Искам да ти вярвам

313
— О, значи ти имаш сърце? — извика Дъг и без да дочака отговора прекрачи прага на къщата, обърна се и затвори вратата с мрачна решимост. Тази решимост сякаш казваше: „Ти дори не можеш да събудиш у мен гняв, а единствено отвращение“.
„Този разговор можеше да мине и по-добре“, каза си Мак и пое по черния път, стиснал кормилото с треперещи ръце.
Два часа по-късно той стоеше в парка, гледаше главния вход на библиотеката, умолявайки я да се отвори и отвътре да излезе Джен. И
тогава какво точно щеше да направи той? Мак седна на една пейка, но скочи бързо, спомни си, че той и Джен бяха седели на нея онзи път,
когато мъжете в пъба я бяха обидили.
Този път нямаше нарциси. Дърветата бяха нацъфтели и наоколо имаше лехи с някакво цвете, чието име той не знаеше.
Мисълта, че беше уязвим и изложен на показ в парка, накара
Мак да се огледа, за да види дали някой го наблюдаваше. Всъщност беше безполезно да се тревожи. Скоро новината, че се е върнал, щеше да обиколи всички и тогава наистина щеше да му се наложи да удържи обещанието, което беше дал на Джо, и да посрещне наказанието си като мъж. Мак се помъчи да се успокои, като се съсредоточи върху паметника от войната, и си напомни, че хората бяха преживявали много по-страшни неща.
Часовникът на абатството отброи четири часа. Оставаше цял час до края на работния ден на Джен, ако тя беше на работа. Мак реши да се разходи да види дали колата й беше зад библиотеката и може би да я изчака там.
Изведнъж се озова заровил лице сред безименните цветя в лехата, притиснат от нещо тежко и мърдащо. Мак се изви и се опита да събори нападателя си.
Лайънъл? Лайънъл без очила?
— Лайънъл, позволи ми да ти обясня — изпръхтя той, опитвайки се да се измъкне изпод него, но бойният похват на Лайънъл явно се свеждаше до вкопчване в жертвата. Мак успя само да се обърне по гръб, все така притиснат в хватката на Лайънъл, и ситуацията дори му се стори комична до момента, когато коляното на библиотекаря се заби в стомаха му и изтръгна вик, който изстреля Лайънъл на крака.
Мак остана на земята, обърнат на една страна, със свити до брадичката колене и зачака тъпата болка да премине.

314
Мак погледна с присвити очи Лайънъл, който подскачаше наоколо като победител в боксов мач.
— Аз не одобрявам физическото насилие, не, то е последният шанс на провалените преговори — каза библиотекарят размахвайки пръст, — но ти си го изпроси, псе.
Псе?
Мак се изправи, залитайки, и впоследствие осъзна, че първите му думи бяха грешка. Защото веднага щом изрече „Как е Джен? Аз я обичам, Лайънъл“, той отново се озова сред цветята.
— Не смей да споменаваш нейното име — изкрещя библиотекарят. — Ти си дошъл да злорадстваш.
— Не. Дойдох да се извиня. На всички. — Мак разтвори ръце и дошлият без очила Лайънъл явно възприе погрешно този жест, защото отстъпи няколко крачки назад, изкрещя „Коравосърдечна свиня!“ и избяга от парка.
Ризата на Мак беше изцапана с пръст, стомахът и ребрата го боляха, единият ръкав на коженото му яке беше ожулен по цялата дължина, но нямаше други по-сериозни щети. Той се дотътри до пейката и се свлече на нея. Рунд първи с миролюбивия библиотекар.
Дженифър игнорира звъна на мобилния си телефон и се опита да потисне раздразнението към Бренда. Сутринта майка й се обади, за да се увери, че Джен е пристигнала жива и здрава, в ранния следобед провери дали е обядвала. Това приличаше на телефонен тормоз.
Не, всъщност не беше. Тормозът беше съвсем друго нещо.
Ако не звънеше майка й, тогава беше Кресида. Напоследък техните разговори бяха станали принудени и неискрени. Кресида постоянно се опитваше да замаже крещящото си щастие, за да не изглежда нетактична, а Дженифър се мъчеше да прикрива нещастието си. Дълбоката връзка между тях сякаш се беше пропукала. Последният разговор завърши с това, че Кресида се разплака.
— Джен, моята връзка с Ана Мария не означава, че ти вече не си ми нужна, недей да мислиш така. Ти вече не ми се обаждаш, все аз те търся.
Дженифър увери братовчедка си, че не се чувстваше изместена от Ана Мария, че се радваше за тях двете, радваше се, че Рори се беше

315
съгласил да завърши филма, че беше очарована от идеята Кресида да замине на дълга почивка в Аржентина след края на снимките. После обеща, че щеше да се опита да се обажда по-често. Джен дори каза, че се чувства добре, съвсем добре. Наистина.
Дженифър отвори вратата на офиса и прекоси бързо площадката.
Всеки ден ставаше все по-лесно. Е, поне по отношение на работата и воденето на разговори. С мисленето беше малко по-иначе. Тя продължаваше да превърта наум всеки един разговор с Мак,
проследяваше къде точно я беше излъгал, как се беше домогвал до нейното доверие.
Но не си позволяваше да мисли за последния ден и последната нощ. Неговите постъпки тогава бяха озадачаващи и Джен не можеше да намери друг мотив за тях, освен съжаление или вина. Най-лошата причина някой да спи с теб.
Тя трябваше да разкаже всичко това на Кресида, но нямаше сили да заговори, а братовчедка й никога не я притискаше. Джен знаеше, че
Кресида проявяваше добрина, но от това й ставаше още по-тежко —
сякаш нейната постъпка беше толкова невъзможно глупава и наивна,
че Кресида не искаше да я споменава.
Дженифър слезе на долния етаж и видя Шийла да говори по телефона с необичайно сериозно изражение, така че вероятно разговаряше с Рийс. Той беше успял да си счупи ръката, падайки от покрива на автомобил — при неясни обстоятелства — и сега обмисляше да се прибере у дома, тъй като собственикът на бара,
където работеше, не бил очарован от поведението му. Освен това колата, от покрива на която бе паднал Рийс, беше негова.
Шийла продължаваше да отговаря едносрично, когато вратата на библиотеката се отвори и Лайънъл влезе с вид на човек, който се е търкалял в цветна леха. Коленете на панталона му бяха окаляни, а ризата висеше развлечена и скъсана на ръкава.
— По дяволите — възкликна Шийла и затвори телефона. —
Какво е станало с теб?
— Участвах в спор.
Шийла се намръщи.
— Да разбираме ли, че си се сбил с някого?
— С кого, Лайънъл? — Дженифър не можеше да си представи,
че Лайънъл можеше да се сбие с някого.

316
— Един се блъсна в мен — каза той, като извади очилата си от първото чекмедже на бюрото. — Знам, че не е възпитано да се биеш,
но понякога мъжът е длъжен да постъпва дръзко. Да защитава беззащитните. Да е смел.
— Как се чувстваш? — попита Шийла.
— Разтреперан, честно казано.
— Би ли му приготвила чай от лайка, Джен?
— Разбира се, но все пак кажи с кого се сби, Лайънъл?
Лайънъл явно се канеше да отговори, но Шийла го настани на един стол и натика главата му между краката.
— Би ли донесла чай от лайка, Джен — нареди непреклонно тя.
Дженифър тръгна към кухнята, без да разбира какво ставаше и когато се върна с чая, Лайънъл продължаваше да седи превит на две.
— Аз съм животно — каза той, — пълно животно. — Лайънъл изглеждаше толкова съкрушен от вината си, че Джен побърза да му даде чая и се зае да го успокоява, като в същото време преглеждаше книгите за връщане и отговаряше на въпросите на читателите.
Изминаха няколко минути, преди тя да забележи, че Шийла беше изчезнала.
Мак вървеше по улицата с намерение да провери дали колата на
Дженифър беше зад библиотеката, когато видя как Шийла отвори вратата и тръгна към него. От устата й се лееха неописуеми ругатни,
последвани от заслепяваща болка, когато тя го сграбчи за косата.
— Ти и твоите красиви къдрици — изсъска тя. — Хайде да видим как ще изглеждащ без тях.
— Шийла, Шийла — изпищя той, опитвайки се да откопчи пръстите й от косата си, — моля те, спри, само ме изслушай.
За негово учудване тя направи точно това, но когато Мак се изправи, се оказа, че причината не беше той. На няколко крачки от тях стоеше Соня, облечена в прекалено къса и прекалено тясна рокля.
— Какво правиш тук? — попита Шийла с агресивен тон.
— Аз дойдох… — започна Мак.
— Не говоря на теб, а на нея — каза Шийла и кимна към Соня.
— Това е сефтето. — Соня скръсти ръце, от което роклята й се вдигна още по-нагоре. — Бях на зъболекар и забелязах малкия

317
негодник в парка. — Тя посочи Мак. — Ти ми дължиш пари, измъкна се, без да си платиш сметките.
— Соня, не се тревожи, през следващите дни щях да те посетя.
— Мак посегна да извади портфейла си.
— Типично за теб, Соня — процеди Шийла. — Типично. Пет пари не даваш за Джен, интересува те само цифрата под чертата —
последва идеално премерена пауза, — а днес всички виждат какво има под чертата на роклята ти.
— Е, по-добре е отколкото да ходя облечена в торби и палатки.
— Соня посочи презрително дрехите на Шийла. — Освен това аз държа на Джен.
Шийла пристъпи към нея.
— Не е вярно, ти се интересуваш единствено от пари и мъже.
Колкото по-млади, толкова по-добре. Как е мъжът ти, още ли не е окапал от изтощение?
Соня пристъпи наперено към Шийла.
— Как са твоите момчета, още ли вършат поразии?
— Не — озъби се Шийла, — седят и чакат да дойдеш да ги съблазниш, както направи с баща им. Тогава ще можеш да се похвалиш, че си оправила пълния набор, краво.
След като най-сетне разбра причината за разрива между двете сестри, Мак реши, че това беше идеалният момент да се измъкне незабелязано. Бавно, докато двете жени продължаваха да се заяждат,
той заотстъпва назад. Те сякаш не забелязаха отстъплението му.
Обаче го спря мантрата на Джо.
— Хей — извика Мак, — вие трябваше да крещите на мен, а не да се карате помежду си. Соня, ето част от дълга ми. Шийла, хайде,
излей си душата и ми кажи каквото имаше да ми казваш.
Миг по-късно Мак съжали за избора си на думи.
Двете жени го погледнаха мимоходом.
— Ей сега ще стигнем до теб — обеща Соня.
— Да, само почакай — съгласи се Шийла, преди да продължи да крещи на сестра си. Когато Мак стигна до ъгъла на библиотеката, те вече бяха на един косъм разстояние една от друга.

318
Дженифър остави Лайънъл да размишлява над животинската си натура и се измъкна от библиотеката, но се натъкна на Шийла и Соня,
които се готвеха да влязат в ръкопашен бой.
— Хей, хей, хей — извика тя и успя да привлече вниманието им.
— Стига, Соня, стига толкова, Шийла. Не ви подхожда да се карате на средата на улицата.
Шийла се огледа, сякаш се беше събудила от някакъв сън.
— Джен, миличка, ти не трябва да стоиш тук. — Тя хвана
Дженифър под ръката и каза: — Хайде, ела да влезем вътре.
Соня се огледа объркано.
— Къде е…
— Млъкни — изкрещя Шийла, — нито дума повече. Ще довършим това по-късно. Аз ще ти се обадя.
Дженифър нямаше време да забележи, че последната реплика беше нелогична, защото Шийла почти я понесе към вратата на библиотеката.
— Какво ви става днес, за бога? — попита Джен и приглади дрехите си когато влязоха в салона. — Да не вземате хранителни добавки с тестостерон?
— Това е добра идея. — Шийла се зарови в книгите на бюрото си.
— Нищо чудно — съгласи се Лайънъл, без да я погледне в очите.
* * *
Колата на Дженифър беше паркирана зад библиотеката и Мак я попипа предпазливо. След събитията от последния половин час той нямаше да се учуди, ако колата се обърнеше да го ухапе. Дали беше по- добре да застане до колата, или на няколко крачки встрани? Дженифър сигурно вече знаеше, че той беше тук, но Мак не искаше да изглежда сякаш я дебнеше.

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: