Информационните технологии и съобщенията д о к л а д от ивайло московски

ПРЕГЛЕД НА ПОЛИТИКИТЕ

Стратегическата цел на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изграждане на устойчива транспортна система, развит съобщителен и жизнеспособен пощенски сектор, съвременна електронна инфраструктура и услуги, както и за технологично развитие и иновации се постига посредством провеждането на следните основни политики в компетентностите и отговорностите на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

• 
  Политика в областта на транспорта
  
• 
  Политика в областта на съобщенията, електронното управление, информационното общество.
  

Тази политика е насочена към развитие на базисната транспортна инфраструктура, която е важно условие за поддържането на икономическия растеж на страната. Основен приоритет на транспортната политика е повишаването на качеството на предлаганите транспортни услуги и устойчивото развитие на транспорта. Това обхваща решаването на широк кръг от социални, финансови, технологични и инфраструктурни проблеми на местно, национално и международно равнище.

Транспортният сектор е ключов за българската икономика, както поради неговата свързваща роля по отношение на останалите сектори, така и заради собствения му принос в брутната добавена стойност и заетостта.

Намаляването на негативното влияние на различните видове транспорт върху околната среда, както и осигуряването на високо ниво на безопасност и сигурност са сред основните изпълнявани приоритети на министерството. Необходимо е стимулиране използването на обществените видове транспорт и програми за промяна в разпределението по видове транспорт, с цел намаляване на вредното въздействие на автомобилния транспорт върху околната среда и върху безопасността на движение.

Ангажираността на държавата към бъдещото развитие на устойчив транспорт е съобразена с нарастващата загриженост за опазване на околната среда, като се насърчава развитието на по-екологосъобразните видове транспорт и се прилага балансиран подход при използване на техния потенциал.

Активното участие на страната ни във формирането на европейската политика в областта на транспорта и утвърждаването на приоритетната й роля в региона ще бъдат основен фактор за стабилността в европейски и регионален план.

Модернизацията на транспортната инфраструктура е един от основните приоритети на приетата Стратегия за развитие на транспортната система на Република България за периода до 2020 г, а база за програмиране на всички бъдещи инфраструктурни транспортни проекти е одобреният Общ генерален план за транспорта.

С цел да се очертаят основните приоритети по отношение на поддръжката, развитието и модернизацията на транспортната инфраструктура и да се набележат мерки за постигането им, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията представи стратегическите си цели, които ще бъдат изпълнявани като част от Програмата на Правителството за европейско развитие на България. С изпълнението на така поставените цели, обхващащи конкретни дейности и задачи, министерството се ангажира да работи ефективно за модернизирането и развитието на транспортната инфраструктура, необходима за успешното интегриране в европейската транспортна система.

От ключово значение е срочната и навременна реализация на стартиралите инфраструктурни проекти по ОП „Транспорт” (2007 – 2013 г), изпълнението на нови проекти, включени след разширяване обхвата на програмата, както и успешното завършване на проекти по програма ИСПА, което е важна предпоставка за ефективното и целесъобразно усвояване на средствата от европейските фондове.

Развитието на транспортната инфраструктура, продиктувано от нуждите на икономиката и обществото, изисква мобилизирането на значителен по обем финансов ресурс. Натискът на финансово-икономическата криза върху публичните финанси води до негативни въздействия върху развитието на ключовата инфраструктура.

Ето защо е необходимо да се прилагат по-активно и ефективно механизмите, които предоставя публично-частното партньорство (ПЧП), и в частност концесията, като ефективен метод за доизграждане, модернизация и поддържане на значими инфраструктурни обекти, с оглед повишаване на тяхната конкурентоспособност, и гарантиране на надеждност, сигурност и качество на предоставяните услуги. МТИТС ще продължи да изпълнява заложените в проект на Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България чрез механизмите на концесията мерки, целящи привличане на частни капитали за ефективно изграждане и поддържане на модерна транспортна инфраструктура.
Стратегически и оперативни цели:

Стратегическите цели на министерството за развитие на транспортния сектор са:

• 
  Постигане на икономическа ефективност;
  
• 
  Развитие на устойчив транспортен сектор;
  
• 
  Подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност.
  

• 
  Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура
  
• 
  Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност.
  

Оперативните цели, касаещи програмата „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура”, се изразяват в:

• 
  Създаване на оптимални условия за развитие на транспортната инфраструктура;
  
• 
  Ускорено изграждане, ефективно поддържане и модернизация на транспортната инфраструктура;
  
• 
  Подобряване на управлението и реализацията на проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС и от предприсъединителните инструменти;
  
• 
  Развитие на транспортната инфраструктура чрез механизмите на публично-частното партньорство;
  
• 
  Развитие на интермодален транспорт;
  
• 
  Усъвършенстване на системата от инфраструктурни такси в отделните видове транспорт.
  

Изграждането на модерна и оперативно съвместима с европейската железопътна мрежа национална железопътна инфраструктура е част от стратегическата програма на Правителството. Основна цел е изграждането и развитието на ключовите транспортни връзки от национално, трансгранично и европейско значение и постигане на необходимата оперативна съвместимост на основните железопътни артерии с трансевропейската железопътна система, както и свързване на основната железопътна мрежа на България с тази на съседните страни.

Всички тези цели са недостижими без бързото и ефективно усвояване на средствата, предоставени от ОП „Транспорт”, останалите европейски програми и кохезионния фонд, както и без финансовата подкрепа от страна на Държавния бюджет.

В изпълнение на Европейските изисквания към железопътния транспорт, Държавата следва да има значителна роля за намаляването на големия дефицит на средства за поддръжка и ремонт на железопътната инфраструктура чрез осигуряване на паричен поток от държавния бюджет според годишната бюджетна прогноза.

Това ще позволи намаляване на инфраструктурните такси и превръщането на железопътния транспорт във високо конкурентен и атрактивен не само от екологична гледна точка транспорт.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще продължи да насърчава всички инициативи в подкрепа на интермодалния транспорт и да се стреми да осигури среда за ефективно функциониране на логистичните системи. През следващите години усилията ще бъдат насочени към създаване на благоприятни условия за модернизацията и усъвършенстването на мрежата от интермодални терминали и предоставяне на висококачествени транспортно-логистични услуги, което ще е от пряка полза за българския бизнес. В тази връзка ще се използват механизмите на концесионирането, осигуряващи гъвкаво финансиране на довеждащата инфраструктура и на нови интермодални съоръжения с висок капацитет, като с това се създават предпоставки за прерастването на последните в товарни селища.

• 
  Осигуряване на качествен и леснодостъпен транспорт за населението във всички райони на страната на достъпни цени;
  
• 
  Създаване на условия за ефективно противодействие на нелоялната конкуренция в транспортния сектор;
  
• 
  Подобряване на състоянието и увеличаване на дела на специализирания подвижен съста;
  
• 
  Внедряване на съвременни информационни системи за ефективно управление на инфраструктурни операции;
  
• 
  Създаване на подходящи условия за развитие на транспортната логистика;
  
• 
  Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт;
  

• 
  Повишаване на нивото на безопасността, сигурността и качеството на предоставяните транспортни услуги;
  
• 
  Постигане на висока надеждност на експлоатационните дейности;
  
• 
  Създаване на система от икономически инструменти за ефективното прилагане на принципа „замърсителят плаща”;
  
• 
  Ограничаване вредното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората;
  
• 
  Създаване на ефективно действаща национална система за търсене и спасяване;
  
• 
  Координиране и уточняване на реда на взаимодействие с други ведомства при възникване на произшествия и тяхното разследване;
  
• 
  Осигуряване на здравословни условия на труд в системата на транспорта;
  
• 
  Създаване на благоприятна среда на живот на населението при възникнала кризисна ситуация;
  
• 
  Изграждане на системи за ранно предупреждение и защита при бедствия;
  

• 
  Постигане на високо ниво на професионална компетентност.
  

Посредством лицензионните и регистрационни режими за достъп до пазара и професията в автомобилния транспорт се цели осигуряване на благоприятни условия за навлизане на частни конкурентноспособни и финансово стабилни автомобилни превозвачи в съвременния и либерализиран европейски транспортен пазар, чрез хармонизиране с европейските изисквания и стандарти.

Съществен елемент на регулаторната функция на държавата в транспортния сектор е достъпът до транспортните услуги или задължението за обществени пътнически услуги. Един от основните стратегически приоритети е изпълнението на задълженията за извършване на обществени превозни услуги за постигане на определено равнище на транспортно обслужване и условия за безплатни и с намалени цени пътувания в интерес на обществото.

За да се постигне философията за по-широк достъп на населението до транспортната услуга, целта е покриване на загубите от превозите на пътници по вътрешноградските и междуселищните превози в слабонаселените планински и гранични райони и компенсиране на превозвачите със стойността на безплатните и по намалени цени пътувания по автомобилния транспорт на някои социално слаби групи граждани.

В резултат на проведените преговори със Световната банка, в края на 2010 г. беше подписан Меморандум за разбирателство във връзка със сътрудничеството по предлаганата Програма за реформа в железопътния сектор, което е съществена стъпка в политиката по стабилизиране и финансово оздравяване на българските железници. Към настоящия момент се провеждат дискусии и преговори с представители на Световната банка и се подготвя Заемна програма за развитие на железопътния сектор в България. Програмата цели подобряване на корпоративното управление на „Холдинг БДЖ” ЕАД и ДП НКЖИ, както и създаване на финансово стабилен железопътен сектор, който да отговаря на европейските изисквания и политики, при спазване на строга фискална дисциплина.

Програмата включва финансово стабилизиране посредством три транша за периода 2011 – 2013 г. и един Специфичен инвестиционен заем за ДП НКЖИ, целящ намаляване на разходите за поддръжка на инфраструктурата и цялостно увеличаване на продуктивността на предприятието. В резултат на реформите, националният превозвач „Холдинг БДЖ” ЕАД и собственикът на инфраструктурата ДП НКЖИ ще гарантират по-високо ниво на услугата чрез увеличаване на производителността на труда и ефикасността на системата.

На 22 февруари 2011 г. на заседание на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ” ЕАД е приет „Актуализиран план за преструктуриране и финансово стабилизиране на „Холдинг БДЖ” ЕАД за 2011 г. и план за дейността за периода 2010 – 2016 г.”. Третата реформа, която е записана в него е „Преструктурирането на задълженията”, което ще се извърши, чрез заема от Световната банка.

Постигнато е споразумение (между българското правителство и ръководството на Световната банка), че целта на развитие на предложената програма за заем за политиката на развитие в железопътния сектор ще бъде в подкрепа на правителството за изпълнението на програма за реформи в железопътния сектор, насочена към създаването на финансово устойчив сектор в Република България. Финансово устойчив сектор в Република България означава, че публичната финансова подкрепа на железопътната инфраструктура и пътническите услуги е в съответствие с търсенето на транспортни услуги на пазара, с транспортната политика на ЕС, както и с разумната фискална политика на България, и че държавата ще получава най-доброто качество от доставчиците на услуги в замяна на тази подкрепа.

Програмата за реформи в железопътния сектор („Холдинг БДЖ” ЕАД) ще бъде подкрепена от заема от Световната банка, отпускан на три транша за политиката на развитие в размер до 80 млн. евро всеки в периода 2011 г. – 2013 г.

В приетия Закон за предоставяне на помощ за оздравяване на „Холдинг БДЖ” ЕАД, разпоредбата на чл. 1, ал. 1 гласи: „За финансово осигуряване на изпълнението на мерките за оздравяване на „Холдинг БДЖ” ЕАД, одобрени с решение С (2010) 9423 на Европейската комисия от 15 декември 2010 г., Българската банка за развитие да предостави на дружеството заем въз основа на целево предоставени от централния бюджет възстановими средства в размер до 140 млн. лева”. Средствата от централния бюджет се предоставят на Българската банка за развитие като гаранционни депозити.

Условията за предоставяне и обслужване на заема се определят със споразумение между министъра на финансите, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Българската банка за развитие, одобрено от Министерския съвет.

С размера на отпуснатите средства следва да се увеличи капиталът на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД, при условие, че мярката е одобрена от Европейската комисия след нотификация на плана за преструктуриране на дружеството.

Сред основните действия по осъществяване на тази политика е разработването и прилагането на методики и провеждане на обучение на експерти за извършване на инспекции на съоръжения с повишена опасност, както и сформирането на екипи за съвместно планиране на действия при настъпване на произшествия, кризисни ситуации и бедствия.

Задължението по търсене и спасяване на хора и оказване помощ при бедствие по море са определени в нормативни документи на Международната морска организация (ИМО), на Европейския съюз и в националното законодателство. Изпълнителна Агенция „Морска администрация” (ИА МА) организира, координира и в много случаи изпълнява спасителните операции в отговорния морски район на страната. ИА МА може да предоставя своите или да привлича сили и средства на съседни държави в спасителни операции.

В компетентностите на МТИТС попада разработването и прилагането на оперативни аварийни планове за управление при кризи в областта на корабоплаването по море и река. Аварийните планове в областта на корабоплаването са съставна част от националния авариен план. За успешното им прилагане в реална обстановка е необходимо периодично да се тренират отделните участващи в плана лица и служби, включително и използване на техниката, под формата на учения.

Полза/ефект за обществото от политиката:

Очакваните ползи от изпълнението на Политиката в областта на транспорта, постижими в рамките на програмата „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура”, са:

• 
  Увеличен капацитет на транспортната инфраструктура и подобрено качество на предлагания капацитет;
  
• 
  Намалени средства за поддържане и експлоатация на транспортната инфраструктура;
  
• 
  Свободен и равнопоставен достъп до различните инфраструктурни мрежи и обекти;
  
• 
  Повишено качеството на транспортното обслужване – по-висока скорост, по-кратко времепътуване и по-висок комфорт;
  
• 
  Навременна реализация на проекти, финансирани от ОП „Транспорт”и ИСПА;
  
• 
  Преструктурирани, финансово оздравени инфраструктурни дружества в транспортния сектор и изградени адекватни структури с готовност в максимална степен да усвояват европейските фондове, насочени към реализацията на значими инфраструктурни проекти;
  
• 
  Развита и модернизирана инфраструктура, позволяваща прилагането на съвременни технологии и оборудване за обработка на пътници и товари и стимулираща увеличаване на пътнико- и товаро-потока;
  
• 
  Повишена ефективност и конкурентоспособност на българските пристанища и летища на международния пазар;
  
• 
  Повишена безопасност;
  
• 
  Общ концептуален подход за инфраструктурните такси в транспортния сектор;
  
• 
  Общо подобряване на условията за търговия и туризъм в страната.
  

Очаквани ползи от изпълнението на политиката, постижими в рамките на програмата „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност”:

• 
  По-висока конкурентоспособност на българските транспортни субекти и съхраняване (респ. увеличаване) на пазарния им дял в Европа и в света;
  
• 
  Превенция на корупционните практики в сферата на транспорта;
  
• 
  Подобрено придвижване на товари и пътници във вътрешно и международно съобщение на достъпни цени;
  
• 
  Изградена база данни с геопространствени параметри за инфраструктурни обекти;
  
• 
  Ефективно функциониращи логистични вериги;
  
• 
  Подобрена оперативната съвместимост на транспортната система;
  
• 
  Гарантирана висока степен на безопасност и сигурност на транспортната система;
  
• 
  Устойчива транспортна система срещу бедствия, причинени от природни и техногенни фактори;
  
• 
  Намален брой жертви и щети от транспортни произшествия;
  
• 
  Минимизирани негативни последствия върху околната среда и човешкото здраве;
  
• 
  Улеснен трансграничен транспорт на жизненоважни стоки за преодоляване на последиците от кризи и бедствия;
  
• 
  Действаща система от пазарни инструменти, под формата на стимули или санкции, адресирана към транспортните субекти за ограничаване на отрицателното влияние на транспорта;
  
• 
  По-висока енергийната ефективност на транспортния сектор.
  

Всяка политика намира конкретен израз в постигането на целите и ползите основно чрез изпълнението на заложените в нея програми, но също така и с редица действия от административен, нормативен, организационен или публичен характер.

Важно е да се отбележи, че реализацията на инфраструктурните проекти изисква както значителни инвестиции, така и по-дълъг период за изпълнение.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията участва в Националната програма за реформи на Република България 2011-2015 г. (НПР) в направлението „Инфраструктура с оглед на подобряване на достъпа до Единния пазар”. За изпълнението на мярката „Подобряване на техническите възможности на железопътната мрежа на страната”, предложена в НПР в изпълнение на стратегия „Европа 2020”, са заложени показатели, касаещи развитието и поддръжката на железопътната инфраструктура. Основният икономически индикатор измерва отношението на средствата за подобряване и поддръжка на техническите възможности на железопътната мрежа към БВП за България на годишна база.

Становището, изразено от страна на Генерална дирекция „Мобилност и транспорт” в Европейската комисия, по повод информационна система за нуждите на транспортната политика е, че: „Транспортният сектор е комплексна система и като такава е трудно да се опише чрез малко на брой или опростени показатели.”

Следва да се отбележи, че известен напредък в тази посока е постигнат с разработването на Български транспортен модел (елемент от Общия генерален план за транспорта), даващ ясна оценка на съществуващото търсене и инфраструктура, с цел предвиждане на вероятните промени в моделите на търсене във времето и прогнозиране на евентуални въздействия и ползи от предлаганите транспортни схеми. Моделът за пътнически транспорт обхваща пътуванията (автомобили, влакове, автобуси и фериботи) изцяло в пределите на България, международни пътувания с начална или крайна точка в страната и транзитните пътувания и е допълнен с отделни таблични модели за анализ и прогнозиране на пътническите превози с воден и въздушен транспорт.