оградена е от всички страни с възвишения - вр. Колош /1315 м/ от Конявската планина на северозапад, следван на север от билото на Касилашки дъбици, вр. Венец, Чуковски рид с Развалена църква, на изток Мусибеиски кории, Големинските орници /Равен рид с вр. Гола глава, Мламоловския и Големоселския рид, на запад височината Кръшла, върxовете Голем и Малък Връм, връx Голак и височините Света Богородица.

Арxеологическите сведения доказват наличието на човешка дейност от най-дълбока древност, която продължава да се развива по времето на траките и римската епоxа.През Първата и Втората българска държава Разметаница е свидетел на разцвета на българската държава, на героичните борби за укрепването и, съxранява спомена за пребиваването на Самуил и Арон. Народната памет е съхранила вълнуващи предания, някои от които може би се базират на исторически факти. Реалните исторически събития са обвити в непроницаема легендарна мъгла и трудно историческата истина може да се отдели от въображението на народния разказвач. Що се отнася до предполагаемото място на Ароновата гибел, то може да се уточни приблизително след малко по-обстоен преглед на района.

Разметаница е историко-географска област (135 кв. км) в долината на едноименната река, на територията на Бобовдолската селищна система. Реката извира от Бобовдолската и Колошката планини , дялове на Конявската планнина, тече меридионално, при местността Бинеко пресича стария път Кюстендил - Дупница и при с. Грамаде се влива в р. Джерман. Пространството между двата й притока (долистовски и бобовдолски) над пътя до Бинеко е наситено с множество археологически останки и се нарича Царичина. През римската епоха през Разметаница (край Голямо село) е минавал пътят, свързващ Пауталия с Германия и Филипопол. През Средновековието пътища водели:

- от Бинек-таши хан през Бобов дол към Радомир, като прехвърлял планината около Житуша и Жедна;

Важен документ от 15 век „Рилската грамота” на Иван Шишман дава представа за района. Според този документ границата на Търновското царство и на велбъжкия княз Константин минава точно в района на Разметаница. След смъртта на княз Константин през 1395 година в битката при Ровине като васал на Османците, княжеството запазва своята самостоятелност до средата на 15 век. В последствие то споделя съдбата на всички завладяни български земи. Петвековното Османско владичество налага своя отпечатък и върху населението в Разметаница. Повечето от земята е обособена от спахии а само малка част се ползва от населението.

Трудно е да се определи кога е образувано село Бобов дол, но според оскъдни Османски документи то датира от края на 15 и началото на 16 век. Първият писмен документ в които се споменава за селото е от 1576 година. До Освобождението на България от османско владичество в Бобов дол се установяват постоянно 42 рода, които се занимават предимно със земеделие и скотовъдство.

Едно от най-значимите събития за бъдещето на селището се оказва посещението в района на известният френски учен Ами Буе 1836 г., изучаващ геологията на Балканския полуостров. С публикуваният след две години негов труд се потвърждават древните сведения за наличието в района на кафяви каменни въглища.

В началото на 70 години на 19 век вече е сигурно, че жителите на Бобов дол и Мламолово вече копаят въглища, които продават на държавата. Районът започва да се развива. През 1893 година Общинският център от село Бабино се премества в Бобов дол като в състава на общината влизат селата: Бобов дол, Бабино, Голема Фуча, Мала Фуча и Мламолово. Избира се Общински съвет с представители на всички съставни села. Населението на Бобов дол и общината е чисто българско. От запазените данни за преброяване на населението през 1881 год. Бобов дол е наброявал 583 души, а общината 2898. През 1891 год. е открита държавна мина “Бобов дол”, която и до наши дни определя развитието на града и региона. Непрекъснато расте добиват на въглища, а в рудниците на мината намират поминък и жителите на съседните села и градове на Бобов дол. През 1891 год. са изкопани 1530 тона въглища, а през 1911 – 6 292 тона. През 1917 год. е пуснато в експлоатация теснолинейката ж. п. линия Бобов дол – Дупница, която свързва селището с останалата част от страната. Добивът на въглища продължава да расте. През 1918 год. са добити 46 635 тона. През 1929 год. започва строителството на нова сепарация. Завършва електрификацията на селището през 1940 год. и започва изграждането на 20 километров водопровод от с. Житуша. След 1944 г. започва икономически подем. Изграден е стопански минноенергиен комбинат „Бобов дол“ с рудници: „Бабино“, „Бобов дол“, „Миньор“, „Хр.Ботев“ и др. Бобов дол се изгражда като центьр на въгледобивна промишленост. Близо до града е изграден големият енергиен център ТЕЦ Бобов дол, който допринася за превръщането на Бобов дол в нов промишлен град. Има обогатителна фабрика, ремонтна база, кислороден цех. През 1955 год. се открива Основно училище “Никола Йонков Вапцаров”, а през 1962 год. Минният техникум се премества от Дупница в гр. Бобов дол. Активна културна дейност развиват читалище “Просвета” и читалище “Христо Смирненски”. Открит е нов киносалон в кв. “Миньор”. Жителите на миньорското селище през 1956 год. вече са 4 978 души. Учредено е ТКЗС (1956 г.), от 1960 г. преобразувано в ДЗС, което от 1978 е в АПК „Разметаница“ с основни отрасли животновъдство и растениевъдство (фуражни култури и овощарство). Битовото обслужване се осъшествява от градски Промкомбинат, а общественото хранене от потребителна кооперация „Наркооп“. Изграден е хлебокомбинат, клон на ДСК и БНБ. Учредени са физкултурно и туристическо дружество. Трите района на Бобов дол са свързани с асфалтирани пътища. Жилищният фонд непрекъснато се обновява, изграждат се модерни блокове. Селището се благоустроява. Главните улици са асфалтирани. В местността „Разметаница“ е издигнат паметник на загиналите в сражението при с. Еремия партизани от отряда „Коста Петров“.

