ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ, ДОПРИНАСЯЩИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ, ДОПРИНАСЯЩИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията си взаимодейства основно със следните институции:

• 
  Министерство на регионалното развитие и благоустройството;
  
• 
  Министерство на финансите;
  
• 
  Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;
  
• 
  Министерство на околната среда и водите;
  
• 
  Министерство на външните работи;
  
• 
  Министерство на вътрешните работи;
  
• 
  Министерство на отбраната;
  
• 
  Министерство на труда и социалната политика;
  
• 
  Министерство на здравеопазването;
  
• 
  Министерство на образованието, младежта и науката;
  
• 
  Комисия за защита на конкуренцията;
  
• 
  Комисия за защита на потребителите;
  
• 
  Областни администрации;
  
• 
  Национално сдружение на общините в Република България;
  
• 
  Органи на местното самоуправление;
  
• 
  Синдикални, браншови и други обществени организации;
  
• 
  Органи за контрол за прилагане на здравословни и безопасни условия на труд.
  

• 
  СЪОБЩЕНИЯ
  

Политиката в областта на съобщенията отразява необходимостта от установяване на подходящо равновесие между интересите на всички участници на пазара на електронните съобщителни услуги и на пощенските услуги от една страна и от друга - процесите на хармонизация в съответствие с европейската регулаторна рамка, при отчитане на националните особености в посочената област.

• 
  Поддържане на условия за свободна и ефективна конкуренция както на пазара на електронните съобщения, така и на пазара на пощенските услуги, като част от единния вътрешен пазар в общността;
  
• 
  Развитие на модерна електронна съобщителна и пощенска инфраструктура;
  
• 
  Ефективно ползване на ограничените ресурси;
  
• 
  Неутралност по отношение на използваните технологии и свързаните с тях услуги;
  
• 
  Преодоляване на изоставането в изграждането и развитието на електронната съобщителна инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони;
  
• 
  Гарантиране предоставянето на универсалната електронна съобщителна услуга;
  
• 
  Съхранение на универсалната пощенска услуга (УПУ);
  
• 
  Защита на интересите на потребителите.
  

• 
  Целите на провежданата политика в областта на електронните съобщения ще се изпълняват чрез:
  

• 
  Политика в областта на електронните съобщения, очертаваща визията, целите и насоките за развитието на електронните съобщения, както и въвеждането и прилагането на Правна рамка 2009 на Европейския съюз (ЕС) в областта на електронните съобщения;
  
• 
  Закон за електронните съобщения, уреждащ обществените отношения, свързани с осъществяването на електронни съобщения;
  
• 
  Държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър, определяща използването на радиочестотния спектър в Република България по радиослужби и ползватели;
  
• 
  Национален план за разпределение на радиочестотния спектър, хармонизиран с радиочестотното разпределение на Международния съюз по далекосъобщенията (МСД) и съобразен с европейското разпределение на радиочестотите;
  
• 
  План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, създаващ условия за поетапна цифровизация от 2009 г. на наземното телевизионно радиоразпръскване и приключване на прехода до 2012 г., както и достигане пълно покритие на населението за приемане на цифрово излъчени телевизионни програми;
  
• 
  Подзаконови нормативни актове, свързани с управлението и регулирането на електронните съобщения, гарантиращи нормалното развитие на сектора;
  
• 
  Директиви, решения, препоръки и други документи на ЕС в областта на електронните съобщения.
  

• 
  Целите на провежданата политика в пощенския сектор ще се изпълняват чрез:
  

• 
  Секторната пощенска политика на Република България 2009 – 2013 г. за насоките за устойчиво развитие на пощенските услуги, на пазара на пощенски услуги и на пощенската инфраструктура;
  
• 
  Закона за пощенските услуги, уреждащ обществените отношения, свързвани с извършването на пощенски услуги в Република България;
  
• 
  Подзаконовите нормативни актове, свързани с управлението и регулирането на пощенските услуги;
  
• 
  Директивите, решенията, препоръките и други документи на ЕС, свързани с пощенския сектор;
  
• 
  Ратифицираните актове на Всемирния пощенски съюз (ВПС);
  
• 
  Годишните тематични планове за издаване на български пощенски марки, пощенски продукти и специални пощенски печати.
  

• 
  В областта на електронните съобщения
  

• 
  Поддържане на условия за свободна и ефективна конкуренция;
  
• 
  Развитие на модерна електронна съобщителна инфраструктура;
  
• 
  Ефективно ползване на ограничените ресурси;
  
• 
  Неутралност по отношение на използваните технологии и свързаните с тях услуги;
  
• 
  Преодоляване на изоставането в изграждането и развитието на електронната съобщителна инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони.
  

• 
  В пощенския сектор
  

• 
  Усъвършенстване на нормативната уредба на сектора въз основа на постигнатите резултати и на настъпващите промени в европейското и световно законодателство в областта на пощенските услуги;
  
• 
  Функциониране на икономически стабилен пазар на пощенските услуги, отворен за ефективна конкуренция;
  
• 
  Гарантиране предоставянето на УПУ на територията на цялата страна и нейното съхранение в условията на напълно либерализиран пазар на пощенските услуги;
  
• 
  Усъвършенстване на съществуващите и въвеждане на нови пощенски услуги чрез внедряване на съвременни информационни и комуникационни технологии;
  
• 
  Защита интересите на потребителите, гарантиране на техния равнопоставен достъп до пощенските услуги и до информацията относно характеристиките им;
  
• 
  Изпълнение на задълженията в областта на пощенските услуги, произтичащи от членството на Република България в ЕС;
  
• 
  Осъществяване на представителството и взаимодействието на Република България с ВПС, както и с европейските организации и структури в областта на регламентирането на пощенските услуги;
  
• 
  Изпълнение на действащите актове на ВПС;
  
• 
  Развитие и усъвършенстване на дейностите в областта на маркоиздаването и маркосъхранението.
  

• 
  В областта на електронните съобщения
  

• 
  Хармонизиране на правно-нормативната уредба в съответствие с европейското законодателство в сектора, както и с измененията в регулаторна рамка (2009) на Общността;
  
• 
  Създаване на условия за развитие на ефективен и конкурентен пазар;
  
• 
  Осигуряване на условия за развитие и изграждане на електронната съобщителна инфраструктура;
  
• 
  Хармонизиране на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър с Международния регламент на Международния съюз по далекосъобщения (МСД), Европейската честотна таблица и изискванията на НАТО;
  
• 
  Съдействие при използването на спътниковите позиции на геостационарната орбита, определени с международни споразумения за Република България;
  
• 
  Изпълнение на ангажиментите в областта на електронните съобщения, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз и участие в дейността на структурите на Европейския съюз.
  

• 
  В пощенския сектор
  

• 
  Дългосрочна жизнеспособност на пощенския сектор;
  
• 
  Усъвършенствана нормативна уредба, хармонизирана с правото на ЕС за пощенския сектор и с актовете на ВПС;
  
• 
  Икономически стабилен пощенски пазар, отворен за ефективна конкуренция;
  
• 
  Устойчиво и непрекъсваемо предоставяне на УПУ в условията на напълно либерализиран пазар на пощенските услуги и гарантиран равнопоставен достъп на потребителите й на територията на цялата страна на достъпни цени;
  
• 
  Лоялна конкуренция и свободно навлизане на нови участници на пазара на пощенските услуги без създаване на законови пречки и бариери;
  
• 
  Съвременни, качествени и разнообразни пощенски услуги и ориентирано към потребителите пощенско обслужване;
  
• 
  Модерна и ефективна пощенска инфраструктура;
  
• 
  Достъп на потребителите чрез пощенските мрежи до услугите на информационното общество;
  
• 
  Навлизане на частни инвестиции в пощенския сектор;
  
• 
  Задоволяване на нуждите на потребителите на пощенски услуги и на филателните колекционери от пощенски марки и пощенски продукти.
  

Стратегическата цел е „споделена цел”, която може да бъде реализирана с добре координирани общи усилия на заинтересованите държавни и неправителствени институции и организации, както и с активното участие на бизнеса и населението.

• 
  Комисия за регулиране на съобщенията (КРС);
  
• 
  Комисия за защита на конкуренцията (КЗК);
  
• 
  Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ);
  
• 
  Министерство на финансите (МФ);
  
• 
  Министерство на вътрешните работи (МВР);
  
• 
  Министерство на външните работи (МВнР);
  
• 
  Министерство на отбраната (МО);
  
• 
  Министерство на здравеопазването (МЗ);
  
• 
  Министерство на културата (МК);
  
• 
  Съвет за електронни медии (СЕМ);
  
• 
  Комисия за защита на потребителите (КЗП);
  
• 
  Български институт за стандартизация (БИС) чрез Техническите комитети;
  
• 
  Българска академия на науките (БАН);
  
• 
  Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН);
  
• 
  Предприятия, осъществяващи електронни съобщения;
  
• 
  Пощенските оператори;
  
• 
  Европейски и международни институции.
  

• 
  В областта на електронните съобщения
  

• 
  В пощенския сектор
  

Информацията се набира от актове, директиви, доклади, проучвания, анализи и документи на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета на Европа, ВПС, Международния съюз по далекосъобщения, CERP, Европейската конференция по пощи и далекосъобщения, Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията, Националния статистически институт, Българския институт за стандартизация, пощенските оператори и др.

• 
  ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ
  

• 
  Развитие на електронно управление като инструмент за добро управление с оглед подобряване на работата на администрацията, предоставяне по-качествени и достъпни публични услуги, по-ефективно и прозрачно управление и по-демократични политически процеси;
  
• 
  Развитие на единна система със строги изисквания за унифицирано управление на процесите в нея, тясно свързана с ежедневната дейност на административните звена и коренна промяна на съществуващите управленски технологии;
  
• 
  Изграждане на икономика на знанието, чрез осигуряване на равнопоставен достъп до ефективни и качествени електронни услуги и стимулиране разработването на нови електронни услуги и приложения като основни движещи сили за устойчив икономически растеж, за осигуряване на повече и по-добри работни места, както и за подобряване на социалния статус на населението.
  

Постигане на модерно е-управление чрез:

• 
  Координирано планиране и реализация на проектите на национално и локално ниво – от самоцелни инициативи, към реализиране на приоритетите от национална пътна карта;
  
• 
  Въвеждане на бизнес модели в работата на администрацията – от извършване на административни дейности, към услуги за гражданите и бизнеса;
  
• 
  Оперативна съвместимост на национално ниво – от фрагментирани и затворени, към интегрирани и технологично независими решения;
  
• 
  Ориентиране към резултатите - изместване на фокуса от изпълнение на дейности, към постигане на резултати;
  
• 
  Изграждане на „цифрова администрация” - постепенно преминаване от хартиен към електронен обмен на документи и предоставяне на административни услуги по електронен път;
  
• 
  Удобен достъп до административни услуги – достъпност на единния портал на електронното управление по всяко време, от всяко място и чрез различни устройства.
  

Националната политика за развитие на електронното управление, имайки предвид основите на демокрацията, на върховенството на закона, на човешките права, на благоприятната икономическа и институционална среда, определя следните стратегически цели, групирани в четири теми:

• 
  Предоставяне на електронни услуги за гражданите и бизнеса чрез развитие на базовата инфраструктура за реализация на е-услуги, създаване на предпоставки за сигурно и удобно извършване и приемане на е-волеизявления, както и повишаване на доверието и сигурността на потребителите, като подобрява защитата на правата им в електронния свят чрез координирани и активни действия на компетентните органи и организации и популяризиране на правата на потребителите в електронния свят и средствата за защитата им. .
  

• 
  Изграждане на цифрова администрация чрез преминаване към електронен документооборот в и между администрациите, оптимизиране на процеса по въвеждане на е-услуги и включване в електронния обмен на данни между страните от ЕС.
  
• 
  Популяризиране на е-услугите чрез информираност на потребителите и стимулиране ползването на е-услуги, осигуряване на достъп и участие в демократичния процес на гражданите и бизнеса, което ще доведе, чрез оптимизиране на разходите и увеличаване възвращаемостта на вложените средства, до повишаване на ефективността и ефикасността на предоставяните услуги.
  
• 
  Изграждане на централизирано управление и контрол на процесите за развитие на е-управлението, което ще доведе до повишаване на прозрачността в администрацията и превенция на корупцията;
  

• 
  Изграждане и поддръжка на комуникационната свързаност на всички администрации;
  
• 
  Осигуряване на оперативна съвместимост на информационните системи в държавната администрация;
  
• 
  Повишаване на сигурността на мрежите и информацията в структурите на държавната администрация;
  
• 
  Насърчаване на използването на е-услуги от гражданите и бизнеса посредством постепенно преодоляване на „цифровото разделение”, стимулиране на използването на електронните услуги чрез подходящи форми;
  
• 
  Развитие на човешките ресурси в областта на ИКТ;
  

• 
  Популяризиране на е-услугите за гражданите и бизнеса както и популяризиране на ефектът и ползите от е-управление.
  

• 
  Изграждане на ефективна система за управление и реално функциониране на е-правителство.
  

Ползите за обществото могат да бъдат разгледани в няколко аспекта:

• 
  Осигурен широк достъп до електронни услуги;
  
• 
  Бързи, сигурни и качествени електронни услуги;
  
• 
  Повече български компании участващи в цифровата икономика;
  
• 
  Повече, по-добре организирани и по-високо платени нови работни места;
  
• 
  Ефективно, ефикасно и прозрачно държавно управление;
  
• 
  Широка обществена осведоменост за ползите и предимствата на електронното управление;
  
• 
  Социално приобщаване на хората и групите в неравностойно положение.
  
• 
  Лесен достъп на гражданите до управлението и подобрена обратна връзка;
  
• 
  Интегритет в работата на администрацията;
  
• 
  По-качествени и бързи публични услуги;
  
• 
  По-висока ефективност и ефикасност чрез оптимизиране на разходите на администрацията;
  
• 
  Опростени административни процедури;
  
• 
  Намаляване на административните тежести – задълженията за предоставяне на информация от бизнеса;
  
• 
  По-добър финансов мениджмънт в публичния сектор;
  
• 
  По-добър достъп до актуална и разбираема информация за политики, законодателство, регулации и услуги.
  
• 
  Ефективно управление на знанието - резултат от обобщаване и обединено ползване на информация, съхранявана в различни административни звена.
  
• 
  Контрол върху осъществяваните едни същи услуги и процедури от областните и общинските администрации от „общо административен характер”
  
• 
  Пълна реализация на е-Правителство, която съдържа голям обем дейности, чието извършване също пряко или косвено се отнася до всички администрации
  
• 
  Бързодействие, прозрачност, информационна сигурност на връзките:
  

- Бизнес-Администрация,

- Граждани-Администрация,

- Администрации на ЕС-Администрация на РБългария

Изготвянето и провеждането на ефективна и ефикасна политика в областта на развитие на електронното управление зависи в много голяма степен от качеството и наличието на информация по конкретни показатели за оценка.

Данните са налични в Годишния доклад за състоянието на администрацията

• 
  Национален статистически институт;
  
• 
  Европейска комисия;
  
• 
  Комисия за регулиране на съобщенията;
  
• 
  ICT Media;
  
• 
  IDC – България;
  

• 
  ИНФОРМАЦИОННО ОБЩЕСТВО
  

Участие в изграждането на стратегически модел на развитие и управление на информационното общество в България, стимулиране на научноизследователската и развойна дейност и разработването на иновативни ИКТ продукти и услуги като подпомагащи сили за устойчив икономически растеж, за осигуряване на повече и по-добри работни места, както и за подобряване на социалния статус на населението.

Координиране на процеса по изграждане на стратегическа рамка за развитие на информационното общество в Република България, както и приоритетно насърчаване на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

• 
  Изготвяне на Национална програма „Цифрова България 2015” в съответствие с Цифровия дневен ред на Европа до 2015 г.;
  
• 
  Разработване и прилагане на ефективен и ефикасен координационен механизъм за изпълнението на различни вертикални политики в областта на информационното общество;
  
• 
  Координиране на участието на България в работата на Съвета на Европа в областта на медиите и новите комуникационни услуги;
  
• 
  Предоставяне на експертна подкрепа за организации от сектора на информационните и комуникационни технологии, кандидатстващи по Рамковите програми на Европейската общност и оперативните програми към Националната стратегическа референтна рамка (НСРР);
  
• 
  Изграждане на съвременна, сигурна и широкодостъпна ИКТ инфраструктура;
  

• 
  Национална рамка, насочваща българските ИКТ организации и граждани в общоевропейските приоритети за развитие в областта на информационното общество;
  
• 
  Извършване на оценка на ефективността и ефикасността на национални стратегии и програми в областта на ИКТ;
  
• 
  Привличане на европейско финансиране в научните изследвания, технологичния трансфер и иновациите в областта на ИКТ;
  
• 
  Подкрепа на проекти насочени към авангардни изследвания, приети като европейски приоритети;
  
• 
  Стимулиране на младите хора към научноизследователска кариера чрез разширяване на възможностите за участие в съвместни международни проекти;
  
• 
  Осигуряване на широколентов интернет достъп в отдалечени и слабо населени райони.
  

Стратегическата цел определена в политика за развитие на информационното общество е “споделена цел”, която може да бъде реализирана само с добре координирани общи усилия на заинтересованите държавни институции, и с активното участие на бизнеса и гражданите. Координацията ще се осъществява от Консултативен съвет към министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и от подгрупа към Работна група 31 „Европа 2020”, по решение на СЕВ (Съвет по европейските въпроси) от 17 януари 2011 г. които ще:

• 
  Координират усилията на всички заинтересовани страни в този процес – държавни институции, бизнес, обществени организации;
  
• 
  Поощряват развитието на публично-частни партньорства за реализация на програми и проекти, подкрепящи основните приоритети на тази политика.
  
• 
  Гарантират прозрачността, целесъобразността, ефективността и ефикасността на публичните разходи за реализация на тези програми и проекти.
  

МТИТС е институционален партньор на ГД ”Информационно общество и медии” на ЕК в Република България и провежда държавната политика в областта на информационните технологии и съобщенията, съгласно политиките на Европейския съюз, на Международния съюз по далекосъобщенията, Съвета на Европа, ЮНЕСКО и др. международни организации. Министерството е ключова институция в реализацията на политиката в областта на информационното общество в сътрудничество с всички държавни институции.

** През 2014 г. започва нов програмен период, параметрите на новите рамкови програми на ЕО още не са известни, но началната година винаги е подготвителна, затова прогнозата е консервативна.

Изготвянето и провеждането на ефективна и ефикасна политика в областта на информационното общество и информационните технологии зависи в много голяма степен от качеството и наличието на информация по конкретни показатели за оценка.

Данните са налични в Годишния доклад за състоянието на администрацията:

• 
  Национален статистически институт;
  
• 
  Европейска комисия;
  
• 
  Комисия за регулиране на съобщенията;
  
• 
  Статистическа информация събирана от МТИТС.