Интелектуално айкидо
Общуване със самият себе си (структурен анализ)
Изтегляне 1.26 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Когато-Всичко-Се-Променя-Промени-Всичко-Нийл-Доналд-Уолш-4eti.me
| Общуване със самият себе си (структурен анализ)
Ще пробваме да проследим, как се приготвя общуването и какви изходни продукти се използват. Ето, млад инженер изнася доклад на конференция. Той има определена поза, словесен запас, мимика, пантомима, жестове. Това е възрастен, обективно оценяващ реалността човек. Той пристига вкъщи, а съпругата му още от прага го моли да изхвърли боклука. И пред нас е друг човек - капризно Дете. Всичко се е изменило: позата, словесният запас, мимиката, жестовете. А на сутринта, когато той вече заминава на работа, синът му случайно излива върху светлия добре изгладен костюм чаша вишнев сок. И отново пред нас е друг човек – лошият Родител. Всичко пак се е променило: поза, словесен състав, интонация, мимика, жестове. Изучавайки хората, Е. Берн е описал три Аз-състояния, които притежава всеки човек и чрез които винаги поред, а понякога и едновременно, влиза във комуникация с околните. Аз-състояния – нормални психологически феномени на човешката личност: Родител (Р) – Възрастен (В) – Дете (Д) (рис.2.). всички те са необходими в живота. Детето – това е източник на нашите желания, влечения, потребности. Тук е радостта, интуицията, творчеството, фантазията, любознателността, спонтанната активност. Но тук са и страховете, капризите, недоволството. Освен това, в Децата е цялата психическа енергия. Заради кого живеем? Заради Децата! Това е може би най-добрата част на нашата личност. Рис. 2. Възрастният е необходим за преживяване. Детето иска, Възрастният изпълнява. Възрастният пресича улицата, катери се в планината, прави впечатление, снабдява с храна, строи къща, шие дрехи и т.н. възрастният контролира действията на Родителя и Детето. Ако действието се изпълнява често и започва да става автоматично, просто защото така е приятно, това е проява на Родителя. Това е автопилот, който води правилно нашия кораб в обичайните условия, което освобождава Възрастния от взимане на рутинни обобщени решения, това е и спирачката, която автоматично ни предпазва от необмислени постъпки. Родителят – това е нашата съвест. Девизите на Детето са – искам, харесва ми; нa Възрастния – целесъобразно, полезно; на Родителя – длъжен си, не бива. И щастлив е този човек, у когото искам, целесъобразно и длъжен съм имат едно и също съдържание! Например, аз искам да напиша тази книга, целесъобразно е да я напиша и съм длъжен да я напиша. Ако желанията на Детето се удовлетворяват своевременно, те изглеждат умерени и не е трудно да бъдат задоволени. Забавянето на удовлетворяването на потребността довежда или до изчезването й или до нейното излишество. Така става например, когато човек се опитва да ограничи храненето; той става лакомник или загубва апетит. Ако обкръжаващата действителност не се променя, организмът преминава на автоматично управление и всичките желания на Детето и неговата безопасност преминават под ръководството на Родителя. Привичните действия изискват минимален разход на енергия, а забраните стават слабо забележими. Възрастният през това време може да се заеме с други проблеми. Действията изглеждат целесъобразни, даже разумни, но съзнанието в тях практически не участва, мислене тук няма. Това става очевидно, когато изведнъж ситуацията се измени, контролът на Възрастния отслабва, а ригидните, консервативни програми на Родителя заставят личността автоматично да изпълнява стари, но целесъобразни само в миналото действия. Така младата кокетлива девойка, автоматично използвайки козметика, става още по-привлекателна. Минава време и ако Възрастният не контролира действията на Родителя, то същите действия ще я състарят и ще я направят грозна. На ръководителите, родителите, учителите, изобщо, всички ние трябва да помним, че програмите на Родителя, особено придобити в ранно детство, са много устойчиви. За тяхното разрушаване са нужни много усилия, специални мерки. Родителят в своите изисквания става агресивен, заставя Възрастния да работи, нанася вреда на Детето, за сметка на чиято енергия той самият съществува. Ще илюстрирам това с един пример. Посъветвах своите слушатели на едно от занятията да угощават своите гости