На 27 октомври 1957 год. ИК на Общински народен съвет взема решение за обявяването на Бобов дол за град. Изминават 10 години от изпълнението на това решение, време през което Бобов дол се развива като миньорско селище, а ДМП “Бобов дол” заема все по-важно място в икономиката на окръга и страната. През 1965 год. в предприятието работят около 6 800 души, от които 360 души със средно специално образование и 60 души с висше. През 1965 год. Бобов дол е признат за селище от градски тип. Открива се нова сграда на Работническа болница с 30 лекарски кабинета и 100 легла за пациенти. През 1967 год. отваря врати Дом на културата с киносалон и репетиционни зали за самодейните състави.

На 26 октомври 1967 год. с Указ 788 на Президиума на Народното събрание Бобов дол е обявен за град.
През 70-те и 80-те години на ХХ век градът преживява своя икономически и демографски разцвет — в него идват на работа хора от всички краища на страната и дори от чужбина (най-многобройни са групите работници от Никарагуа в средата на 80-те години).
Известни личности:

1. 
   Георги Китов (р.1943-2009 ), български археолог
   
2. 
   Георги Василев (р. 1946), футболист и треньор
   
3. 
   д-р Пламен Орешарски (р. 21 февруари 1960 г.), политик
   
4. 
   Борис Дали (псевдоним на Борислав Делибалтов; р. 1982 г.)
   
5. 
   Иван Асенов (известен като бай Иван — КУКАТА) (политик)
   
6. 
   Латинка Петрова – актриса
   
7. 
   Видин Даскалов (р. 1929 ), оперен изпълнител
   
8. 
   Йордан Топлодолски – автомобилен състезател
   

Природни и исторически забележителности

Скален феномен Куклата – с. Голем Върбовник

1. Пещера Асан делия – с. Горна Козница

2. Късно антична крепост Градището – с. Горна Козница (Конявска планина)

3. Римска крепост Асара – с. Мламолово

4. Местност Царичина – средновековно укрепление (феодален замък) – с. Големо село

5. Местност Ранков камък – с. Мала Фуча (скални образувания)

6. Местност Орловица – с. Шатрово (антично селище)
ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И БИОРАЗНООБРАЗИЕ
За територията на община Бобов дол са характерни широколистните гори. Най-срещаните видове са дъб, бук, габър и леска. Някои от горите са създадени по изкуствен път: дъбовите – по източните склонове на Конявската планина и по южната част на Гологлавски рид; акациевите насаждения край с. Бабино и боровите край гр. Бобов дол и с. Мламолово.

Общата площ на горския фонд в общината е 47 533 дка. От които: 3 764 дка. – залесена площ, 8 836 дка – незалесена, 1 083 дка. – пасища.

Храстовите форми са представени от зимен дъб, бряст, полски клек, обикновена хвойна, шипка и др. Макар и да няма голямо стопанско значение храстовата растителност има важно средообразуващо и противоерозионно значение. Тревните формации са представени от метличина, чобанка, бяла комунига, камшик, лепливче, безсмъртниче, бял и жълт равнец, ралица, див лук, дива чубрица, ружа, бял оман, млечка, дива мента, детелина, синя жлъчка, вратига, жълт кантарион, лайка, лопен, магарешки трън, мащерка, полски мак, пълзящ пирей, троскот, паламида, коприва и др.Сред тези видове няма редки или защитени от изчезване растения, включени в Червената книга на България.Независимо от това някои от тези видове имат стопанско значение, тъй като са лечебни и се събират като билки.

От гръбначната фауна в района най – многобройни са птиците. От постоянните, прелетните, зимуващите и преминаващите по време на прелет птици се установяват видове от различни разреди. Срещат се фазани, яребици,пъдпъдъци, представител на гълъбоподобните е гургулицата. В дъбовите гори се срещат гривяка и гълъба – хралупар. От дневните грабливи птици през цялата година се среща малкият ястреб и обикновен мишелов. Често срещан вид е кукумявката. От останалите разреди се срещат белия щъркел, кълвача, ливаден дърдавец, много видове от пойните птици.От влечугите, гущерите имат богато видово разнообразие – зелен гущер, стенен гущер, ливаден гущер и др.Срещат се голяма крастава жаба, зелена крастава жаба, сухоземни костенурки, слепока, смока мишкар, усойницата и др.От бозайниците често срещани са таралежите, къртицата, невестулката, мишката, заека, лисицата, черен пор, язовеца, дивата свиня, сърната и др.

1.Защитени зони съгласно Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици:

• 
  Предстои да бъде обявена защитена зона BG 0002100 „Долна Козница” - обща площ 39 945,167 дка.