Интелектуално айкидо
Профилактична амортизация
Изтегляне 1.26 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Когато-Всичко-Се-Променя-Промени-Всичко-Нийл-Доналд-Уолш-4eti.me
| Профилактична амортизация.
Определението е в самото наименование. Тя може да се използва в отношенията в семейството и в службата в случаите, когато конфликтът върви по един и същ стереотип, когато заплахите и упреците придобиват една и съща форма и поведението на партньора е предварително известно. Модела на профилактична амортизация откриваме в „Приключенията на храбрия войник Швейк”. Един от героите на книгата, подпоручик Дуб, разговаряйки с войниците обикновено казвал: „Вие познавате ли ме? Не, вие не ме познавате! Вие знаете само моята добра страна, но ще ме познаете и откъм лошата. Ще ви разплача аз вас!”. Веднъж Швейк се сблъскал с поручик Дуб. Ти какво се навърташ тук? – попитал той Швейк – Ти познаваш ли ме? Осмелявам се да доложа, не бих искал да Ви позная откъм лошата страна. Подпоручик Дуб онемял, а Швейк продължил спокойно: Осмелявам се да доложа, аз искам да Ви познавам откъм добрата страна, за да не ме разплачете, както обещахте миналия път. На подпоручик Дуб му стигнали сили само да изкрещи: Пръждосвай се, шмекер такъв, ние с теб пак ще си поговорим!” Карнеги в такива случаи предлага: “Кажете за себе си всичко, което се кани да каже вашият обвинител и вие ще лишите от вятър неговите корабни платна”. Или както гласи пословицата: “Наведената глава, сабя не я сече”. Ще приведа няколко примера за профилактична амортизация. Профилактична амортизация в семейството Заместник главният конструктор на един от крупните заводи, мъж на 38 години, женен, с деца, водещ и активен обществен живот, разказа за своя проблем. Поради късното прибиране у дома възниквали конфликти със съпругата, с която той по принцип имал добри отношения. Упреците имали следното съдържание: “Кога ще свърши това! Аз не знам имам ли мъж или не! Имат ли децата баща или не! Ще кажеш, колко си незаменим! Сам се предлагаш и затова те използват!” и т.н. Послушайте неговия разказ за епизода, който се случил в семейството след едномесечно обучение в КРОСС. Веднъж, след поредното закъснение, аз видях в грозното мълчание на жена си “психологически ръжен” и се подготвих за бой. Диалогът започна с вик: - Защо се закъсня днес? Вместо оправдание аз казах: - Мила, аз се възхищавам на търпението ти. Ако ти се държеше така, както се държа аз, отдавна нямаше да издържа. Само погледни какво се получава: онзи ден си дойдох късно, вчера също, днес обещах да си дойда рано – като напук, пак закъснях. Съпругата (с гняв): - Зарежи твоите психологически хватки. (Тя знаеше за моите занятия). Аз (виновно): - Но какво общо има тук психологията. Ти имаш съпруг и в същото време нямаш. Децата не виждат баща си. Бих могъл и по-рано да се прибера. Съпругата (вече не така сърдито, но все още недоволно): - Добре, влизай. Аз мълчаливо се събличам, измивам си ръцете и влизам в стаята, сядам и започвам нещо да чета. В това време жена ми точно приключва да пържи пирожки. Аз бях гладен, ухаеше много вкусно, но не отидох в кухнята. Жена ми влезе в стаята и с известно напрежение попита: - Защо не идваш да ядеш? Изглежда някъде вече са те нахранили. Аз (виновно): - Не, аз съм много гладен, но не заслужавам това. Тя (малко по-меко): - Е, добре де, ела да ядеш. Аз изядох една пирожка и продължих да седя. Жена ми (настръхнала): - Какво, не са ли вкусни? Аз (както преди, виновно): - Не, пирожките са много вкусни, но аз не съм ги заслужил. Жена ми (съвсем меко, даже ласкаво): - Е, добре. Яж колкото искаш. С такава беседа в рамките на няколко минути конфликтът беше изчерпан. Преди скарването можеше да продължи безкрай. Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|