час или два след пристигането им със сандвичи, чай, бонбони. Веднага заваляха възражения: “Кой тогава ще ни идва на гости? Какво ще кажат за нас? Как така, идват гости, а аз не съм приготвила хубава трапеза?” Натискът на Родителя е толкова силен, че всичките сили на ума на Възрастния се насочват за изпълнение на неразумни действия. Закупуват се продукти десет пъти повече, отколкото е нужно, яде се пет пъти повече, отколкото е необходимо на Детето. Във всяка болница ще ви кажат, че след празници най-много болни постъпват с диагноза инфаркт на миокарда, спукани язви на стомаха, алкохолни психози. Както виждаме не са толкова безопасни твърдите програми на Родителя, излязъл извън контрола на Възрастния! Още една опасност произлиза от Родителя. В него често има много мощни забранителни програми, които пречат на личността да задоволява своите потребности, забрани от рода: “Не встъпвай в брак дотогава, докато не завършиш висшето си образование”, “Никога не се запознавай на улицата” и т.н. За известно време те задържат Детето, но после енергията на неудовлетворените потребности разрушава плътността на забраните. Когато Детето (искам) и Родителят (не трябва) се карат, а Възрастният не може да ги помири, се развива вътрешен конфликт, човек се раздира от противоречия. А “когато няма съгласие между приятели, нищо добро няма да излезе от това, а само мъка.”. Обучаващият се на психологическа борба в процеса на занятията е длъжен да проанализира съдържанието на своя Родител, да разруши ненужните ограничения и да изработи нови навици, а това е напълно възможно. За пример ще вземем няколко фрагмента от романа на Дж. Лондон “Мартин Идън”. Младият матрос Мартин Идън се влюбва в момичето Рут Морз, която е от буржоазните среди. В нея също се появило влечение към него. Романът е дълбоко психологичен. Отделни негови епизоди нагледно илюстрират борбата на Детето и Родителя, която по своята същност е дълбок вътрешен конфликт. На различни етапи. Възрастният застава ту на сраната на Детето, ту на страната на родителя. Ще разгледаме сцената, в която Мартин Идън попада при Морз. Преди да е пристъпил прага той неловко е свалил шапката си от главата. В просторния хол той някак си изведнъж се е оказал не на мястото си. Не знаел какво да направи със своята шапка и се канел вече да я напъха в джоба си, когато Артур взел шапката от ръцете му и направил това така просто и естествено, че младежът бил трогнат. Огромните стаи били тесни за неговата енергична походка – той през цялото време се боял да не закачи с рамо вратата или да събори някоя дреболия от камината. Неговите големи ръце безпомощно висели, той не знаел какво да прави с тях. И когато му се сторило, че аха-аха и ще закачи книгите на масата, той отскочил като изплашен кон и едва не съборил табуретката на рояла. Капки пот се появили на челото му, и, спирайки се, изтрил лицето си с носна кърпа, обходил стаята със съсредоточен поглед, в който все още имало тревога като у диво животно, опасяващо се от капан. Той бил обкръжен от неизвестното – страхувал се от това, което го очаква, не знаел какво да прави. Какво е интересното тук от гледна точка на структурния анализ. Мартин Идън попаднал в непозната среда. В програмата на неговия Родител нямало необходимите за дадената ситуация автоматизирани шаблони за поведение. Неговият Възрастен взел управлението в свои ръце. И макар че той изглеждал неловко, то именно той мислел, а не Артур, макар че поведението на последния било “просто и естествено”, тъй като идвало от Родителя. Ето че дошла Рут. Тя говорела свободно и леко (работа на Родителя й). От по-нататъшното изложение е ясно, че тя, без да се замисли, преразказвала мнението на своята среда. Неочаквано уловила неговия пламтящ поглед. Нито един мъж досега не бил я поглеждал така и този поглед я смутил. Тя се запънала и млъкнала. От нея изведнъж се изплъзнала нишката на разсъжденията. Този човек я плашел и в същото време някак си, незнайно защо, й било приятно, че той я гледа така (задавеното от Родителя Дете влиза в живота). Придобитите от възпитанието навици (Родител) я предпазвали от опасности и от силата на това коварно обаяние; но инстинктът (Детето) звънял в кръвта, изисквайки тя да забрави коя е и какво е и да се устреми към госта, дошъл от друг свят. И докато Мартин Идън говорел, Рут го наблюдавала с възхищение. Неговият огън я сгрявал. За първи път почувствала, че е живяла без да познава топлота. Приискало й се да се притисне към могъщия, страстен човек, в който клокочел вулкан от сила и здраве (желание на Детето). Това желание било толкова силно, че тя едвам се сдържала (Възрастен и Родител). В същото време нещо (Родителя) я отблъсквало от Мартин. Отблъсквали я тези изранени ръце, в чиято кожа буквално се е просмукала житейската кал, тези изпъкнали мускули, шия, набита в туловището. Неговата грубост я плашела. Всяка груба дума оскърбявала слуха й (всъщност не слуха, а Родителя). И все пак към него я примамвала някаква, както й се струвало, сатанинска сила. Всичко, което така стабилно стояло в нейния мозък, изведнъж започнало да се колебае (нападки на Родителя на Рут). Неговият живот преобръщал всичките и привични и условни представи. Животът не й изглеждал вече сериозен и труден, а по-скоро някаква игра, която е приятно да се играе, да се завъртиш на всички страни и която можеш да отдадеш без особено съжаление. “Ето и ти играй - казвал нейният вътрешен глас, - притисни се до него, ако така ти се иска, обгърни с ръце шията му“. Тя се ужасила от лекомислеността на тези подбуди, но напразно се опитвала да мисли за своята чистота, своята култура – за всичко онова, което я отличавало от него. Оглеждайки наоколо Рут видяла, че и останалите го слушат като омагьосани, но в очите на майка си забелязала същия ужас, възторжен, но все пак ужас и това й дало сили (поддръжка от Родителя на майка й). Да, този човек, пристигнал от мрака, пораждал зло. Рут била готова да се подчини на мнението на майка си, както била свикнала да го прави винаги. Пламъкът на Мартин Идън престанал да я пари и страхът, който той породил изгубил остротата си (Родителят ‘задавил’ Детето). Мартин Идън се влюбил в Рут и решил да стане свой в нейните среди. На него му се удало да промени програмата на своя Родител, да обогати със знания своя Възрастен. След година, на един прием у Рут, Мартин беседвал с главния счетоводител петнадесет минути и Рут не могла да се нарадва на своя възлюбен. Неговите очи нито веднъж не заблестели, бузите му нито веднъж не пламнали и Рут се изумила на спокойствието, с което той водел разговора (работи Родителят, на когото малко помага и Възрастният). Беседата го заинтересувала. Мартин не размахвал ръце, но Рут придирчиво забелязала особеният блясък в очите му, постепенното повишаване на гласа му и приливането на руменина по бузите му (действия на Детето). Мартин много малко мислел в този момент за външното приличие! Той виждал колко е знаещ и широко образован неговият събеседник (съвместна работа на Възрастния и Детето, на когото ненатрапчиво помага Родителя). Постепенно, според формирането на новата програма на Родителя, Възрастният на Мартин все повече се освобождавал от рутината и започнал да се ориентира в ситуацията и да разбира своята любима. Мартин разбрал, че за Рут „радостта от творчеството” са празни думи. Тя, наистина, често ги употребявала в разговора и за първи път Мартин чул за радостта от творчеството от нейната уста. Тя четяла за това, слушала на лекциите на университетските професори, даже го упоменала на изпита за степен бакалавър на изкуствата. Но самата тя била чужда на оригиналността на мисълта, на всякакъв творчески порив и можела само да повтаря това, което научавала от чуждите думи. Затова тя не могла да оцени творчеството на своя жених, не могла да си представи, че може да се стане писател без да има диплома (действие на Родителя, който пречи да се види света в истинската му светлина). Възрастният на Мартин не можел да обезпечи за Рут необходимото материално положение. А когато Мартин попаднал в скандална история, вътрешният Родител на Рут заедно с актуалните родители победили нейното Дете. Настъпил разрив в отношенията. За Мaртин това завършили трагично. Бившият родител бил разрушен и не могъл да го защити така, както защитил Рут нейният родител, макар и да я лишил от щастие. Само творчеството за неговото Дете било недостатъчно. То се лишило от привичния кръг на общуване, но не открило нов, рухнала любовта. Настъпил остър комуникативен глад, макар че наоколо имало много хора. На Мартин не се удало да спаси своето Дете от депресия. Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|