Искам да ти вярвам

303
мислехме, а каква стана“ гласеше едно заглавие, „Розата и Фурията“
крещеше друго.
Няма лоша реклама. За някои.
— Старият мръсник е много, много доволен — каза О’Дауд. —
Ти също, нали? Парите устройват ли те? Добре е да ти топлят в джоба,
нали? Кажи, какво мога да направя за теб? Мислех, че сме насрочили голямата екзекуция на дневниците и снимката, но можем да я изпълним сега, ако искаш. Трябва само да се обадя на хората от правния отдел, за да донесат папката.
— Няма нужда. Настъпи промяна в плана. Имам друга идея.
— Знаех си — ахна очарован О’Дауд. — Това ти е в кръвта.
— Колко си прав.
— Хайде, седни. Пак ли е във връзка с Кресида?
Мак си помисли за онази голяма, лъскава тайна, която му бе доверена и побърза да я зарови още по-дълбоко в себе си. Кръвта във вените му бушуваше, той почти чуваше нейния напор, затова се опита за я успокои с мисли за плажа и играта на морските вълни. Една. Две.
Три.
— Не, не е във връзка с Кресида. Отнася се за един човек на име
Гордън О’Дауд. Чувал ли си това име?
— Недей да престъпваш границата, синко. — Изведнъж погледът на О’Дауд стана предпазлив.
— Няма никакви дневници, нали? — каза Мак с престорено равен тон. — Няма и снимка, нали? Всъщност, никога не е имало връзка между Филида и сър Теди Монтгомъри?
О’Дауд извърна глава, несъмнено опитвайки се да не се разсмее.
Мак почувства как стомахът му се разбунтува, после гаденето отмина.
— Значи най-накрая ти светна, а? — подхвърли О’Дауд, погледна
Мак и действително се разсмя или по-скоро излая дрезгаво. — Но недей да се сърдиш на мен, ти самият искаше да повярваш, че горката стара Филида е предателка. Ти беше толкова изплашен, че аз буквално надушвах страха ти. — Той разтвори широко ръце. — Хайде, недей да се сърдиш. Аз ти направих услуга. Я виж колко пари изкара.
— О, не се тревожи, аз никога няма да забравя какво ти дължа.
— Мак се насили да се усмихне. — Та, докъде бях стигнал? А, да. Ти ми хвърли прах в очите, особено с онези малки подробности за мама.
Добре ме извози. Вярно, че Филида се обърка, като я попитах за Теди.

304
Всичко изглеждаше чиста монета. — Мак поклати глава. — Глупавият
Мак изобщо не се досети, че на дъното на тази история стоеше друг един Теди. Би ли ми напомнил отново твоето пълно име?
О’Дауд не отговори.
— Добре, тогава аз ще ти го напомня. Гордън Едуард О’Дауд. Аз знаех това, разбирах се, знаех, че не обичаш да те наричат Едуард,
защото го намираш за прекалено помпозно име. Обаче не знаех, че някои хора, избрани хора, могат да те наричат Теди. — Мак скръсти ръце в скута си. — Ти си бил любовник на мама, а не старият
Монтгомъри. Ето защо знаеше всички интимни подробности за нея.
— Много добре, синко. — По лицето на О’Дауд нямаше и следа от угризение.
— Хитрушата Филида… е ходела с теб и баща ми едновременно.
Ти си бил нейната малка срамна тайна, „безумна, глупава страст“,
както каза самата тя…
— Баща ти беше кръгъл нещастник — заяви О’Дауд сякаш констатираше факт и Мак си помисли за всичко онова, което
„Нещастникът“ беше направил за него.
— Нещастник или не, Филида е избрала него — каза Мак. —
Сигурно те е заболяло, такава първокласна жена като Филида да си поиграе с теб и после да те захвърли. Глождеше те през всичките тези години, нали? И тогава късметът ти се усмихна, аз се появих с блеснал поглед и огромно желание да работя за теб. — Той се засмя. — Боже,
колко язвителен беше ти с мен. Никога не разбрах защо. А после си видял златна възможност със сър Теди. Филида беше толкова объркана, а аз бях толкова обезверен и отчаяно исках да предпазя майка ми и семейството, че ти можеше да ме изнудиш да направя всичко.
О’Дауд остана с каменно изражение.
Мак извади големия кафяв плик от джоба си, разгъна го и го сложи на коленете на О’Дауд. После се вгледа в лицето му, извивката на носа, линията на челото, опитвайки се да намести всички части на пъзела. Усещането за гадене се върна.
О’Дауд се престори на незаинтересуван, но малко след това отвори плика с нокътя на палеца си и извади отвътре един лист хартия.
— Твоето свидетелство за раждане — отбеляза предпазливо той.

305
— Правилно. Майка: Филида Грейфийлд. Баща: Греъм Стоун.
Кратко и ясно. — Мак се изтегна непринудено на стола и сключи ръце зад главата си. — Цял куп лъжи, като повечето материали в твоя вестник. Името под баща би трябвало да е Гордън Едуард О’Дауд.
Мак никога нямаше да свикне да произнася това име, то оставяше мръсен вкус в устата му, като неприлична дума.
— Да, сигурно — подметна О’Дауд, но очите му се стрелкаха наоколо, сякаш се опитваше да намери нещо стабилно, в което да се вкопчи. — Винаги бях внимателен.
— Така ли? Филида ми каза да ти напомня за онова парти в
Клапхъм. Ти си бил пиян и не си приел „не“ за отговор. Насинил си й окото. Явно и друг път се е случвало да проявяваш насилие. И си бил прекалено пиян, за да си сложиш презерватив.
Лицето на О’Дауд помръкна.
— Давах на майка ти само онова, което тя си просеше.
Мак свали ръце от тила си и ги подпъхна под себе си. Този човек срещу него беше негов баща и този факт заплашваше да взриви ума му.
Нещо по-лошо, не беше изключено Мак да приличаше на него.
Крушката не пада по-далеч от дървото. Това, което той беше направил на Джен не се различаваше много от онова, което О’Дауд беше причинил на майка му.
— Освен това — продължи О’Дауд с отбранителен тон, — как така ти изведнъж се оказа мой син, когато тя спеше и с безгрешния
Греъм?
— Защото Греъм не е бил безгрешен. По онова време се бил върнал от някаква кореспондентска мисия с последствията от проявена
„сексуална непридирчивост“. Нещо лечимо, но сексът не влизал в програмата за следващите няколко месеца. Можеш ли да предположиш кога е било това?
О’Дауд се опита да отхвърли това разкритие с насмешка, но усмивката не се появи на устата му.
Бученето в ушите на Мак се усилваше.
— Много смешно, нали? Как ти от самото начало ме наричаше
„синко“? Оказва се, че наистина съм твой син. — Той взе един вестник,
сви го на руло и го тикна като импровизиран микрофон под носа на
О’Дауд. — Как се чувствате, господин О’Дауд? Бихте ли пролели няколко сълзи пред камерата?

306
О’Дауд изблъска вестника.
— Какво искаш?
— Нищо. Отвратен съм от нещата, които ти вече ми даде. Иска ми се да мисля, че всички лоши черти в моя характер дължа на теб, а всички добри качества съм взел от Греъм. Той е знаел, че не съм негов син и въпреки това правеше всичко по силите си. Дори повече отколкото му беше по силите… той просто беше такъв човек. Докато ти, мили татко, ти накара родния ти син да измами една прекрасна,
смела, красива жена, която навярно беше любовта на живота му.
— Да, сигурно. — О’Дауд погледна часовника си.
— Точно такава загриженост очаквах — отбеляза Мак и стана от стола, — затова сигурно ще си спомниш думите „Нехайството се заплаща скъпо“. Филида и аз съставихме списък на всички жени, с които си кръшкал на твоята съпруга, и го адресирахме до въпросната дама. — Той погледна часовника си, доволен да повтори жеста, с който
О’Дауд се беше опитал да го унизи преди малко. — В колко часа получавате поща?
О’Дауд се изправи и стисна юмрук, затова Мак се изопна и също сви юмрук, готов да отвърне на удара. Прониза го остра болка от китката до рамото, която после се стрелна към спуканите ребра.
О’Дауд седна отново на стола си.
— Ще смажа и теб, и майка ти — изръмжа той.
— Едва ли. Списъкът не е пълен: оставихме за десерт най- сочните имена, като онази депутатка, която беше злоупотребила с бюджета за представителни разходи. Тц-тц, сещам се за един конкурентен вестник, който изобличава корупцията сред политиците, а ти ходиш на гости на депутатката в нейния просторен, луксозен апартамент. Ако направиш нещо необмислено, историята ще изтече в интернет. — Мак намигна на О’Дауд. — Напипахме ти слабото място,
синко.
В този момент телефонът на бюрото на О’Дауд започна да звъни.
— Това сигурно е жена ти, която иска да обсъди с теб днешната поща. — Мак стигна до вратата с две крачки. Серена стоеше отвън.
Вероятно подслушваше.
— Боже, какво сурово изражение имаш — каза Мак. Слезе в лобито, размаха юмрук във въздуха, помете с ръка няколко вестника от стелажа и ги разпиля на пода.

307
Когато Мак влезе в кафенето, Филида и Тес се изправиха на крака и майка му веднага поръча на сервитьора да му донесе двойно еспресо, а сестра му стисна силно ръката му. Същата ръка, с която той щеше да удари О’Дауд, но Мак нямаше нищо против.
— Недей да мислиш, че ще престана да се тревожа за теб само защото си понижен до полубрат — каза тя и цъкна с език. — Ама че глупав израз, за мен ти си цял брат… както и завършено главоболие понякога… но аз тъкмо за това те обичам. Изпълваш ме с чувство за превъзходство.

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: