1.План,карти и снимки показващи границите на инвестиционното предложение,даващи информация за физическите,природните и аптропогенните характеристики,както и за разположените в близост елементи от националната екологична мрежа.
|
Към искането за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) са приложени скици, издадени от Общинска служба ”Земеделие и гори” гр.Варна, с местоположението на имоти №000039 и №023007, собственост на дружеството, намиращи се в м-ст „Чакмак баир”, земл.с.Езерово,община Белослав.
Като цяло имота , отреден за „дейности по третиране на отпадъци”, е без селскостопанско значение, представени от бедни, излужени почви и граничат със сгуроотвала на ТЕЦ Варна и Инсталация за третиране на твърди битови отпадъци на „Екоинвест Асетс” АД.
Имота се намират на отстояние около 910 м от с.Езерово.
УПИ ІІ (39,7), м-ст „Чакмак баир, с .Езерово граничи с имоти №000038 - „Складов терен” собственост на „Екоинвест Асетс”; № 21008 с начин на трайно ползаване „нива”, собственост на „Екоинвест Асетс” АД; №23006 –друг терен нестопански на „ТЕЦ Варна” ЕАД;; №000037 –лозе, собственост на „Екоинвест Асетс” АД; №000042 утаител/сгуроотвал/ , собственост на ТЕЦ Варна ЕАД; 000036 –друг вид провод, собственост на ТЕЦ Варна
УПИ ІІ (39,7) не попада в СОЗ на водоизточници и не попадат в защитена територия по смисъла на ЗЗТ.
Имота попада в периферията на ЗЗ ”Варненско –Белославско езеро”,код BG 0000191,определан съгласно критериите на директива 79/409 ЕЕС за опазване на дивите птици.Общата площ на потенциалната зона е 4 681,81 ха.Минималната надморска височина е 0 м,максималната е 101 м, а средната 10 м..По вид собственост, територията обхваща 61 % държавна собственост, 21 %общинска собственост и 18 % частна собственост.
Предмет на опазване в защитена зона”Варненско Белославско езеро” , съгласно приложеното копие от Стандартен формуляр за набиране на данни се предвижда да бъдат местообитанията на описаните в него 57 вида птици/от приложение 2 на ЗБР/, като и местообитанията на 51 редовно срещащи се мигриращи вида птици.
Варненско –Белославския езерен комплекс обхваща две езера-Варненското и Белославското, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени западно от гр. Варна. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход, а белославското езеро е закрит сладководен лиман, в който се влива река Провадийска.Днес развитието на няколко промишлени комплекса в района е наложило използването на два двете езера за корабен транспорт, което довежда до прокопаването на два нови канала –един, свързващ Варненското езеро и Черно море и втори-свързващ двете езера.В комплекса преоблазават откритите водни площи.Широката връзка с Черно море е довела до повишаване солеността на водите в двете езера, с което екологичните условия се доближават до тези на морсктата акватория.
Варненско-Белославския езерен комплекс , е разположен до втория по големина град в България - Варна, който е голям туристически и промишлен център.Комплекса има голямо социално и икономическо значение за региона и за страната.Промишлеността се развива около езерото от края на ХІХ век.Днес в района на комплекса съществуват 5 пристанища, ТЕЦ-Варна, койтоо е част от Девненския химически комплекс, пречиствателната станция на Белослав и една стъкларска фабрика.В западната част на езерния комплекс са разположени утаителните басейни на Девненския химически комплекс, където се утаяват седиментите от промишлените води на химическите заводи в комплекса.Двете езера се използват и като плавателен канал за кораби.Фериботна линия функционира в района на гр. Белослав, за да свързва двете части на града.Около езерния комплекс са разположени пътища, железопътна линия и урбанизирани територии.
Тъй като се намира на миграционния път на птиците ВИА Понтика и е единствената влажна зона,между отстоящите на околро 200 км.едни от други Шабленско и Дуранкулашко езера на север и от Бургаските езера на юг , комплекса е и от изключително значение за птиците по време на миграция.От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавия пеликан ,белооката потапница,а през зимата и тръноопашатата потапница.
Комплекса се явява и важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици.Поради това, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване наразлични видове патици, потапници, корморани и др.водолюбиви птици. Освен малкия корморан се наблюдават международно значими струпвания и на кафявоглавата потапница.В белославското езеро се намира четвъртата по големина у нас гнездова популация на саблеклюна,к ато тук гнезди и кокилобегачът.
Еутрофикацията на езерния комплекс е значителна и може да се разглежда като отрицателно действащ фактор. Във пресноводните части на комплекса водната растителност е в напреднала фаза на сукцесия и се нуждае от подходящо управление за поддържане на биорзнообразието. Земеделските дейности осъществявани в околните на езерния комплекс земи допринасят за органичното замърсяване на
езерото. Някои индустриални комплекси, разположени по горното течение на река Провадийска вероятно замърсяват самата река и езерния комплекс.
Реализацията на настоящото инвестиционно предложение, няма да доведе до значително въздействие върху предмета и целите на опазване в тази зона, като и няма да наруши целостта и. Дейностите, които ще се извършват на площадката за временно съхранение на балирани отпадъци нямат отношение към обезпокояване на птиците по време на миграция и почивка и нарушаване на техни местообитания.
|
1.Въздействие върху хората и тяхното здраве,земеползването,материалните активи,атмосферния въздух,атмосферата,водите,почвата,земните недра,ладшафта,природните обекти,минералното разнообразие,биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на еденични и групови паметници на културата,както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни веществна и процеси,различните видове отпадъци и техните местонахождения,рисковите енергийни източници,-шумоне,вибрации,радиации,както и някои генетично модифицирани организми.
|
Въздействие върху:
В климатично отношение районът попада в континентално-средиземноморската климатична подобласт на Дунавската равнина.Районът притежава своебразен климат.Той е омекотен от близостта и влиянието на водните басейни-Черно море, Варненско и Белославски езера.Зимата е сравнително мека, лятото прохладно, а есента продължителна и топла.
Средтата годишна температура е 11.7 градуса по С. В годишния ход на температурата има минимум през .януари и максимум през м.юли.Най –ниска е средната температура на въздуха през м.януари/+ 1.5 а най-висока през месец юли/+ 21.7 I/.
Характерни за района са умерените и силни ветрове-средногодишната скорост на вятъра е около 3.4 /м/с.
През зимата преоблазават ветрове от северозападна и северна посока, а през лятото от северозападна, източна и североизточна посока..Близоста наморето е причина за локална циркулация на приземния слой въздух-бризова циркулация.През деня в приземните слоеве духа вятър от морето към сушата/разпространява се на дълбочина 30-40-км. В сушата /, а през нощта обратно-от сушата към морето.
Средногодишната сума на валежите за района е 510 м/м2.Общият брой дни с валежи е средно 112 годишно, валежните максимуми са през през юни и октомври,а валежните минимуми –през февруари –март и септември. Снеговалежите са минимални.
Средногодишната стойност на относителната влажност на въздуха е 78%, максималната стойност е през зимата, а минималната през лятото.
Друга характерна особеност на района е относително високият брой дни с мъгла - средногодишно около 37 дни.
*Атмосферен въздух
Климатичните и метеорологични фактори оказват серозно влияние върху степента на замърсяване на въздушния басейн..Те пряко допринасят за по-доброто или по-лошо разсейване на емитираните от източниците вредни вещества.
Скоростта и посоката на вятъра , както и тихото време са с много силно влияние върху разпространението и разсейването на атмосферните замърсители. Относително високите средни скорости и постояни посоки на местните ветрове, както и близосттта на черно море и предимно равнния характер на територията допринасят от своя страна за по-бързото разсейване на вредните вещества , поаднали във въздуха.
Територията на община Белослав е разположена в близост до две други индустриални общини-Девня и Варна, които също оказват влияние върху състоянитео на атмосферния въздух.
Емисиите на вредни вещества в атмосфорния въздух, които формират неговото качество в района на общината се дължат на промишлените производства, транспортния поток и горивните инсталации в битовия и административен сектор.Превишаването на канцентрациите на ФПЧ през студения период се дължи на битовото отопление , а през летния период на влиянието на автомобилния транспорт и повтороното суспендиране на прах от пътищата.
Основни замърсители в района на площадката са прахът и севоводородът, които са резултат от въздействието на промишлени източници, намиращи се извън територията на общината, чиито емисии не могат да бъдат повлияни от устройствените мероприятия.
Прогнозна оценка на предполагаемото въздействие върху атмосферния въздух в резултат на реализацията на инвестиционтото предложение.
По време на строителите работи , предвидените строително-монтажни мероприятия включват транспорт на материали и оборудване,използване на строителна механизация и изкопни работи.Малкия обхват на замърсяването и неговата неголяма продължителност са основания да се прогнозира че строителните работи няма да окажат значително въздействие на въздуха в района. Не се очаква превишаване пределно допустимите концентрации на замърсители в атмосферния въздух
По време на експлоатацията на обекта.:
Не се очаква отделянето на миризми, тъй като отпадъка ще се обработва в затворено хале и е преминал предварително сепариране за отделяне на органичната фракция, която се насочва за компостиране в тунелите на съществуващата МБТ инсталация. Резултатите от направените проби на остатъчната фракция показват съдържа на органика по-малко от 0,1 % . Това процентно съдържание не предполага отделянето на миризми, които биха създавали дискомфорт за околната среда и населението на с.Езерово. Допълнително постъпващия отпадък от предприятия ще е хартия, текстил, дърво и следователносъщо няма отношение към отделянето на миризми.
Шумово натоварване над граничните стойности също не се очаква. По замерване на производителя на 10 м от шредера шума е 77,3 dB. Като се вземе пред вид разстоянието на шредерите от 13м до най близката стена и се приспадне намаляването на шума от екраниращата стена от 28 dB, то по изчисления се очаква шума на метър от външната страна на халето да бъде 46, 3 dB. Тази стойност е под граничните стойности за еквивалентно ниво на шума за производствено-складови територии и зони, които са за Lден и Lвечер - 70 dB.
Като се отчете и разстоянието от 910 м до населеното място с.Езерово, изчисленията направени по метода за отчитане на шума от локални и промишлени източници, съгласно формула и графика 4.1., показва че шума от шредиращата инсталация ще бъде значително под граничните стойности за еквивалентно ниво на шума съгласно приложени 2, табл.2 от Наредба №6 от 26.062006г,които за жилищни зони и територии са Lден - 55 dB и Lвечер - 50 dB. Става ясно ,че шума от инсталацията няма достигне до населеното място и няма да окаже никакво вредно влияние върху населението.
За намаляване праховото замърсяване от дейността на шредерите е предвидена обезпрашаваща система за пречистване на въздуха. Съоръженията за обезпрашаване ще осигуряват очистването на изхвърляния въздух, като първата степен е в самата машина за раздробяване за улавяне, като чрез силно засмукване на въздух и бързо въртене на ротора и материала се предотвратява изхвърлянето на по-едрите частици от системата, а над всяка дробилка (шредер) ще има поставена аспирационна уредба с филтър за улавяне на по- фините прахови частици.
Обезпрашаващата система ще осигури чистота на изхвърляния въздух до допустимите норми за чистота на атмосферния въздух.- 0,50 мг/м3 обща прах и ФПЧ 10.
Замърсяване върху въздуха може да се очаква от изгорелите газове от механизацията за товарните дейности, тъй като площадката ще се обслужва от един до два газокара, но то ще е локално и с минимално въздействие.
Като цяло от дейността не се очаква превишаване на пределно допустими концентрации на замърсители в атмосферния въздух., посочени в наредба № 14 от 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места, наредба № 12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух и наредба №1 от 27.06.2005г за норми за допустими емисии на вредни вещества(замърсители), изпускани в атмосферата от неподвижни източници на емисии.
*Води
Подземни води
Факторите, които способстват проникването на замърсители в подземните води са плитко залягане на подземните води, маломощното глинесто покритие на водосборните области и слабата разчлененост на релефа.
Източници на замърсяване на подземни води на територията на общината са инфилтрацията на валежите в земеделските площи на селата и вилните зони, поливните площи и торищата, отделни ферми и наторявани площи, тчове от фекално-битова канализация.
Подземните води се отнасят към Варненския артезиански басейн. В района са оформени няколко водоносни хоризонта.
-
малм – валанжински;еоценски;
-
еоценски
-
води в кватернерните делувиални наслаги;
-
води в кватернерните алувиални наслаги;
Зафиксирани са водопроявления и в отложенията на олигоцена и неогена.
Малм-валажинският водоносен хоризонт е формиран в едноименния карабонатен комплекс, който има повсеместно разпространение в Северна България (т.н. Мизийски хидрогеоложки район). Най-горната част на този комплекс се разкрива на повърхността в разглеждания район (Северобългарското издигане). Комплексът е представен от варовици, доломитизирани варовици и доломити. Тези отложения са с мощност над 900 m и не са прекъснати от тектонските размествания, поради което представляват единна хидравлична система. Хидроложките условия на този водоносен хоризонт са обусловени от напукаността и окарстеността на скалите, хидравлична връзка между празнините от различен характер, хипсометричното му и структурно-тектонско положение. Отложенията на малм-валанжа се включват между слабо- или водонепропускливите отложения на средната и долната юра отдолу и на хотрива, горната креда и палеонгена отгоре. Карабонатният комплекс се характеризира с твърде разнообразни филтрационни свойства – 0,003-4,65 m/d (понякога до 160 m/d), което се дължи на различната степен на окарстяване – средно 7,8%. Условията на залягане заедно с наличнието или липсата на горен и долен водоупор обуславят формиране на напорна и ненапорна част. Последната е характерна за централната част на Северобългарското издигане, където комплексът се разкрива на земната повърхност.
Подхранването е чрез инфилтрация на валежна вода директно в разкритията на варовиците на повърхността или индиректно през пропускливата льосова покривка (0,63 m3/s); с вода от повърхностни потоци (5,7 m3/s); с вода от по-горе лежащи водоносни хоризонти.
Условията на залягане на този водоносен хоризонт са благоприятни за предпазване на водата от повърхностно замърсяване с изключение на местата с непосредствено разкритие на водоносния хоризонт на повърхността особено по речните долини.
Пиезометричното ниво на водите от малм-валенжинския хоризонт е от 19,5 до 35 m над терена (самоизлив на водите) до 70 m под терена, в зависимост от хипсометричната височина на последния. Котата на водното ниво е от +15 до +45 m (в района е +30). Водопроводимостта е до 3000 m2/d, а хидравличният градиент е 0,0002-0,008. Температурата на водата е 30-54 0С. Водите са хидро-карабонатно-калциеви до хидро-карабонатно-магнезиеви, пресни, слабо минерализирани, срено твърди до твърди. Естественият динамичен запас е не по-малко от 6,5 m3/s.
Част от подземните води в района на с.Казашко и с.Тополи подхранват по разломни еоценските пясъци. Изкуствено дрениране на подземните води се осъщесвява чрез дълбоки сондажи, достигащи дълбочина 1200-1500 m.
Еоценският водоносен хоризонт е формиран в еоценски пясъци и варовици. Дълбочината му се изменя от 450 m до 760 m като в западна посока бързо се издига и в района на Побитие камъни излиза на повърхността. Подхранването му в района на Побитие камъни е пряко от валежните води (около 20 %), а северно от този район – от сарматски карстови води (около 80%). Мощността на хоризонта е около 199 m.
Дебитът на водите от еоценския хоризонт е до 40 l/s, а вдоният напор +1 - +2 m. В разкритата си част хоризонтът е безнапорен и се дренира във вид на извори с дебит 1,2 – 3,0 l/s. Водите са алкални, предимно хидрокарбонатно-калциево-натриеви със съдържание на сероводород, пресни, средно твърди до твърди. Минерализацията е 0,46-0,64 g/l. Средногодишният модул на подземния отток е 0,1 – 0,5 l/s/km2. Коефициентът на филтрация е 2,8-10 m/d.
Двата хоризонта са независими – между тях заляга мощна серия от хотривски практически водоупорни мергели.
В делувалните наслаги също съществува водоносен хоризонт, който се подхранва от повърхностните води от склона или от пукнатинни-карстови води от докватернeрните наслаги. В зависимост от геоложкия строеж дълбочината на този хоризонт варира от 3 и до 6-9 m от повърхността. В района на пристанището плитките подземни води са хидравлично свързани с езерните води.
Инвестицинното предложение не предвижда захранване от собствени водоизточници от подземни води и не попада в СОЗ на водоизточници.
Повърхностни води
Върху разпространението на замърсители на повърхностните води в овражно-речната система играят роля редица климатични, физико-географски, хидроложки, физични, химични, биологични, антропогенни и други фактори. По-важните от тях са количеството и интензивността на валежите, разчленеността на релефа и геоложкия строеж, скоростта на повърхностните води и техния дебит, пространствените параметри на водосборните области. Състоянието на повърхностните води в района се обуславя от характеристиките на отделните отрасли на промишлеността, селското стопанство, нивото на развитие на инженерната инфраструктура и технологиите за пречистване на отпадъчните води.
Повърхностни водите в района на площадката се отнасят се към Черноморската водосборна област, подобласт с директен отток към Черно море. От физико-географска гледна точка водосборния басейн на реките, подхранващи Варненското и Белославско езеро се отнасят към Шуменско-Провадийския район на Лудогорско-Добруджанската хълмистао-платовидна подобласт на Дунавската равнина.
Той се характеризира с платовиден релеф, силно до значително разчленен с денудационни плата и алувиални, полуалувиални акумулационни равнини.Надморските височини са предимно 250-400 м. Площа на водосборната област на вливащите се в езерата реки иоколо2600-2700 кв.км. В хидроложко отношение басейнът се отнася към област с континентално климатично влияние върху режима на речния оток, подобласт с преобладаващо дъждовно подхранване.Северния бряг на Варненско езеро и водосборната област на река Девненска се отнася към район на с преобладаващо влияние на подпочвено подхранване. Хидрографската мрежа в района е представено от дерета, повечето от които имат сезонно наличие на вода, пряко свързана с падналите валежи.
Модулът на годишния отток е от 0,5 до 1-2 l/s/km2. Отточния режим на речната мрежа се характеризира с обем на отока около5-1% от годишния му обем.Модулът ан абсолютния минимален оток е 0,1-1 l/s/km2/ главно 0,1-0,3/. Пълноводието е от декември до май, а обема му е 60-70% от годишния. Плаващите наноси са 1-3 кг/куб.м.
Повърхностните води в района са представени от Варненско езеро.
Езерото е ІІ категория водоприемник.
В разглеждания район главните източници, които замърсяват водите на езерото, изредени не по значимост са:
- ТЕЦ Варна/в това число отпадъчните води от самия ТЕЦ, от сгуроотвала и кея за разтоварване на въглища.
-водния транспорт/корабоплаването по езерата и свързващия ги канал/
-кораборемонтната дейност на „МТГ Делфин” АД
-ПСОВ Варна
-ПСОВ –Терем ЕАД
-ПСОВ –тубдиспансер
- ПСОВ на птицекомплекс С.Слънчево
-канализация на пристанище Леспорт
Езерните води са замърсени с метали, органични вещества и нефтопродукти. Основни замърсители с органични вещества са ПСОВ.Потокът от битови отпадъчни води, богати на органично вещество, фосфорни и азотни съединения е главна причина за еутрофикациятана варненско езеро. Тя се обуславя и притока на води от Белославско езеро, които са богати на минерален фосфат и азот.Влияние оказва и термичното замърсяване от ТЕЦ-Варна.В сравнение с Белославско езеро е по-слабо замърсеноКонцентрацията на повечето замърсители обикновено не надвишават нормите за ІІ категория водоприемник през последните години.
Районът е обявен за „Чувствителна зона”.
Прогнозна оценка на предполагаемото въздействие върху режима и качеството на водите в резултат на реализацията на инвестиционното предложение.
|
