Искам да ти вярвам

319
— Лайънъл.
Дъг подсвирна.
— Лайънъл, а? Кръгът на хората, които искат да те убият, явно е по-голям, отколкото предполагах. — Той погледна над рамото на Мак.
— И знаеш ли какво? Мисля, че този ден няма да завърши добре за теб.
Мак се обърна и видя Алекс да се носи тичешком към него, а в следващия миг отново се озова на колене, но този път върху асфалта и нападателят му не го бутна, а го повали с кроше. Мак тъкмо успя да почувства изригването на болката в гърба си, когато го вдигнаха на крака.
— Мръсен негодник. — Алекс го заплю в лицето. — Това, което й причини, беше непростимо, а ти си се върнал за още, така ли? — Той разтърси яростно Мак. — Тук никой не те иска — най-малко
Дженифър.
Обещанието да не отвръща на ударите се пропука, озовавайки се срещу Алекс. Той изблъска нападателя си и остана доволен, когато го видя как залитна.
— Да, но Джен не иска и теб — извика Мак и приклекна, за да избегне следващия удар на Алекс. — С теб беше свършено още преди аз да се появя.
— Млъкни, копеле — процеди Алекс, сграбчи го за якето и го завъртя, така че лицето му се озова до каменната стена. Алекс изви ръката на Мак и доближи лице до ухото му. — Хората, които я обичат,
се грижат за нея, мъчат се да поправят щетите, които ти нанесе. Аз няма да ти позволя да я разстроиш отново. Приеми го като предупреждение и се махай оттук.
— За да не ти преча да я мачкаш, нали? Да я заключиш в твоята ферма и да я погребеш жива?
— Аз й мисля доброто — сряза го Алекс и хвана Мак за косата.
Главата на Мак се отметна назад, после политна към каменната стена.
От вцепенение той почувства болката едва когато започна да се свлича по стената.
— Хей, ти — извика Дъг, — това е прекалено, недей да блъскаш главата му в стената.
— Кой си ти да ми казваш какво да правя? — подхвърли Алекс и на Мак му причерня от болка от ритника в слабините.

320
— Хей — изкрещя Дъг, — стига толкова. Той лежи на земята.
Целият е в кръв. Престани.
Някой отново вдигна Мак на крака, но този път беше Дъг.
— Внимавай, Дъг — изломоти той, — ще те изцапам с кръв.
Мак видя ръката на Алекс върху рамото на Дъг.
— Отдръпни се, Дъг. Не смей да ми пречиш, иначе…
— Иначе какво? — остро попита Дъг. — Ще заръчаш да ме набият с камшик или ще ме изгониш от твоите земи? Аз не съм ти слуга и ти казвам, че повече няма да го пипнеш с пръст.
Последваха още реплики, които Мак не можа да чуе, тъй като
Дъг го пусна и той се свлече на паважа, опитвайки се да изплюе кръвта, която пълнеше устата му. Стори му се, че Алекс се отдалечи сипейки ругатни и закани, после Дъг се върна при него и вдигна Мак на крака.
— Недей да си търсиш белята — каза той, оглеждайки раната на челото му, — съвземи се малко и си върви.
Мак се опита да поклати глава, но беше прекалено болезнено.
— Не мога, Дъг. Аз трябва да кажа на Джен колко много я обичам, да я накарам да повярва във всички хубави неща, които й казах и да я помоля да ми прости всичките лошотии.
— Това няма да стане. Те няма да те пуснат да се доближиш до нея. Пък и онова, което ти й направи, е непростимо.
— Трябва да опитам. — Главата на Дъг сякаш се разтегна на дължина, после на ширина пред очите на Мак. — Не мърдай, Дъг.
Искам да те попитам: ти покани ли на среща пощальонката Пат?
— Говориш глупости, лигльо, аз изобщо не мърдам. И не е твоя работа дали съм я поканил да излезем.
— Значи не си я поканил? О, това е лошо, Дъг, много лошо и ще ти кажа защо, ако спреш да се клатиш. Недей така, Дъг, прилошава ми,
като те гледам. Вече ти изцапах дънките с кръв. Сега май ще повърна.
— О, по дяволите — изохка Дъг, — защо все на мен ми се случват тези неща? Тю. Хайде, дай да те закарам в Бърза помощ.
Можеш ли да ходиш?
— Научих се още преди да навърша годинка. — Мак почувства как започна да губи връзка с всичко наоколо, освен с Дъг, който го влачеше по улицата.

321
— Твоята кампания не започна добре, а? — каза Дъг. — Не е зле да си направиш някаква допълнителна здравна осигуровка, ако си толкова решен да останеш тук.
Дженифър тъкмо се качи в офиса на втория етаж и майка й и баща й се появиха на вратата, придружени от Шийла. Първата й мисъл беше, че се бе случило нещо лошо с Дани или Брайони, или дори с
Луиз.
— Всичко е наред, миличка — побърза да каже Рей, — не носим лоши новини. Тоест…
Той погледна към Бренда.
— Джен, съкровище — каза майка й. — Дъг се обади да ни каже,
че го е посетил… онз… онзи Мак. По-рано днес. А после са го видели в Тайнфорт. Той се е върнал.
Дженифър чу думите, но не откри никакъв смисъл в тях, те звучаха прекалено невероятно, прекалено абсурдно. Но после си спомни всички събития от този следобед. Единствената утеха, с която се беше успокоявала през последните четири седмици, че по-лошо от това не можеше да стане, изведнъж се стопи. Тя отново беше разголена и уязвима. Той се беше върнал? За какво? За да й се надсмива, да й натрие носа? Да хвърли поражението в белязаното й лице? Джен почувства как баща й я прегърна през раменете.
— Много съжалявам — каза Шийла, — майка ти не можа да те намери на мобилния телефон, затова позвъни на мен и след всичко станало с Лайънъл и Соня, аз…
— Къде е той сега? — попита Дженифър, обзета от паника.
— Не знам, не е отвън. — Баща й я подхвана под лакътя. — Ела,
миличка, ще те отведем у дома. Ще останеш вкъщи за известно време.
Лайънъл каза, че можеш да си починеш колкото искаш.
Дженифър се остави да я заведат до колата, като подскачаше при всеки шум и при вида на всеки мъж с мека кестенява коса, а докато преминаваха през Тайнфорт тя дори не посмя да погледне през прозореца на колата.
Защо се беше върнал?

322

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: